Най-големите транспортни компании: Вирус зад волана, вирус в самолета

"БМФ Порт Бургас" остава най-рентабилната компания в сектор транспорт

Най-големите транспортни компании: Вирус зад волана, вирус в самолета

Секторът е сред топ 3 на пострадалите от COVID-19 - приходите на водещите 20 дружества се свиват с 13.4%

Калина Горанова
4155 прочитания

"БМФ Порт Бургас" остава най-рентабилната компания в сектор транспорт

© Надежда Чипева


Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • Транспортът е сред топ 3 на пострадалите от COVID-19 сектори.
  • Големите 20 компании са с 500 млн. лв. приходи по-малко.
  • Авиацията пострада най-тежко и ще се лекува най-дълго.

Тишина по романтичните мостове на Венеция. Круизни кораби гиганти на котва. Приземени самолети и празни летища. Блокирани камиони по затворените граници. Хора, скрити по домовете си.

COVID-19 направи света такъв, какъвто никога не сме си го представяли - под домашна блокада. Най-пострадали се оказаха секторите на първа линия с най-директен контакт с хората - туризъм, транспорт и като резултат и сектор горива.

В числа най-големите транспортни компании са загубили общо 500 млн. лв. от приходите си и са средно по 13.4% надолу. Най-драматичен е сривът при компаниите от сектор авиация, като в глобален мащаб тя трябваше да бъде спасявана от държавите и възстановяването от вируса при нея се очаква да е и най-продължително и с неясна посока.

В първите вълни на пандемията силен удар понесоха и автомобилните компании - драматичен при автобусните компании и малко по-умерен при превозвачите на товари. Най-устойчив се оказа железопътният сектор, където дружествата освен на традиционни държавни дотации се радваха и на по-малко блокади по пътищата.

Най-стабилно е по релсите

Без изненади лидер и тази година в класацията на най-големите компании в транспорта е Национална компания "Железопътна инфраструктура" с приходи 453 млн. лв. и с 5.3% спад на оборота. Огромна част от приходите на държавния гигант идват по линия на бюджета и доста по-малка част от реалната й дейност, а именно такси, заплащани от жп превозвачите.

Подгласник на инфраструктурната компания е "БДЖ - Пътнически превози", която е също със спад около 5% и ежегодно основна част от приходите й са от субсидии на база договора й с държавата. Макар и по-назад в класацията на база абсолютна стойност на приходите е товарното поделение "БДЖ - Товарни превози". При него обаче има дори лек ръст на приходите - 2%, което потвърждава позицията на хора от бранша, че в пандемията жп транспортът се оказа един от най-устойчивите.

Градският транспорт в София, който фигурира в класацията с четири дружества, пък е загубил над 50 млн. лв. приходи по време на пандемията на база отчета на Центъра за градска мобилност, като хората си останаха по къщите, а офисите опустяха. Сривът на приходите на дружеството е 25%, като то е отчело и загуба 32.5 млн. лв. Спад от 5% на приходите има и при автобусното дружество на Столичната община "Столичен автотранспорт". Не така обаче стоят нещата при другите две компании от системата - "Метрополитен" и "Столичен електротранспорт", които имат ръст от съответно 17% и 14%. През миналата година беше пусната и третата линия на метрото, но данните на НСИ не показват ръст на пътниците в градския транспорт. Вероятна причина е счетоводно преместване на част от приходите от шапката към дъщерните дружества.

Твърдо приземяване

Най-големият срив в класацията логично е при "България ер", като компанията отчита спад с 43.5% и приходите от 334 млн. лв. стават 188 млн. лв. От отчета на компанията се вижда, че полетите са паднали наполовина - от 6376 на 3133, като големият срив е при чартърите - те са над 10 пъти по-малко, превозените пътници падат с 65%, от персонала са съкратени 80 души само заради ковид пандемията. Получената от държавата ковид помощ е за 1.6 млн. лв., ползван е и кредитният мораториум.

Традиционно присъстващите в класацията големи чартърни компании, като "Би Ейч еър" например, пък директно липсват от класацията, отчитайки 67.4% спад.

Това не е изненада. Авиопревозвачите пострадаха най-драматично, като самолетите им бяха приземени глобално. Ефектът от COVID-19 пък все още не е напълно ясен, като редица държави наляха големи помощи в националните си авиопревозвачи и това може да доведе до изкривяване на пазара в по-средносрочен план, като лоу-костите, които останаха относително жизнени, не се радват на дотации.

В групата на драматичните авиационни спадове е и "Ръководство на въздушното движение", което има 32.5% спад спрямо година по-рано. Държавното дружество, отговарящо за въздушния трафик над страната и за полетите до българските летища, отчита спад на полетите с 57% спрямо нивата от 2019 г.

Следващо по срив е "Летище София", което има спад на приходите за 2020 г. с 27.8%, а пътниците намаляха с повече от половина. Това е и последната година на присъствие на държавната компания в класацията, като от тази пролет аерогарата се оперира от концесионера и дружеството "Соф кънект" на фонда Meridiam.

Прогнозите за възстановяване на пазара в края на пролетта на Eurocontrol показват, че в края на годината въздушният трафик ще е на 60-65% от нивата преди COVID-19. Това обаче ще се случи, ако процесът с ваксинацията и овладяването на вируса върви без повече сътресения и няма последващи затваряния на европейския пазар през есента. Пълно възстановяване на полетите на база числата от 2019 г. пък може да се очаква през 2024 г.

Единствената авиокомпания в топ 20, която дори отчита лек ръст на приходите, е карго превозвачът "Карго ер", която има ръст 3% и остава на печалба. Не е изненада, че куриерският бизнес разцъфна допълнително покрай пандемията. А компанията работи с глобалните логистични компании като DHL, TNT, UPS, като DHL е и най-големият клиент на дружеството, като за него работят 5 от самолетите на дружеството на принципа на мокър лизинг, като такива са споразуменията и с други клиенти.

Когато се затвори пътят

Няколко години поред големите превозвачи се подготвяха за новите изисквания по пакета "Мобилност". Проблемът през 2020 г. обаче дойде от съвсем неочаквана посока - от Китай.

В средата на март границите в Европейския съюз хлопнаха една след друга, предизвиквайки пълен хаос по пътищата, гигантски задръствания, забавени и непристигнали пратки. Положението за българските превозвачи се усложни, като бяха затворени основни за България пазари като Италия и Испания, а проблемите на границата с Турция - друг основен пазар за превозвачите, продължиха дълго. През пролетните месеци на миналата година мениджъри окачествяват ситуацията като работа "ден за ден" с нулева предвидимост. Първоначалният ефект от пандемията беше липса на транспортна услуга поради затворените граници и нежеланието на шофьорите да пътуват, но обемите впоследствие бяха възстановени, като товарният сектор пострада значително по-малко от пътническия.

С най-голям ръст на приходите сред автомобилните компании, а и на второ място по този показател в класацията, е "Дискордиа" - близо 15% ръст. Тя е собственост на Христо Христов и многократно е заявявала целите си да стане лидер в Източна Европа. В средата на юни тази година от дружеството съобщиха, че са увеличили флотилията си с още 100 камиона и общият им брой е вече 800, а до края на годината броят им се планира да достигне 1000. Компанията планира още и ръст на приходите си с 35-40%, както и ръст на служителите, което се предполага с разрастването на парка и превозите.

С почти аналогично свиване на приходите (17-18%) пък са третата и четвъртата компания в класацията, намиращи се след държавните жп дружества - пловдивската ПИМК и спедиторът "Гопет транс".

Все така печеливши

Неподвластна на COVID-19 е рентабилността на "БМФ Порт Бургас". Печалбата e 51 млн. лв. в абсолютна стойност, а маржът е почти 33%, като това нарежда компанията под номер едно по този показател. Дружеството е на девета позиция в класацията, като има свиване на приходите с 21%.

Компанията, концесионер на основната част от бургаското пристанище, е част от бизнес активите на братята Кирил и Георги Домусчиеви. "БМФ Порт Бургас" стана концесионер на пристанище Бургас и от 2012 и 2013 г. оперира съответно терминалите за насипни товари "Бургас-изток 2" и за контейнери - "Бургас-запад". Концесията стана през морския превозвач - Параходство "Български морски флот", което беше приватизирано от тях на по-ранен етап. Параходството през изминалата година запазва приходите си, но от 26 млн. лв. печалба отчита 23 млн. лв. загуба.

Морските превози срещнаха най-разнородни проблеми - от първоначалното затваряне на Китай, довело до намаляването на капацитетите по море, през недостига на контейнери около Китайската нова година и ръста на цените.

Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • Транспортът е сред топ 3 на пострадалите от COVID-19 сектори.
  • Големите 20 компании са с 500 млн. лв. приходи по-малко.
  • Авиацията пострада най-тежко и ще се лекува най-дълго.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал