Невижданата революция на мобилността

Невижданата революция на мобилността

Обществото не помни подобна автомобилна трансформация от 100 години

6635 прочитания

© Надежда Чипева


Авторът Александър Костадинов е директор маркетинг и продажби в "Мото-Пфое".

Преди повече от 100 години благодарение на визията на Хенри Форд светът заменя каретите и животинския впряг с автомобили в рамките на няколко години. Тази трансформация се случва по-бързо, отколкото някой е предполагал тогава. Днес вече живеем в ера, която носи по-устойчива и чиста мобилност, но и нови предизвикателства.

И ако трансформацията преди век е плод повече на предприемаческия дух и иновации в автомобилостроенето, днес тя се движи и от политиките на правителствата.

Преходът на мобилността се захранва от желанието на Европа да намали рязко емисиите на парникови газове, които предизвикват глобални промени в климата. Целта е към 2050 г. ЕС да стане климатично неутрален с междинна цел към 2030 г. да бъдат намалени парниковите газове с 55%. Що се отнася до хората, най-големият проблем са азотните окиси, генерирани от дизеловите двигатели.

Надвишаваш лимита - плащаш

Тази е първата година, в която производителите на автомобили в Европа ще отчитат 100% въглеродния двуокис, който продадените от тях автомобили изхвърлят за годината. Всеки производител има установен таван, средният е 95 грама CO2 на километър. При надвишаване на лимита производителят плаща глобa в размер на 95 евро на грам на автомобил. Тази система влезе в сила в началото на 2020 г., но изключваше 5% от продадените от даден производител автомобили.

Системата позволява производители с високи емисии да се обединят с такива с емисии под определения им таван. За 2020 г. Volkswagen Group ще плати над 100 млн. евро глоба заради превишен лимит основно заради забавеното представяне на електрически автомобили. От друга страна, Volvо е шампион по отношение на съкращаване на CO2 за 2020 г.

Следващите хоризонти за индустрията са 2025 и 2030 г. През 2025 г. влиза в сила следващият екологичен стандарт Евро 7, а в допълнение таванът въглеродни емисии ще падне средно с около 15% спрямо базовата 2021 г. и близо 38% към 2030 г. за леките автомобили.

Не на последно - място редица европейски държави вече анонсираха забрана за продажба на нови автомобили с двигател с вътрешно горене в следващите години. Норвегия планира край на ДВГ от 2025 г. От 2030 г. Швеция, Обединеното кралство, Дания, Нидерландия, Словения и други забраняват продажбите на автомобили с ДВГ, а от 2035 г. - на автомобили с хибридните системи. В Китай и САЩ вече се говори открито за намеренията на правителствата за отказ от двигателя с вътрешно гориво - поне що се отнася до леките автомобили.

С по-евтини батерии към електрификация

Според изследване на McKinsey&Company през 2025 г. производството на електрически автомобил може да е по-eвтино от това на кола с ДВГ. Прогресът в батериите също е налице. Докато плътността постоянно расте, цената пада. През 2010 г. цената е била 1100 долара на киловатчас, през 2020 пада до 137 долара (виж графиката). Прогнозите на Bloomberg са за 100 долара на киловатчас през 2023 г. и 58 долара към 2030 г.

Всички автомобилни производители изпълняват своите стратегии за електрификация - някои по-бързо, други малко по-предпазливо. Jaguar обяви, че от 2025 г. ще предлага само електрически автомобили. Мini и Volvo - от 2030 г. Аudi неотдавна декларира, че спира разработването на нови двигатели с вътрешно горене. Като се има предвид, че жизненият цикъл на даден модел е около 7 години, повечето производители вече ориентират инвестициите и инженеринга си към хибридни и най-вече електрически автомобили.

За момента изглежда, че няма категоричен отговор на въпроса дали бъдещето на мобилността е изцяло електрическо. Лекотоварните и товарните автомобили вероятно ще продължат да залагат на дизелова хибридна технология и след 2030 г. Водородът, изглежда, е следващата стъпка при превозни средства, които имат високо потребление на енергия, в това число високопроходими автомобили, лекотоварни и тежкотоварни камиони.

Успоредно с промяната на изискванията правителствата в ЕС работят и по други елементи от тази трансформация. От 2022 г. редица системи за активна безопасност ще са задължителни за всички нови автомобили. Субсидии при покупка на електрически и хибридни автомобили и инвестиции в зарядна инфраструктура са друга важна част от тях. Интересен пример е съседна Румъния, в която субсидиите от години достигат до 9300 евро при покупка на електрически автомобил. Всъщност в ЕС е по-лесно да изброиш кои страни нямат подобни програми. България е сред тях.

Реактивният подход на България

Страната ни до момента по-скоро е приела реактивния подход за справяне с климатичните промени и чистотата на въздуха. У нас около 15 000 души умират на година от болести, свързани с мръсния въздух. Проучване от 2020 г. за EPHA установи, че мръсният въздух струва на пълнолетните българи 1568 евро средно на година, главно под формата на здраве, загубени работни дни и преждевременна смърт.

Автомобилният парк прогресивно застарява, а делът на силно замърсяващите дизелови коли расте. Половината от колите в България са над 20-годишни, а тези над 10 години са 87%. И сме печален първенец в това отношение. Стандартите за екология и безопасност отпреди 20 години са тези, на които се разчита през 2021 г.

До момента взетите или планирани мерки са плахи и по-скоро няма да допринесат значително за решаване на това предизвикателство. Въвеждането на екостикер и планът на Столичната община да ограничава силно замърсяващите автомобили в центъра на града би трябвало да са първа стъпка в справянето с тези предизвикателства.

България се нуждае от ясна и устойчива стратегия, която да стимулира проникването на модерна мобилност с ниски или никакви емисии на отработени газове при ограничаване и постепенно премахване на силно замърсяващите автомобили. Тя следва да включва серия от действия, покриващи всички фактори - от развитието на инфраструктура за зареждане до регулаторна рамка и адекватен контрол, като привлече мнозинството българи на своя страна. Новият програмен период и европейските фондове са огромна възможност и вече има индикации, че българската администрация би обмислила стъпки в тази посока.

Старт на модернизация в тази област е нужен час по-скоро в името на по-чисти градове, ограничаване ефектите от парникови газове върху планетата и в крайна сметка - за бъдещето на нашите деца.

Авторът Александър Костадинов е директор маркетинг и продажби в "Мото-Пфое".

Преди повече от 100 години благодарение на визията на Хенри Форд светът заменя каретите и животинския впряг с автомобили в рамките на няколко години. Тази трансформация се случва по-бързо, отколкото някой е предполагал тогава. Днес вече живеем в ера, която носи по-устойчива и чиста мобилност, но и нови предизвикателства.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход