Германски минерални бани
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Германски минерални бани

Таен одит от германска страна е одобрил 26 балнеологични центрове в България

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Деница Ватева
8178 прочитания

Таен одит от германска страна е одобрил 26 балнеологични центрове в България

© Shutterstock


Темата накратко
  • След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси.
  • Потенциалният пазар е огромен: 20 млн. души, които пътуват за превенция и рехабилитация в чужбина.
  • Идването на част от тях в България е свързано с инвестиции в маркетинг и транспорт, но зависи и от качеството на услугите.

Септември е особен месец за туризма. Обичайно се прави калкулация за отминалия най-ваканционен летен сезон и се започва планиране за следващия. Този септември обаче се оказа разтърсващо труден заради фалита на туристическия гигант Thomas Cook, който остави неплатена сметка от десетки милиони към български хотелиери и партньори. Трусът запуши една новина, която има потенциал да промени силно сектора. Този път в положителна посока.

Таен одит от германска страна е одобрил 26 балнеологични центрове в България.

Те са на практика във всички по-големи спа курорти в страната: Велинград, Хисаря, Сандански, Кюстендил, както и морските Албена, Св.Св. Константин и Елена, Поморие, Слънчев ден и др.

След 13 години усилия в края на септември германската асоциация на здравноосигурителните каси е добавила България към списъка с общо 14 държави, в които признава предоставянето на медицински амбулаторни услуги за профилактика. Това, казано с други думи, означава, че германските здравни каси биха платили част от разходите на германските туристи, ако решат да дойдат за балнеотуризъм в България. Пробивът е значителен, доколкото той дава възможност на българския бизнес да се докосне до пазар от 20 млн. пътуващи всяка година германци за рехабилитация в чужбина, който е най-големият в Европа. Но е и само началото на усилията, които оттук нататък трябва да се положат, за да може тази потенциална възможност да се превърне в реален бизнес.

Договорът от септември

Моделът на финансиране на здравеопазването в Германия е по-различен от българския не само защото има засилена конкуренция, а и защото в доста по-голяма степен залага на профилактиката. На пазара там има 109 здравноосигурителни фонда, които работят със задължителните вноски за здравеопазване от работодатели и служители. Към тях съответно се застраховат 73 млн. германци годишно, всеки от които има право да избира в кой фонд да внася своите осигуровки. Здравноосигурителните фондове, разбира се, покриват разходи за лечението на пациенти. А такива можеха да се правят и досега в други държави от ЕС, включително и България, по подобие на модела, по който българи посещават чужди болници в другите държави-членки. Това, което се промени в края на септември, е, че България бе добавена от германската национална асоциация на здравноосигурителните каси (GKV-Spitzenverband) към списъка с държави, в които признава разходите за превенция и рехабилитация в амбулаторни условия. А нейните решения се отнасят за всички здравноосигурителни каси, техните регионални представителства и на практика за всички здравноосигурени лица.

Амбулаторната профилактика е особен вид терапия, съчетаваща почивка с медицинска рехабилитация. При нея под лекарски указания се изготвят индивидуални програми за терапия и упражнения за профилактика от усложнения при редица видове заболявания - респираторни, ревматични, гериатрични, състояния на преумора и др. Обяснено с пример, това означава, че ако лекар прецени, че даден човек, който е боледувал цяла зима от респираторни заболявания, има нужда от профилактична терапия с цел закаляване и превенция на бъдещи усложнения, то той може да препоръча посещение на балнеокурорт за определен период. А здравният фонд да покрие до 90% от разходите за необходимите балнеологични процедури в признати балнеологични центрове в 14 държави. Пациентът може да се възползва веднъж на три години от тези средства или по-често, ако е необходимо лечение. Така средно около 20 млн. германци ходят на подобни почивки, което ги превръща в най-големия пазар за спа туризма в Европа.

"Добавянето на България в списъка с одобрени държави е кауза за Българския съюз по балнеология и спа туризъм от 13 години", коментира председателят на сдружението Сийка Кацарова, според която това ще отвори пътя и за сключването на подобни споразумения и с други държави.

Как бизнесът ще може да се възползва

Пътят, в който България стигна до договора със здравноосигурителните фондове, е съпътстван с много промени в спа туризма, включително въвеждането на международни стандарти, промени в законодателството, които да синхронизират изискванията за лечение, и др. От 2016 г. освен съюза по балнеология и спа туризма и институциите по проекта работи и Германо-българската търговско-индустриална камара. Последните стъпки бяха през тази година, след като таен одит от германска страна е одобрил 26 балнеологични центъра в България, където ще се признават разходи за амбулаторна профилактика на германци. Те са на практика във всички по-големи спа курорти в страната, включително Велинград, Хисаря, Сандански, Кюстендил, както и морските Албена, Св.Св. Константин и Елена, Поморие, Слънчев ден и др. Така германските туристи могат да изберат почивка в хотел, апартамент, къща за гости спрямо предпочитанията и бюджета си и да посещават процедури в одобрен балнеоцентър на някое от тези места, получавайки възстановяване на процент от разходите. А освен средствата за самите лечебни процедури здравните и социални фондове често отпускат и минимална допълнителна субсидия за настаняване, която средно е в рамките на 100 евро за едно пътуване. За сметка на туриста са транспортните разходи, изхранването и други лични разходи. Обикновено такива почивки се правят в периода между март и ноември и често са комбинирани с друг тип туризъм - културен, морски, винен и др.

Какво трябва да се случи

Макар отварянето на България към германския пазар да беше наречено исторически пробив от неправителствените организации, това, разбира се, съвсем не означава, че от следващата пролет в страната ще започнат да пристигат милиони туристи. Според представители на хотели, до които "Капитал" се допита, основният коз на България са по-ниските цени и сравнително новите хотели и спа центрове спрямо други дестинации. Но страната ще трябва да утвърждава имиджа си като такава дестинация, включително и да привлече германски туроператори, специализирани в здравен туризъм, както и да създаде продукти, които комбинират спа услуги с друг тип туризъм, включително културни турове и др. Основният конкурент в това отношение е Словакия, която от години работи с германски туристи, а и е по-близо.

Според Сийка Кацарова вече са направени първите записвания за почивка в България, а целта е през първата година да бъдат привлечени 5000 туристи в балнеокурортите. "Това би било възможно, при условие че имаме полети в "крилата на сезона" до летищата във Варна и Бургас", смята обаче тя. Липсата на достатъчно полети преди и след трите пикови месеци по Черноморието - юни, юли и август, често е изтъквано и като сериозен проблем от черноморския бизнес, като през последната година на няколко пъти премиерът Бойко Борисов и туристическото министерство обещаваха субсидии за чартърни полети. Въпросната програма обаче, която според неофициална информация на "Капитал" предвижда да финансира реклама в полети, в които пътуват туристи със закупени почивки в България, все още не е официално представена, макар това да трябваше да се случи в края на август.

Сега туристическият бизнес планира рекламна кампания в Германия, която ще започне през ноември, включително и чрез участие в т.нар. дни на здравето на отделните здравноосигурителни фондове, панаири, изложения и други. Дали надеждите ще прераснат в големи потоци клиенти, естествено, ще зависи и от самите хотелиери и качеството на услугите им.

Темата накратко
  • След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси.
  • Потенциалният пазар е огромен: 20 млн. души, които пътуват за превенция и рехабилитация в чужбина.
  • Идването на част от тях в България е свързано с инвестиции в маркетинг и транспорт, но зависи и от качеството на услугите.

Септември е особен месец за туризма. Обичайно се прави калкулация за отминалия най-ваканционен летен сезон и се започва планиране за следващия. Този септември обаче се оказа разтърсващо труден заради фалита на туристическия гигант Thomas Cook, който остави неплатена сметка от десетки милиони към български хотелиери и партньори. Трусът запуши една новина, която има потенциал да промени силно сектора. Този път в положителна посока.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    qwr33599445 avatar :-|
    kremi

    Похвално е, че този туризъм започва да се развива и че може да се използва и за лечение на много хора, тъй като имаме толкова минерални източници, които не се използват.

  • 2
    xfh59608894 avatar :-|
    xfh59608894

    Грешка е да се разчита на ниската цена като предимство, с тоя начин на мислене България никога нема да се отърве от бедността.

  • 3
    velvoofell avatar :-|
    velvoofell

    Не е вярно, че България признава разходите в чужди болници. Това става само, ако лечението не съществува в България. На практика сме закрепостени към единствената си здравна каса.
    Не е по темата на статията, но и детайлите са важни, не са само фон.

  • 4
    touroperator avatar :-|
    touroperator

    И Сийка Кацарова сънува за субсидирани чартърни полети от държавата. Ами нали тези полети биха обслужвали не повече от двадесетина хотела по морето? Защо не вземат да си поделят риска от чартирането тези хотели?
    И не е вярно, че последните 13 години е имало някакви кой знае какви усилия особено от министерството/агенция на туризма.
    Министър Ангелкова беше твърде заета със съвместни рекламни кампании с Томас Кук.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK