Превозът с камиони е пред катаклизъм, но e и прехвален

Животът на път стана много по-труден след 1980 г., когато Schumpeter прекара година в каране на стар очукан камион с няколко тона товари в западната част на САЩ. Шофьорската кабина беше твърде тясна за спане. Радиото хващаше само АМ радиостанции. А потта мокреше ризата, докато шофираше по пътища като "Грейпвайн" на север от Лос Анджелис, с миризма на изгорели спирачни накладки в носа му. И все пак беше възможно най-близко до идиличния живот на път, на който един млад британец можеше да се надява.

Но не и за истинския американски шофьор на камион. До същото онова десетилетие на дерегулиран труд шофьорите бяха най-добре платените членове на работническата класа в САЩ. Профсъюзът им International Brotherhood of Teamsters (Международно братство на колегите) е почитан и плашещ за мнозина. А романтиката на пътя е отбелязвана с филми от 70-те години като "Конвой". След това през 1980 г. идва Законът за автомобилните превозвачи, който премахва ограниченията в броя на фирмите за транспорт, както и контрола върху цените. Членствата в съюза се сриват, а поминъкът на шофьорите намалява. Въпреки това жертвата им се превръща в предимство за американските потребители. Както твърди социологът и автор на книгата The Big Rig Стив Вискели, по-евтиният транспорт и ниските заплати на шофьорите подпомогнаха бума на търговията с големи обеми, която трансформира пазара.