Херман Хаузер, Amadeus Capital: Европа трябва да осигури технологичния си суверенитет

Европа е един от трите технологични кръга в света наред със САЩ и Китай, казва съоснователят на Amadeus Capital пред "Капитал"

Визитка

Херман Хаузер е австрийски предприемач и инвеститор. През 1978 г. съосновава производителя на компютри Acorn Computers, а през 1990 г. участва в отделянето от него на ARM, британския производител на полупроводници, който през 2016 г. бе продаден на японската SoftBank за 32 млрд. долара. През 1997 г. съосновава Amadeus Capital, един от най-големите фондове за рисков капитал в Европа. Хаузер е и член на борда на директорите на Европейския съвет по иновациите (EIC), структура, към която има и фонд за 10 млрд. евро, които да бъдат инвестирани през следващите седем години, при условие, че може да участва с до 50% в даден рунд, а останалите пари трябва да дойдат от частни инвеститори.

"Капитал" разговаря с Хаузер след участието му в конференцията Grow Digital, организирана от EIT Digital. На нея той говори за идеята си за технологичен суверенитет на Европа, концепция, върху която в момента пише книга.

Компанията

Amadeus Capital е фонд, основан през 1997 г. от Херман Хаузер и Ан Глоувър. Базиран е във Великобритания, но инвестира в компании от целия свят, с фокус върху европейски технологични стартъпи. Последният фонд за инвестиции, обявен през 2021 г., е на стойност 110 млн. паунда. През последните 25 години фондът е инвестирал над 1 млрд. долара в 135 компании, като специализира специализира в дълбоки технологии като изкуствен интелект, машинно самообучени, синтетична биология и др.

Адвокатствате за "технологичен суверенитет" на Европа. Какво накратко означава това?


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Визитка

Херман Хаузер е австрийски предприемач и инвеститор. През 1978 г. съосновава производителя на компютри Acorn Computers, а през 1990 г. участва в отделянето от него на ARM, британския производител на полупроводници, който през 2016 г. бе продаден на японската SoftBank за 32 млрд. долара. През 1997 г. съосновава Amadeus Capital, един от най-големите фондове за рисков капитал в Европа. Хаузер е и член на борда на директорите на Европейския съвет по иновациите (EIC), структура, към която има и фонд за 10 млрд. евро, които да бъдат инвестирани през следващите седем години, при условие, че може да участва с до 50% в даден рунд, а останалите пари трябва да дойдат от частни инвеститори.

"Капитал" разговаря с Хаузер след участието му в конференцията Grow Digital, организирана от EIT Digital. На нея той говори за идеята си за технологичен суверенитет на Европа, концепция, върху която в момента пише книга.

Компанията

Amadeus Capital е фонд, основан през 1997 г. от Херман Хаузер и Ан Глоувър. Базиран е във Великобритания, но инвестира в компании от целия свят, с фокус върху европейски технологични стартъпи. Последният фонд за инвестиции, обявен през 2021 г., е на стойност 110 млн. паунда. През последните 25 години фондът е инвестирал над 1 млрд. долара в 135 компании, като специализира специализира в дълбоки технологии като изкуствен интелект, машинно самообучени, синтетична биология и др.

Адвокатствате за "технологичен суверенитет" на Европа. Какво накратко означава това?

- Технологичният суверенитет означава да имаш всички критично важни технологии, за да имаш работещо правителство и икономика.

В случая на Европа, когато говорим за 27 отделни държави, а не една-единствена, не е ли по-сложно?

- Европа има структура, при която има общ пазар и начин да търгува свободно между различните страни. Ако погледнем от другата страна, какво означава да нямаш технологичен суверенитет? Тогава си зависим от страните, които произвеждат критично важните технологии за съществуването ти. Това води до един вид технологична колонизация, в сегашния случай от страна на САЩ и Китай. Когато обаче имаш няколко обединени държави, каквито са тези в Европейския съюз, тогава нямаш зависимост една от друга, защото има свободни търговия и капиталови потоци.

Питам ви, защото ако имаме ситуация, в която суверенитетът наистина е под въпрос, въпросът е какво гарантира, че Европа ще се държи солидарно, а не като 27 отделни страни. През 2020 г., в началото на пандемията например, големите държави оставиха настрана солидарността по отношение на чиповете. С други думи, България и Румъния имат различна тежест спрямо Германия и Франция. Би ли се държала Европа като Европа в такъв случай?

