Българските авиокомпании искат 50 млн. лв. от концесията на летището

Не става ясно е как е изчислена сумата и на какъв принцип искат да се разпределя

Около 50 млн. лв. от първоначалното плащане за концесията на летището, което е 660 млн. лв. с ДДС, да отидат за компаниите от авиационния сектор. Това е заявил председателят на Асоциацията на българските авиокомпании Светослав Станулов пред "24 часа".

"Тези 660 млн. лв. като първоначална вноска за концесията на летището са пари, които ще бъдат изработени от авиацията и е много справедливо част - 30 - 50 млн., да бъдат насочени към авиокомпаниите. Тази помощ ще им даде глътка въздух. Българската авиация вози с чартърите си поне половината от туристите и ако я няма, това ще бъде пагубно за самия туризъм. 20 години съществува асоциацията, през това време авиацията мина през много трудности и кризи, но това наистина е най-тежкото изпитание след краха на авиокомпания "Балкан", заявил той.

Това не е първият път, в който се повдига темата, като преди няколко седмици стана ясно, че и двете асоциации в авиацията са излезли с писма до няколко институции с искане за държавна помощ. В сегашната несигурна политическа обстановка обаче и при изпилен бюджет шансът да получат толкова щедра компенсация изглежда малък.

Наместване на парите

През миналата седмица беше подписан анексът към договора с концесионера на летище София - фонда Meridiam, с ваканцията в плащането на концесионни такси за първите 10 години, които ще се дължат през последните. От сумата на първоначалното плащане, което се чака до края на април, 110 млн. лв. ще влязат като ДДС към НАП, а останалите 550 млн. лв. ще постъпят директно в бюджета, като не е разписано целево за какво ще отидат те. Още преди да са дошли парите обаче, вече има предложения за изразходването на част от тях.

В Асоциацията на българските авиокомпании членове са националният превозвач, част от групата "Химимпорт", "България ер". Свързаната с него "Бул ер". Базата за ремонт на самолети "Луфтханза техник", където българската авиационна група на "Химимпорт" също има миноритарно участие. Двете големи чартърни авиокомпании - "Българиан еър чартър" и "Би Ейч еър" (близка до ПИБ) и др.

Това, което не става ясно, е как е изчислена сумата от 50 млн. лв. и на какъв принцип ще бъде разпределена между компаниите. Данните показват, че дружествата са получавали помощ по мярката 60/40, като най-голяма е помощта за "Луфтханза техник", която има и най-много служители, като за юли - септември сумата е била 5.7 млн. лв., а за октомври - декември - 4.8 млн. лв. Следва "Българиан еър чартър", където сумата за юли - септември е била 1.7 млн. лв., а за октомври - ноември - 1.3 млн. лв. И "България ер" - 754 хил. лв. за юли - септември и 745 хил. лв. за октомври - декември.

Второ повдигане на въпроса

Това не е първият път, в който се повдига въпросът за допълнителна помощ към сектора освен общите мерки, по които са кандидатствали компаниите като 60/40. През март Асоциацията на българската авиационна индустрия също поиска спешна помощ за сектора. Изчисленията им бяха, че секторът има нужда от около 20 млн. евро, които да дойдат от държавния бюджет.

"Преди година ЕК почти веднага реагира как държавите да подпомогнат авиокомпаниите. ЕП също даде права на държавите да са по-флексибилни как да подпомогнат авиацията. В България това не се случи. Получаваме само неадекватни отговори. Заявките за чартъри намаляват, което бие камбаната за цялата индустрия, че можем да я изгубим и трудно след това да възстановим", заяви тогава председателят Тодор Иванджиков.

Асоциацията беше създадена през есента на миналата година. Първоначално учредители на АБАИ станаха 16 компании от българския авиационен сектор, като в списъка са пъстра картина от компании. Изчисленията на асоциацията показват, че секторът е представен от 20 въздушни оператори, 30 авиационни и технически организации, 13 учебни центъра, 33 оператора за наземно обслужване за самолети. За 2019 година делът на авиацията е 6% от БВП. А заетите са около 5000.

Още от Капитал