Airbus има връзки с китайския военнопромишлен комплекс

За момента няма данни технологиите на европейския производител да са попаднали в ръцете на китайската армия

Според съобщения в китайските медии съвместното предприятие Airbus-AVIC отговаря за 5% от корпуса на един от най-новите модели на Airbus - A350XWB
Според съобщения в китайските медии съвместното предприятие Airbus-AVIC отговаря за 5% от корпуса на един от най-новите модели на Airbus - A350XWB
Според съобщения в китайските медии съвместното предприятие Airbus-AVIC отговаря за 5% от корпуса на един от най-новите модели на Airbus - A350XWB    ©  Reuters
Според съобщения в китайските медии съвместното предприятие Airbus-AVIC отговаря за 5% от корпуса на един от най-новите модели на Airbus - A350XWB    ©  Reuters

Европейският производител на самолети Airbus е сключил споразумения за обмен на технологии и производство с организации, свързани с държавния военен комплекс на Китай, съобщава Politico, позовавайки се на доклад на американската консултантска фирма Horizon Advisory. Докладът е базиран на свободно достъпни, в това число и китайски, източници и се фокусира върху някои от взаимодействията със структури като държавния авиационен и отбранителен конгломерат AVIC (Aviation Industry Corporation of China) и върху въпроса за индустриалните зависимости.

"Изглежда, че връзките на Airbus с китайския пазар носят прекомерен риск", се казва в доклада на Horizon Advisory, който е бил предоставен предварително на Politico. "Ангажиментът на Airbus в Китай включва значителни връзки с китайските военни и военно-граждански обединения, включително под формата на зависимости от доставките, обмен на технологии и сътрудничество в областта на научните изследвания и разработване", се казва още в доклада.

Според него Airbus "осъществява присъствието си в Китай чрез поне 10 юридически лица, пет от които са съвместни предприятия с китайски държавни и военни играчи". В основата е държавният конгломерат AVIC, като Airbus притежава 5% дял в регистрираното в Хонконг подразделение на AVIC AviChina. Производителят продължава да контролира дяловете в компанията, въпреки че седем други дъщерни дружества на AVIC бяха определени като "военни крайни потребители" през 2020 г. от Министерството на търговията на САЩ при управлението на Тръмп, което призова износителите да засилят проверките. ЕС няма подобни разпоредби срещу AVIC или подчинените ѝ дружества. Според съобщения в китайските медии съвместното предприятие Airbus-AVIC отговаря за 5% от корпуса на един от най-новите модели на Airbus - A350XWB. Всички крила на Airbus A320, сглобени в Тиендзин, ще бъдат произведени от дъщерното дружество на AVIC Xian Aircraft Company (XAC), което също така разработва и произвежда военнотранспортния самолет Y-20, използван от китайската армия.

В доклада се посочва, че в няколко случая Airbus е станал зависим от китайски компании, включително свързани с военната промишленост, като единствени или едни от малкото доставчици на ключови части, като например някои видове кормила, елеватори и врати. Бъдещите проекти в Китай ще включват още по-чувствителни области.

"Обмисляме също така засилено интегрирано сътрудничество с Китай в нови технологични области като големи данни, изкуствен интелект и нова енергия", пише Джордж Сю, изпълнителен директор на Airbus China, в статия по-рано тази година. "Ето защо избрахме Шънджън, за да създадем втория в света център за иновации на Airbus, единственият извън САЩ."

Дейността на европейският производител в Китай е далеч по-успешна от тази на американската Boeing, чиито продажби в страната бяха засегнати от търговската война между САЩ и Китай по време на управлението на Доналд Тръмп. Откакто е навлязла на китайския пазар в средата на 80-те години, компанията се справя далеч по-добре от много други мултинационални компании. Тя е избрала град Тиендзин за единствената си неевропейска линия за сглобяване на широкофюзелажни самолети A330 и е избрала член на Комунистическата партия за изпълнителен директор, посочва още докладът.

Връзки с военния комплекс в Китай

Авиационният сектор на Китай се развил от Военновъздушните сили на Народната освободителна армия и никога не е бил напълно приватизиран или отделен от военните си основи. През последните години президентът Си Цзинпин призова за "гражданско-военно" сливане и въведе многобройни закони и разпоредби, които изискват от много широк кръг компании - особено тези в стратегически отрасли и включително съвместни предприятия с международни компании - да си сътрудничат с военните и разузнавателните служби на страната.

"Airbus научи урока по трудния начин", заяви високопоставен служител в областта на отбраната, който е пожелал да остане анонимен поради деликатността на въпроса. "Това е проблем за някои правителства ... но преди неотдавнашната геополитика всички бяха ентусиазирани за китайския пазар."

Коментирайки общата бизнес среда, Барт Гротхуис, нидерландски член на Европейския парламент и експерт по отбрана, заяви: "Смятам, че все още не правим достатъчно, за да опазим интелектуалната си собственост, докато си сътрудничим с Китай... Също така не сме напълно наясно до каква степен сътрудничеството ни с китайски граждански военни организации може да доведе до напредък на китайската армия."

Все още няма коментари
Нов коментар