Плажове в сенки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Плажове в сенки

От години стопанисването на плажовете е един доста "ексклузивен" бизнес, достъпен за ограничен кръг от инвеститори

Плажове в сенки

Бизнесът с плажовете е запазена територия за български играчи - основно бивши силови структури и собственици на хотелски комплекси

5983 прочитания

От години стопанисването на плажовете е един доста "ексклузивен" бизнес, достъпен за ограничен кръг от инвеститори

© Цветелина Белутова


Темата накратко
  • Бизнесът с плажовете е запазена територия за български играчи - основно бивши силови структури и собственици на хотелски комплекси.
  • Държавата поддържа модела със съмнителни търгове.
  • Стопаните на плажовете често твърдят, че губят от бизнеса. А на туристите се налага да търпят и ниско качество, и високи цени.

Без значение колко успешен е туристическият сезон, няма лято без поява на касова бележка в социалните мрежи с цената на шезлонг и чадър, надвишаваща нощувката в скъп хотел. Следва новина за разорани дюни, нов строеж на пясъка, ограничен достъп и неизбежният скандал за свободната зона, която винаги е в най-отдалечената и неатрактивна част от плажа.

Обяснението за спорното ниво на предлаганото качество на бизнеса с пясъка е просто. Държавата стои на входа. Този бизнес остава силно регулиран, като тя задава правилата и избира играчите. Изборите й често пъти са спорни. От години това е един доста "ексклузивен" бизнес, достъпен за ограничен кръг от инвеститори. А в бизнеса с пясъците често се преплитат много интереси. В година, в която туристическият сектор е труден за всички, недостатъците избиват още повече на повърхността.

През 2017 г. (тогава) вицепремиерът Валери Симеонов реши да внесе яснота, като заяви, че "наематели и концесионери на плажове клатят държавата чрез туризма - Маджо, Радо Слънцето, Маргините, които са свикнали да печелят, ограбвайки съня на другите". Коментарът беше по повод проверките в нощните заведения на Слънчев бряг, част от похода му срещу шумната музика.

През последните години сред концесионери и наематели имаше само козметична промяна и смяна на дружества сред обичайните заподозрени. Атрактивният Слънчев бряг - север, премина от дружество на няколко хотелиери индиректно към Младен Михалев-Маджо. Появиха се и нови лица, някои с политически профил. Сред тях са Ахмед Доган, като дружеството, построило сарая му - "Хермес Солар", получи концесията на плаж "Росенец - север", както и Ангел Палийски, познат повече като директор на футболния "Ботев" - Пловдив, който с помощта на Българската банка за развитие купи курорта "Слънчев ден" от пловдивския активист на БСП Георги Гергов и спечели концесията на плажа. По неофициална информация зад тази покупка стоят интересите и брокерството на Делян Пеевски.

Положителното е, че на места се появиха и алтернативни модели на устойчиво менажиране на плажа, като този на Велека например.

Обичайните заподозрени

Прехвърлянето на плажовете от задължение на общините към частни стопани започна през 1997 г., като голяма част от договорите за концесия бяха сключени в края на 90-те и в началото на новото хилядолетие.

Големите известни плажове в курортните парти дестинации още от началото са запазена територия на бизнесмени, свързани в миналото със силовите групировки ВИС и СИК. Обяснението за генезиса е ясно и е свързано с раздържавяването на активите в курортите, като в края на 90-те, хиперинфлацията и фалитите малко хора се оказаха с пари. И напред излязоха тези, спечелили първите си капитали със сенчест бизнес в началото на прехода. Те се утвърдиха и като съдържатели на заведения на плажа, като това е и една от основните носещи стени на бизнес модела им. Апетитни се оказаха и плажовете на популярните къмпинги на юг.

Друга съществена група концесионери са собствениците на големи хотели на първа линия. В повечето случаи те не гледат на плажа като на самостоятелен рентабилен бизнес, а като необходимост, за да предлагат пълен пакет от услуги на клиентите си. А управлението на плажа ги прави независими от волята, цената и качеството на услугата на концесионера.

Не липсват и силно интегрирани модели, какъвто е случаят с "Албена" например, при които едно дружество управлява и плажа, и хотелската база след спечелване на конкурс. В миналото някои от ваканционните комплекси като "Св. св. Константин и Елена" и "Албена" се опитаха да прокарат идеята плажовете да станат неразделна част от комплексите и да се прехвърлят към тях за стопанисване. Предложението обаче не срещна подкрепа от останалите в бранша, тъй като, от една страна, това би било ограничаване на конкуренцията и свободния пазар. А от друга, тезата, че хотелиерът ще е по-добър стопанин на плажа, невинаги се потвърждава. Северният плаж на Слънчев бряг например, който дълги години се менажираше от дружество, в което участваха основни хотелиери, непрекъснато беше в нарушение на разпоредбите.

Големите градски плажове пък са територия за силни местни играчи, като във Варна това е групата "Химимпорт", а в Бургас централният плаж се менажира от местната силна фигура Димитър Караненов.

Колко печели държавата

В числа бизнесът с менажирането на плажовете може да бъде изчислен основно на база какво получава държавата от собствеността си. Страната разполага с 354 км брегова ивица и около 16 хил. декара плажове. Морската картина на Министерството на туризма към момента показва, че плажовете, за които има сключени договори, са 128, от които 61 са концесии и 67 - наеми. Броят на неохраняемите плажове е 95, като те обикновено се обявяват със заповед на министъра на туризма в навечерието на активния летен сезон.

При избора на процедура приоритет се дава на концесията като по-дългосрочна и с ангажимент за инвестиции. За изминалата 2019 г. менажирането на плажовете от частни стопани под наем или на концесия е генерирало приход за държавата от около 19 млн. лв.

Основният финансов принос идва по линия на концесиите - 12.4 млн., а останалата сума е от наемите (виж таблицата). А според изчисления на председателя на Асоциацията на концесионерите на морски плажове Иво Стефанов отпреди няколко години този бизнес осигурява над 15 хил. работни места през лятото.

За потребителите основен въпрос остава цената на чадърите и шезлонгите. В договорите от края на 90-те липсва клауза, която да задава максималната цена на тези пособия. През годините това на места се явяваше начин за маркиране на територия за определени туристи (VIP зони) и изискване за максимална цена започна да се включва от 2017 г. насам. Тя обаче е лесна за заобикаляне през различни добавки като масички, възглавници и т.н.

В разгара на миналогодишния летен сезон данните на Министерството на туризма показаха, че средната цена беше 6.50 лв. за чадър и 5.60 лв. за шезлонг, като според някои представители на бранша се забелязва лек ръст на максималните цени в последните договори за концесии.

Тази година ще бъде изключение, като държавата предложи да намали таксите си, които събира от фирмите, ако в замяна на това концесионерите и наемателите намалят цените на чадърите и шезлонгите и ги разредят.

Най-честите нарушения, отчитани при проверките, са липсата на достатъчен брой спасители съгласно Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, както и на достатъчно медицински лица. Следва липсата на указателни табели за обозначаване на зоните за свободно разполагане на плажни принадлежности и за платено ползване. Както и навлизането на моторни превозни средства в активната плажна площ, казват още от Министерството на туризма.

Погледнато отстрани, държавата прави непрозрачни търгове с кратки срокове, липса на реклама и публичност. В резултат офертите за концесия и наем са малко и най-често са от предварително известен фаворит. Санкциите пък са незначителни.

Има ли бизнес

Докато негативните обратни връзки валят през годините, концесионери и наематели също имат възражения. Дали бизнесът е атрактивен или не, от години се водят спорове. Отговорът варира от плаж до плаж и дали той е в голям град или курорт или в малко населено място или извън такова.

Наемите и концесионните такси за плажовете започват от няколко хиляди лева и достигат до около 2 млн. лева за плаж. Те се плащат задължително за 12 месеца, без значение какъв е бил сезонът и колко месеца е работил стопанинът. Към таксата се прибавят разходите за т.нар. задължителни дейности като водно спасяване, медицинско осигуряване, почистване, изграждане на техническа инфраструктура и др.

"Основната ни мотивация да стопанисваме тези плажове е да предложим на почиващите в комплекса ни "Свети Тома" възможно най-добрите условия за морска почивка, без да сме зависими от добрата воля на друг концесионер. За нас качеството на плажа и съпътстващите услуги там е от изключително значение за цялостното изживяване", казва Радослав Котларов, изпълнителен директор на "ГБС Турс", която има концесии на два плажа около комплекса си "Свети Тома" - на Аркутино и на част от т.нар. Шофьорски плаж до Дюни. "Не бихме участвали в други процедури, ако нямаме хотели в близост. Това е къртовски труд, а рентабилността е много ниска", казва още той.

От "ГБС Турс" изчисляват, че само персоналът, който е пряко ангажиран с поддръжката на плажовете, наброява близо 40 души. В това число влизат медицински лица, спасители, помощен персонал и т.н. Концесионната такса е малка част от пула с разходи. Има инвестиционна програма, режийни разходи, такива с амортизация и смяна на няколко години - шезлонги, чадъри, шалтета, машини за почистване на пясък, трактор, трактористи и т.н. От 2019 г. заведенията на плажа са под наем, като преди това компанията ги е стопанисвала сама. За плаж Аркутино, който е един от 15-те в България със сертификат за "син флаг", концесионната такса за 2019 г. е била близо 35 хил. лв., а общите разходи, пряко свързани с управлението му, надхвърлят 200 хил. лв. Все пак от няколко години той успява да се самоиздържа.

"Но Дюни-юг (Шофьорския - бел. авт.) взимаме с планирана загуба, за да имаме контрол. В противен случай рискуваме да управляваме петзвезден комплекс до денонощна дискотека и следи от автомобилни гуми по плажа", казва Котларов.

На позицията, че стопанисването на плаж като бизнес няма смисъл е и Лъчезар Тодоров, изпълнителен директор на "Тера тур сервиз", компанията, менажираща хотелите на бившия генерален директор на "Лукойл България" Валентин Златев. Дружеството е концесионер на плаж "Свети Влас - болницата", зад който се намират два от хотелите. "Никога не бихме взели плаж някъде другаде. Трудно може да е устойчив бизнес", допълва Тодоров.

Част от аргументите са в множеството ограничения пред компаниите - 50% от площта е предвидено да остане свободна, 2% са търговските площи, а цената на чадърите и шезлонгите се фиксира за 20 години напред. Отделно, дори даден хотелиер да е успял да спечели концесия на плажа пред хотела си, това не може да означава на 100%, че гостите му ще имат привилегии (освен в свободното ползване на чадърите и шезлонгите), тъй като достъпът е отворен за всички. Това означава например, че ако даден хотел се развива в нишата "хотел само за възрастни", какъвто е един от двата хотела на Златев на "Свети Влас", подобна услуга клиентите му няма как да получат и на плажа пред хотела, менажиран от същата компания, тъй като зоната е отворена за всички.

Все по-често обаче се случва платените зони да се водят "резервирани" и случайни ползватели да не могат да се настанят там. По този начин собственикът на хотела, или в някои случаи заведението, си гарантират места за клиентите. Например служител, който таксува чадърите и шезлонгите на плаж "Стамополу - Перла" до Приморско (оперирани от "Баш консулт" ЕООД), казва, че първите няколко реда са предплатени още в началото на сезона и така почиващите са сигурни, че ще имат места през целия си престой.

Пясъчен замък от взаимовръзки

През годините плажният бизнес не веднъж е бил обект на нападки не само от страна на туристите, но и от страна на хотелиерите, които са принудени да работят в симбиоза. "Плажният бизнес може да няма смисъл сам по себе си, но има голям смисъл от гледна точка на хотела", обяснява Тодоров, като компанията на Валентин Златев в Обзор е в позицията на хотелиер, защото там плажът се стопанисва от друг.

Обикновено концесионерите искат високи цени от хотелиерите, за да им запазят шезлонги, обясняват от бранша, ако изобщо се стигне до подобна договорка. В случая с "Тера тур сервиз" в Обзор след няколко години на споразумения с концесионера сега клиентите на хотела се справят самостоятелно с плажуването си, тъй като тази услуга се явява около 20% от цената на стаята, смята Тодоров. Спорове през годините имаше и на Златни пясъци, където концесионерът беше оставил задължителната свободна площ в най-неатрактивните и отдалечени части на плажа.

Разминаване има и по отношение на работното време, като обикновено хотелите започват работа, преди концесионерът да открие официално сезона на плажа.

Не навсякъде обаче концесионерът е задължително в по-силната позиция. На основния плаж на Синеморец - Бутамята, концесионерът "Експрес - В.Г. - Васил Гогов - Петър Гогов", няма договор с хотели, тъй като няма интерес от такива - в града има само един по-голям хотел. Това означава, че компанията няма как да се възползва от средства, платени предварително за чадърите от хотелиерите, и концесионерът зависи от всяко едно посещение и заведенията. Собственикът Петър Гогов участва активно в работата на пясъка. Той наследява бизнеса от баща си, като след 20 години на плажа казва, че не би се занимавал с никой друг плаж, тъй като всеки има своите специфики. Това обаче е и последното лято на компанията след 20 години на Бутамята, като през тази година за концесионер е избрана "Ди Ен Трейд" на Даниел Несторов, играещ помощник-треньор на националния отбор по футзал на България. За компанията коментират от бранша, че няма опит в плажната дейност, но въпреки това е спечелила състезанието.

Част от уравнението са и поддоставчиците на услуга, каквито се явяват заведенията. При встъпването си във владение даден концесионер може лесно при желание да отстрани даден наемател на бар и това създава голяма несигурност за съдържателите на заведения, разработили и инвестирали в успешен бранд и локация. Най-малкото новият концесионер може да реши да вдигне наема на заведението с колкото си пожелае.

Не на последно място е и държавата с цената, която търси да получи за пясъка край морето. Според представители на плажния бизнес приоритетно при избора на концесионери трябва да бъде не таксата, която се плаща от крайните потребители през шезлонгите, а цялостният проект и концепция за развитието на даден плаж. Такива критерии обаче не са с приоритет в оценката, поради което трудно ще настъпи промяна в плажния бизнес по българското Черноморие.

По темата работи и Мила Чернева

Темата накратко
  • Бизнесът с плажовете е запазена територия за български играчи - основно бивши силови структури и собственици на хотелски комплекси.
  • Държавата поддържа модела със съмнителни търгове.
  • Стопаните на плажовете често твърдят, че губят от бизнеса. А на туристите се налага да търпят и ниско качество, и високи цени.

Без значение колко успешен е туристическият сезон, няма лято без поява на касова бележка в социалните мрежи с цената на шезлонг и чадър, надвишаваща нощувката в скъп хотел. Следва новина за разорани дюни, нов строеж на пясъка, ограничен достъп и неизбежният скандал за свободната зона, която винаги е в най-отдалечената и неатрактивна част от плажа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 3
    maddrum avatar :-|
    maddrum

    Концесиите на плажовете са една от най-големите тъпотии, които бяха натоварени и пряка причина за изнасянето на бг туриста в Гърция.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK