Годината на алтернативния туризъм

Устойчивият и природосъобразен туристически бизнес в България получи кредит на доверие в корона кризата

   ©  Мартин Неделчев
   ©  Мартин Неделчев

Едва ли туристическият сектор в Европа, и в България включително, помни толкова лоша година от десетилетия насам, каквато бе тази. Заради заразата и локдауните приходите от туризъм у нас през първите десет месеца на годината се сриват с близо 60% на годишна база, а туристите общо са спаднали наполовина, сочат данните на НСИ (виж графиките в края на текста). Статистиката при чуждестранните туристи е откровено катастрофална - 70% по-малко посетители до октомври, а в месеците на най-тежките мерки - април, май, юни, спадът е поразителните 96%. Приходите от тях също се свиват с над две трети. Но ако се фокусираме само в статистиката за вътрешния туризъм, се разкрива доста интересна и дори оптимистична картина. Тук спадът за десетмесечието като цяло е доста по-умерен - около 27% по-малко туристи и едва 16% спад на приходите от тях. Нещо повече - в месеците юни, юли и август приходите от български туристи нарастват средно с над 20% и делът им изравнява този на постъпленията от чужденците, които традиционно формират над две трети от всички приходи в туризма.

Как да си обясним тези положителни данни за вътрешния туризъм? Същата статистика сочи съществено редуциране в броя на местата за настаняване - с над 20 на сто. Туроператори и хотелиери по морето обявиха сезона за почти пълен провал, а телевизионни репортажи показваха пусти плажове и празни хотели в големите курорти като Слънчев бряг, Албена, Св. св. Константин и Елена и др.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал