Web3: Мечтата за нов интернет

Какви са обещанията и критиките срещу идета за нов модел на мрежата, базиран върху блокчейн и крипто технологии

Темата накратко
  • Екосистемата около криптовалутите иска да създаде нова, децентрализирана версия на интернет.
  • Web3 обещава интернет, базиран на вяра в блокчейн технологията, но критиците посочват, че самата екосистема е силно централизирана.
  • Темата за Web3 ще бъде един от акцентите на конференцията Digitalk.

Криптовалутите бяха само началото. Движението, което превърна някогашното нишово хоби "биткойн" в актив за трилион долара, сега иска да създаде по същия модел следващата версия на интернет, или иначе казано - Web3. Опростената идея за новата мрежа гласи, че в момента моделът е счупен, защото огромната част от дигиталната икономика се държи от малко на брой компании с несъразмерно голямо икономическо и културно влияние. Вместо това Web3 обещава децентрализиран интернет, при който потребителите няма да разчитат на други хора, които да вземат решения, а на блокчейн технологията по същия начин, по който транзакциите с криптовалути не преминават през централно звено.

Тази идея има немалко поддръжници из целия свят. Фондове за рисков капитал всеки ден обявяват нови и нови внушителни суми, които ще бъдат насочени към Web3 проекти и компании. Подобно на предишната вълна от ентусиазъм около криптовалутите, ICO предлагания, NFT и др., всички, които сега се разглеждат като отделни части от Web3, не липсва и енергия, насочена към образоване на широката публика чрез конференции и инициативи.

Web3 ще бъде един от акцентите на конференцията Digitalk, която ще се проведе на 12 май 2022 г. в Sofia Tech Park в хибриден формат, който позволява и присъствие на живо, и проследяване от дистанция. Билети и повече информация за събитието можете да намерите на conference.digitalk.bg и events.capital.bg.

Точно този ентусиазъм обаче има и немалко критици, при това често хора, които вярват дълбоко в идеята на криптовалутите. Така например Джак Дорси, основателят на Twitter и Block (преди Square) казва, че Web3 движението не е децентрализирано, а точно обратното - свръхцентрализирано около фондовете за рисков капитал в Силициевата долина.

Извън крайните мнения, Web3 е любопитна идея, която ще получава все повече внимание. Мечтата за изцяло нов интернет може да не се изпълни, но това не пречи моделът да бъде променен до някаква степен. Големият проблем е, че както и при първоначалната еуфория около криптовалутите и блокчейна през миналото десетилетие, Web3 се оказва труден за обяснение феномен, който е разбираем изцяло само за малка ниша в технологичния сектор.

Web1, 2... 3?

Академичната теория за интернет представя първото поколение мрежа, Web1, като пасивен продукт - сайтовете предоставят информация, но потребителите не могат да правят почти нищо. Второто поколение, Web2, дава възможността за интеракция, като в него влизат социалните мрежи, платформите за видео и стрийминг, развитието на електронната търговия и всичко останало, което познаваме днес като интернет.

Web3 иска да надгради този модел не толкова като функции, колкото да сложи акцент върху това чия собственост е интернет. Големият проблем не е в технологиите, а в това, че през последните две десетилетия огромната част от дигиталната икономика се концентрира в едва няколко компании, като Facebook, Google, Apple, Amazon, Microsoft, Twitter и Netflix.

И не става дума само за пари - технологичните гиганти концентрират в себе си и данни, и основните услуги, върху които е изграден модерният интернет. Не на последно място те държат и голяма част от уеб инфраструктурата, като кабелите на морското дъно и "облака", който в същността си е просто огромен брой центрове за данни. Така проблемът не е само в кой отиват парите, но и кой има възможността да отказва услуги и ефективно да премахне потребители от мрежата.

Хора като Крис Диксън, партньор във фонда Andreessen Horowitz (или a16z) казват, че решението на този проблем е интернет да стане децентрализиран и въобще да не зависи от човешки решения, а от технология. Въпреки че подобна идея донякъде е нова, тя в някаква степен означава връщане на уеб към 90-те години и началото на 21 век, когато технологични гиганти липсваха, големите играчи идваха и си отиваха, а публичният дебат се водеше предимно в местни форуми с няколко модератора, вместо в социални мрежи с милиарди потребители и стотици хиляди служители, които да следят какво пишат потребителите.

Итън Пиърс, директор в CryptoAssets Institute и един от лекторите на Digitalk, казва пред "Капитал", че за него "Web3 са няколко различни теми, които се връзват една с друга, но можем да ги сведем до една основна: децентрализирана версия на интернет, в която вместо централизирани платформи, като днешните социални мрежи Facebook, Twitter, YouTube, ще има повече опции без централно звено. Това означава, че вместо да имаме доверие в няколко хора да взимат решения, както е в централизираните платформи, борсите, гласуването, финансовия свят и т.н., ще имаме доверие в блокчейн технологията."

Но това е Web3 само на ниво идея. Нейното реализиране на практика би означавало пренаписване на голяма част от основите на интернет, завиден консенсус между различни големи групи хора и бързо приемане от масовия потребител. Само по себе си това би било трудна задача, но дори и преди да се стигне до нея, има по-основни критики срещу идеята и движението.

Не толкова децентрализирано, не толкова независимо

"Не притежавате Web3. Притежават го фондовете за рисков капитал. Това е централизиран проект със сменен етикет", написа в края на 2021 г. Джак Дорси в Twitter.

Основният аргумент на Дорси е валиден: Силициевата долина, която създаде Web2 и настоящата централизирана структура на интернет икономиката, със сигурност харесва идеята за Web3 и инвестира в нея десетки милиарди долари. Сред най-активните фондове са Andreessen Horowitz (любима цел за атака от Дорси), Sequoia Capital, Tiger Global и Coinbase Ventures. С други думи, голяма част от Web3 проектите са финансирани с доста централизиран капитал и съответно са в традиционната финансова мрежа на Долината. Но не всички смятат този интерес от фондовете за нещо лошо.

"Преди 4 години, когато индустрията още нямаше тази популярност си говорехме колко добре би било VC фондовете да започнат да обръщат поглед към Web3 и как тяхното ноу-хау и подход значително ще акселерират възприемането на технологията и разтежа на индустрията. Сега това е факт. Почти няма фонд от долината, който да няма част от капитала си, отделен за финансиране на Web3 стартъпи. Дори още по-значимо: голяма част от тези фондове финансират крипто проекти с крипто. Това създава изключително много нови възможности и сегменти. Цялата тази динамика има и негативни страни, но ползите са значително повече", казва Николай Тодоров, изпълнителен директор на компанията за блокчейн решения Limechain.

Доказателствата за централизация не спират до капиталовата структура. От създаването си насам криптовалутите също се наложиха като място, където победителят печели всичко - е, почти всичко. Американско проучване, цитирано от Wall Street Journal, гласи, че общо 27% от биткойните в циркулация се държат от едва 0.01% от потребителите - или сто пъти по-висока концентрация, отколкото в американската икономика, където неравенството се смята за екстремно високо.

Допълнително, в самата крипто система също се зародиха технологични гиганти, които използват децентрализирани технологии, но са силно централизирани като структура. Според сайта Coingecko, едва три от първите 100 борси за криптовалути по обем в света са децентрализирани - и те са на съответно 94, 96 и 98 място. Останалите, като гигантите Binance и Coinbase, оперират чрез блокчейн, но заради регулации и опити да се наложат като масово решение приличат повече на банки, отколкото на бунт срещу системата.

Според Мокси Марлинспайк, създателят на криптираното приложение за чат Signal, такава концентрация се наблюдава и сред компаниите, които разработват блокчейн софтуерна архитектура, като Alchemy и Consensys.

По-големият проблем, в който се съдържа и коцентрацията на капитали, е, че през последните години всичко около крипто сектора се превърна в спекулативна търговия с малко приложения. Скокът в цените на криптовалутите направиха много хора богати, но също така превърна в култ държането (hodl) на монетите на едно място, с цел да бъдат продадени на по-висока цена в бъдеще. Това ги прави по-скоро еквивалент на ценни книжа, отколкото средство за разплащане. Високите цени на транзакциите и волатилността при най-популярните валути също не помагат.

Не по-различна е ситуацията с други децентрализирани активи - например NFT-тата, които на теория би трябвало да задвижват креативната икономика в децентрализирания интернет, като дават възможност за монетизация на съдържание. На практика обаче те са силно спекулативни активи, в най-честия случай за най-богатите. Така най-скъпото NFT от колекцията "Bored Ape", бе закупено през септември 2021 г. за 2.3 млн. долара. Децентрализираната им природа също така не ги прави особено защитени - на 25 април бяха откраднати 133 NFT-та от същата колекция, на стойност 2.4 млн. долара, a сайтът "Web3 is going just great" следи всички измами в това пространство. Аргументът за концентрация важи и тук - през платформата OpenSea са преминали 87% от всички транзакции за NFT през декември 2021 г., на стойност 2.7 млрд. долара.

"В Web3 няма на кого да се обадите"

Целият този спекулативен и концентрационен профил е в разрез и с утопичната визия за Web3, и с оригиналната идея на криптовалутите, замислена от създателя на биткойн Сатоши Накамото. Първата криптовалута се появява именно като протест срещу провалената според Накамото глобална финансова система, а в най-ранния код на биткойн е записана и статия от спасяването на банковия сектор в САЩ през 2008 г. Сега криптото и Web3 се люлеят между това да са алтернатива на всичко централизирано и да бъдат приети за масово ползване, което изисква да бъдат част от съществуващата система.

Това не значи, че няма работещи решения. Напротив, в децентрализираните финанси (DeFi) има множество проекти, които са наистина децентрализирани и наистина евтини, т.е. могат да се използват като алтернативна финансова система.

Проблемът, с който повечето потребители ще се сблъскат почти веднага, щом влязат в някоя DeFi платформа, е колко сложно е всичко. Тези подробности не правят впечатления на хората, които се занимават с крипто отдавна, но са най-краткото обяснение защо интернетът се централизира толкова през последните две десетилетия: защото е много по-удобно и лесно за потребителите, когато всичко е просто и на едно място.

Ако Web3 вълната иска да промени това, ще трябва да намери решение как едновременно да е както удобна и разбираема за потребителите, така и достатъчно сигурна и независима. Както казва Итън Пиърс в разговора си с "Капитал": "Трябва да вземем предвид, че в Web3, в децентрализираните платформи, няма потребителска поддръжка. Няма на кого да се обадите, за да кажете, че сте направили грешка или че някой ви е хакнал. Така че проблемът е как да ограничим тези случаи, без да сме зависими от хора, които взимат решения вместо нас."