Джейми Бартлет: Технологиите отдалечават хората от либералната демокрация

Авторът на The Missing Cryptoqueen и The People vs. Tech от сцената на Digitalk

Джейми Бартлет се включи на живо по време на тазгодишното издание на конференцията Digitalk
Джейми Бартлет се включи на живо по време на тазгодишното издание на конференцията Digitalk
Джейми Бартлет се включи на живо по време на тазгодишното издание на конференцията Digitalk    ©  Цветелина Белутова
Джейми Бартлет се включи на живо по време на тазгодишното издание на конференцията Digitalk    ©  Цветелина Белутова

Визитка

Джейми Бартлет е британски журналист, най-известен с подкаста си The Missing Cryptoqueen, посветен на българката Ружа Игнатова и нейната крипто понци схема OneCoin. Бартлет е автор и на няколко книги на технологична тематика, сред които The People vs. Tech и The Dark Net. Бартлет бе един от участниците в тазгодишното издание на конференцията Digitalk. Интервюто с него бе направено от сцената на събитието.

Започвате книгата сиThe People vs. Tech с прогнозата, че "в обозримото бъдеще или технологиите ще унищожат либералните демокрация и социален ред, или регулаторите ще постигнат своето". Написахте това преди пет години. Какво мислите сега?

Написах това преди пандемията, която промени доста неща. Аргументът ми беше, че има фундаментална несъвместимост между безграничните, високоскоростни, експоненциално растящи технологии и бавната, географски базирана, представителна либерална демокрация. И не обвинявам никого за това. Просто обръщам внимание на това какво прави с нас като граждани, как променя отношението ни, политическите и икономическите ни системи. Двете просто не работят добре заедно. Не са направени да работят заедно. Тази несъвместимост се отразява на много неща: как се справяме с международни престъпления, как работи електоралната ни система, как управляваме икономиките си.

Мисля, че пандемията ускори всичко това. Направи ни много по-зависими от тези технологии. Вероятно може да го видите дори по улиците - поне аз със сигурност мога. Не очаквах всичко да свърши с някакъв голям взрив, по-скоро с постепенна загуба на доверие в либералните демокрации. Но освен това очаквам, че докато всичко става по-трудно за управление и прогнозиране, докато технологиите се усъвършенстват, ние, гражданите, ще се обърнем към силни лидери, които да ни спасят от тази катастрофа. Дали все още мисля така? Да, защото помислете какво стана през последното десетилетие и си представете същото още 20-30-40 години. Тогава електоратът ще е основно изграден от хора, които са израснали в този свят и са свикнали всичко да е на върха на пръстите им, докато постоянно оценяват всичко. Наистина ли тези хора биха се задоволили с тази либерална демокрация, която е бавна и не отговаря на притесненията им? Не, не мисля. Така че е трудно да предположа как ще се развият нещата, но напрежението е високо.

С всичко, което чуваме за социалните мрежи около избори, пандемията и сега войната в Украйна, има един фундаментален въпрос: носят ли компании катоTwitter иFacebook отговорност за това, което се случва в мрежата? И ако да, докъде се простира тази отговорност, защото всичко по света се случва и обсъжда в тези платформи?

- Правно - не. Но мисля, че ще видим увеличен брой заведени дела срещу разпространението на нередактирана информация, произведена от много от нас, но и от правителства и други страни. Доминирането на дигиталната информационна среда има отражение в реалния свят. Затова ще има много повече правни действия от хора, които ще се опитат да накарат технологичните платформи да поемат отговорност.

Разбира се, те не носят отговорност по смисъла на закона - ако носеха, никога нямаше да съществуват поначало. Имат обаче задължение да реагират бързо, когато има нелегално съдържание. Ако накараме компаниите да са отговорни за всичко, което пишем в тях, те ще се сринат за един ден просто защото ще им трябват милиони адвокати за всеки иск.

Аз лично мисля, че те трябва да носят отговорност за рекламите, които дистрибутират. Те са огромната част от техните приходи и платформите трябва да бъдат държани отговорни за тях на правно ниво. В много случаи няма никакъв контрол - във Facebook например можете да видите реклами на понци схеми. Всичко това е сива зона, която в бъдеще ще се промени.

Адам Мосери, настоящият директор наInstagram, каза преди три години, че "технологиите не са добри или лоши, те просто са". Смятате ли, че те могат да бъдат вродено добри, лоши или неутрални?

- Това е версия на цитата на Мелвин Кранзберг, който казва: "Технологиите не са нито добри, нито лоши, но не са и неутрални." Много от аргументите тук зависят от това как е създадена технологията, как се използва, какъв е мониторингът и да - има истина. Когато става дума за дигитални технологии, моят аргумент е прост: не ме интересува дали са добри, лоши или неутрални, а само дали са съвместими с начина, по който живеем като общество. И отговорът на този въпрос е по-скоро не.

В този ред на мисли, компаниите казват, че те просто дават на клиентите си това, което искат - а именно да бъдат постоянно онлайн. Същият аргумент се използва и от политици, които използват социални мрежи. Грешно ли е това мислене?

- Искате ли наистина да получавате винаги това, което искате? Ако го получавате, бихте ли били по-щастливи? И знаете ли винаги какво точно искате? Защото аз лично не искам постоянно да скролвам телефона си, да се напрягам и разгневявам, не искам всичките ми данни постоянно да бъдат събирани, не искам да бъда толкова мързелив, че да натискам "да" на всяка бисквитка. Но все пак го правя. Така че, от една страна, го искам, но на друго, по-дълбоко и фундаментално по-важно ниво, не го искам. Джеймс Уилямс, който също написа книга за това, някога каза: "Невинаги искаме нещата, които искаме." Работата на правителствата, мисля, е да ни помогнат да филтрираме тези по-дълбоки нужди. Най-силното нещо, което те могат да направят, е да променят настройката по подразбиране в платформите. Ние сме много мързеливи и затова често оставяме нещата такива, каквито са. Така че правителствата могат да променят настройките в наша полза. Класическият пример са паролите на много дигитални устройства, които по подразбиране са "1234". Милиони хора никога не сменят тази парола. Правителствата могат да поискат да са различни и персонализирани по подразбиране, което ще струва пари на компаниите, но същевременно ще доведе до много бързо подобрение за всички. Така че когато става въпрос за това какво искаме, трябва да помислим за по-голямото обществено благо.

Отново в книгата сиThe People vs. Tech разглеждате изборите в САЩ и референдума във Великобритания през 2016 г. Много хора, включително и аз, се чудят: щеше ли да има такъв отпор срещу социалните мрежи и събирането на данни, ако всичко друго беше същото, но бяха спечелили Хилъри Клинтън и желаещите Великобритания да остане в ЕС?

- Не, нямаше да има. Убеден съм в това. През 2008 г. и 2012 г. Барак Обама използваше същите техники и медиите ги наричаха брилянтни, пионерски, демократични. Когато обаче Доналд Тръмп го направи през 2016 г. беше описано като катастрофално и ужасно. Това е доста нечестно и аз лично съм разочарован, че не видяхме голямата картина, а именно как ще изглеждат изборите в бъдеще. Работих дълго време по разследването върху Cambridge Analytica и много журналисти смятаха, че изборите през 2016 г. тук и в САЩ са били откраднати, че таргетирането с реклами е измама и т.н. Опитах се да обясня, че това е микротаргетиране във Facebook и не става дума за едната страна или другата, нито за тези или онези избори. Става дума за това как всички избори оттук насетне ще се провеждат. И ако си представите колко по-добри ще са технологиите, колко повече данни ще има след 4, 8 или 12 години, няма никакво значение дали се определяте като леви или десни. Скоро технологиите ще следят всичко - от диетата ни до физиономиите ни, и ще ни таргетират с реклами, които сами няма да разбираме защо получаваме. Целият този фокус върху Brexit и Тръмп, за който вероятно също съм спомогнал, пропуска всичко това. Въпросът е в това как се правят избори, без значение кой печели.

С цялото това търсене на още и още данни за хората и вкарването им в алгоритъма къде мислите, че технологиите ще отведат обществения и политическия живот?

- Извинявам се, че продължавам да цитирам други хора, но има много по-умни хора от мен. Вероятно са били заети днес и затова си говорите с мен. Един от любимите ми автори, Джеймс Балард, някога е казал, че се притеснява за бъдещето, защото ще е много скучно. Всичко ще е толкова предвидимо, всичко ще е таргетирано, персонализирано, удобно. И това е и моето притеснение. Ако можехте да кажете на някого преди 15 години, че един ден ще има избори, базирани на микротаргетирани реклами, заредени с тонове данни, в социални мрежи, те щяха да ви кажат, че сте луди. А сега, след като знаете с каква скорост се развиват технологиите, искам да си представите как ще изглеждат изборите след 15 години. Почти невъзможно е да си представим колко по-добри ще са тези технологии. И моят проблем, дори по-голям от това, че бъдещето е скучно, се крие в това, че то е неразбираемо. Ние няма да разбираме как работят тези системи. Няма да можем да посочим кой е отговорен за случващото се, да им имаме доверие. До някаква степен и сега е така, но ще стане по-тежко.

В момента има 5 млрд. души онлайн, от тях 3 млрд. са въвFacebook. Съвместим ли е подобен мащаб, подобна маса от хора, с цивилизован обществен дебат?

- Може би един ден ще бъде. В момента преминаваме през болки на растежа. Ако си представите идеалния гражданин, той трябва да е информиран, разумен, възпитан и да може да приема, когато има несъгласие. Това са цивилизационните правила, които карат системата да работи. Тази система постепенно се срива заради дигиталните технологии. Можем да реформираме много неща, включително и политиката, финансирането на местните медии, образованието на хората, които трябва да са по-подготвени за това как да се справят с този безкраен поток от информация. Но все още не сме направили нищо от това. Няма никаква промяна в изборните правила, промените в програмите по информационна грамотност са минимални. Никакви нови начини за финансиране на местни медии. Можем да променим нещо, правили сме го и преди, но засега не правим нищо или ако правим, със сигурност не е с нужната скорост.

Интервюто взе Йоан Запрянов

Все още няма коментари
Нов коментар