Най-големите софтуерни компании в България: Гигантите могат да скачат

Всичко това са добри новини, защото означава, че най-големите български софтуерни компании, които са и най-големите работодатели в сектора, са влезли в 2023 г. в добра форма. В началото на годината заваляха новини за огромни съкращения сред глобалните технологични гиганти, което събуди страхове за такива и в България. Засега обаче изглежда, че единствено е намаляло търсенето на софтуерни инженери, което така или иначе винаги е било значително по-голямо от предлагането.

На върха: учетворяването на VMware

Най-голямата софтуерна компания и през тази година остава българското поделение на американската VMware. През 2022 г. приходите на българското дружество "Виемуеър" са отбелязали внушителен скок от 31.8% до 343.3 млн. лв., което я прави не само най-голямата компания през тази година, но и най-голямата софтуерна компания в корпоративната история на България. Печалбата за този период е 21.5 млн. лв. и логично е най-голямата в класацията.

Погледнато в контекст, разширението на VMware в България изглежда още по-впечатляващо. Само пет години по-рано, през 2017 г., приходите са били 89 млн. лв. Това означава, че за този период компанията се е разраснала почти четирикратно - растеж, който подхожда много повече на стартъп, отколкото на най-голямата софтуерна компания в страна със сравнително добре развит IT сектор.

Картината при броя на наетите е по-различна. Към средата на 2023 г. изглежда, че VMware е достигнала таван, макар и вероятно временен, по отношение на броя служители, в края на 2022 г. Данните за осигурените лица показват, че те са били най-много през септември 2022 г. - 1825, след което се наблюдава градивно намаляване до 1757 през април 2023 г.

Въпреки това слуховете за масови съкращения във VMware, които витаят от вече близо година, не се сбъдват и намаляването на броя на служителите изглежда по-скоро като корекция след бурното наемане на близо 600 души през 2020 и 2021 г. в разгара на пандемията.

В петицата: българските клонове на чуждестранни компании

Останалите четири места в петицата също са заети от български клонове на чуждестранни компании. През последните години свежест на върха вкарваше българската "Сайтграунд", но през тази година тя не предостави данни на "Капитал", няма и качен публичен отчет в Търговския регистър.

На второ място през тази година е "Ди Екс Си България", като тук са нужни редица уточнения. "Ди Екс Си България" е наследник на дългогодишния лидер в аутсорсинг класацията на "Капитал" "Ентърпрайз сървисис България". Групата се занимава с най-различни дейности - от софтуер, през поддръжка на IT инфраструктура, аутсорсинг на бизнес процеси, управление на проекти и др. Дружеството беше създадено преди седем години след сливането на Hewlett-Packard Enterprise и Computer Sciences Corp., с което се създаде групата DXC Technology. Приходите за 2022 г. са скочили с над 4% до 263 млн. лв. Служителите също растат и вече са над 3700. Накратко, най-големият работодател в класацията.

На трето място е "Пейсейф България", българският клон на финтех компанията Paysafe. Нейните приходи през последната година растат минимално до 224.8 млн. лв. "През 2022 г. реализирахме големи подобрения по ползваемостта на дигиталните портфейли, свързани със създаване на акаунти и много нови криптотрейдинг функционалности. Можем да кажем, че въпреки глобалните кризи сме доволни от резултатите си и от начина, по който екипите ни в България, а и в другите ни локации се развиват", коментираха от компанията пред "Капитал".

• Пълната класация вижте тук.

Четвърта позиция е за "САП лабс България", едно от двете дружества на германския софтуерен гигант SAP в България. "САП лабс" отговаря конкретно за разработките на продукти, като към края на 2022 г. има 1343 служители в страната. През изминалата година приходите на дружеството са нараснали с 27.3% до 196.8 млн. лв., скок от над 40 млн. лв. приходи спрямо година по-рано.

Петицата се затваря от консолидираните приходи на "Атос България", клона на френската софтуерна компания Atos. В България работят две дружества на Atos - "Атос България компетънси център" и "Атос Ай Ти солушънс енд сървисис". През 2022 г. общите приходи на двете дружества са 161 млн. лв., впечатляващ скок от почти 35% спрямо година по-рано. Тези приходи са поделени почти поравно между двете юридически лица. Скок има и сред заетите, като в рамките на година Atos е наела над 200 души в България.

Над възможностите на България е да влияе на много от световните процеси, но в нашата си къща можем да внесем спокойствие и да отворим пътища.

Елена Маринова, Мусала софт

Кои са големите растящи

Шестата и седмата позиция са за "Експириън България" и "Прогрес софтуер", българските дружества на съответно Experian и Progress. "2022 г. беше успешна година за целия бизнес на Progress. Разширихме мрежата си от клиенти, предоставяйки им инструментите и поддръжката, от които се нуждаят, за да бъде бизнесът им успешен", коментира пред "Капитал" Симеон Стойчев, вицепрезидент в Progress.

По-назад в класацията се намират някои от най-внушителните ръстове. Борсовото дружество "Сирма груп холдинг", което е на осма позиция и е най-високо поставената изцяло българска компания, расте с над 25% до 81.1 млн. лв. Сходен е ръстът и на "Немечек", която вдига приходите си с 25.8% до 35.8 млн. лв. през 2022 г.

Рекордьорите по ръст тази година са "Дриймикс", "Акронис България" и "Ментормейт". Българската "Дриймикс" отбелязва над 67% скок на приходите през изминалата година, до 23.7 млн. лв. Именно този впечатляващ растеж вкарва дружеството в класацията на най-големите компании. Само преди две години приходите на "Дриймикс" са били 8 млн. лв., т.е. тя е постигнала трикратен ръст в рамките на две години. Заедно с увеличението на приходите има и ръст в броя на заетите, които към края на 2022 г. са 169 спрямо 120 година по-рано.

Приходите на българския клон на компанията за киберсигурност Acronis растат с 52.7% до 80.8 млн. лв., като година по-рано те са били 52.9 млн. лв., а през 2020 г. - 34.8 млн. лв. През последната година компанията е наела и още 50 души, като към края на 2022 г. броят на служителите е 505.

"2022 г. беше добра година за "Акронис България", със сериозен ръст в приходите и служителите въпреки кризите. Същевременно подходихме много внимателно към очаквания забавен глобален растеж и съответно свитите инвестиционни разходи на компаниите. Това ни осигури добра основа за тази година", коментира Пламен Тошев, управляващ директор на "Акронис България"

Подобна е картината и при "Ментормейт", която е базирана в САЩ, но огромната част от служителите се намират в България. Нейният ръст е точно 50% спрямо година по-рано, като приходите достигат 68.2 млн. лв. за 2022 г. В този период компанията е наела и над 100 нови служители до 767 души.

Голям ръст отбелязва и "Мусала софт", българската компания, която през 2022 г. бе придобита от чешкия технологичен холдинг Qinshift (новото име, което наследява Aricoma), собственост на KKCG, инвестиционната група на Карел Комарек. Приходите през изминалата година са нараснали с 31.4% до 60.8 млн. лв., като броят на служителите също се увеличава с 20 души до 447.

"Комбинацията от дългогодишно формиране на стабилно портфолио и късмет ни спасява от силните турбуленции, които удрят световната икономика и IT сектора в частност от края на 2022 г. насам. Не оставаме изцяло незасегнати, но успяваме да компенсираме трусовете и към средата на 2023 г. сме в рамките на планираното разрастване и очакваме 20% ръст за годината", коментира пред "Капитал" Елена Маринова, президент и председател на борда на "Мусала софт", част от Qinshift.

Ръстове от съответно 36, 39 и 36% отчитат дружествата "КПМГ ИТ сървис", "Бош.ИО" и "Фадата", като историите на първите две може да прочетете тук и тук. За "Фадата", която разработва софтуер за застрахователния сектор, раздвижването е добре дошло след период на стагнация. Нейните приходи растат до 27.2 млн. лв.

Тъй като населението на България се свива, а няма как да очакваме всички да станат софтуерни специалисти, единственото решение, което ни остава, е да търсим хора извън страната.

Пламен Тошев, Акронис България

Търсят се спокойствие и добър имидж

През тази година се забелязва значително ограничаване в оплакванията за липса на квалифицирани кадри. Вероятната причина не е, че такива магически са се появили, а че в началото на годината доминираха притесненията от рецесия в глобален план. Някои компании намалиха броя на служителите си, други свиха броя на отворените си позиции, а трети замразиха наемането на нови хора.

Такъв е случаят с "Акронис" например. Пламен Тошев казва, че още през миналата година компанията е взела решението да намали наемането на нови служители, така че да не се стигне до съкращения през настоящата. През втората половината той очаква отново да се премине към ускорено наемане на специалисти и добавя, че вече се търсят предимно хора извън страната.

Обясненията защо се стигна до съкращения в глобален, а в някои случаи и местен план са, че от пандемията насам софтуерните компании наемаха масово, но в един момент се оказа, че за много от новите служители просто няма достатъчно работа. Същевременно това позволи на компании, които не са били толкова добре позиционирани по време на пандемията, да наемат част от съкратените. С други думи, не става дума за преминаване от глад за кадри към гладни програмисти.

Тази година има ново оплакване сред мениджърите, макар и без да се назовава особено директно: от неспокойната ситуация в страната - доскорошната липса на редовно правителство и парламент заедно с цялостното усещане за липса на стратегия по отношение на инвестиции и образование, от което зависи промяната на макрониво.