Кратката 5G война

Кратката 5G война

Наддаването за честотите в обхват 3.6 GHz беше бързо и без драматична развръзка

Константин Николов, Йоан Запрянов
7251 прочитания

© Shutterstock


Войната беше кратка, а разгарът й опроверга очакванията за дълга, оспорвана и по-доходоносна за държавата битка. Обобщението е на проведения във вторник търг за 5G честоти в обхват 3.6 GHz, в който трите телекома се бореха в тайно наддаване. Може би и очакванията бяха твърде големи поне откъм как ще се развърже интригата след нажежените страсти между операторите преди насрочването му. Положителното е, че след конкурса телекомите могат окончателно да се съсредоточат върху плановете си за предлагане на 5G услуги. Всеки от тях обаче има различни стратегии и срокове.

Видимият резултат от предавания онлайн търг на Комисията за регулиране на съобщенията е, че и трите големи оператора вече имат ленти по 100 MHz в обхват 3.6 GHz. "А1 България" спечели наддаването, а с офертата си от 4.7 млн. лв. получи право да избере лента. Компанията се спря на средната 3600-3700 MHz, която беше считана и за най-желана. Втората най-висока оферта беше на БТК - 4.6 млн. лв., която получи право да избира след А1 и посочи най-високата лента в обхвата 3700-3800 MHz. Така за "Теленор България" остана ниската лента 3500-3600 MHz, след като компанията първа се отказа от наддаването на цена 4.1 млн. лв. В крайна сметка държавата спечели 13.4 млн. лв., с 1.4 млн. лв. над минималните 12 млн. лв. - по 4 млн. лв. на лента, от които започна наддаването. Всяка от компаниите ще плати и по общо 8 млн. лв. годишни такси в следващите 20 години.

Повечето наблюдатели очакваха далеч по-оспорвано наддаване между "А1 България" и БТК. До нов търг се стигна именно след като БТК оспори в съда предишния конкурс, на който получи лентата 3500-3600 MHz, за която бяха единственият кандидат, но наддаваха и за другите два обхвата. Преди това на 10 март КРС даде без наддаване и цена по 4 млн. лв. на всеки от телекомите лицензи с национално покритие за ползване на ленти: освен 3500-3600 MHz (БТК), 3600-3700 MHz отидоха при "А1 България", а 3700-3800 MHz при "Теленор България". Тези честоти те ползваха и за тестове на мрежите си.

Вкарването на предишния търг в съда заплашваше да забави цялата процедура с месеци и дори години. То видимо обтегна отношенията между телекомите, като от "А1 България" дори директно обвиниха БТК, че умишлено бавят процеса. Именно моментният сблъсък между двата оператора доведе до очаквания за оспорвано наддаване, което така и не се случи. От БТК бяха заявили преди конкурса, че търгът е шанс за държавата да получи по-големи приходи за ресурса.

След търга всяка от компаниите може да каже, че е победител. "А1 България" получи спектъра, който желаеше, БТК искаше търг и го получи, а "Теленор България" платиха най-малко, без да са имали заявена предпочитаната лента така или иначе.

Новият мир

С разпределението на новите честоти може да бъде даден официалният търговски старт на 5G услугите на нашия пазар. Тук телекомите имат различни планове. През есента на миналата година от БТК обявиха, че пускат своя търговска 5G мрежа, макар и чрез споделяне на честоти, които ползва за 4G мрежата си, както и с редица ограничения в географското покритие и капацитета. Няколко месеца по-късно същото направи и "А1 България", като в кампанията си подчертаваха, че са първите, предлагащи истински 5G услуги и скорост, и започнаха да покриват големите градове. "Теленор" тепърва ще обяви плановете си в тази сфера, но не изглежда да бърза.

"Процедурата по раздаване на радиочестотния ресурс в обхват 3.6 GHz отне известно време и премина през различни фази, включително опити за административно забавяне от нашите конкуренти, които се уплашиха от нашето технологично и пазарно предимство", каза пред "Капитал" главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров. Според него 5G мрежата на А1 е единствената, която работи на 5G честоти и с 5G оборудване, а покритието й вече обхваща населението на открито на над 75 градове и курорти в страната. "На практика ние сме готови за търговски старт", допълни мениджърът, според когото инвестициите за 2020 и 2021 г. в 5G мрежата ще бъдат почти 40 млн. лева, а през следващите четири години общата инвестиционна програма на компанията в мобилната мрежа ще бъде на стойност 780 млн. лева. Димитров каза също, че първите търговски 5G услуги ще бъдат насочени както към частните, така и към бизнес клиентите на оператора.

От БТК заявиха, че са удовлетворени от резултатите от търга. "Инвестициите, които правим в развитието на мрежата от пето поколение, ще дадат възможност на нашите потребители да ползват услуги от най-високо качество и същевременно ще подпомогнат процеса на дигитализация на обществото и растежа на българската икономика", заяви в съобщение на компанията след конкурса Атанас Добрев, главен изпълнителен директор на БТК. Според компанията мобилните услуги от пето поколение се предлагат в момента в централните градски части на 27-те областни града.

От "Теленор България" също поздравиха КРС за "професионално проведения търг". "Теленор България" счита, че няма съществена разлика между честотните ленти и те са еднакво подходящи за изграждане на висококачествена 5G мрежа. Както и до момента, ще продължим да предлагаме на клиентите си първокласна мрежа и качествено потребителско преживяване и през следващите години", заявиха още от оператора.

Сподели с мен

Новата неизвестна е дали ще има споделяне на 5G ресурс между операторите. Което е разбираемо предвид високите инвестиции в инфраструктура и оборудване, които по неофициални данни ще достигнат общо около 1 млрд. лв. за трите оператора през следващите години. Едно от предимствата на средната лента 3600-3700 MHz е по-лесното споделяне с всеки от другите два телекома. Първите сигнали бяха за начални разговори между БТК и "Теленор", но в новия мир са възможни всякакви комбинации, включително и трио.

Кои честоти и защо


Технически погледнато, телекомите няма за какво да се притесняват, предвид че на пазара има само три играча и честоти ще има за всички. Важно е обаче кой коя лента взима. Търгът във вторник бе за честотите в спектъра 3.6 GHz, които отговарят за скоростта и капацитета. Те са важни, защото 5G обещава не само неколкократно по-висока скорост, но и възможност мрежата да може да се ползва по едно и също време от много повече хора и машини без никакво забавяне. Другите високи честоти, които трябва да бъдат дадени на търг през следващите години, са 26 GHz, които малко или много ще изпълняват подобни задачи в гъсто населени райони. По-интересният, а вероятно и по-важен за телекомите, е случаят с ниските честоти около 700 и 800 MHz, които осигуряват националното покритие. Драмата там е дългогодишна, защото те все още са заети от военните - Министерството на отбраната ги ползва за комуникацията между руските изтребители МиГ. Очакванията са при тях да има развитие през следващата година.

Войната беше кратка, а разгарът й опроверга очакванията за дълга, оспорвана и по-доходоносна за държавата битка. Обобщението е на проведения във вторник търг за 5G честоти в обхват 3.6 GHz, в който трите телекома се бореха в тайно наддаване. Може би и очакванията бяха твърде големи поне откъм как ще се развърже интригата след нажежените страсти между операторите преди насрочването му. Положителното е, че след конкурса телекомите могат окончателно да се съсредоточат върху плановете си за предлагане на 5G услуги. Всеки от тях обаче има различни стратегии и срокове.

Видимият резултат от предавания онлайн търг на Комисията за регулиране на съобщенията е, че и трите големи оператора вече имат ленти по 100 MHz в обхват 3.6 GHz. "А1 България" спечели наддаването, а с офертата си от 4.7 млн. лв. получи право да избере лента. Компанията се спря на средната 3600-3700 MHz, която беше считана и за най-желана. Втората най-висока оферта беше на БТК - 4.6 млн. лв., която получи право да избира след А1 и посочи най-високата лента в обхвата 3700-3800 MHz. Така за "Теленор България" остана ниската лента 3500-3600 MHz, след като компанията първа се отказа от наддаването на цена 4.1 млн. лв. В крайна сметка държавата спечели 13.4 млн. лв., с 1.4 млн. лв. над минималните 12 млн. лв. - по 4 млн. лв. на лента, от които започна наддаването. Всяка от компаниите ще плати и по общо 8 млн. лв. годишни такси в следващите 20 години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход