Големи технологични компании, големи проблеми

Засегнати от раздутост и егомания, гигантите в сектора биха спечелили от бордове и инвеститори активисти

Създателят на Amazon Джеф Безос остана с по-малко от 15% от правата на глас на компанията и е донякъде по-отзивчив към инвеститорите
Създателят на Amazon Джеф Безос остана с по-малко от 15% от правата на глас на компанията и е донякъде по-отзивчив към инвеститорите
Създателят на Amazon Джеф Безос остана с по-малко от 15% от правата на глас на компанията и е донякъде по-отзивчив към инвеститорите    ©  Reuters
Създателят на Amazon Джеф Безос остана с по-малко от 15% от правата на глас на компанията и е донякъде по-отзивчив към инвеститорите    ©  Reuters

През 1997 г., в първото си съобщение до акционерите, основателят на Amazon Джеф Безос написа, че това е все още "ден първи" за неговата фирма. По-късно той обяснява, че "ден втори" означава застой, последван от незначителност. Неговият призив да се избягва самодоволството изглежда актуален и днес. Петте големи технологични гиганта от Силициевата долина - Alphabet, Amazon, Apple, Meta и Microsoft - отдавна са в основата на американската борса и икономика, като по чудо съчетавайки устойчив растеж и рентабилност. Но след тежкото трето тримесечие пазарните им капитализации общо са спаднали с 37% досега през тази година. Около 3.7 трлн. долара от стойността им се е изпарила.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

През 1997 г., в първото си съобщение до акционерите, основателят на Amazon Джеф Безос написа, че това е все още "ден първи" за неговата фирма. По-късно той обяснява, че "ден втори" означава застой, последван от незначителност. Неговият призив да се избягва самодоволството изглежда актуален и днес. Петте големи технологични гиганта от Силициевата долина - Alphabet, Amazon, Apple, Meta и Microsoft - отдавна са в основата на американската борса и икономика, като по чудо съчетавайки устойчив растеж и рентабилност. Но след тежкото трето тримесечие пазарните им капитализации общо са спаднали с 37% досега през тази година. Около 3.7 трлн. долара от стойността им се е изпарила.

Щетите

Законът за големите числа направи неизбежно съзряването на технологичните гиганти. Ръстът на продажбите през последното тримесечие се забави до 9% - съвсем малко над инфлацията. С разрастването си те се обвързаха с икономическия цикъл; факт, който цифровият ръст по време на пандемията само временно прикриваше. Процентът на навлизане на смартфоните, дигиталната реклама и стриймингът са в застой. Със забавянето на основните дейности гигантите навлизат на територията на останалите, което увеличава конкуренцията.

В същото време те са застрашени от "конгломерит". Симптомите на това заболяване са раздутост и егомания. Обърнете внимание на неотдавнашната планина от разходи за наемане на служители, експериментални начинания, суетни проекти и изграждане на центрове за данни. През март комбинираните годишни разходи на петте компании за първи път достигнаха 1 трлн. долара, а стойността на физическите обекти на тези уж "леки" на активи предприятия достигна 600 млрд. долара, което е над три пъти повече от нивото преди пет години. Раздутите разходи и баланси означават, че възвръщаемостта на капитала е спаднала от над 60% преди пет години до 26%. Три от петте компании не се осмеляват да изплащат дивиденти.

Активни инвеститори

Не е прецедент успешни компании да загубят фокуса си или да не успеят да контролират разходите. През 80-те години на миналия век ръководителите на RJR Nabisco пилееха пари за самолети и голф, преди да бъдат прогонени от инвеститорите. General Electric се разрасна и трябваше да бъде частично подпомогната по време на финансовата криза от 2008-2009 г. Най-добрата защита срещу подобна недисциплинираност са активните управителни съвети и инвеститорите. Когато успешните мениджъри започнат да вярват, че винаги знаят най-добре, задачата на управителния съвет е да ги обуздае.

Но в случая правилата за управление на технологичните компании претърпяват обрат. Често те поверяват непропорционално голяма власт на шефове и основатели, някои от които се ползват със специални права на глас, които им дават почти абсолютен контрол. Подобни мениджъри често си изграждат имидж на визионери, чиито смели залози ужасяват късогледите външни наблюдатели, но в крайна сметка доходоносно променят света.

В най-лошия край на спектъра е Meta, собственикът на Facebook, управляван все по-необуздано от Марк Зукърбърг. Нейната пазарна стойност е спаднала със 74% през тази година. Основният ѝ бизнес е нестабилен, привличайки твърде много токсичност, твърде малко млади хора и твърде малко реклама. Стана ясно, че Зукърбърг залага компанията на метавселената, опитвайки се да се диверсифицира от социалните мрежи, за която планира да похарчи 20 пъти повече, отколкото Apple похарчи за създаването на първия iPhone. Тъй като притежава 54% от акциите с право на глас, Зукърбърг е в състояние да игнорира молбите на външните инвеститори. Alphabet, собственикът на Google, се представя по-добре, но е в затруднено положение. Нейните основатели запазват 51% от акциите с право на глас, което им позволява да отхвърлят желанията на останалите собственици.

По средата е Amazon, която е инвестирала прекалено много в електронната търговия и е разширила дейността си твърде много, унищожавайки паричните си потоци и възвращаемостта. Безос, който остава изпълнителен председател, притежава по-малко от 15% от правата на глас на компанията, така че той трябва да бъде поне донякъде отзивчив към инвеститорите. Apple и Microsoft са в по-благоприятния край на спектъра. И двете компании са по-стари, вече нямат основатели с контролни дялове и работят на принципа "една акция, един глас". И двете се вслушват в мнението на външни лица. През 2013 г. Тим Кук, шефът на Apple, отиде на вечеря с инвеститора Карл Айкан и прие искането му да върне пари на акционерите чрез обратно изкупуване. През 2014 г. Microsoft покани в борда си инвеститора активист Мейсън Морфит. Двете компании се представиха най-добре от големите пет през тази година.

Когато сте разрушили цели индустрии и сте създали богатство за стотици милиарди долари, е трудно да приемете финансовите ограничения и външния контрол. Въпреки това мнозина от елита на технологичните гиганти трябва да покажат повече смирение и по-добри резултати. В противен случай "ден трети" може да доведе до ескалираща конфронтация между тях и инвеститорите за това кой контролира най-успешните компании през последните две десетилетия.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved