Амбициозният климатичен пакет на ЕС

Какво ще ни струва раздялата с колите на бензин и дизел

Според ЕК разходите за нова кола, към 2040 г. ще са с между 2800 и 3100 евро по-ниски, ако планът се приложи

Темата накратко
  • Планът на ЕК предвижда да няма нови коли с двигатели с вътрешно горене след само 14 години.
  • Това означава всички да преминем към електромобили или такива с горивни клетки на водород.
  • Промяната ще има безпрецедентен ефект върху индустрията, икономиката и социално-обществения живот.

Ако се доверим на осемдесетарската класика "Завръщане в бъдещето II", през 2015 г. средностатистическият американец вече трябваше да притежава летяща кола. В действителност обаче превозните средства, които използваме, са все още напълно подвластни на гравитацията и не много по-различни от тези преди 20-30 години. Все пак обаче създателите на филма правилно са предвидили, че електрическата енергия ще изстреля автомобилите в бъдещето. И фразата "натисни газта" ще бъде лишена от смисъл.

В нашата действителност преходът към електромобилите ще е подвластен по-скоро на законодателни решения, които предстоят в Брюксел и са част от тъй наречената Зелена сделка на ЕС. Преди седмица с нов пакет от обвързващи законодателни мерки за борба с климатичните промени Европейската комисия засили допълнително амбициите за тази трансформация.

При условие че бъде одобрен, новият план ще има отражение върху огромни части от европейската икономика и почти всички компании, които продават на европейския пазар. Един от най-големите ефекти от предложените промени обаче ще бъде поетапното спиране на производството на автомобили с двигатели с вътрешно горене. Целта е всички нови коли, регистрирани от 2035 г. нататък, да бъдат с нулеви емисии, като дори хибридите ще бъдат забранени за продажба. Същевременно дотогава държавите членки ще трябва да увеличат драстично броя на станциите за зареждане на електромобили по пътищата си.

Очакванията са тепърва да има сътресения в автомобилния сектор и съвсем естествено предложенията не бяха посрещнати с въодушевление от компаниите в индустрията, която създава работни места за десетки милиони хора. Предвижданията са автомобилните производители и подизпълнители да претърпят сериозни загуби. За да намали напрежението, ЕК предлага създаването на Социален климатичен фонд за обезщетения на домакинствата и бизнеса, които ще бъдат засегнати от очакваното поскъпване на енергията и горивата от зелените мерки. Той ще се финансира от бюджета на ЕС, като се използва сума, еквивалентна на 25% от очакваните приходи от търговия с емисии за горива в строителството и автомобилния транспорт, или около 72.2 млрд. евро за 27-те държави в периода между 2025 и 2032 г. Правителствата трябва да осигурят още толкова във фонда под формата на национално съфинансиране. Предвижда се средства да идват и по линия на плановете за възстановяване, които ще се изпълняват до 2027 г.

По-скъпи горива заради въглеродни емисии

ЕК предлага създаването на пазар за търговия с въглеродни емисии за автомобилния транспорт. Дистрибуторите на горива, а не крайните потребители, ще участват директно на него, като за целта ще се използва стандартизирана мярка за емисии спрямо енергийното съдържание на горивата. Въздействието на новия пазар върху потребителските цени ще бъде най-осезаемо в държавите членки, които налагат ниски акцизи на горивата, като по този показател лидер в ЕС е България. Следователно процентното увеличение на цената за литър гориво у нас ще е по-голямо, отколкото в държави, където първоначалната цена е по-висока. При хипотетична цена от 48 евро за емисионен кредит и осреднени цени на суровите горива за периода юни 2020 - май 2021 г. крайната цена на бензина в България би била с близо 1 лв. по-висока, докато дизелът би поскъпнал с 1.2 лв., сочат прогнозите на Европейската комисия.

Предизвестената смърт на автомобилите с ДВГ

Новият план на ЕК предвижда понижение с 55% на вредните емисии до 2030 г. спрямо тези от 1990 г. В момента без допълнителни мерки прогнозираният от ЕС спад е 37.5% до 2030 г., което е по-малко дори от целите на САЩ. Автомобилите с двигатели с вътрешно горене (ДВГ) са отговорни за около 12% от емисиите на въглероден диоксид в ЕС и затова, ако бъде приет, планът може да няма най-видимия ефект върху околната среда, но със сигурност ще даде съществен тласък на продажбите на електромобили. И съответно на компаниите, които инвестираха най-значителни суми в разработката на такива модели, като Volkswagen, който иска половината от продажбите му през 2030 да са изцяло електрически коли.

Изпълнителният директор на Volkswagen Херберт Дийс обяви, че покриването на по-тежките емисионни цели ще е "предизвикателство", но добави, че компанията му вероятно е по-добре подготвена от повечето в индустрията. Други са по-крайни. "С де факто забраната на двигателите с вътрешно горене потенциалът за иновации в сектора ще бъде съкратен, потребителският избор - ограничен, а много работни места ще бъдат засегнати", обяви президентът на Германската асоциация на автомобилната индустрия Хилдегард Мюлер.

