А какво е финансовото състояние на летището?

Не получихте ли твърде дълъг срок - десетгодишното отлагане на таксите към държавата? Може ли да ни дадете детайли по механизма как може да се променя тази договорка?

T. Д.: Когато подписахме концесията през юли 2020 г., след първата корона вълна, светът беше с нагласата, че нещата се развиват към добро, имаше позитивна перспектива. Никой не предполагаше, че година по-късно коронавирусът ще продължава да е сред нас. В договора съществува опция за предоговаряне, когато сме изправени пред сериозни форсмажорни обстоятелства. Затова през октомври и ноември миналата година с правителството се опитахме да намерим най-добрия компромис, за да спасим летището и да направим инвестициите. Необходима е финансова стабилност, за да осигурим тази ключова за обществото услуга. Първо, ние се отказахме наполовина от нашата очаквана регулирана възвращаемост за целия период на концесията и запазихме пълния размер на първоначалната концесионна такса от 660 млн. лева, както и размера на инвестициите. Компромисът от страна на правителството беше да отложи плащането на годишните концесионни такси за първите десет години. Защото няма как да плащаш такси и да инвестираш, когато си на загуба. Решението на ЕК също потвърди, че това допълнително споразумение не представлява държавна помощ, т.е. бюджетът на държавата не е ощетен. Не само това, но откакто поехме управлението на летището през април тази година, загубата от дейността на летището е за наша сметка, а не на държавата.

В договора е предвидена клауза държавата и концесионерът да правят ежегоден преглед на влиянието на ковид кризата върху трафика и дейността на летището. При промяна на ситуацията и обрат на негативните тенденции е предвидена възможност да предоговорим споразумението.

Кой ще го инициира, кога и как?

Илияна Цанова: Всяка една от страните по споразумението може да поиска преразглеждане. Договорът предвижда концесионерът да дава годишен отчет, който съдържа ключови данни за трафик, приходи, разходи, инвестиции и т.н, а също и актуализирана финансова и оперативна прогноза. Това е част от концесионното споразумение с държавата. В този процес държавата може да поиска да се преразгледа отлагането, ако приходите или броят на пътниците са се подобрили значително и концесионерът може да си позволи да плаща таксата, без да бъде засегната финансовата стабилност на летището.

T. Д.: Това ще се случва всяка година и ще е прозрачно.

Каква част от отчетите към правителството ще е публична? Ще можем ли да я видим?

T. Д.: Това, което дадем на правителството, става негова собственост. Напълно съм убеден, че тук има добри закони и ако имате интерес, винаги може да поискате от правителството достъп до тях. Нашият ангажимент е да предоставим актуална информация на правителството.

"Няма българско участие в концесионера на летище София. Сред инвеститорите ни са Allianz, най-голямата френска животозастрахователна компания CNP, пенсионният фонд за защита във Великобритания, шведските пенсионни фондове AP3 и AP4."

В "Соф кънект" фондът Meridiam участва с три дружества, като 98.98% от акциите се държат от Meridiam Eastern Europe Investment. Кои са акционерите в тази компания?

T. Д.: Meridiam Eastern Europe Investment SAS е основният акционер в "Соф кънект". То се притежава от два фонда, управлявани от Meridiam - 20% от Meridiam Infrastructure Eastern Europe III SLP със 100% инвестиция от ЕБВР и 80% от Meridiam Infrastructure Europe III SLP с инвестиции от институционални инвеститори без ЕБВР.

Тези два фонда са регулирани от френския регулатор AMF по евродирективите. Инвестиционните фондове по своята същност са структури, които получават фондове от институционални инвеститори. Всеки институционален инвеститор е одобряван от регулатора, минава през процес на проверка. Тези институционални инвеститори са пенсионни фондове от Швеция, Германия, Франция, както и застрахователи - сред тях и Allianz, като всички са с добра репутация. Имаме редица правила за прозрачност за това кой е във фонда, защото те трябва да получат одобрение от регулатора, който също проверява.

Причината да имаме два фонда е, че България е държава, в която работи ЕБВР и ЕБВР е единственият инвеститор в Meridiam Infrastructure Eastern Europe. Банката не може да инвестира във фонд с фокус Франция например, защото това не е държава в обхвата на дейността на ЕБВР. Във второто дружество - Meridiam Europe III, инвеститори са пенсионни фондове, застрахователи и т.н. Няма български инвеститори, ако това е въпросът. Нито частни лица, нито компании от България присъстват в някой от фондовете.

Можете ли междувременно да сменяте инвеститорите?

Фотограф: Цветелина Белутова

T. Д.: Не. Когато инвеститор се ангажира с фонда, участието му е до края на съществуването на фонда. Но инвеститорите не управляват оперативно фонда, това се прави от управленския екип на Meridiam, където аз съм основател и изпълнителен директор, а на нашия уебсайт може да видите и другите партньори и служители.

Може ли да изброите топ 5 на инвеститорите извън ЕБВР?

Значи вашата победа в процедурата не е свързана с никакви български фигури като Кирил Домусчиев или Делян Пеевски?

Защо избрахте "Щрабаг" (Strabag) за партньор?

Летище Мюнхен обаче не е вътре с дял, а само с договор за управление за 12 години, а ангажиментът би бил по-голям, ако бяха част от консорциума.

Значи сте ги поканили, но не са пожелали?

Обратно към "Щрабаг", тяхната репутация тук не е особено добра, дори и при строежа на летището.

T. Д.: Когато възлагаме дейности, ще го правим с отворени процедури, които ще са отворени за всички. "Щрабаг" няма просто да получава неща наготово.

И.Ц.: Искам да уточня, че има различни поделения на "Щрабаг" в различните държави. Дружеството, което участва в консорциума, е централата на "Щрабаг" в Австрия.

Да, но Дерипаска има миноритарен дял и може да влияе...

T. Д.: Не, не мисля така. Вижте, "Щрабаг" строи в цяла Европа и е преминал всички тестове на ЕИБ и ЕБВР, най-стриктните изисквания за това кой е крайният получател на парите, и ако тези институции имаха някакви съмнения, те нямаше да финансират тази компания.

Просто начинът, по който възлага правителството тук, не е най-добрият възможен..

И.Ц.: Ще направим собствени правила за възлагане - за дизайн, за строителство, за услуги, разбира се, над определен праг. Ще работим прозрачно и професионално, така че местната икономика максимално да се възползва от тази инвестиция.

Какво ще промените първо на летището?

В рамките на година ще обособим и паркинг за краткосрочен престой на Терминал 2. Там ще може да се паркира до 15 минути безплатно.

В момента правим проучване дали да преместим целия трафик от Терминал 1 към Терминал 2, предвид ниските нива на трафик. Ако вземем това решение, това ще изисква разширяване на капацитета на Терминал 2 и може да се случи през следващите две години. Сградата на Терминал 1 ще бъде трансформирана в бизнес сграда. Първоначалната инвестиция ще бъде в стария и новия терминал, които ще са фокус през първите три години, както и ремонт на пистата и други спешни инвестиции.

T. Д.: Всичко, което Илияна каза, е свързано с фокуса ни върху изживяването на клиента. В дългосрочен план искаме да направим летището зелено. Не можем да направим нищо за горивото на самолетите, но откъм ефикасност, дигитализация и нови технологии, енергия, вода - в момента изработваме план, който ще засегне всичко, което ще правим в бъдеще.

Също така след преговорите с правителството вдигнахме и собствения си ангажимент за инвестиции до 624 млн. евро и ще изградим новия Терминал 3 до 10 години.

"За първите 100 дни ще променим облика на терминал 2, залата за заминаващи, ще има зона за почивка и работа, по-добър интернет, детски кът, по-богат избор на храни и напитки."

Кога ще започнете процедурите за третия терминал?

Как ще увеличите трафика и нискотарифните полети? Какъв е планът ви?

T. Д.: На шега - да ваксинираме всички. Вижте, бордът е много ангажиран с това да работи с всички заинтересовани страни. Това са потребителите, съседите, общността, авиокомпаниите. Искаме да работим с нискотарифните превозвачи и да си партнираме с тях. Започнахме разговори с тях да видим къде са проблемите, как да им помогнем и да увеличим трафика, нови дестинации, как да превърнем София в хъб. Това трябва да е диалог - това е разликата с държавно летище.

И.Ц.: Над 60% от превозените пътници са от нискотарифните превозвачи. Те не са просто потребители на инфраструктурата на летището, те са много важни наши партньори. Вече мислим кои дестинации не са обслужени или са слабо обслужени и как да се справим с това. Трябва да помислим за изгодни схеми и стимули за авиокомпаниите, за да изберат нас. Трябва дори да сме готови да поемем финансов риск с тях, защото сега те са в много тежко финансово положение.

Каква е ролята на надзорния съвет?

Опишете тримата членове в управителния съвет?

Колко души работят на летището?

Може ли да промените това?

T. Д.: Ние сме отговорен инвеститор, така че в ситуация като тази е изключено да освобождаваме хора. Ще променим културата, ще променим изискванията, ще променим отношението на служителите. Искаме хората да се ангажират с промяната, това е важно за нас.

И.Ц.: Тази културна промяна ще отнеме време. Търсим и хора с необходимите умения, които да ни помогнат.

T. Д.: Като част от идеите ни е да направим дигитален демо-център на проекта на Терминал 2 където хората ще могат да видят какво се предлага и какво ще се случи с летището.

Интервюто взеха Огнян Георгиев и Теодора Василева