Комбинираният транспорт е бъдещето на сектора в Европа

Интермодалните терминали ще понижат вредните емисии и ще подобрят свързаността между държавите членки

Бързото преминаване от един вид транспорт към друг е важно за декарбонизирането на сектора и за повишаването на мобилността на гражданите
Бързото преминаване от един вид транспорт към друг е важно за декарбонизирането на сектора и за повишаването на мобилността на гражданите
Бързото преминаване от един вид транспорт към друг е важно за декарбонизирането на сектора и за повишаването на мобилността на гражданите    ©  Велко Ангелов
Бързото преминаване от един вид транспорт към друг е важно за декарбонизирането на сектора и за повишаването на мобилността на гражданите    ©  Велко Ангелов
Темата накратко
  • ЕС насочва усилията си към развитие на жп превозите и свързаността между държавите.
  • Това може да ускори транспорта и да го направи по-ефективен и по-зелен.
  • България засега изостава от тези планове, но ще има финансиране, с което може да навакса.

Петък е. Решилите сте да изкарате уикенд на морето. От офиса в центъра на София до Бургас са почти 4 часа с автомобил - тъкмо навреме за вечеря на брега. По пътя обаче трябва да преглътнете присвяткващите фарове на бързаците, камионите, които се изпреварват един друг с 90 км/час, и най-вече лошата пътна настилка. Ваканцията започва по възможно най-натоварващия начин.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • ЕС насочва усилията си към развитие на жп превозите и свързаността между държавите.
  • Това може да ускори транспорта и да го направи по-ефективен и по-зелен.
  • България засега изостава от тези планове, но ще има финансиране, с което може да навакса.

Петък е. Решилите сте да изкарате уикенд на морето. От офиса в центъра на София до Бургас са почти 4 часа с автомобил - тъкмо навреме за вечеря на брега. По пътя обаче трябва да преглътнете присвяткващите фарове на бързаците, камионите, които се изпреварват един друг с 90 км/час, и най-вече лошата пътна настилка. Ваканцията започва по възможно най-натоварващия начин.

Със сигурност на никого не му минава през ума да се качи на влака за подобно пътешествие. жп транспортът у нас е бавен, некомфортен и несинхронизиран с работното време на хората. В Западна Европа обаче разстоянието от 400 км се взима за малко повече от два часа. И при такава възможност изборът със сигурност би бил по-различен.

Има ли шанс и в България да се случи това? Определено. Европейският проект TEN-T може да подобри значително пътната инфраструктура, като включва жп линиите, реките, моретата и пътища. Освен модернизация и подобряване на ефикасността една от големите цели е и декарбонизацията на сектора.

TEN-T и революцията на транспорта

Транспортната индустрия е от жизнена важност за европейския бизнес и глобалните вериги за доставки, но в сегашната си форма е и основен причинител на замърсяването на въздуха с въглеродни емисии, шум, създава транспортни злополуки и губи милиони часове на хората. Емисиите от транспорта представляват приблизително една четвърт от всички, като дори се повишават през годините.

С Парижкото споразумение ЕС трябваше да намали CO2 с 40% до 2030 г.. а с последвалата Зелена сделка тази цел се повиши до 55%, последвана от въглеродна неутралност до 2050 г. Част от този план са и нулеви емисии от нови коли още до 2035 г.

За да се случи всичко това, е нужно първо да се повиши свързаността между отделните държави и трафика на пътници и товар да се пренасочи към транспорт с ниски емисии. Това може да бъде постигнато с постепенното създаване на зарядни станции, инфраструктура за зареждане с алтернативни горива, нови дигитални технологии, устойчив транспорт в градовете и интермодални превози, при които се използва няколко вида транспортни средства. Товарът или пасажерите се пренасят от точка до точка чрез предварително изградена мрежа на поемане и пренасочване, така че процесът да бъде възможно най-лесен и бърз, като трафикът се изнася от автомобилните пътища и се насочва към жп или водни линии, които замърсяват много по-малко и са по-ефективни.

ЕК планира да ограничи транспорта на стоки с тирове само в рамките на до 150 км. При по-дълги разстояния ще трябва каргото да бъде прехвърлено чрез интермодални терминали към влакова композиция. Така ще се намали времето за превозите, като с това ще спадне и замърсяването, причинено от сектора. Ще се намали и броят на тежкотоварните автомобили, което би позволило преминаване към електрифициран или водороден транспорт. Според Адина Валеан, еврокомисар по транспорта, 17% от новите камиони до 2030 г. ще бъдат водородни.

Базите в България

Тази трансформация води със себе си и някои рискове - България за момента не е подготвена за нея, като разполага с много малко интермодални центрове, които биха отговорили на нуждите на бъдещата икономика. Според Националния план за развитие на комбинирания транспорт в Република България до 2030 г. работещите и достатъчно големи терминали са в Пловдив, Стара Загора, както и по-малките в Димитровград, Долно Езерово (Бургас) и на гарите Яна и Волуяк.

От Министерството на транспорта предвиждат вече съществуващите бази да бъдат разширени, като България трябва да има и три нови интермодални терминала в следващите години. Първият и може би най-важен е този в Русе, който е и част от TEN-T и ще бъде изграден на терен, който е собственост на НКЖИ. Прогнозната инвестиция е 42.7 млн. лв.

Предвижда се и изграждането на интермодален терминал на северния бряг на Варненското езеро, като нужната инвестиция там е по-голяма - 530 млн. лв. Има и планове за разширяването на съществуващите претоварни мощности край София и в Бургас.

В процес на изпълнение са и шест проекта за развитие на железопътната инфраструктура на стойност 2.7 млрд. лв. и шест проекта за развитието на пътната инфраструктура на стойност 1.24 млрд. лв. Веднъж завършени, до крайния срок - 2030 г., те ще гарантират привеждането на 14.4% от железопътната мрежа за комбиниран транспорт и 9.4% от пътната мрежа за комбиниран транспорт в съответствие с техническите изисквания на ЕС.

Зелен и здравословен транспорт в градовете

Като намали присъствието на частния автомобилен транспорт в градовете и го замени с устойчив градски и ефективна велоинфраструктура, ЕК се надява да намали вредните емисии и да подобри качеството на живота на хората в градовете. Една от целите в Рамката за градска мобилност е до 2030 г. да има поне 100 климатично неутрални европейски града.

Един от начините, чрез които България може да постигне това, са електрическите автомобили - особено за нуждата на общински предприятия, куриерски услуги и пренос на стоки в рамките на градовете. Тук страната има и едно предимство в това отношение, тъй като фирма в Пловдив - "Милара интернешънъл" - произвежда именно такива камиончета.

"За град с размерите на Пловдив би било възможно всички дейности като тези на общинското предприятие "Паркове и градини" и други да бъдат извършвани с една малка флотилия от 10-12 камиончета", коментира Емил Янков, управител на фирмата, партньор на "Милара" - "Севик".

С намаляването на градския трафик и създаването на по-добре обвързана инфраструктура за интермодален транспорт от ЕК се надяват да успеят да създадат една високоскоростна мрежа за цяла Европа. От своя страна тя би довела и до икономическото развитие на райони извън големите центрове.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ghj26646835 avatar :-|
    ghj26646835
    • - 2
    • + 1

    Ами ето в какво требваше да вложим парите от планЪ, а не в безумни батерии, зарядни мрежи за ел. мобили и пр. лобистки прокопиевщини и харвардщини.

    Нередност?
Нов коментар