- Това е добър въпрос. Винаги има страни, които са по-малки от други. Примерът, който давате обаче, е въпрос на късогледство. Няма спор, че има много проблеми пред ЕС по отношение на технологичния суверенитет. В книгата, по която работя сега, обръщам внимание предимно на по-големи проблеми. Нека ги наречем трите кръга на технологичния суверенитет - тези около САЩ, Китай и Европа.

Моето виждане е, че САЩ и Китай ще имат много силни хегемонични тенденции. Въпросът, който те ще питат, е "с мен ли си или срещу мен". И ако си с мен - ще правиш каквото кажа. Европа е единствената, която, макар да не е перфектна, приема националните различия и пита друг въпрос: "споделяте ли нашите ценности". Причината да съм оптимистичен към европейския модел е, че той е единственият, който може да се развие в мащаб. Ако не искаш да бъдеш напълно доминиран от Китай или САЩ, Европа е твоят избор, дори географски да си далеч от нас. Страни като Нова Зеландия, Австралия и Канада вече мислят да се включат в Horizon Europe и да станат част от европейското семейство.

Когато се поинтересувах повече по темата бях изненадан, че Европа е публикувала буквален списък от ценности на сайтовете си, за всички, които биха искали да бъдат с нея. Това е по-демократичният и мащабируем начин за разширение на технологичното влияние.

Къде стоим по отношение на софтуер и хардуер по смисъла на технологичния суверенитет?

- Най-лесният пример са три въпроса, които трябва да си зададем. Първият е разполагаме ли с всичко нужно при нас самите. Ако отговорът е да, всичко е наред. Вторият въпрос е: ако нямаме всичко, имаме ли достъп до критични технологии от множество независими източници, т.е. никой да няма възможността да те държи заложник и да те изнудва. Ако отговорът тук е "не", то преминаваме към третия въпрос. Имаме ли неограничен, дългосрочен - над пет години - гарантиран достъп до критични технологии от един източник, най-често Китай или САЩ? И ако отговорът и тук също е "не", тогава трябва да направим всичко възможно поне един да се превърне в "да". Защото ако не го направим, тогава сме в ситуация на зависимост от монополист като САЩ или Китай. Тази зависимост може да бъде също толкова сериозна, колкото и военната окупация в миналото.

Ако говорим за доставчици, значи ли че проблемът е повече хардуерен, отколкото софтуерен?

- Има цял списък на критично важни технологии. Сред тях например е 5G. Трудно е да си представим, че може да имаме работещо правителство и икономика, ако нямаме комуникации. Европа е в добра позиция при 5G, защото имаме Ericsson и Nokia, два от най-добрите производителя на телекомуникационно оборудване в света. Китай и САЩ също са добре в това отношение.

Друга технология са полупроводниците, където нито САЩ, нито Европа имат независим достъп до 5-нанометрови чипове. Има само две останали компании в света, които могат да правят 7 и 5-нанометрови чипове: южнокорейската Samsung и тайванската TSMC. Това, което ме окуражава, е, че Европа ще похарчи 145 млрд. евро, за да върне производството на полупроводници обратно в страната. За съжаление изглежда, че това ще се случи заедно с Intel, а не със Samsung и TSMC, което бих предпочел. За мен е важно да работим с поне една от двете компании, ако не и с двете. Но така или иначе това е много важна дългосрочна инвестиция и се радвам, че Европа е решила да изхарчи тези пари за производство на полупроводници.

Често се споменава, че Европа няма технологичен гигант като Apple, Amazon, Google или Facebook. През геополитическата призма, нещо лошо ли е това?

- Да, това е истински проблем и една от причините защо трябва да вдигнем нивото си. Ако се върнем на полупроводниковата индустрия, една от зависимостите ни е липсата на софтуер за дизайн на чипове. Там играта се доминира от Synopsys и Cadence, които имат общо над 90% пазарен дял в света. Тръмп използва тази доминация, за да накара европейските компании, сред които и ARM (Херман Хаузер е съосновател на ARM - бел. авт.), да правят каквото поиска. Трябва да имаме свой собствен софтеур за дизайн на чипове. Едно от решенията е да помагаме на инициативи за софтуер с отворен код. За щастие, ние го правим и това си личи много при операционните системи. Центровете за данни например работят предимно с Linux, която е операционна система с отворен код. В бъдеще се надявам, че ще имаме подобни инициативи и в други посоки и те ще помогнат на целия свят, а не само на един от трите технологични кръга.

През последните години обаче изглежда, че Европейската комисия се бори с технологични гиганти. Не би ли било също толкова голям проблем, ако имаме европейска компания-трилионер?

- Проблемът е, че въобще нямаме такава (смее се). Би било добре да имаме и не мисля, че Европа ще спре някоя европейска компания да достигне такъв размер.

Аргументът е, че когато регулираш Facebook и Google, спираш и европейските да достигнат техния мащаб.

- Може би, но според мен това е правилният подход. Точно това трябва да правим. Най-фундаменталният аргумент за нашата капиталистическа система е конкуренцията. Индексът "Херфиндал-Хиршман", който е широко приет за показателен по отношение на концентрация на даден пазар, ни дава насока доколко имаме конкуренция. В момента, в който имаш монополи като Google, Facebook или Amazon, това е лошо за цялата икономика. Имаш монопол на цените, имаш монопол на избора, имаш зависимост при доставчиците и липса на избор. Такива монополи трябва да се разбиват, но за съжаление американската лобистка система създаде компании, срещу които американската антимонополна система не работи. Те просто не работят в тази среда и позволяват разрастването на монополите. Смятам, че Европа е права в това да се опита да ги спре поне тук.

Това е много трудна битка. Google например е дори по-голям монополист в Европа, отколкото в САЩ, защото там поне имаш някакво останало присъствие на Yahoo! и някои други търсачки. В Европа обаче Google има над 90% пазарен дял и трябва да бъде разбита, но това е много трудно да се случи на практика. Google е много умна компания и дава добра услуга. Още по-трудно е да се оплакваме, защото ние всички ползваме Google. От друга страна ние трябва да заемем принципна позиция, защото ако не го направим, ще останем вечно зависими.

Вие имате директно наблюдение върху технологичния и инвестиционен пазар. От вече 25 г. сте начело на Amadeus Captial. Как бихте определили инвестиционната си философия и променяла ли се е тя през годините?

- Извадихме късмет, защото започнахме със стратегия да инвестираме в дийптех компании (deep tech; дълбоки технологии) в Европа. През първите няколко години това не беше особено популярен избор, защото беше доста самотно на пазара. За щастие пазарът дойде при нас и сега дийптех компаниите са приет клас инвестиции, хората говорят за дийптех и мисля, че вече сме на мода. Философията ни не се е променила, но пазарът - да.

Пазарът се променя и в момента заради макроикономическата рамка. Как гледате на тези движения на пазара и в оценките на стартъпите?

- Има две промени, които се случват. Първата е секторната промяна. Хората се чувстват много по-комфортно, когато става дума за дийптех компании и това е в полза на Amadeus Capital. Другата промяна е в нагласите и оценките. Ние сме тук от 25 години и досега сме виждали четири подобни проблемни периоди. Те винаги са болезнени и водят след себе си намаляване на стойността на компаниите, но също така тези периоди обичайно са най-добрият момент да стартираш нова компания.

Какво по-точно имате предвид под дийптех?

- Дийптех, накратко, е всичко, което е наистина трудно. Моите четири направления във фонда са изкуствен интелект (AI) и машинно самообучение, блокчейн, квантови изчисления и синтетична биология. AI се превърна в отделен сектор, който навлиза във всички останали направления. Същевременно обаче там най-накрая виждаме плодовете на AI и машинното самообучение. Блокчейн и умните договори преживяват своя период на Див запад, но вече навлизаме в света на централизирани дигитални валути. Там имаш плюсовете, които имаш при Bitcoin и Ethereum, но без волатилност в цената, а със стабилността на централна банка. Вълнувам се за тази част, защото умните договори върху блокчейна ще променят значително икономиката. Третото ни направление са квантовите изчисления. Мисля, че в Amadeus имаме повече инвестиции в тази сфера, отколкото всички останали фондове за рисков капитал от Европа. Много вълнуваща индустрия, която се развива по-бързо, отколкото който и да било е очаквал. През следващите пет години ще имаме драматични събития там. Дотогава например смятам, че ще сме разбили RSA стандарта за криптиране, който се ползва в момента от приложения като WhatsApp или Signal. С други думи, ако искате да си пишете с някой и да сте сигурни, че разговорът ви е криптиран, ще трябва да преминем към постквантово криптиране. Четвъртата ни инвестиционна насока е синтетична биология. От всички изброени, това е най-дългосрочната ни стратегия, защото тя се занимава буквално с нашия живот и как да стигнем до инженерно решение и обяснение за това, което ни прави живи - и съответно да го използваме, за да подобрим здравето си.

Европа изостава от САЩ и Китай при размера на рисковия капитал, макар през последните години нещата да се подобриха. Какво може да се направи, за да се затвори пропастта?

- Да, нещата наистина са по-добре. Европа все още инвестира едва четвърт от това, което САЩ инвестира като процент от брутния си вътрешен продукт, но същевременно европейският капитал расте по-бързо от американския и за пръв път в историята европейските рискови инвестиции имат по-добра възвръщаемост. Един от аспектите на капиталистическото общество са паричните потоци, а там за момента имаме един здрав поток към Европа. Основните ни параметри са добри: университетите са също толкова добри, колкото американските и ако успеем да изкараме компании от университетите, няма да е изненада, че те ще са на същото ниво и ще дават по-добра възвръщаемост.

Имаме и нова инициатива с Европейския съвет по иновациите (EIC), който трябва да инвестира 10 млрд. евро през следващите седем години. Това са по около 1.5 млрд. евро на година в дийптех компании. Когато писахме правилата аз държах, че можем да участваме само с до 50% в даден инвестиционен рунд, а останалите пари тряба да дойдат от пазара. Така вкарваме още пари в пазара, а не гоним други и освен това разчитаме на оценката на частните фондове. Това са два много важни и позитивни знака.

Причината това да се случва сега е, че културната промяна, която беше нужна, за да приемем стартъпите за важна част от нашите икономики, най-накрая се случи. От университетите ни вече излизат компании, а големите компании имат крила за рискови инвестиции. Броят на еднорозите ни нарасна значително през последните години.

Вие самите, в Amadeus, имате ли правило да инвестирате само в европейски компании?

- Не. Фокусираме се върху Европа, но инвестираме навсякъде. Инвестираме в САЩ, току-що инвестирахме пак в Канада, така че нямаме географски ограничения.

Какво ви кара да сте оптимист и какво - да сте песимист?

- Оптимист съм за скоростта, с която се приемат нови технологии. Ако погледнем графиките по приемането на технологии през последните 50 години, личи, че вече имаме инфраструктурата да създаваме и отглеждаме компании с много по-висока скорост. Ако имаш идея в университета, шансовете ти са много по-високи, отколкото преди 50 години. Малко хора знаят, че Европа ражда повече стартъпи, отколкото САЩ. Ние нямаме проблем със стартъпите в Европа, но имаме проблем с техния мащаб. Рундовете от серия C и нагоре, т.е. тези между 50 и 100 млн. долара или евро, и които са нужни сравнително рано в живота на един стартъп, са все още проблемни за нас. Това е една от причините защо EIC премахна тавана си за инвестиции от 15 милиона евро и вече може да инвестира например 50 милиона евро, стига да дойдат още поне 50 милиона евро от пазара.

Песимизмът ми идва от същия феномен, но от другата страна на монетата. Точно защото тези технологии се приемат толкова бързо, те променят и живота, който живеем със скорост, при която хората не могат да свикнат. Трябва да образоваме по-добре хората и да им обясним какви са ползите от новите технологии. В биосферата особено, трябва да имаме много конкретна и строга етична рамка, за да може тези технологии да се ползват за добро.

Коя е последната книга, която прочетохте и бихте препоръчали?

- Ако аудиторията ни е от млади предприемачи, бих препоръчал книгата Build на Тони Фадел. Тони е написал невероятна книга. Той е човекът начело на екипите, които създадоха iPhone и iPad за Apple, както и компанията за умни термостати Nest, която бе купена от Google за 3 млрд. долара. Познавам Тони отдавна и той често съинвестира с мен в млади компании. Лесно четима, невероятна книга.

Как си почивате?

- Имам огромния късмет жена ми да е от Нова Зеландия и от 30 години насам имаме ферма там и мога да си почивам там.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар