Уби ли COVID-19 свръхтуризма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Уби ли COVID-19 свръхтуризма

Епидемията бе неочаквано спасение за изтощените популярни плажове в Тайланд

Уби ли COVID-19 свръхтуризма

Вирусът даде възможност за рестарт на туризма по по-устойчив начин. Туристите също ще търсят по-различна услуга

Калина Горанова
8292 прочитания

Епидемията бе неочаквано спасение за изтощените популярни плажове в Тайланд

© Shutterstock


Темата накратко
  • Вирусът даде възможност за рестарт на туризма по по-устойчив начин.
  • Някои класически дестинации няма да се върнат към стария модел.
  • Самите туристи също ще търсят по-различна услуга.

Скритата лагуна е задръстена със стотици червени спасителни жилетки. Китайските туристи, които не могат да плуват, се хващат един зад друг и като голяма червена гъсеница, теглена от водач, биват вкарвани в лагуната при останалото множество червени гъсеници. От телата красотата на мястото остава невидима за очите. А шумът от стотиците гласове заглушава всички мисли освен една: "Защо ми трябваше..."

Това не е картина от току-що потънал "Титаник", оставил стотици хора на повърхността да се борят за живота си. Сцената се разиграва в една от лагуните близнаци на филипинския остров Coron. И е едно от не много красивите лица на така нар. overtourism, което едва ли ще видите в Instagram.

Островната държава беше принудена през пролетта на 2018 г. да затвори и една от топ дестинациите си - остров Boracay, за известен период от време, за да спре за малко пагубното въздействие на туризма върху бреговата ивица. Това се случва по подобие на Тайланд, който ограничи инвазията на прочутия остров от филма "Плажът", за да даде възможност на коралите евентуално да се възстановят в някаква степен.

Единични мерки за ограничаване на туризма имаше още преди пандемията с COVID-19, но те бяха по-скоро рядкост и ограничени като обхват. До 2020 г. никой не смееше да си помисли, че нещо може реално да спре туристическата машина. Невъзможното обаче се случи с разпространението на пандемията и страхът дръпна шалтера на туризма.

По данни на United Nations World Tourism Organization международният туризъм за първите 10 месеца на годината се е сринал със 72%, международните пътувания са с 900 млн. по-малко, а нивата се върнаха към тези от 1990 г. Загубите до момента се изчисляват на 935 млрд. долара, а стотици милиони загубиха доходите си.

Положителната страна на катастрофата обаче също бързо се видя. Природата започна да се възстановява по места, а жителите на редица популярни исторически градове отново разпознаха родното си място. Това даде възможност за рестарт на системата по един по-щадящ начин, търсен както от туристическите дестинации, така и от голяма част от самите туристи. Генерален подход трудно може да бъде изведен, като отделните дестинации се опитват да прокарат политика спрямо конкретните си проблеми.

Внимание! Вратите се затварят!

Според United Nations World Tourism Organization най-тежко засегнат от COVID-19 е азиатско-тихоокеанският регион, където сривът на туризма е 82%. Миналата година туристическото ведомство на Тайланд (TAT) отпразнува привличането на близо 40 милиона чуждестранни посетители, четирикратно повече от преди 20 години. На туризма се дължат цели 20% от икономиката на страната, тя е една от топ backpacker дестинациите и никой не смяташе, че е възможно нещо да се промени.

Страната обаче реагира крайно на заплахата от COVID-19, като затвори за туристи. Тайландските икономисти прогнозираха свиване на икономиката на страната с 10%, а броят на загубилите работата си да е 8 млн. души. Въпреки грандиозните поражения и исканията на хотелиери за отварянето на страната обаче държавата сега обмисля да ограничи туризма си и да не се връща към миналото от 40 млн. посетители на година.

Наскоро BBC предрече края на известното Full Moon Party на тайландския остров Koh Phangan. Веднъж на месец то събира по 30 хил. души, като е най-голямото парти в Югоизточна Азия.

Все още яснота как точно ще се случи промяната няма. Единият план е да се адаптират части от остров Пукет например за така наречените имунизирани общности, които могат да настанят чуждестранни посетители комфортно на плажа, докато са под карантина, и да се гарантира, че на острова няма COVID-19. Да се въведат ограничения кои части от страната може да се посещават. А самолетните билети да станат един по-скъп лукс. Да се набляга в бъдеще на луксозни алтернативи като медицински и екотуризъм, но не и към завръщане на backpacker-ите.

Тълпите изцеждат автентичността на Амстердам
Източник: Shutterstock

Градове на ръба на нервна криза

В Европа също има класически примери на туристически места, търсещи по-доброто си бъдеще. От началото на пандемията кварталът на червените фенери в Амстердам е като призрачен град. Улиците, обикновено претъпкани с туристи, останаха празни с изключение на местните, които отдавна не са се наслаждавали на града си по този начин. През 2019 г. посетителите на Амстердам са 19 млн. души, като очакванията бяха броят им да нарасне с 50% до 2030 г. Част от местните жители не бяха доволни от типа туризъм, развиващ се в града. "Някои райони бяха толкова пренаселени от туристи, че хората в Амстердам не се чувстваха като у дома си в собствените си квартали. Те се чувстваха сякаш живеят в град, който вече не им принадлежи", казва Вера Ал, говорител на зам.-кмета Виктор Еверхард, пред DW.

Още преди пандемията градската управа се опитва да вземе някои мерки. Туристическият данък е повишен на 3 евро на човек на вечер в допълнение към хотелския данък от 7% на стая. А туровете в района на червените фенери са забранени. Новите магазини, обслужващи само чуждестранни туристи, като тези за дървени лалета и вакуумирани сирена, също бяха забранени. Освен това, за да съживи кварталите, доминирани от туризма, градската управа настоява за забрана на airbnb в три области, включително в квартала с червените фенери. Желанието е да се привлекат местните жители обратно в центъра на града, като заявките са мерките да продължат и да се надграждат и след коронавируса.

Една от целите е да се използва затишието, за да се създаде по-устойчив туризъм за в бъдеще, като това е и една от целите на маркетинговата организация на града amsterdam&partners, пише DutchNews. Освен екологични решения за транспорт и управление на отпадъците се включват и система за управление на тълпата и привличане на по-друг тип туристи - вместо любители на алкохола и марихуаната - на културата и историята, или търси се "правилният" турист.

На национално ниво холандският борд по туризъм NBTC се фокусира върху насърчаването на туристите да посещават по-малко известни, но също толкова красиви части на Холандия, като се помага на градовете маркетингово. Не липсват и опасения, разбира се, че всеки опит за контрол на туризма може да навреди на бизнеса.

Преди пандемията с COVID-19 Венеция също беше на ръба на колапса, като за миналата година броят на туристическите нощувки в града с 50 хил. души население беше близо 13 млн. Наемите са астрономически и липсва жилищна площ поради бързото развитие на Airbnb пазара, а сериозна част от местните жители напуснаха града си. Пандемията даде глътка въздух на Венеция и време да помисли.

Един от най-големите проблеми на града са големите круизни кораби, които докарват на година 1.6 млн. пасажери и с огромните си размери застрашават лагуната и основите на града. През годините те нарастват по размер и брой, като минават през историческото сърце на града. През годините е имало много протести за забраната на влизането на гигантите и преместване на пристанището извън лагуната. Активистката група No Grandi Navi от години се бори с круизния трафик, като настояват за прераждане на града след пандемията. Все още яснота по бъдещето на круизния трафик около Венеция няма.

Друг италиански пример е Флоренция, която има за цел да възстанови 30% от туризма си до края на годината без мащабен туризъм, който лиши жителите от центъра на града им. Планът Rinasce Firenze (прераждането на Флоренция) вече блокира влизането на туристически автобуси до центъра. В дългосрочен план автобусите ще трябва да спират в периферията. Планът също така възнамерява да върне центъра на нуждите на местните жители и бизнеси и ще блокира всички нови лицензи за хотели и ресторанти. Барселона и Будапеща също споделят решимостта да преориентират туризма към по-културен и семейно ориентиран модел.

Възходът на осъзнатия турист

Не само при дестинациите се очакват промени. След 2020 г. очакванията на анализатори са, че промяна ще има при самите пътешественици, като някои предричат възхода на осъзнатия турист. Той ще търси повече сигурност, по-малко въздействие върху околната среда и по-персонализиран продукт.

Това се усети тази година на българска територия. Докато класическите all-inclusive курорти отбелязаха най-тежката си година, тези, които от години се занимават с алтернативен, устойчив и природосъобразен туризъм, успяха да преминат през кризата успешно - без загуби или дори с ръст на оборотите. Бъдещето на популярното доскоро отскачане за дълъг уикенд в чужбина остава неясно поради многото гранични усложнения и изисквания и анализаторите залагат на възход при по-дългите трипове в чужбина, които да си заслужават преминаването през всички здравни процедури.

Докладът на Euronews - Travel After 2020, създаден в колаборация с компанията за прогнози GlobalTrender, например вижда шест зараждащи се тенденции.

Търсенето на дивата природа като възможност за бягство от тълпите в града и рисковете за здравето е първият от тях. Те ще бъдат предпочитани и като възможност да се избяга от "шума" в социалните мрежи. Неправителствената организация Quiet Parks International, базирана в Лос Анджелис, от години е фокусирала усилията си в тази посока.

Номадският начин на пътуване посредством кемпери и каравани също ще се радва на все повече последователи. Van life стана един от най-модерните трендове и печели все повече последователи в Instagram, като изолацията и възможността за работа от дистанция дадоха нов смисъл на живота по пътищата.

Насочването на вниманието към здравето, което се случи през настоящата COVID-19 година, ще има и своето отражението върху туризма, като очакванията са да се повиши търсенето на wellness услугите и всички видове retreat практики. За така наречените Blue Zones очакванията са да се превърнат в центрове на дълголетния туризъм. Сини зони, идентифицирани като местата, на които хората живеят най-дълго, има например в Гърция, Сардиния, Калифорния, Коста Рика и Япония. На остров Окинава например хотел Halekulani предлага програма "Тайните на дълголетието". Програми Immunity+ и anti-aging също ще стават все по-популярни покрай пандемията.

Workation

Поставянето под карантина и задължителните PCR тестове направиха кратките пътувания по-малко атрактивни. В комбинация с новата нормалност на работата от разстояние се заражда търсенето на смесването между работата и ваканцията. Трендът е напът да се задържи дълго. Той добива популярност под термина workation, или комбинация между работа и ваканция. Услугата co-working camps набира сила, а някои държави започнаха да таргетират специално туристите, които възнамеряват да останат по-дългосрочно на територията им.

От октомври 2020 г. например Тайланд предлага на посетителите да останат до 90 дни с опция визата да се удължи до 270 дни според нова специална схема за туристическа виза. Страната ще изисква от гостите си здравна застраховка за 100 хил. долара, PCR тест, 14-дневна карантина и инсталирането на местното приложение за проследяване на контактните лица. Междувременно Бермудските острови и Барбадос започнаха да предлагат едногодишни работни визи за дигитални номади. Цената на едногодишната виза за Барбадос е 2000 долара, като до средата на ноември около 2800 души, предимно от САЩ, Канада и Великобритания, са се възползвали от офертата. Кандидатите трябва да докажат и годишен доход над 50 хил. долара.

Все повече компании започват да предлагат и coworking услуга. Такива предложения имаше и преди пандемията, но пазарът в момента се разширява, като освен IT сектора от възможността да се работи от разстояние ще могат да се възползват и служители от други сфери. Един от примерите, които дава докладът, е Desa Potato Head, които имат ново creative village в Бали.

Междувременно Unsettled организира co-working retreats на места като Меделин, Колумбия, Буенос Айрес и перуанските дъждовни гори. По подобен начин Work Wanderers ще хостват за по три седмици групи дигитални номади в Южна Африка, Виетнам и Бали през следващата година. Ethos Remote Habitat също дебютира през есента на тази година, като идеята е индивиди и компании да се преместят на екзотично работно място за между един и шест месеца.

Възможностите за развитие на продуктите и дестинациите извън задушаващата хватка на тълпите и масовия свръхтуризъм са много. От волята на бизнеса и местните хора зависи дали и колко добри алтернативи ще намерят. Но решаваща страна в това уравнение са и самите туристи. Покрай епидемията много от тях осъзнаха ролята си за преексплоатирането на природата и популярните градски дестинации, но дали тази отговорност ще бъде дългосрочен ефект, или бързо ще отстъпи пред жаждата за пътуване след затихването на епидемията предстои да видим.

Между автентичното и туристическите гета

Селският и екотуризмът също ще стават все по-популярни, като дават възможност на туристите да намират по-устойчиви решения за почивка и с по-малък въглероден отпечатък.

Друг тренд, който съществува и към момента и се очаква да привлича още повече последователи, е т.нар. автентичен туризъм. Или търсенето на нещо "истинско" в опита да се избяга от класическите "туристически гета", които често са all-inclusive.

Това са опитите за сливане с местните общности посредством и участието в дадени социални или други проекти. Cookson Adventures организират за желаещи възможност за срещи с племена в Папуа Нова Гвинея. Responsible Travel помага на туристи да се срещнат с известните монголски ловци, използващи орли. А Original Travel организира трипове в сърцето на Трансилвания, където да се научат загубени умения, като например разпознаването на билки.

Tака нареченият tribal tourism и особено доброволческият туризъм - voluntourism, обаче могат да бъдат и нож с две остриета. Ако организацията организатор не е добросъвестна и основната ѝ цел е да събере само таксата за участие на доброволците, а не самия проект, това може да донесе повече проблеми на местните общности, които просто биват експлоатирани, отколкото полза.

Друго силно спорно лице на туризма, което процъфтяваше и преди COVID-19, е poverty туризмът, или т.нар. slumming, при който богати туристи организирано посещават гетата на Манила, Рио де Жанейро, Мумбай, за да видят живота на бедните. Или animal туризмът, при който в опит да се намери автентичност диви животни биват използвани за радост на туристите като хранене на тигри, плуване с китови акули и т.н.
Темата накратко
  • Вирусът даде възможност за рестарт на туризма по по-устойчив начин.
  • Някои класически дестинации няма да се върнат към стария модел.
  • Самите туристи също ще търсят по-различна услуга.

Скритата лагуна е задръстена със стотици червени спасителни жилетки. Китайските туристи, които не могат да плуват, се хващат един зад друг и като голяма червена гъсеница, теглена от водач, биват вкарвани в лагуната при останалото множество червени гъсеници. От телата красотата на мястото остава невидима за очите. А шумът от стотиците гласове заглушава всички мисли освен една: "Защо ми трябваше..."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    ss avatar :-?
    SS

    Новият туризъм - нахлузваш шлема и на виртуална разходка ...

  • 2
    chichka avatar :-P
    chichka

    Хм, автора не знае ли нищо за съдбата на круизните кораби? Те са показателен пример!

  • 4
    rwc28392756 avatar :-(
    Kreader

    Мега неграмотен превод. Псевдо журналята убиват езика ни.

  • 5
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Крайно време беше тая напаст, наречена (масов) турист да се спре по някакъв начин и Ковид-а направи това, много положителна проява на вируса. И се надявам тази масова истерия за пътуване насам-натам, ей така, за кеф, никога повече да не се завърне...

  • 6
    BigMouth avatar :-|
    BigMouth

    Разбрахте ли за скандалната брокерка Бистра М., която се сгодява за свой колега след като забременява, но може да се окаже че ще се омъжи за брата на детето си.

  • 7
    awz04699551 avatar :-|
    Емил

    Е колкото и да я хвалят като фиансов гуру, аз не бих се доверил на такъв човек.

  • 9
    djr55699551 avatar :-|
    Zdravko

    А Бистра е точно такава – за кратко време става близка до сърцата (и не само) на няколко свои колеги и началници до степен да разбие на пух и прах екипната работа в компанията.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK