България няма Amazon, Google или Microsoft. А иска ли?

Липсата на инвестиции от технологични гиганти в България е част от по-голям проблем - този за липсата на каквито и да било големи инвестиции в страната през последните десет години. Сега новото правителство си поставя за цел да докара в България големи компании, но подходът при IT компаниите, където не става дума толкова за материални активи, трябва да бъде различен от този за привличане на автомобилни производители например.

Проблемът на България не е, че технологичните компании предпочитат други страни за развойната си дейност или центровете за данни. Проблемът е, че тя въобще не се разглежда като възможност за инвестиция. Разговорите на "Капитал" с няколко директори в технологични гиганти, при условие за анонимност, показват, че основният проблем е имиджът на страната като силно корумпирана.

Същевременно, предвид плановете на кабинета на Кирил Петков да влезе в разговор с технологичните гиганти за подобни инвестиции, страната трябва да направи и анализ дали ще има полза от влизането на технологичен гигант в най-успешния и бързо развиващ се сектор в българската икономика, където за един и същ ограничен брой специалисти се борят и големи компании, и тепърва зараждащи се стартъпи.

"Там няма ли много корупция"

"В различните компании гиганти подходът е различен. В Google е децентрализиран, в Apple е свръхцентрализиран. Процесът на инвестиране не е толкова стриктно организиран, но когато се прави проучване, е много дълбоко. В този случай корупцията е проблем, защото, когато някой директор по веригата каже "там няма ли много корупция", нямаш какво да отговориш", казва един източник, запознат с инвестиционния процес при технологичните гиганти.

Този аргумент се повтаря и в последващите разговори с други високопоставени хора в технологичните компании.

Имиджът на България е проблем преди всичко заради огромната конкуренция за този тип инвестиции. Всички страни в Европа искат инвестиции от американските технологични гиганти, но за самите тях няма смисъл да влагат пари навсякъде. Ако имаш офис или център за данни в една страна, това обезсмисля инвестициите в повечето съседни. Една подобна инвестиция почти винаги води със себе си и допълнителни такива - и от същата компания, и от други, които приемат парите на гигантите като зелена светлина, че дадена държава е безопасно място за бизнес.

Различните страни имат различен подход - президентът на Литва например пише директно писмо към изпълнителния директор на Google Сундар Пичай като покана за инвестиция. Впоследствие компанията не прави такава, защото вече е инвестирала в Полша.

Българското правителство се цели в нещо подобно. Министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер казва по отношение на технологичните гиганти, че "предстои да си говорим с много от тях, защото голяма инвестиция от която и да било от тях е знакова за всяка една държава." Същевременно обаче представителите на компаниите, с които "Капитал" говори, казват, че когато те правят големи инвестиции, "гледаме да нямаме преговори с правителството. Колкото повече говориш с правителството, толкова повече се вдига цената и се повишава шансът за корупция."

Центърът - надежда, офисът - потенциална заплаха

Ако България има шанс за нещо, то това е център за данни, не на последно място и заради географските си дадености като климат и сеизмична активност. Това е и най-добрият вариант за страната, защото подобен тип инвестиция ще има огромен ефект върху дигитализацията на България, имиджа на страната, ще доведе до допълнителни инвестиции и наред с това няма да изисква голям брой специалисти, които да го поддържат, което може да се разглежда и като плюс, и като минус. Другият вариант е привличането на офис за програмисти, който обаче може да доведе до проблеми за българските компании, които вече са тук - и особено по-малките от тях, които и сега са в огромна конкуренция за ограничения брой кадри в страната.

Същевременно източниците на "Капитал" открито казват, че България има грешна представа за себе си по отношение на това с колко IT специалисти разполага и колко от тях са на ниво за Google, Amazon или Facebook. Един от тях смята, че България няма адекватно висше образование (Софийския университет е на около 600-о място в класацията на висшите учебни заведения QS World University Rankings) и страната е останала с мантрата, че е евтина дестинация, но всъщност вече не е.

Най-важното за технологичните гиганти е колко лесно може да прави бизнес в дадена страна, с уточнението, че не става въпрос толкова за данъци или подаръци от правителството, а за това колко лесно може да наемеш хората, които са ти нужни. В България това може да се окаже трудна задача и да нагрее още повече пазара.

Този сценарий може да се разглежда и като прекалено апокалиптичен. В България и в момента има големи западни софтуерни компании, които наемат масово. Диана Стефанова, вицепрезидент във VMware, коментира пред "Капитал", че компанията е предпочела и все още предпочита България като място за инвестиция заради "насърчителните мерки за инвестиции на държавно ниво и атрактивната данъчна структура, като 10-процентовия корпоративен данък". Тя добавя, че проблемът с недостига на кадри е глобален, а не местен, и оценката на компанията за кадрите в България продължава да е високо. Посочва, че R&D центъра на VMware в страната постоянно се разширява и разработва някои от основните продукти на компанията, които според Стефанова отговарят за общо около 1 млрд. долара приходи на глобално ниво.

Оценка на нетния ефект

Другият въпрос е свързан с предприемачите, които евентуално биха излезли от местните офиси на технологичните гиганти. Някои мениджъри във фондове за рисков капитал изразяват мнение, че за разлика от САЩ, офисите на големите компании в България (и общо казано в Европа) не произвеждат толкова предприемачи. Един представител на голяма компания обаче казва, че "ако голяма компания отвори офис в България, тя няма да роди предприемачи в краткосрочен план, но ще роди такъв в дългосрочен".

Даниел Лорер, в чиято къща се падат всички тези проблеми и измервания на риска, е наясно с тях. В разговора си с "Капитал" той посочва географията на България, данъчната система и IT специалистите в страната като основните бизнес плюсове на страната. Същевременно, като доскорошен инвеститор именно в IT сектора, той е наясно и че не всяка инвестиция е задължително с позитивен нетен ефект - особено когато на отсрещната маса са Google или Amazon, които имат кешов резерв, неколкократно по-голям от общата икономика на България, и съответно биха били по-силната страна в едни преговори.

"Не само дали искаме инвестиция, ако това ще навреди на по-малки компании, но искаме ли Google или Amazon да отвори голям център за данни, ако това ще струва на държавния бюджет помощи, които не можем да си позволим? Очевидно проект с гигант от този мащаб трябва да бъде калибриран така, че да помогне на България да израсне, а не да смуче от нея. Ние търсим тези неща, които добавят стойност - R&D, услуги, продукти. Това трябва да бъде пакетът, който всяка една от тях предлага", казва Лорер. И все пак: "Google инвестира 1 млрд. евро в център за данни в България" не звучи като заглавие на лоша новина.