Какво показа кризата в Суецкия канал

Шестдесет и пет години след национализацията на Суецкия канал - през октомври 1956 г. с решение на египетския президент Гамал Абдел Насър, довело до нахлуването в страната на войски от Израел, Великобритания и Франция, краткият морски път между Азия и Европа отново изправи на нокти световната търговия. Този път "виновник" се оказа заседнал кораб с дължина колкото е височината на прочутата Empire State Building в Ню Йорк.

Незабавните ефекти бяха ръст на цените на петрола и морските превози. Компании прибегнаха до използването на заобиколен маршрут през нос Добра надежда, което удължава времето на доставка, а допълнителните разходи ще бъдат поети от крайните потребители. Спешната международна спасителна операция освободи канала, но блокадата показа несигурността на глобалните вериги за доставки и зависимостта на световната търговия от кратките морски пътища. Натиск върху морския транспорт Суецкият канал е едно от възловите места, на които разчита морската търговия. Другите са Панамският канал, който свързва Атлантическия и Тихия океан, и Ормузкият проток, свързващ Персийския залив с Оманския залив. През миналата година през Суец са преминали 12% от обема на световната търговия и около 10% от петрола. Дори и краткото затваряне на канала заплаши със сериозни смущения веригите за доставки, свързващи развиваща се Азия и богата Европа. Според данните на Lloyd's List заседналият кораб задържаше търговия на стоки за около 10 млрд. долара всеки ден. За седмица време това е почти равно на годишния БВП на България. Дори и без блокадата тези големи плавателни съдове са под по-голям натиск. Една от причините е, че до пандемията обемът на морската търговия нарастваше. През 2010 г. 8.4 млрд. тона товари са пътували по море, а през 2019 г. - 11.1 млрд. И тъй като обемът на търговията нараства, нараства и значението на големите кораби за ключови стоки като храни и горива, пише сп. Economist. През 2000 г. 42% от световния износ на зърно преминава през поне един важен морски път според Chatham House. До 2015 г. процентът е нараснал до 55.