Digitalk 2022: след оптимизма технологичният свят вече е обзет от здравословен реализъм

Най-важното от тазгодишното издание на конференцията Digitalk, която събра десетки говорители от целия свят

Оптимизмът все още струи от технологичния сектор, дори на фона на война, инфлация и мащабни пазарни сътресения, но с немалко изключения на здравословен песимизъм, който в ситуацията може да бъде наречен и реализъм. Това е основният извод от тазгодишното издание на технологичната конференция Digitalk, организирана от "Капитал" и LAUNCHub.

Десетки говорители от целия свят се включиха на живо и онлайн по време на събитието. Те говориха по различни теми, но насоката бе една: как случващото се сега ще се отрази в бъдеще на технологиите, бизнеса, правителствата, обществения дебат и всеки отделен човек.

Роботи в космоса и проблеми на земята

Конференцията бе открита с интервю на футуриста и автор Браян Солис, който зададе тона по отношение на дигиталната трансформация. Критиката на Солис към масовото хвърляне на термина през последните години бе насочен към това, че според него компании и правителства бъркат "дигитална трансформация" с "дигитализация", както и "иновации" с "итерации". В първия случай става дума за цялостна промяна на даден процес, докато във втория случай става дума за подобряване на съществуващи процеси чрез дигитални технологии, но без съществени изменения.

Декс Хънтър-Торик, директор комуникации в Oversight Board към Meta и бивш директор комуникации в SpaceX и Facebook, представи своята визия за следващите десет години. Според него още през това десетилетие ще започнат да се приемат много технологии, "за които досега само се говореше, но не се случваха", като масовата роботизация в бизнеси, изчистването на атмосферата и по-далечно изследване на космоса. Според него развитието на технологиите правят глобалното общество по-сплотено и това си е проличало от реакцията на войната в Украйна.

Обратното мнение - че технологиите и конкретно масовите социални мрежи усложняват и вредят на публичния дебат, изрази Джейми Бартлет, британският журналист и автор на книги и подкаст сериите The Missing Cryptoqueen за Ружа Игнатова. Бартлет застъпи тезата, че правителства и общества са се фокусирали грешно върху използването на социални мрежи от кампаниите на Доналд Тръмп и Brexit през 2016 г., защото голямата промяна се състои в това, че социалните мрежи са променили цялата политика, обществен дебат и всички избори. Бартлет завърши с нотка оптимизъм: според него възпитаният дебат в интернет сред милиарди потребители все пак е възможен с повече разбиране на технологиите и повече активни мерки.

След него на сцената се качи министърът на е-управлението Божидар Божанов. Разговорът с него бе фокусиран върху последните новини около атаката срещу "Български пощи". Според Божанов все още не може да се каже, че България е в кибервойна, макар броят на атаките да се е увеличил през последните седмици. Атаката срещу пощите е била чрез ransomware, вирус, който заключва данни и иска откуп. Правителството е отказало да плаща и според Божанов не става дума за персонализирана атака. Той добави, че не са пострадали критични данни и че правителството работи и с български компании за киберсигурност за отбраната на страната.

Малко след него на живо от Украйна се включи Андреас Флодстрьом, основател и изпълнителен директор на компанията Beetroot. Тя е базирана в Украйна, но отскоро има и български клон Beetroot Bulgaria, след закупуването на "Саут гейт тех". Флодстрьом разказа как компанията и екипът му са се справили с първите седмици на войната. Историята можете да прочетете и в интервюто му пред "Капитал".

Първата част от конференцията приключи с широк панел на тема рисковият капитал в България. В него участваха Васил Терзиев от Eleven, Евгени Ангелов от Българската асоциация за рисков капитал (BVCA), Добромир Иванов от стартъп асоциацията BESCO и Христо Стоянов от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Панелът, модериран от инвеститора Атанас Симеонов, се фокусира върху огромната сума капитал, която е налична за дялови инвестиции през това десетилетие.

Участниците се обединиха около тезата, че ръстът в наличния капитал е добре дошло развитие за екосистемата, но няма шанс да се отрази негативно чрез наводняване на пазара. "Наличието на над милиард лева за инвестиции е много добро развитие, но за да стигнем Естония по отношение на инвестиции като процент от БВП например, са ни нужни десет пъти повече пари", коментира Христо Стоянов. Васил Терзиев добави, че очаква оценките на стартъпите да бъдат свалени, след като през последните години бяха налети милиарди долари в тях от по-либерално държащи се фондове по цял свят.

Добрите новини за България

Втората част от конференцията започна с министъра на иновациите и растежа Даниел Лорер, който сподели, че въпреки сложната политическа обстановка в страната чуждестранни инвеститори се интересуват от отварянето на развойни центрове в България. От сцената той каза, че по-рано през деня е имал разговори с японски производител на авточасти, който е проявил интерес именно към отварянето на R&D център, а не към ниско платено производство.

По-късно на сцената се появи и Мартин Вечев, движещата сила зад българския AI институт INSAIT. "Целта е да създадем технологичен институт в България, с който да привлечем най-добрите преподаватели и талант в света. Процесът наемане на специалисти вече започна и скоро ще обявим първите си преподаватели", обяви Мартин Вечев, основател на технологичния институт INSAIT в София. Според него първата PhD програма на университета ще бъде разкрита съвсем скоро. Целта на INSAIT е да стимулира цялата екосистема, като спре изтичането на специалисти и стимулира изследователската дейност.

Илия Кръстев, изпълнителен директор на A Data Pro и председател на асоциацията AIBEST, каза от сцената, че всеки трябва да обръща повече внимание на движението на информация, защото това ще бъде ключът към пълното развитие на дигиталната икономика.

В тази насока говори и Синиша Джукич, генерален мениджър на Bosch.IO за България. Той обърна внимание на засилената важност на дигиталната идентичност след периода на пандемията и как това се отразява не само на отделните хора, но и на компаниите.

Каталин Крету от Visa насочи вниманието към разплащанията при развитието на интернет. Един от примерите, които даде, бе за милионите потребители в настоящите ранни метавселена платформи. Потребителите там са изключително млади, много от тях под пълнолетие, но вече използват онлайн разплащания във виртуална среда.

Крипто иWeb3 след поредния край на света

Третата част от конференцията, която по план бе насочена към идеята за децентрализирана икономика Web3, премина под сянката на поредния срив на криптопазара от последните дни.

Итън Пиърс от CryptoAssets Institute изнесе лекция на тема Web3 икономиката. Според него най-важната тенденция в нея е "икономиката на създателите", където артисти могат да набират свободно средства, а заради криптослоя - и без посредници и такси. Повече за Web3 можете да прочете тук, а интервю на "Капитал" с Итън Пиърс - тук.

Веднага след него на сцената се качиха Татяна Методиева от Nexo, Валентин Михов от Daedalus, Филип Матов от Consensys и Ник Тодоров от Limechain. Панелът, воден от Никола Стоянов, обърна внимание на днешния черен ден на криптопазара и срива в една от най-популярните стабилни криптовалути (която се оказа нестабилна) Terra USD, както и 99.9%-овия срив на сестринската криптовалута LUNA. Въпреки това участниците изразиха оптимизъм, че пазарът ще преживее и този срив и ще надгради над вече свършеното през последните години, а няма да направи крачка назад от технологична гледна точка. Една от причините за това е огромния капитал, включително традиционен, насочен към блокчейн технологиите.

След тях Любен Белов от LAUNCHub и Иво Георгиев от Ambire (преди AdEx) говориха как да бъдат привлечени следващите 1 млрд. потребители в крипто. Те обърнаха внимание, че настоящият срив в системата вероятно ще забави привличането на още хора към криптовалутите, но Георгиев прогнозира, че тези цикли на сривове в крайна сметка ще изчезнат или ще намалят драматично.

Тазгодишното издание на DigitalK бе закрито от презентация на Иван Драганов от Dealroom, който посочи основните трендове в рисковия капитал в Централна и Източна Европа. Според изчисленията на Dealroom през последната година публичните компании на борсата са загубили значителна част от оценките си, докато нелистнатите компании се оценяват все по-високо. Средната стойност на инвестициите в компании на ниво идея (сийд) се е вдигнал от 0.3 млн. долара през 2021 г. до 0.8 млн. долара през 2022 г., а средният рунд за серия А инвестиране вече е 8 млн. долара.

Данните показват още, че България е по средата по привлечен рисков капитал - далеч от лидерите Естония и Румъния, но над икономики като Хърватия.

Все още няма коментари
Нов коментар