Промените ще засегнат значително и много от доставчиците на автомобилни компоненти, някои от които работят и в България. "Постигането на климатичните ни цели единствено чрез електрификация подлага пазара на труда в автомобилния сектор на сериозно напрежение, особено ще се отнася до доставчиците от малкия и средния бизнес", коментираха от Европейска асоциация на автомобилните подизпълнители.

Но европейските потребители първо ще трябва да бъдат убедени без законодателни промени да купуват масово електромобили. В момента продажбите варират в огромни граници в отделните страни в общността, като общо за миналата година са 10.5% от всички пласирани нови коли (само електромобили без хибриди) според Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA). На единия полюс е Нидерландия с дял от 21%, а на другия са страни като Гърция и Полша с под 1%. България е с още по-ниски показатели.

"Според статистиките на КАТ към 30 юни 2021 г., в страната има регистрирани 2408 автомобила с електрически двигател. От тях около 70% са собственост на частни лица, което означава, че реалният брой на притежателите в момента е около 1700 души. Нашите прогнози са за ускоряване на темповете на продажби на електромобили в страната в следващите три години, което ще е продиктувано от няколко фактора - по-голям брой предлагани модели от големите автомобилни производители, по-голям брой бюджетни електромобили и по-голям вторичен пазар на употребявани електромобили", каза за "Капитал" изпълнителният директор на SPARK Bulgaria и компанията за зарядна инфраструктура Eldrive Стефан Спасов. Според него електромобилът вече е по-икономически изгоден от конвенционалния автомобил.

В плана на ЕС се казва, че разходите, свързани с притежанието на нова кола, към 2040 г. ще са с между 2800 и 3100 евро по-ниски, отколкото без предложените емисионни цели. Не на последно място предложенията ще допринесат сериозно за енергийната независимост на региона, тъй като ще понижат зависимостта от внос на петрол (бензин и дизел) с между 913 и 1100 млн. т за периода от 2030 до 2050 г.

"Ако съпоставим един електромобил с един конвенционален автомобил, в електромобила има почти 10 пъти по-малко движещи се части, което е 10 пъти по-малко риск от авария и по-малко компоненти за обслужване и ремонт", каза Спасов.

В същото време новите емисионни стандарти ще доведат и до допълнителни производствени разходи в размер на 500 евро/кола през 2030 г., 1600 евро/кола през 2035 г. и 900 евро/кола през 2040 г. Част от тези разходи ще бъдат покрити от допълнителните инвестиции, които секторът би привлякъл. Предвижданията сочат за периода между 2021 и 2030 г. те да растат с 2.6 млрд. евро на година, а до 2040 г. да достигнат годишни стойности от 19 млрд. евро. Голяма част от тези инвестиции вероятно ще са насочени към производството на батерии.

Към 2035 г. се очаква емисионните стандарти да допринесат и за създаването на 100 000 допълнителни работни места. Предвиденият за 2040 г. ръст е в размер на 380 000 работни места. ЕК предвижда, че голяма част от съкратените кадри в автомобилния сектор ще намерят реализация по-скоро в сферата на производството, отколкото в поддръжката на електромобили.

А електричество откъде

За да подкрепи преминаването към електромобили, ЕС иска страните членки да инсталират публични зарядни станции на не повече от 60 км една от друга. В крайна сметка целта е до 2030 г. да има 3.5 млн. нови станции и 16.3 млн. до 2050 г. в общността До 2025 г. по българските магистрали би следвало да се поставят общо 24 пункта за зареждане на електромобили. Броят им по второстепенните пътища ще е около 20.

По данни на отворената платформа "Всичко ток" станциите за зареждане на електромобили в България към този момент са 223. Повечето от тях са разположени в големите населени места. Европейските експерти предвиждат, че ако новите цели бъдат приети, до 2030 г. българската държава ще трябва да инвестира допълнителни 9 млн. евро в инфраструктура за зареждане.

"За по-масирано навлизане на публичната зарядна инфраструктура в България е необходима законодателна промяна, която, първо, да уеднакви режима за издаване на разрешения на местно ниво и, второ, да облекчи процеса по издаване на разрешения", смята Стефан Спасов от Eldrive и "Spark България". Според него съотношението зарядни точки към електромобили в момента в България е 1 към 5, като този показател е най-точният механизъм за измерване за цялостната зрялост на пазара. Такава е и средната стойност за целия ЕС, докато в най-развитата държава в това отношение - Нидерландия, е 1 към 3.3.

Камионите и самолетите също стават зелени

От ЕК предлагат на всеки 60 км по основните извънградски пътища да бъдат инсталирани и пунктове за зареждане на тежкотоварни автомобили. Друга цел, заложена в новия план, е разработката на мрежа от пунктове за зареждане на тежкотоварни автомобили, които се задвижват от водород. Предвижда се и 5% спад в авиационните емисии до 2030 г. и 63% спад до 2050 г. За целта петролните авиационни горива ще се облагат с нов данък на минимална стойност от 10.75 евро/GJ, което значи че летенето със самолет ще стане по-скъпо. Устойчивите горива няма да подлежат на такова данъчно облагане.

Още от Капитал