Добре дошли в ерата на хипернаблюдаваните офиси

Биг брадър ви следи сега и ще го прави винаги

Стартъпите предлагат все по-усъвършенствана програми за оценка на заплахите
Стартъпите предлагат все по-усъвършенствана програми за оценка на заплахите
Стартъпите предлагат все по-усъвършенствана програми за оценка на заплахите    ©  Shutterstock
Стартъпите предлагат все по-усъвършенствана програми за оценка на заплахите    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • Компаниите имат много валидни причини да следят своите служители
  • Много от продуктите за наблюдение са задвижвани от изкуствен интелект (AI), който е постигнал голям напредък през последните няколко години
  • Критиците на наблюдението се боят, че не могат да доверят подробна информация за служителите на компаниите

Шефовете винаги са държали под око своите служители. Все пак част от работата на всеки мениджър е да се увери, че подчинените му си изработват възнагражденията, не се измъкват и определено не разхищават. Работните места винаги са били под наблюдение от инспектори, камери за видеонаблюдение, а неотдавна и от всякакви видове сензори, които проверяват колко устройства са сглобили работниците или дали някой бърка прекалено свободно в кутията с дребни пари. През последните години обаче, и особено след като пандемията премести работата от контролираното пространство на корпоративния офис към домашната кухненска маса, обхватът и мащабът на корпоративното наблюдение се увеличиха.

Под лупа

Проучване на Европейската комисия показа, че световното търсене на софтуер за следене на служителите се е увеличило повече от два пъти между април 2019 г. и април 2020 г. Само седмици след началото на рестрикциите през март 2020 г. запитванията за устройства за наблюдение са се увеличили повече от 18 пъти. Производителите на софтуер за наблюдение съобщават за огромно повишаване на продажбите. В Time Doctor, който записва на видео екраните на потребителите или периодично заснема снимки, за да гарантира, че те са на компютрите си, продажбите внезапно се увеличиха тройно през април 2020 г. в сравнение с предходната година. Тези на DeskTime, който следи времето, прекарано в изпълнение на задачи, са се увеличили четворно за периода. Проучване на над 1000 компании в САЩ през 2021 г. сочи, че 60% от тях използват някакъв подобен софтуер. Други 17% го обмислят.

В потвърждение, че корпоративното следене е във възход - на 7 май влезе в сила закон в щата Ню Йорк, който изисква от компаниите да съобщават на служителите си относно всяко електронно следене на техните телефони, имейли и интернет активност. Корпоративните нарушители могат да бъдат глобени между 500 и 3000 долара за нарушение. Ню Йорк се присъединява към Кънектикът и Делауеър, които са изисквали подобно информиране от съответно края на 90-те години и началото на новия век, и Европа, където от 1995 г. от компаниите се е изисквало да докажат, че политиките им за наблюдение са от реален интерес за бизнеса - като например предотвратяване на кражбата на интелектуална собственост или подобряване на продуктивността на служителите. Почти сигурно е, че ще се появят още правила. Малко вероятно е те да възпрат повече офиси да прегърнат Голямото братство.

Причини за следене

Компаниите имат много валидни причини да следят своите служители. Безопасността е една от тях: следенето на местоположението на служителите в сградата може да помогне на работодателите да ги намерят в извънредни случаи. Друга е предпазването на пари и данни. За да гарантират, че техните служители не споделят чувствителна информация, банки като JPMorgan Chase не само преравят обажданията, записи от чатове и имейли, но също така следят колко време служителите са прекарали в сградата и колко часа са работили. През 2021 г. Credit Suisse започна да изисква достъп до личните устройства, използвани за работа.

Стартъпите предлагат все по-усъвършенствана програми за оценка на заплахите. Един от тях, Awareness Technologies, предлага софтуера Velariato, който прави оценка на риска на работещите и как това се отразява на сигурността на работодателите, като например отговорност за изтичането на данни или кражба на интелектуална собственост. Друг стартъп - Deepscore, даже твърди, че техните инструменти за следене на лица и гласове са способни да установят доколко даден служител заслужава доверие.

Седмици след началото на пандемията през март 2020 г. запитванията за устройства за наблюдение в света са се увеличили 18 пъти.

Друга сериозна причина за компаниите да следят работниците е оценяването - и подобряване - на продуктивността. През последните няколко години се забелязва бум на инструментите, достъпни за мениджърите, които не само твърдят, че могат да кажат дали Боб от маркетинга работи, но и колко усилено. Работодателите могат да проследят всяко натискане на клавиш или движение на мишката, да получат достъп до уеб камери и микрофони, да сканират имейли за клюки или да направят снимка на екраните на устройствата, често без да предупреждават служителите - като при продукти като FlexiSPY, оставяйки следения служител в неведение. Някои функции за мониторинг дори са достъпни за широко употребяван софтуер като Google Workspace, Microsoft Teams или Slack.

Много от продуктите за наблюдение са задвижвани от изкуствен интелект (AI), който е постигнал голям напредък през последните няколко години. Софтуерната компания Enaible твърди, че нейните AI алгоритми могат да измерят скоростта, с която служителите приключват различни задачи, като начин за отстраняване на безделниците. Миналата година японската технологична група Fujitsu представи AI, който обещава да оцени концентрацията на служителите на базата на техните лицеви изражения. RemoteDesk съобщава на мениджърите дали служители ядат или пият на работа.

Събирани отговорно, подобни данни могат да повишат общата производителност на компаниите, като в същото време са в полза на хората. По-добър надзор над графиците на служителите може да предотврати пренатоварване. Технологията може също така да даде възможност на някои служители да се справят с предразсъдъци или дискриминация. Служителите са склонни да толерират проверка на багажите и камери за видеонаблюдение, които се считат за реални начини за подобряване на сигурността. Подобно много от тях дори приемат, че служебните им обаждания и имейли са позволени.

Усмихнете се, вие сте на пряка уеб камера

Въпреки това критиците на наблюдението се боят, че не могат да доверят подобна информация на компаниите. През 2020 г. Barclays, една от най-големите британски банки, беше принудена да премахне софтуер, който следи колко време служителите прекарват на бюрата си, подканяйки тези, които работят прекалено много време, да си вземат почивка, след като се сблъска с недоволство от страна на екипа. Същата година Microsoft беше подложена на проверка заради въведена функция, която оценява продуктивността на служителите, използвайки различни критерии, включително колко често присъстват на видеосрещи или изпращат имейли. Microsoft се извини и направи промени, за да се предотврати идентифицирането на отделни лица. На хартия целта е била да се предостави детайлна информация как работи компанията. На практика тя настрои служители едни срещу други.

Това насочва към друг проблем - много от продуктите за наблюдение не са добре тествани. Някои рискуват да бъдат контрапродуктивни. Проучвания са свързали следенето със спад на доверието и по-високи нива на стрес, нито едно от които очевидно не е благоприятно за високата производителност. В едно проучване сред кол центрове, които са едни от първите, въвели технологиите за наблюдение, засиленият мониторинг на производителността допринася за по-високите нива на напрежение, емоционално изтощение, депресия или загуба на служители. В отделно проучване на 2 хил. дистанционни или хибридни служители в САЩ, проведено от виртуалната частна мрежа ExpressVPN, над 1/3 се сблъскват с натиск да изглеждат по-продуктивни или да работят повече часове в резултат на наблюдението; 1/5 се чувстват дехуманизирани в резултат на него. Близо половината от респондентите претендират, че са онлайн, и близо 1/3 от служителите използват софтуер за борба с наблюдението, който е специално проектиран да избягва онлайн мониторинга.

Добавете притеснения относно поверителността - особено когато шпионирането се премества от офиса в дома - и не е чудно, че работниците изглеждат скептични за ефектите от наблюдението. Според проучване през 2018 г. от Британския конгрес на синдикатите, който представлява 48 профсъюза, само 1 на всеки 4 от участващите в допитването работещи смята, че мониторингът има повече предимства, отколкото недостатъци. Около три четвърти намират софтуера за разпознаване на лица за неприемлив, както и следенето на употребата на социални мрежи извън работно време или използване на уеб камерите, за да се следят служителите. Проучване на консултантската фирма Gartner откри миналата година, че служителите в 9 големи икономики последователно предпочитат недигиталния мониторинг, като например лични проверки от мениджърите. Само 16% от френските служители смятат, че всякаква форма на дигитално следене е приемлива.

С влизането в сила на закони като този в Ню Йорк много от служителите скоро ще научат, че възгледите на техните работодатели относно това колко са уместни подобни продукти може да се окажат доста различни от техните. На работодателите на свой ред може да им се наложи да смекчат ентусиазма си да следят персонала. Повечето компании най-вероятно ще достигнат до разумен компромис. Тези, които не го направят, може да научат, че прекалено многото знание е опасно нещо.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар