Ладислав Бартоничек, PPF Group: Ще сме в България за дълго

Ладислав Бартоничек

Ладислав Бартоничек, PPF Group: Ще сме в България за дълго

Изпълнителният директор на групата, която притежава "Теленор" и bTV, пред "Капитал"

Константин Николов
5635 прочитания

Ладислав Бартоничек

© Цветелина Белутова


Животът на Ладислав Бартоничек се промени коренно само за ден. На 27 март той загуби един от най-добрите си приятели - Петр Келнер, който загина в катастрофа с хеликоптер в Аляска. Тогава на Бартоничек се падна отговорността да поеме контрола над инвестиционната компания PPF Group, която най-богатият човек в Централна и Източна Европа - Келнер, създаде и разви до днешния гигант: с активи за над 40 млрд. евро, близо 100 хиляди служители в 25 държави на три континента (от тях около 2400 в България, където притежава "Теленор България", инфраструктурната компания "ЦЕТИН България" и медийната група около bTV), с интереси в най-различни сектори - от финанси до телекомуникации. PPF беше Петр Келнер и Петр Келнер беше PPF. Смъртта му постави основателни въпросителни за бъдещето на бизнеса. Едва ли имаше някой по-подходящ от Бартоничек, който да поеме групата. Бизнесменът е роден в същата година като Келнер (1964) и е до него от момента, когато се ражда PPF преди 30 години. Бартоничек държи и 0.535% от акциите на PPF, други 0.535% се притежават от Жан Паскал Дювиузар, а от семейството на Келнер - 98.93%. И още по-важното - управлявал е различни бизнеси на инвестиционната компания и е наясно със стратегията за бъдещето. Която е от особено значение без Келнер начело - магнатът участваше тясно във вземането на всички бизнес решения и управляваше групата като семейна, като се е допитвал основно до кръг от доверени хора. Един от тях е именно Бартоничек, който последно управляваше телекомуникационния бизнес на PPF.

Ладислав Бартоничек беше в София и разговаря с "Капитал" за бъдещето на групата, както и за бизнеса на PPF в България.

Какви са плановете ви за PPF Group след смъртта на Петр Келнер и ще променяте ли нещо в бизнеса на групата?

Не сме променили плановете си, защото PPF като организъм продължава мисията си, която е създаване на стойност и разширяване в различни бизнес сегменти. Важно е да се каже, че имаме и съгласието по този въпрос на семейство Келнер и на колегите ни в PPF, който работят здраво за постигането на тези цели и да продължат напред. Това е и своеобразно отдаване на почит към Петр Келнер.

Ще останете ли главен изпълнителен директор или имате други планове?

Нямам други планове. С удоволствие бих правил много други неща при други обстоятелства, но оставам отдаден и начело на групата.

Очаквате ли наследниците на Петр Келнер да се присъединят към управлението на компанията?

Напълно естествено е това да стане с течение на времето. В момента съпругата на Петр Рената Келнерова е в постоянен контакт с нас и е ключова част от групата.

Обмисляте ли да навлезете и в други сегменти?

В исторически план PPF Group винаги е била "опортюнистична" в позитивен смисъл при появата на нови възможности. Никога не сме казвали "няма да се занимаваме с този или онзи бизнес". По-скоро зависи от конкретната сделка или възможност. Логичният ход е да се разширяваме в области, където вече присъстваме, и това и правим, защото разполагаме с нужното ноу-хау и хора. Но няма да страним от други възможности.

Как се отрази COVID-19 върху бизнеса на групата?

2020 г. беше тежка година за всички. За PPF беше сравнително добре като година, защото бизнесите ни са диверсифицирани. Най-голямо отражение видяхме в областта на потребителските финанси, особено в Китай и Югоизточна Азия, защото заради локдауните този бизнес замря. Отчетохме първата си (макар и неголяма) годишна загуба в историята на PPF през 2020 г. Потребителските финанси бяха ударени, но вече се възстановиха. От друга страна, бяхме положително изненадани от устойчивостта на други бизнеса, и то не само телекомуникациите и медиите, които се представиха много добре. Всъщност нашият телекомуникационен бизнес беше жизненоважен инструмент във всичките ни държави за безболезненото преминаване на хората към работа от дома. Сектори като имотите също отчетоха добри резултати, където имаме микс от логистични, офис и други сгради. Е-търговията растеше бурно, а биотехнологиите не бяха засегнати.

Преди ковид групата беше поела по пътя на придобиванията. Ще продължите ли по него?

Да, правим го и в момента.

Оглеждате ли възможности в Централна и Източна Европа, и най-вече България?

Да, напълно логично е. Не бива да забравяме, че самите наши бизнеси генерират различни възможности, независимо дали чрез придобиване или чрез органична инвестиция. Например през 2020 г. и 2021 г. взехме 5G лицензи в четири държави. Така че не става дума за ново придобиване, но общата сума инвестиции е няколкостотин милиона евро.

Телеком бизнесът е един от основните за групата. Как се представи той финансово през 2020 г. в целия регион, като и България?

Печалбата ни преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) нарасна с 2% на годишна база. Броят на клиентите ни също леко нарасна в цялата група, имаше спад в приходите от роуминг заради по-малкото пътувания, но това не се отрази на рентабилността ни.

Споменахте 5G, какви са очакванията ви от тази технология за телекомуникационния ви бизнес?

5G технологията се развива много бързо и е трудно да предвидим какво точно е бъдещето. В момента е ясно, че има няколко приложения за бизнес клиентите. Що се отнася до частните клиенти, те все още трудно могат да усетят голяма разлика между 4G и 5G, особено на малки екрани. Това, което определено е много привлекателно в 5G, е технологията за фиксиран безжичен достъп, която осигурява домашната гигабитова безжична връзка за стрийминг, видеоконференции и др.

Малко е като историята за кокошката и яйцето - очакваме в момента, когато стане масово налична, броят на приложенията да нарасне значително. Може да видим примерите в Южна Корея и Китай, където вече има такива приложения.

Отделихте инфраструктурната ви компания CETIN от телекомуникационния ви бизнес. Какви са плановете ви за CETIN в България?

Отделихме инфраструктурния си бизнес в Чехия още през 2015 г. Важно е да се каже, че нашият модел е по-различен от масово използвания от други телекоми, при който се отделят станциите, но по-скоро става въпрос за отделяне на активи. При нас освен станциите отделяме активното оборудване, управлението на мрежата и свързаните услуги. Това ни позволи да обединим този бизнес в една група и да създадем значим централноевропейски играч в инфраструктурата, където можем да споделяме ресурси и ноу-хау.

Така че смятаме, че сме в добра позиция да се възползваме от един много важен елемент: като отделена от телекомите група CETIN може да предлага услугите си и на други на пазара - както на големи оператори, така и на малки играчи. Вече имаме значителен опит в тази сфера от Чешката република, така че ще го направим и в други държави.

Неотдавна CETIN България купи инфраструктурни компании тук. Предвиждате ли още такива сделки в страната?

Определено, ако видим нещо, което заслужава внимание.

Споменахте евентуалното сътрудничество с други оператори през CETIN. Смятате ли, че това е възможно и в 5G сферата с другите два оператора в България?

Да, силно вярвам, че споделянето на мрежи е пътят напред. В исторически план е имало регулаторни трудности, когато Брюксел е поставял ограничения върху споделянето на мрежи, но това се е случвало при съвсем пазарни условия. В един момент може да е имало смисъл от отделни мрежи, когато те предоставят конкурентно предимство на съответния играч. Но в момента не е така - хората просто очакват качествена свързаност, независимо от оператора. А и 5G изисква далеч по-гъста мрежа - повече станции, малки клетки, но далеч повече на брой. От бизнес гледна точка е много по-смислено да споделяме мрежи, защото така ще намалим разходите си по поддръжка и ще можем да прехвърлим спестените средства към клиента.

Българският проект за плана за възстановяване предвижда средства за инвестиции в 5G мрежи, които да бъдат предоставени на трите големи оператора. Водите ли такива разговори с останалите телекоми и с правителството?

Честно казано, не съм запознат с конкретния план. Но в плана си за възстановяване Европейският съюз набляга на три основни елемента: зелена енергия, дигитализация и социалния аспект. Съвсем естествено ние се интересуваме от дигиталния елемент, защото вярваме, че това е гръбнакът на модерната икономика. Така че, ако има предвидени средства за тази област, ние сме готови да участваме и да допринесем за осигуряването на по-доброто покритие и услуги. В крайна сметка е решение на самите правителства как да разпределят тези средства.

Още от навлизането на PPF в България имаше слухове, че след време ще продадете "Теленор България". Обмисляте ли подобна продажба?

Не, харесва ни този бизнес, както и регионът, така че планираме да сме тук за дълго време.

Ще продължите ли да използвате оборудването на Huawei?

Твърде опростено е твърдението, че използваме само оборудване на Huawei, защото цялата мрежа и среда е сбор от множество доставчици, с които ще продължим да работим. Разбираме притесненията за сигурността, така че следваме препоръките на ЕС. Що се отнася до сигурността на нашата мрежа, ние сме лидери в тази сфера - използваме водещите продукти на американски и израелски доставчици. Така че смятаме, че комбинацията от тези продукти е правилният начин за нас.

Каква беше логиката ви при покупката на бизнеса на СМЕ - от началото ли обмисляхте синергия с телекомите?

Сам по себе си бизнесът на СМЕ е добър. Но има и много възможности за сътрудничество между отделните компании. Така че ние настояваме екипите да работят заедно и да предлагат идеи за сътрудничество. Защото всяка държава е в различни етапи на развитие на пазара си - например в Словакия започнахме да предлагаме платформата ни Voyo на телеком клиентите ни. В дългосрочен план ще е добра идея да произвеждаме самостоятелно висококачествено съдържание, което да можем предлагаме по гъвкав начин на клиентите. За нас като телеком е важно да не сме само средството на разпространение, а и да предлагаме по-високо качество на услугите, с което да се различаваме от останалите.

Планирате ли да предлагате Voyo и други подобни услуги и на други пазари?

Да, това е планът ни.

А ще запазите ли компаниите от СМЕ на едно място или ще ги разделите?

Засега ще запазим тази структура, търсим и други възможности. От друга страна, винаги търсим начини за оптимизация на бизнеса. Има значителни синергии да имаш сбор от компании на едно място - телевизии или телекомуникационни, те могат да споделят ноу-хау и т.н. Така че от тази гледна точка има смисъл да ги държим и развиваме заедно.

Как ще гарантирате независимостта на журналистите в bTV?

Когато обявихме плановете си да купим СМЕ, бяхме веднага обвинени, че го правим, за да получим лостове за влияние в Чешката република или на други места. Първата ни работа беше да заявим, че гледаме на сделката само като бизнес възможност. Второ, СМЕ има кодекс на поведение и подсигурихме той да бъде спазван от нашите медии. Отделно укрепихме нашия независим редакторски съвет, който в момента се състои от трима телевизионни журналисти ветерани в професията. Те следят във всяка CME държава за спазването на безпристрастност и обективност и поддържането на висок стандарт в журналистиката в нашите медии. Те са тук, за да отразяват, а не да създават новини, и смятам, че този план работи.

При свързването на телевизии и телекоми има риск медиите да бъдат притискани чрез телекомите, които по известен начин са зависими от държавата - дали чрез регулации или нещо друго. Виждате ли такъв риск?

Не виждам такъв риск, защото в крайна сметка всеки бизнес е зависим от държавата или от регулации. Не сме били свидетели на такъв натиск, а и никога няма да се поддадем на такъв натиск.

В какво съдържание в bTV планирате да инвестирате - качествени журналистически предавания или развлечения?

Всички наши телевизии в целия регион притежават разумен за мен микс между новини и развлечения. Преди нашето идване в СМЕ по мое мнение компанията не инвестираше достатъчно в съдържание. Така че сега значително увеличихме инвестициите в програми и в подобреното отразяване на новини. Ще наблягаме на местни сериали и филми, защото според нас те са много важни. Защото не можем да сме различни от останалите само по американските сериали и филми - всеки може да ги излъчва. Далеч по-ценно е да продуцираш местно, оригинално, висококачествено художествено съдържание. Тези програми имат и най-високия рейтинг. Така че увеличихме инвестициите в ново съдържание с над 30%. Ще има нова програмна схема на bTV от есента, но още по-добри предавания ще има и през пролетта догодина, защото продукцията отнема време.

Къде искате да видите PPF след няколко години?

Първо, не трябва да забравяме, че трябва да подсигурим стабилността на бизнеса. Може би ще прибавим и нови сегменти към сегашните ни - финансовите услуги, медиите, телекомуникациите, транспорт, биотехнологии, имоти, е-търговия и др. Укрепваме всеки от тези сегменти, в биотехнологиите например мечтата ми е да пуснем лекарството на компанията ни Sotio.

Що се отнася до мен, аз съм 100% отдаден на ролята си в компанията и изпитвам огромно уважение към тази отговорност. От друга страна е изключително възнаграждаващо от интелектуална гледна точка. А е и приятно.

Интервюто взе Константин Николов

Животът на Ладислав Бартоничек се промени коренно само за ден. На 27 март той загуби един от най-добрите си приятели - Петр Келнер, който загина в катастрофа с хеликоптер в Аляска. Тогава на Бартоничек се падна отговорността да поеме контрола над инвестиционната компания PPF Group, която най-богатият човек в Централна и Източна Европа - Келнер, създаде и разви до днешния гигант: с активи за над 40 млрд. евро, близо 100 хиляди служители в 25 държави на три континента (от тях около 2400 в България, където притежава "Теленор България", инфраструктурната компания "ЦЕТИН България" и медийната група около bTV), с интереси в най-различни сектори - от финанси до телекомуникации. PPF беше Петр Келнер и Петр Келнер беше PPF. Смъртта му постави основателни въпросителни за бъдещето на бизнеса. Едва ли имаше някой по-подходящ от Бартоничек, който да поеме групата. Бизнесменът е роден в същата година като Келнер (1964) и е до него от момента, когато се ражда PPF преди 30 години. Бартоничек държи и 0.535% от акциите на PPF, други 0.535% се притежават от Жан Паскал Дювиузар, а от семейството на Келнер - 98.93%. И още по-важното - управлявал е различни бизнеси на инвестиционната компания и е наясно със стратегията за бъдещето. Която е от особено значение без Келнер начело - магнатът участваше тясно във вземането на всички бизнес решения и управляваше групата като семейна, като се е допитвал основно до кръг от доверени хора. Един от тях е именно Бартоничек, който последно управляваше телекомуникационния бизнес на PPF.

Ладислав Бартоничек беше в София и разговаря с "Капитал" за бъдещето на групата, както и за бизнеса на PPF в България.

Какви са плановете ви за PPF Group след смъртта на Петр Келнер и ще променяте ли нещо в бизнеса на групата?

Не сме променили плановете си, защото PPF като организъм продължава мисията си, която е създаване на стойност и разширяване в различни бизнес сегменти. Важно е да се каже, че имаме и съгласието по този въпрос на семейство Келнер и на колегите ни в PPF, който работят здраво за постигането на тези цели и да продължат напред. Това е и своеобразно отдаване на почит към Петр Келнер.

Ще останете ли главен изпълнителен директор или имате други планове?

Нямам други планове. С удоволствие бих правил много други неща при други обстоятелства, но оставам отдаден и начело на групата.

Очаквате ли наследниците на Петр Келнер да се присъединят към управлението на компанията?

Напълно естествено е това да стане с течение на времето. В момента съпругата на Петр Рената Келнерова е в постоянен контакт с нас и е ключова част от групата.

Обмисляте ли да навлезете и в други сегменти?

В исторически план PPF Group винаги е била "опортюнистична" в позитивен смисъл при появата на нови възможности. Никога не сме казвали "няма да се занимаваме с този или онзи бизнес". По-скоро зависи от конкретната сделка или възможност. Логичният ход е да се разширяваме в области, където вече присъстваме, и това и правим, защото разполагаме с нужното ноу-хау и хора. Но няма да страним от други възможности.

Как се отрази COVID-19 върху бизнеса на групата?

2020 г. беше тежка година за всички. За PPF беше сравнително добре като година, защото бизнесите ни са диверсифицирани. Най-голямо отражение видяхме в областта на потребителските финанси, особено в Китай и Югоизточна Азия, защото заради локдауните този бизнес замря. Отчетохме първата си (макар и неголяма) годишна загуба в историята на PPF през 2020 г. Потребителските финанси бяха ударени, но вече се възстановиха. От друга страна, бяхме положително изненадани от устойчивостта на други бизнеса, и то не само телекомуникациите и медиите, които се представиха много добре. Всъщност нашият телекомуникационен бизнес беше жизненоважен инструмент във всичките ни държави за безболезненото преминаване на хората към работа от дома. Сектори като имотите също отчетоха добри резултати, където имаме микс от логистични, офис и други сгради. Е-търговията растеше бурно, а биотехнологиите не бяха засегнати.

Преди ковид групата беше поела по пътя на придобиванията. Ще продължите ли по него?

Да, правим го и в момента.

Оглеждате ли възможности в Централна и Източна Европа, и най-вече България?

Да, напълно логично е. Не бива да забравяме, че самите наши бизнеси генерират различни възможности, независимо дали чрез придобиване или чрез органична инвестиция. Например през 2020 г. и 2021 г. взехме 5G лицензи в четири държави. Така че не става дума за ново придобиване, но общата сума инвестиции е няколкостотин милиона евро.

Телеком бизнесът е един от основните за групата. Как се представи той финансово през 2020 г. в целия регион, като и България?

Печалбата ни преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) нарасна с 2% на годишна база. Броят на клиентите ни също леко нарасна в цялата група, имаше спад в приходите от роуминг заради по-малкото пътувания, но това не се отрази на рентабилността ни.

Споменахте 5G, какви са очакванията ви от тази технология за телекомуникационния ви бизнес?

5G технологията се развива много бързо и е трудно да предвидим какво точно е бъдещето. В момента е ясно, че има няколко приложения за бизнес клиентите. Що се отнася до частните клиенти, те все още трудно могат да усетят голяма разлика между 4G и 5G, особено на малки екрани. Това, което определено е много привлекателно в 5G, е технологията за фиксиран безжичен достъп, която осигурява домашната гигабитова безжична връзка за стрийминг, видеоконференции и др.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    fdu581055536 avatar :-|
    fdu581055536

    Светкавична скорост! Отваряме прозорци всякъде, планината, морето! Но бизнеса не може да зареди едни каталози най просто за да напиши една заявка чакайки "5G" да отвори прозореца. Мисля си по какъв начин накараха норвежеца да продаде Теленор. За 5 години от 150 mbits скорост на 4g до 20-30 mbits светкавична скорост отваряш прозорци


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал