С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 18 окт 2019, 12:56, 5230 прочитания

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси.
  • Потенциалният пазар е огромен: 20 млн. души, които пътуват за превенция и рехабилитация в чужбина.
  • Идването на част от тях в България е свързано с инвестиции в маркетинг и транспорт, но зависи и от качеството на услугите.
Септември е особен месец за туризма. Обичайно се прави калкулация за отминалия най-ваканционен летен сезон и се започва планиране за следващия. Този септември обаче се оказа разтърсващо труден заради фалита на туристическия гигант Thomas Cook, който остави неплатена сметка от десетки милиони към български хотелиери и партньори. Трусът запуши една новина, която има потенциал да промени силно сектора. Този път в положителна посока.
Таен одит от германска страна е одобрил 26 балнеологични центрове в България.

Те са на практика във всички по-големи спа курорти в страната: Велинград, Хисаря, Сандански, Кюстендил, както и морските Албена, Св.Св. Константин и Елена, Поморие, Слънчев ден и др.


След 13 години усилия в края на септември германската асоциация на здравноосигурителните каси е добавила България към списъка с общо 14 държави, в които признава предоставянето на медицински амбулаторни услуги за профилактика. Това, казано с други думи, означава, че германските здравни каси биха платили част от разходите на германските туристи, ако решат да дойдат за балнеотуризъм в България. Пробивът е значителен, доколкото той дава възможност на българския бизнес да се докосне до пазар от 20 млн. пътуващи всяка година германци за рехабилитация в чужбина, който е най-големият в Европа. Но е и само началото на усилията, които оттук нататък трябва да се положат, за да може тази потенциална възможност да се превърне в реален бизнес.


Договорът от септември

Моделът на финансиране на здравеопазването в Германия е по-различен от българския не само защото има засилена конкуренция, а и защото в доста по-голяма степен залага на профилактиката. На пазара там има 109 здравноосигурителни фонда, които работят със задължителните вноски за здравеопазване от работодатели и служители. Към тях съответно се застраховат 73 млн. германци годишно, всеки от които има право да избира в кой фонд да внася своите осигуровки. Здравноосигурителните фондове, разбира се, покриват разходи за лечението на пациенти. А такива можеха да се правят и досега в други държави от ЕС, включително и България, по подобие на модела, по който българи посещават чужди болници в другите държави-членки. Това, което се промени в края на септември, е, че България бе добавена от германската национална асоциация на здравноосигурителните каси (GKV-Spitzenverband) към списъка с държави, в които признава разходите за превенция и рехабилитация в амбулаторни условия. А нейните решения се отнасят за всички здравноосигурителни каси, техните регионални представителства и на практика за всички здравноосигурени лица.

Амбулаторната профилактика е особен вид терапия, съчетаваща почивка с медицинска рехабилитация. При нея под лекарски указания се изготвят индивидуални програми за терапия и упражнения за профилактика от усложнения при редица видове заболявания - респираторни, ревматични, гериатрични, състояния на преумора и др. Обяснено с пример, това означава, че ако лекар прецени, че даден човек, който е боледувал цяла зима от респираторни заболявания, има нужда от профилактична терапия с цел закаляване и превенция на бъдещи усложнения, то той може да препоръча посещение на балнеокурорт за определен период. А здравният фонд да покрие до 90% от разходите за необходимите балнеологични процедури в признати балнеологични центрове в 14 държави. Пациентът може да се възползва веднъж на три години от тези средства или по-често, ако е необходимо лечение. Така средно около 20 млн. германци ходят на подобни почивки, което ги превръща в най-големия пазар за спа туризма в Европа.



"Добавянето на България в списъка с одобрени държави е кауза за Българския съюз по балнеология и спа туризъм от 13 години", коментира председателят на сдружението Сийка Кацарова, според която това ще отвори пътя и за сключването на подобни споразумения и с други държави.

Как бизнесът ще може да се възползва

Пътят, в който България стигна до договора със здравноосигурителните фондове, е съпътстван с много промени в спа туризма, включително въвеждането на международни стандарти, промени в законодателството, които да синхронизират изискванията за лечение, и др. От 2016 г. освен съюза по балнеология и спа туризма и институциите по проекта работи и Германо-българската търговско-индустриална камара. Последните стъпки бяха през тази година, след като таен одит от германска страна е одобрил 26 балнеологични центъра в България, където ще се признават разходи за амбулаторна профилактика на германци. Те са на практика във всички по-големи спа курорти в страната, включително Велинград, Хисаря, Сандански, Кюстендил, както и морските Албена, Св.Св. Константин и Елена, Поморие, Слънчев ден и др. Така германските туристи могат да изберат почивка в хотел, апартамент, къща за гости спрямо предпочитанията и бюджета си и да посещават процедури в одобрен балнеоцентър на някое от тези места, получавайки възстановяване на процент от разходите. А освен средствата за самите лечебни процедури здравните и социални фондове често отпускат и минимална допълнителна субсидия за настаняване, която средно е в рамките на 100 евро за едно пътуване. За сметка на туриста са транспортните разходи, изхранването и други лични разходи. Обикновено такива почивки се правят в периода между март и ноември и често са комбинирани с друг тип туризъм - културен, морски, винен и др.

Какво трябва да се случи

Макар отварянето на България към германския пазар да беше наречено исторически пробив от неправителствените организации, това, разбира се, съвсем не означава, че от следващата пролет в страната ще започнат да пристигат милиони туристи. Според представители на хотели, до които "Капитал" се допита, основният коз на България са по-ниските цени и сравнително новите хотели и спа центрове спрямо други дестинации. Но страната ще трябва да утвърждава имиджа си като такава дестинация, включително и да привлече германски туроператори, специализирани в здравен туризъм, както и да създаде продукти, които комбинират спа услуги с друг тип туризъм, включително културни турове и др. Основният конкурент в това отношение е Словакия, която от години работи с германски туристи, а и е по-близо.

Според Сийка Кацарова вече са направени първите записвания за почивка в България, а целта е през първата година да бъдат привлечени 5000 туристи в балнеокурортите. "Това би било възможно, при условие че имаме полети в "крилата на сезона" до летищата във Варна и Бургас", смята обаче тя. Липсата на достатъчно полети преди и след трите пикови месеци по Черноморието - юни, юли и август, често е изтъквано и като сериозен проблем от черноморския бизнес, като през последната година на няколко пъти премиерът Бойко Борисов и туристическото министерство обещаваха субсидии за чартърни полети. Въпросната програма обаче, която според неофициална информация на "Капитал" предвижда да финансира реклама в полети, в които пътуват туристи със закупени почивки в България, все още не е официално представена, макар това да трябваше да се случи в края на август.

Сега туристическият бизнес планира рекламна кампания в Германия, която ще започне през ноември, включително и чрез участие в т.нар. дни на здравето на отделните здравноосигурителни фондове, панаири, изложения и други. Дали надеждите ще прераснат в големи потоци клиенти, естествено, ще зависи и от самите хотелиери и качеството на услугите им.

Капитал #42

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (18-24 октомври). В броя ще прочетете още:

- Балканска телекомуникационна компания
- Втори опит: Келнер взима bTV
- Да сготвиш Боби Михайлов

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

14 ноември 2019
София хотел Балкан

Седма Годишна конференция "Банките и бизнесът"


Какви са плановете за въвеждане на иновации и растеж на водещите банки в България?
Разберете на конференцията на Капитал "Банките и бизнесът". Събитието предоставя възможности на представители на банките и на бизнеса да обсъдят помежду си важни въпроси, да търсят решения и да помагат на пазара да расте.

Водещи теми в програмата:

  • Банковият сектор през 2020
  • Изводите от стрес тестовете
  • Ефектът от запазването на ниските лихви
  • PSD 2 - възможности и рискове
  • Иновации и технологични решения
Седма Годишна конференция "Банките и бизнесът" Запазете билет

Прочетете и това

Приходите от хотелски нощувки през лятото все пак растат 1 Приходите от хотелски нощувки през лятото все пак растат

Увеличението е 4.5% на годишна база и идва основно от българските туристи, показва националната статистика

11 ное 2019, 2051 прочитания

Туристическото министерство търси строители на щандове за големите борси в Европа Туристическото министерство търси строители на щандове за големите борси в Европа

Поръчката е за над 820 хил. лв. и е за изложенията в Берлин, Москва и Киев преди летния сезон

30 окт 2019, 1361 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Туризъм" Затваряне
Платежният баланс показва спад на приходите от летен туризъм

Чуждите инвестиции достигат 603 млн. евро към края на август основно от дълг

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10