Годината на алтернативния туризъм

Годината на алтернативния туризъм

Устойчивият и природосъобразен туристически бизнес в България получи кредит на доверие в корона кризата

Десислава Лещарска
8954 прочитания

© Мартин Неделчев


Едва ли туристическият сектор в Европа, и в България включително, помни толкова лоша година от десетилетия насам, каквато бе тази. Заради заразата и локдауните приходите от туризъм у нас през първите десет месеца на годината се сриват с близо 60% на годишна база, а туристите общо са спаднали наполовина, сочат данните на НСИ (виж графиките в края на текста). Статистиката при чуждестранните туристи е откровено катастрофална - 70% по-малко посетители до октомври, а в месеците на най-тежките мерки - април, май, юни, спадът е поразителните 96%. Приходите от тях също се свиват с над две трети. Но ако се фокусираме само в статистиката за вътрешния туризъм, се разкрива доста интересна и дори оптимистична картина. Тук спадът за десетмесечието като цяло е доста по-умерен - около 27% по-малко туристи и едва 16% спад на приходите от тях. Нещо повече - в месеците юни, юли и август приходите от български туристи нарастват средно с над 20% и делът им изравнява този на постъпленията от чужденците, които традиционно формират над две трети от всички приходи в туризма.

Как да си обясним тези положителни данни за вътрешния туризъм? Същата статистика сочи съществено редуциране в броя на местата за настаняване - с над 20 на сто. Туроператори и хотелиери по морето обявиха сезона за почти пълен провал, а телевизионни репортажи показваха пусти плажове и празни хотели в големите курорти като Слънчев бряг, Албена, Св. св. Константин и Елена и др.

Но много по-различна беше картинката в малките курорти, като например Синеморец, къмпингите по морето и около язовирите, къщите за гости из цялата страна, които просто се пръскаха по шевовете. Да, чужденци почти нямаше, но българските туристи, които са изхарчили близо 300 млн. лв. през изминалото лято, ясно заявиха предпочитанията си - малки семейни места за настаняване, туризъм под открито небе, къмпингуване, вело- и пешеходни преходи, каяци, яхти - всяка алтернатива на стоенето на закрито с много хора по хотели и ресторанти.

От разговорите с хора от бранша става ясно, че тези, които от години се занимават с алтернативен, устойчив и природосъобразен туризъм, са успели да преминат през кризата дотук успешно - без загуби или дори с ръст на оборотите. Именно това са хората, получили най-голям кредит на доверие в период на несигурност. И това за пореден път доказва и колко сбъркани са приоритетите на местните и централните власти по отношение на развитието на сектора и опазването на най-ценния ресурс, който България може да предложи - съхранената природа.

Ето и какво ни разказаха няколко от безпроблемно преминалите през кризата бизнеси и организации.

"Дивата ферма":

Рекорден брой български туристи, които промениха визията ни

Стопанството на Бети и Ники в с. Горно поле, Източни Родопи, отглежда над 500 крави и бикове, пчели, зайци, каракачански овце и кучета и посреща посетители в къща за гости с механа. Благовеста Василева е съсобственик.

Тази пандемия оказа голямо влияние не само върху финансите на населението, но и върху психиката. Според мен се промени цялото мислене и това естествено рефлектира върху туризма. Тази година наистина имаше голям бум в търсенето на точно такъв тип туризъм, който ние предлагаме и който до тази година беше приоритет единствено на чуждестранните туристи. Допреди няколко години около 70 - 80% от посетителите ни бяха чужденци.

Започнахме да работим с туристи през 2005 г. - имахме две стаички за отдаване под наем. През 2010 г. предприехме по-мащабно строителство, направихме къща за гости с още 4 самостоятелни стаи и нова механа. Всичко това заработи стремглаво още от първата година. Тогава при нас беше проектът "Новото тракийско злато" (българско-холандски проект за биоземеделие и устойчив туризъм в Източни Родопи - бел. ред.). Той оказа голямо влияние върху чуждестранните туристи, които идваха, защото районът е много богат на птици. Основният туризъм, който се развива при нас, е bird watching (наблюдение на птици). Като се започне от зимата - януари, февруари, с фотографските групи, които влизат да снимат основно царски орел и по-малко лешояд, и се стигне до пика април-май - размножителния период, когато има най-много птици. Професионалистите могат за един ден да видят 60 вида птици, а през пика до 90 - 100 вида.

Тази година отчетохме рекорден брой български туристи, които промениха изцяло визията ни, защото наблюдението на птици трябваше да го заменим с каяци, конна езда, велосипеди под наем, пикници в гората и др. Нямаме промяна на посещаемостта, единственото е, че се измести сезонът и беше малко по-кратък. Но почнахме с летящ старт, нямахме свободен ден, говоря за събота и неделя, но и за хората, които идват само за деня да разгледат фермата. Ние сме доста известни покрай телевизионното предаване "Фермата" като стопани в три сезона. Оттам много хора идват чисто от любопитство - да пият кафе, да разгледат, да си побъбрят с нас, да се разходят из района, което е и много натоварващо, защото ние нямаме нито миг почивка.

По-лесно се работи с чужденци, да си призная. Те са по-дисциплинарни, стават рано, имат стройна програма, която стриктно се спазва. При нас, българите, няма такова нещо. А ние сме преди всичко фермери, ставаме в 5.30. От изгрев до залез е нашият работен ден. Не е само това - чуждестранните туристи са много любознателни. Това, което ме е срам да кажа за нашите туристи - когато отидем на едно място, ние не се подготвяме предварително. Хора откъде ли не - от Канада, от Африка, идват с разпечатана инструкция къде какво могат да видят. Тук е най-богатата територия в Европа по биоразнообразие. Бием Испания, която има излаз на океан, където се броят от фитопланктон до зоопланктон - ние ги бием с цели 11 вида организми, при положение че имаме само една река - Арда, и планини. Имаме 2000 висши растения, 273 вида птици, 49 вида бозайници и др. Това никой не го знае. Разбира се, има и много любознателни хора, които остават очаровани от това, което виждат, и се връщат отново и отново.
Сдружение "Байкария":Качественият продукт и близките контакти се оказаха печеливша формула

Организацията е създадена през 2004 г. От 2009 г. стопанисва бившето лесничейство "Чатъма" на язовир "Голям Беглик", където организират приключенски туризъм и детски лагери. Васил Тодев е основател и председател на "Байкария".

Предлагаме услуги, които са в сектора алтернативен туризъм. Занимаваме се с нестопански дейности, които пак са свързани с този тип туризъм и с природозащитни инициативи. През последните две години построихме един туристически заслон в Родопите (заслон "Велейца" над с. Аврамово); занимаваме се с поддръжката и маркирането на маршрути за пешеходен и велотуризъм пак в Родопите (дял Алабак) и третото нещо, което правим от години, е почистването на бреговата ивица на язовир "Голям Беглик". От една страна, имаме нестопански дейности в обществена полза, от друга страна, имаме чисто стопански услуги, които се поделят на няколко типа: едните са насочени към възрастни и включват провеждането на пешеходни и колоездачни преходи и преходи със снегоходки през зимата, а другите са насочени към децата.

Туровете за възрастни провеждаме и извън България. При нас основната промяна беше, че планираните за чужбина турове отпаднаха. След май месец се върнахме изцяло към българските събития и в интерес на истината при нас се случиха в обем, който е типичен - не бяха повече, но и не бяха по-малко. За нас беше важно, че въобще ги имаше, че все пак се запазиха тези обеми. Очаквахме, че ще има отлив, но на Беглика - на "Чатъма", където провеждаме детските лагери и други дейности, имаше увеличение на посещенията. То е характерно за целия район на Западните Родопи около язовирите, които традиционно са интересни на хората, които ходят на палатки и на каравана. Определено се виждаше, че има увеличение на броя хора, които практикуват този тип туризъм: от една страна, е в България, от друга страна, не е свързано с резервации, с пребиваване на закрито с много други хора, съответно е по-евтино. Всички тези фактори, събрани на едно място, доведоха до този резултат.

За нестопанските ни инициативите се получи интересен ефект. Самите ние имахме повече свободно време и повече ресурси, които да отделим в тази посока, и съответно, сравнено с предишни години, тези дейности бяха доста по-интензивни. Включиха се и повече хора. Като цяло сме доста доволни.

Това, което имам като наблюдения, е, че тези малки бизнеси, да речем, семейни къщи или пък организации, които предлагат такъв тип услуги като водене в планината, някакви по-алтернативни форми на туризъм, според нас успяха доста добре да се справят със ситуацията през лятото. Това са хората, които са създали наистина качествен продукт и разчитат на едни много близки контакти с клиентите си. Това може би беше ключът, който помогна на всички тези организации да преминат през цялата неяснота. Това е много ясен знак за това какъв е правилният начин на работа. На всички ни е ясно, че туризмът е такава дейност, която винаги страда първа при катаклизми - дали ще е икономическа криза или нещо друго - хората спират да пътуват. И понеже все пак не спират напълно, те избират да отидат там, където се чувстват добре, където имат доверие на този, който ги посреща.
"Вятър и вода":

За пръв път в Синеморец не ни достигаха сърфове, каяци, хора...

Ветроходен клуб за пътешествия с яхти в цял свят, курсове по ветроходство и мореплаване в Гърция и България, участие в регати за професионалисти и любители. Мартин Неделчев е основател.

Миналият сезон беше доста интересен. По принцип винаги направлението чужбина е водещото, то е доста по-активно и носи между 60 и 70% от приходите. Тази година тенденцията беше точно обратната. Обикновено продаваме основните си продукти в чужбина през февруари, март и април. Това съвпадна с антиковид мерките, хората бяха доста уплашени и избягваха да взимат решения. Съответно голяма част от хората, които отиват някъде в чужбина - дали на курс, дали на регата, дали на някакво пътешествие, този път се ориентираха към продукти в България. Имаме 30% ръст на всички ветроходни курсове, които предлагаме в България, и имаме спад на ветроходните курсове, които предлагаме в Гърция, отново 30%. Тоест успяхме да прехвърлим, клиентите, които ходят някъде другаде да се обучават, към курсове, които провеждаме тук, на територията на България - язовирите или на Черно море.

Тази тенденция я наблюдаваме и на Синеморец. Там не сме толкова активни, не управляваме толкова добре търсенето, защото имаме база на морето. Хората си идват на плаж, често се отбиват при нас - искат да карат каяци, да се учат да карат сърф, да карат катамаран. Не правим усилия да си водим наши клиенти на това място. По-скоро разчитаме на хората, които минават оттам. Последните години Синеморец се превръща в модерно място. Хората, които ни посещават, са по-млади, средна класа. Но никога не сме виждали това, което видяхме тази година. Имаше дни, в които ни беше неприятно, че мястото го виждаме в това състояние. Ценното му е, че не е претъпкано, че има въздух, че има природа.

От бизнес гледна точка беше добре дошло, но и профилът на хората много рязко се смени, защото дойдоха всякакви хора този път. При нас идват по-спортно, по-приключенски насочени хора. За пръв път не ни достигаха сърфовете, каяците, наложи се да пращаме допълнителни хора на Синеморец, за да можем да посрещнем този обем и да го обслужим качествено.

Интересна тенденция беше, че обикновено на Синеморец се работи много уикенда, този път и през седмицата натоварването беше доста сериозно. Отчетохме ръст на оборота 56% спрямо миналата година. За нас там сезонът обикновено е два месеца - юли и август. Този път работата си почна от юни и до средата на септември не е спирала.

Черноморието си има един тип клиенти - нискобюджетни туристи от чужбина. Хората, които са склонни да плащат повече и да получават по-качествени услуги, поне ако съдя по профила на нашите клиенти, предпочитат природа, предпочитат места, които не са претъпкани, предпочитат да са на открито, да са активни. Тази година точно тези хора, за които беше трудно да пътуват и не искаха да поемат риск, се насочиха към алтернативите, които имат в България.

За мен е по-удобно да работя тук - нивата ни на печалба са по-високи, защото по-голямата част от бизнеса го контролираме. В чужбина работим с много подизпълнители. И все пак е въпрос на дадености, защото ние работим на море и търсим по-чиста природа, по-запазена. За съжаление в България са много малко местата, където можем да го намерим това нещо. Това ни е основният проблем, не можем да предложим тук това разнообразие, което можем да предложим в чужбина.

Имаме общност от лоялни клиенти, които вярват, че стоим зад нещата, които правим, и затова не отчетохме сериозен спад в броя на клиентите. Оборотите ни доближават тези от миналата година. Печалбата ни е много по-ниска, но това беше съзнателно усилие от наша страна все пак да задържим клиентите си, да не ги караме във времена на криза да плащат повече. Навършихме 10 години "Вятър и вода" и за пръв път повярвах, че имаме устойчива компания. Това ни е първата сериозна криза, през която преминахме благодарение на кредита на доверие, който клиентите ни гласуват. Няма друго нещо, което да ни прави толкова големи оптимисти.
"Екстрийм адвенчър": Дори корпоративни клиенти започнаха да търсят занимания изцяло в природата

"Екстрийм адвенчър" организира програми в сферата на алтернативния туризъм от 2009 г. Стопанисват Еко къмпинг "Батак". Яна Михайлова е съосновател.

Тази година започна стандартно за нас, но се разви много неочаквано през месеците. Стана ясно, че корпоративните клиенти тази година няма да бъдат много активни. Имаше кратък период, в който и частните клиенти бяха объркани и не бяха много сигурни дали изобщо да предприемат някакви пътувания. Обаче лятото дойде заедно с всички емоции и желание за прекарване на открито на свободното време, което за някои хора беше дори повече от обикновено, имайки предвид масовата работа от дистанция (от всяка точка, стига да си носиш лаптопа).

С първите слънчеви лъчи при нас се появиха и първите запитвания за каякинг програми по реки, язовири и море в България. Забелязахме наистина засилен интерес към тези програми, но само като запитвания. Трябваше ни известно време, за да дефинираме какво точно поражда нерешителността у нашите клиенти, и след не много време установихме, че някои от тях се притесняват от настаняването в хотели и къщи за гости по време на програмите. Може би това бяха и съображенията, които дадоха тласък в посока хората да започнат да се замислят за каякинг програми, по време на които са на открито 24 часа, обикновено се нощува на палатка, а храната си подготвят сами или с наша помощ.

Поради ограниченията за организиране на групови мероприятия забелязахме, че дори корпоративни клиенти започнаха да търсят подобни алтернативни варианти, за да се срещат екипите им в значително по-безопасни условия сред природата, а не в офиса или в заведенията, тъй като дори голяма част от хората да работеха онлайн, за тях си остана необходимостта да поддържат и живи социални контакти. Оборотите ни се запазиха и посещаемостта също, макар че сезонът започна по-късно.

Но от юли до септември имахме много посетители българи и засилен интерес към Еко къмпинг "Батак", който стопанисваме и предлага чудесни условия за туризъм на открито.

Едва ли туристическият сектор в Европа, и в България включително, помни толкова лоша година от десетилетия насам, каквато бе тази. Заради заразата и локдауните приходите от туризъм у нас през първите десет месеца на годината се сриват с близо 60% на годишна база, а туристите общо са спаднали наполовина, сочат данните на НСИ (виж графиките в края на текста). Статистиката при чуждестранните туристи е откровено катастрофална - 70% по-малко посетители до октомври, а в месеците на най-тежките мерки - април, май, юни, спадът е поразителните 96%. Приходите от тях също се свиват с над две трети. Но ако се фокусираме само в статистиката за вътрешния туризъм, се разкрива доста интересна и дори оптимистична картина. Тук спадът за десетмесечието като цяло е доста по-умерен - около 27% по-малко туристи и едва 16% спад на приходите от тях. Нещо повече - в месеците юни, юли и август приходите от български туристи нарастват средно с над 20% и делът им изравнява този на постъпленията от чужденците, които традиционно формират над две трети от всички приходи в туризма.

Как да си обясним тези положителни данни за вътрешния туризъм? Същата статистика сочи съществено редуциране в броя на местата за настаняване - с над 20 на сто. Туроператори и хотелиери по морето обявиха сезона за почти пълен провал, а телевизионни репортажи показваха пусти плажове и празни хотели в големите курорти като Слънчев бряг, Албена, Св. св. Константин и Елена и др.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход