Българският стартъп за дигитални близнаци MYX: от гимназията до 3.5 млн. евро инвестиция

Софийската MYX привлече ново голямо финансиране от швейцарския телеком гигант Connect44

Екипът на MYX: Деан Безлов, Димитър Райнов, Васил Рабухчиев, Явор Михайлов, Михаил Георгиев и Станислав Николов
Екипът на MYX: Деан Безлов, Димитър Райнов, Васил Рабухчиев, Явор Михайлов, Михаил Георгиев и Станислав Николов
Екипът на MYX: Деан Безлов, Димитър Райнов, Васил Рабухчиев, Явор Михайлов, Михаил Георгиев и Станислав Николов    ©  Цветелина Белутова
Екипът на MYX: Деан Безлов, Димитър Райнов, Васил Рабухчиев, Явор Михайлов, Михаил Георгиев и Станислав Николов    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Българският стартъп MYX, който разработва дигитални близнаци, набра 3.5 млн. евро в сийд рунд.
  • Парите идват предимно от швейцарската компания Connect44, в рунда влиза и българският фонд NV3.
  • Компанията се развива със светкавични темпове и като брой наети, и като приходи.

Още през 2021 г. стартъпът MYX, който разработва дигитални близнаци на физически обекти основно за телеком индустрията, даде заявка за място сред най-интересните млади български компании. Тогава MYX набра 350 хил. евро в конвертируем дълг от NV3, третия фонд NEVEQ, нетипичен избор за начално финансиране на стартъп. Година по-късно компанията, вече с продукт и клиенти, обяви, че е набрала 3.5 млн. евро в сийд рунд - значителна сума дори на европейско ниво. Сделката е структурирана на два транша - 1.5 млн. евро вече са в компанията, а останалите ще бъдат преведени до края на годината. Така стартъпът, основан от съученици от СМГ и университета в Уоруик, вече е една от най-добре финансираните млади компании в България и Източна Европа.

Важен фактор е и откъде идват парите - не от фондовете за рисков капитал, които през последните години са либерални при оценките на всякакви стартъпи, разработващи на теория или на практика иновативни продукти, а от доказан играч в европейската телеком индустрия. Швейцарският гигант Connect44, който разработва инженерни решения за мобилни оператори в 12 държави, поема 85% от общото ново финансиране в дружеството Ем Уай Екс, или около 3 млн. евро.

Останалата част от инвестицията ще остане за вече съществуващи инвеститори - NV3, дружеството "3р1", в което мажоритарен акционер е Христо Илиев (основател на групата за недвижими имоти AG Capital), както и "ДГКВ Инвест 2" - инвестиционно дружество на партньори в адвокатската кантора ДГКВ. От вписаното през май увеличение на капитала се вижда участие на Connect44 и 3р1, а NV3 ще участват във втория транш. Мажоритарни собственици остават съоснователите Явор Михайлов, Деан Безлов, Димитър Райнов, Михаил Георгиев, Васил Рабухчиев и Станислав Николов.

Голямата част от парите ще отидат за светкавичното разширение на компанията. През лятото на 2021 г., когато "Капитал" за пръв път говори с двама от основателите, в компанията работят 12 души. Тогава те правилно прогнозират, че след година ще бъдат 30 души по съвсем органичен път. Сега според бизнес плана, по който се води инвестицията, в края на годината в MYX трябва да работят 75 души. От новите служители 40% трябва да бъдат програмисти, 40% - търговски представители (включително извън България), и 20% поддръжка. Ръстът в броя хора си има логична причина - той следва, със забавяне, увеличението в обема на работата на компанията.

"Този месец имаме повече работа, отколкото през последните три месеца. А през последните три месеца имаме повече работа, отколкото през последната година. Тази година ще пораснем около десетократно като приходи", казва Явор Михайлов, изпълнителен директор на MYX. В числа това означава над 1 млн. евро приходи при почти несъществуващ бизнес година по-рано. MYX работи предимно на абонаментна база - един обект се вкарва в платформата на компанията, след което клиентът плаща за достъп до данните около него. Затова тази сума, или поне голяма част от нея, би била повтарящ се приход за години напред.

Тясната България и широката Европа

През 2021 г. големият клиент на MYX е "А1 България", като планът е компанията да достигне и до останалите два телекома. През 2022 г. българските оператори са оставени на заден план (макар съоснователите да избягват този израз), а обяснението е просто - на хоризонта има по-големи клиенти. И в частност един конкретен.

American Towers може да не е най-познатото име на средностатистическия човек, но в света на телекомите компанията е известна като най-големия производител на кули за телекомуникационно оборудване. За да си спестят главоболия по отношение на въпроси като колко още оборудване може да поеме една тяхна кула, как да бъде поддържана по-лесно, как да бъдат наредени антените и т.н., американският гигант се обръща към българския стартъп.

Това, което American Towers дава, е мащаб. "Проектът ни с American Towers е за разгръщането на четвъртия оператор в Германия, 1&1, който иска да инсталира над 15 хил. кули. Така че те трябва да проверят всяка кула, доколко има капацитет, доколко металът би издържал и т.н. Много голяма тема са и регулациите около електромагнитните излъчвания, където нашият софтуер смята много точно вълните", казва Михайлов.

Това води и до допълнителен плюс за стартъпа - работата основно в чужбина и в подобен мащаб означава, че екипът може да се насочи към това да бъде изцяло софтуерна компания. В началото предприемачите сами снимат с дронове обектите, на които правят дигитални близнаци. Сега огромната част от тази работа е поета от контрактори, като вътрешният екип го прави по-скоро спорадично и предимно за да е наясно с процеса.

"Ние сме софтуерна компания и искаме да се занимаваме със софтуера. Събирането на данни е инструментът. Ние и сега събираме понякога данни, но предвид, че вече работим предимно навън, е много по-лесно да го правим чрез контрактори. По 100, 200, 300 локации на седмица са прекалено много за вътрешен екип. Така можем да се фокусираме върху платформата ни", казва Деан Безлов, който отговаря за продажбите.

По-малко пари, повече контакти

При предишния си разговор с "Капитал" Безлов посочва по-висока сума като цел за инвестиция - 10 млн. долара. Сега той казва, че при реалните преговори на екипа се е наложило обратното: да поиска по-малко пари, за да не се разводнява прекалено много капиталът на основателите. Първоначалната оферта на Connect44 е била за 6 млн. долара. По-важното в нея обаче не са парите, а контактите - швейцарската компания дава на българския стартъп достъп до десетки телекоми и инфраструктурни компании в Европа и не само.

"Тук не става дума само за парите. Става дума, че отиваме и си говорим с директори от потенциални клиенти в 20 държави", казва Безлов.

Димитър Райнов, финансов директор в MYX, добавя, че голямата цел на инвестицията е стартъпът да се наложи в телеком индустрията, за да може впоследствие да разрасне дейността си и в други посоки. "Продуктът ни е приложим на много повече места. С община Русе например имаме проект и оттам извадихме полезни неща за общината, вкл. счупени обекти и ГИС системи. Когато вземем всичко, което можем, от телеком сектора, ще се насочим към други индустрии. Засега обаче телекомите са най-умният сектор", казва той.

Според сметките на MYX това финансиране трябва да стигне за около година и половина или две. След това ще бъде търсена последваща инвестиция, като тогава Райнов смята, че може да бъде привлечен класически рисков капитал. "На този стадий решихме, че стратегическият инвеститор е по-добра идея, защото те работят в същия сектор и имат изградени канали за продажби, които сериозно можем да използваме за пробив сред клиенти. На следващ етап сме отворени за по-традиционни VC фондове", казва Райнов.

Една от сложните задачи за този период ще бъде разгръщането на мрежа от търговски представители на най-големите пазари като Великобритания, Германия и САЩ. Деан Безлов казва, че "в САЩ например може да имаме и само един човек, но той трябва да бъде на много високо ниво, с много контакти сред директори в компании - хора, които могат да взимат решения. Може да е един човек, но да ни върши работа като за петима".

Настоящата ситуация оставя MYX в интересна ситуация: компанията расте с бързи темпове и често излиза от натоварените месеци на печалба - нещо, с което малко стартъпи могат да се похвалят. Но според основателите това не трябва да е така. "Ние сме на печалба, а не трябва да бъдем. Трябва да растем и да взимаме пазарен дял. Сега, когато наемем всички планувани хора, ще влезем в режим на горене на пари, но това е правилният път", завършва Явор Михайлов.

Q&A

Остана ли на заден план българският пазар?

Явор Михайлов: Българският пазар не е на заден план, но той просто е малък. За перспектива, всички оператори в България имат общо 15 хил. кули - колкото един оператор в западна държава. Не че ние нямаме интерес тук, ами сме стигнали до контакта с всички в България. Конкуренцията ни тук не е софтуер, а евтината работна ръка. Тази автоматизация, която идва от нашия високотехнологичен продукт, има много смисъл във Великобритания или Германия, докато в България нещата се случват много по-бавно. Просто защото е по-евтино.

Каква част от работата ще бъде тук и каква - в чужбина?

Димитър Райнов: Около 80% от хората, които ще наемем, ще бъдат търговски представители и разработчици - наполовина в двете категории. Останалите ще бъдат поддръжка, вкл. и помощ за търговските представители в чужбина при изготвянето на оферти. Оперативната работа ще си остане тук, докато хората в чужбина ще са акаунт мениджъри.
Все още няма коментари
Нов коментар