Вълкът, швейцарците и летище Горна Оряховица

Швейцарска компания иска да смени Румен Гайтански-Вълка в концесията на летище Горна Оряховица. Липсва информация за финансовия капацитет на швейцарците, както и за проектите, по които работят

Летище Горна Оряховица не успя да се развие през първите пет години на концесията и инвестициите са едва 5.7 млн. лв.
Летище Горна Оряховица не успя да се развие през първите пет години на концесията и инвестициите са едва 5.7 млн. лв.
Летище Горна Оряховица не успя да се развие през първите пет години на концесията и инвестициите са едва 5.7 млн. лв.
Летище Горна Оряховица не успя да се развие през първите пет години на концесията и инвестициите са едва 5.7 млн. лв.
Темата накратко
  • Швейцарска компания иска да смени Румен Гайтански-Вълка в концесията на летище Горна Оряховица.
  • Проектът ще се движи от Антони Търницов, който и сега е ангажиран с летището.
  • Липсва информация за финансовия капацитет на швейцарците, както и за проектите, по които работят.

За трите си мандата ГЕРБ успя да даде основните активи в транспорта на концесия и после да подари отстъпки на частните стопани. С идването на новата власт пък заваляха новините за излизането от концесиите на досегашните избрани.

Първата пристигна от пристанище Бургас, като "БМФ - Порт Бургас" на братя Домусчиеви обяви намерението си за продажба на бизнеса. Втората новина долетя от летището в Горна Оряховица, което беше дадено на концесия на дружество, свързано в Румен Гайтански-Вълка.

С писмо настоящият концесионер уведомява Министерството на транспорта, че има намерение от страна на швейцарско търговско дружество да придобие капиталово (акционерно) участие в концесионера. Става въпрос за Juwelis Global Advantage, компанията - майка на три български дружества, регистрирани през ноември. Едно от които специално създадено за влизането в концесията - "Ювелис Еърпорт Горна Оряховица".

Бъдещата смяна

Концесионер сега е "Гражданско летище Горна Оряховица 2016", в което 95% има свързаната с Румен Гайтански компания "Кристална вода". А останалите 5% са на държавата, посредством летищния оператор "Летище Горна Оряховица". Концесията беше дадена по време на кабинета "Борисов 2" с огромната помощ от държавата, която на практика осигури опита на кандидата. Дори и така обектът не беше развит и разписаните по договор инвестиции не се случиха. Въпреки неизпълнението на последното заседание на кабинета "Борисов 3" вместо прекратяване на договора концесионерът получи четири години отсрочка.

Така сега се стига до продажбата, но нещата пак изглеждат неясни за регионалното летище. За швейцарската компания кандидат няма почти никаква конкретна информация както за финансовите параметри на бизнеса, който се управлява, така и за конкретни реализирани проекти.

Това, което се знае, е, че опитът на летището в Горна Оряховица ще остане български. Или Juwelis ще ползва местния си партньор, който и сега менажира летището.

Това е Антони Търницов, който става управител на всички български дружества с швейцарски корен и е собственик на българската "Щраплан". Компанията, направила генералния план на летището в Горна Оряховица, както и на няколко други като този на летище "Пирин" и др. Търницов казва пред "Капитал", че след стартирането на концесията се занимава с летището и го представлява пред министерството. Или смяна ще има основно в източника на парите, ако такива въобще дойдат.

Какво ново за летището

От отговорите на транспортното министерство до "Капитал" става ясно, че концесионерът има право след изрично писмено съгласие на концедента по всяко време през срока на концесията да замени участието на посочените дружества в капитала, правото си на глас и контрола върху управлението. На въпрос с каква информация разполага ведомството за бъдещия си партньор и стопанин на държавния актив от министерството коментират само, че са получили писмо за намерението за придобиване, както и че при нужда от допълнителна информация такава щяла да бъде изискана.

Пред "Капитал" Антони Търницов обясни, че досегашният действителен собственик Румен Гайтански има реалното намерение да излезе от проекта и швейцарското дружество не е лице, зад което просто да се скрие, за да се разграничи от концесията. Търницов заяви още, че по-конкретна информация за бъдещата инвестиционна програма на новия инвеститор ще се даде, след като се получи съгласието от министерството за смяната на собствеността.

По неговите думи той е направил връзката с швейцарското дружество и създателя Щефен Бастиан (който е от Германия). Познанството му било от 7-8 години, а разговорите за проекти в авиацията - от 2018 г. Търницов обясни още, че е работил по проект с тях в сферата на зелените горива (без конкретика какво точно е направено), като каза, че производството на зелени горива за авиацията е и една от идеите за развитие на летището.

От видеото на сайта на Juwelis, посветено на "първото зелено летище в България", също не може да се добие представа каква точно ще е съдбата на авиобазата. Пред "Капитал" от компанията отговориха така: "Нашата концепция не се ограничава само до летище Горна Оряховица, а е по-скоро част от авиационната ни концепция за България." "Нашата концепция е да започнем с летище Горна Оряховица като "първо зелено летище", предлагащо голямо разнообразие от различни дейности в авиационния сектор, като търговския въздушен транспорт - пътнически и карго полети, бизнес авиация, general авиация, специализирани операции, комбинирани с технологии за възобновяема енергия и производство на устойчиво авиационно гориво (SAF), в унисон с новите регламенти на ЕС", продължават от там.

"Излишно е да споменаваме, че това начинание изисква много по-високи инвестиции в летището от посочените в договора", пишат още от швейцарския офис. Остава обаче въпросът доколко стабилен е новият инвеститор.

Швейцарските следи

От групата Juwelis не разкриха цената на сделката за влизането на компанията в българското дружеството концесионер. Отказаха да дадат и информация за приходите и финансовия резултат на групата за последните три години, като обичайно при концесии това са показатели, на базата на които се допускат или отстраняват участници.

Проверка на "Капитал" в база данни за европейски дружества показва, че компанията - майка на българските дружества, Juwelis Global Advantage има четирима служители за 2021 г. и не е подавала информация за приходите си и финансовите си резултати в последните години. Последните данни са за 2012 г. и 2013 г., когато приходите са били малко над 4 млн. евро. (За сравнение - "Кристална вода" има 19 млн. лв. за 2020 г. и 84 служители, а преди спечелването на концесията през 2015 г. - 97 млн. лв.)

"Капитал" не успя да открие и информация за швейцарската група в международни новинарски портали. Така източник е единствено написаното за Juwelis на техните собствени сайтове. Там Щефен Бастиан е представен като визионер, който сравнява бизнеса с играта на шах. Той е и създателят (вторият човек в Евелин Бернет) на Juwelis Global Advantage, която съществува от 1999 г. и се преструктурира през 2014 г. под шапката на компанията майка Juwelis Asset Holding International. Според базата данни за финансова и фирмена информация компанията майка Juwelis Asset Holding International също не е публикувала свои отчети, като се води с един служител.

Групата твърди за себе си, че има офиси в Германия, Камбоджа, Хонг - Конг, Япония, Мароко, Мексико. Както и интереси в разнородни сфери: зелени летища, стволови клетки, арт произведения, екотуризъм, умни къщи, възстановяване на гори в Парагвай, зелена енергия (по-конкретно "зелен енергиен контейнер") и блокчейн. Конкретика за проектите къде и как се реализират липсва.

По думите на Търницов едно от основните направления на групата е Global VAT Refund Group, която имала 900 клиента. Или компания, която помага за възстановяването на данъци. Проверка в базата показва, че тя е с един служител.

Друго подразделение е Juwelis Digital Systems, което според сайта се позиционира в полето на блокчейна. Компанията е работила по проект за "хардуерен портфейл" с противоречивия Ервин Доктер. За него има повече информация в интернет, като Доктер сега развива противоречили мултилевъл криптопроекти в Дубай под бранда Zeniq. Съдружието с Доктер приключва не много благополучно за швейцарците, като той дори регистрирал Juwelis в Австрия, както и търговската марка, за което сега от швейцарската компания твърдят, че е извършено без разрешение от мениджърския екип.

Голяма част от информацията на сайтовете на Juwelis е посветена на филантропската дейност и Juwelis Human Care Association. В списъка фигурират обучение в селата в Лаос за производство на сапун. Подкрепа за жените в Камбоджа да изработват ръкоделия. Подкрепа на артисти в Мексико, които да учат деца да създават творби. Основно направление е и промотирането на морингата като култура, която да замени традиционни насаждения, като например царевицата в Мексико. Единственият по-конкретно назован проект е приложението EBOLAPP за проследяване по време на епидемията от ебола в Либерия през 2015 г., за което Juwelis пише, че е основен спонсор.

Шатото и стволовите клетки

Намеренията на Juwelis за България не свършват с Горна Оряховица. На сайта може да се прочете за проект за "сгушено в източната част на България и заобиколено от собствени 35 хектара лозя красиво шато с 11 уникално оборудвани стаи", където се предлагат дейности за тялото, душата и ума като йога, медитация, готварски курсове и интегрирани дейности по прибиране на реколтата и производство на най-добрата селекция от вина. Въпреки голямата конкретика на хектарите и стаите от швейцарския офис отговориха, че всъщност не притежават винарна и момента са "в процес на идентифициране на правилното място за нашия екотуризъм, в комбинация с нашата концепция за здраве и авиация". Посетили са различни локации в България и към момента дават приоритет на така описаната локация, но все още не са приключили преговорите със собственика.

България фигурира и в раздела със стволовите клетки. От компанията обясниха, че са в партньорство с реномирания лекар и учен д-р Ананд Сривастава и г-н Девън Пател, основатели на Giostar, работещи в Центъра за изследване на стволови клетки в Сан Диего, САЩ. "Намерението ни е да започнем през март 2022 г. с Beauty & Regenerative Spa/Wellness център в София под корпоративния бранд "GIOSTAR България", фокусиран изключително върху лайфстайл приложенията", отговориха от там.

Вялата концесия

На първо време обаче би следвало да са инвестициите в летището. Концесионерът "Кристална вода" се занимаваше със строителство в сферата на ВиК мрежите и пречистването на водите, а условията на конкурса изискваха от кандидатите освен капитал от 1 млн. лв. и активи от минимум 5 млн. лв. да имат и опит в дейности по управлението и експлоатацията на международно летище минимум 5 години, да притежават техническо оборудване и да разполагат с технически лица.

За да може кандидатът да докаже опит и да получи договора, се обедини с държавното дружество "Летище Горна Оряховица", което влезе с 5% в обединението и стана носител на опита. Или държавата се явява едновременно и концесионер, и концедент. Така се създаде и странен прецедент и подобни схеми биха позволили на всякакви компании да влизат в специфични бизнеси. Подмени се и смисълът на концесиите, като при тези процедури не се търси само финансов ресурс за инвестиции, но и по-добро менажиране.

В случая с Горна Оряховица не се получи много успешно дори елементът с инвестициите. Договорът влезе в сила на 8 юли 2016 г. Еднократното плащане беше 120 хил. лв. с ДДС, като беше даден гратисен период от 48 месеца за концесионното. Той изтече през юли 2020 г. И до момента от въпросната концесия държавата е получила 87 266 лв. с ДДС, показват данните на Министерството на транспорта, изпратени до "Капитал".

При подписването на договора концесионерът пое ангажимент да инвестира 32.1 млн. лв. за 35 години, като 22.4 млн. лв. от тях трябваше да бъдат вложени през първите 4 години.

Те изтекоха през 2020 г., а по последни данни инвестираните средства са едва 5.7 млн. лв. Изработен е генерален план, има доставка на машини и съоръжения, но големите проекти все се отлагаха във времето до настъпването на пандемията. А при удължаването на концесията стана и ясно, че планираните съществени конкретни подобрения като удължаването на пистата вече се водят нецелесъобразни.

По думите на Търницов забавата идва от липсата в началото на основни документи като генерален план, ПУП, екологична оценка. Общите вложения, включително и в заплати на служителите, били 14 млн. лв. от 2016 г., като летището би генерирало само разходи на държавата от по 2 млн. лв. на година. Ако пък сега концесионерът реши да си тръгне, държавата би получила неустойка от едва 70 хил. лв. И неработещото летище обратно.

Или стига се до обичайния резултат - държавата се е упражнявала да раздава активи на инвеститори без сериозни намерения или познания, а обществото не получава нова опция и точка за транспорт.

Още от Капитал