Островната държава беше принудена през пролетта на 2018 г. да затвори и една от топ дестинациите си - остров Boracay, за известен период от време, за да спре за малко пагубното въздействие на туризма върху бреговата ивица. Това се случва по подобие на Тайланд, който ограничи инвазията на прочутия остров от филма "Плажът", за да даде възможност на коралите евентуално да се възстановят в някаква степен.

Единични мерки за ограничаване на туризма имаше още преди пандемията с COVID-19, но те бяха по-скоро рядкост и ограничени като обхват. До 2020 г. никой не смееше да си помисли, че нещо може реално да спре туристическата машина. Невъзможното обаче се случи с разпространението на пандемията и страхът дръпна шалтера на туризма.

По данни на United Nations World Tourism Organization международният туризъм за първите 10 месеца на годината се е сринал със 72%, международните пътувания са с 900 млн. по-малко, а нивата се върнаха към тези от 1990 г. Загубите до момента се изчисляват на 935 млрд. долара, а стотици милиони загубиха доходите си.

Положителната страна на катастрофата обаче също бързо се видя. Природата започна да се възстановява по места, а жителите на редица популярни исторически градове отново разпознаха родното си място. Това даде възможност за рестарт на системата по един по-щадящ начин, търсен както от туристическите дестинации, така и от голяма част от самите туристи. Генерален подход трудно може да бъде изведен, като отделните дестинации се опитват да прокарат политика спрямо конкретните си проблеми.

Внимание! Вратите се затварят!

Според United Nations World Tourism Organization най-тежко засегнат от COVID-19 е азиатско-тихоокеанският регион, където сривът на туризма е 82%. Миналата година туристическото ведомство на Тайланд (TAT) отпразнува привличането на близо 40 милиона чуждестранни посетители, четирикратно повече от преди 20 години. На туризма се дължат цели 20% от икономиката на страната, тя е една от топ backpacker дестинациите и никой не смяташе, че е възможно нещо да се промени.

Страната обаче реагира крайно на заплахата от COVID-19, като затвори за туристи. Тайландските икономисти прогнозираха свиване на икономиката на страната с 10%, а броят на загубилите работата си да е 8 млн. души. Въпреки грандиозните поражения и исканията на хотелиери за отварянето на страната обаче държавата сега обмисля да ограничи туризма си и да не се връща към миналото от 40 млн. посетители на година.

Наскоро BBC предрече края на известното Full Moon Party на тайландския остров Koh Phangan. Веднъж на месец то събира по 30 хил. души, като е най-голямото парти в Югоизточна Азия.

Все още яснота как точно ще се случи промяната няма. Единият план е да се адаптират части от остров Пукет например за така наречените имунизирани общности, които могат да настанят чуждестранни посетители комфортно на плажа, докато са под карантина, и да се гарантира, че на острова няма COVID-19. Да се въведат ограничения кои части от страната може да се посещават. А самолетните билети да станат един по-скъп лукс. Да се набляга в бъдеще на луксозни алтернативи като медицински и екотуризъм, но не и към завръщане на backpacker-ите.

Тълпите изцеждат автентичността на Амстердам

Източник: Shutterstock

Градове на ръба на нервна криза

В Европа също има класически примери на туристически места, търсещи по-доброто си бъдеще. От началото на пандемията кварталът на червените фенери в Амстердам е като призрачен град. Улиците, обикновено претъпкани с туристи, останаха празни с изключение на местните, които отдавна не са се наслаждавали на града си по този начин. През 2019 г. посетителите на Амстердам са 19 млн. души, като очакванията бяха броят им да нарасне с 50% до 2030 г. Част от местните жители не бяха доволни от типа туризъм, развиващ се в града. "Някои райони бяха толкова пренаселени от туристи, че хората в Амстердам не се чувстваха като у дома си в собствените си квартали. Те се чувстваха сякаш живеят в град, който вече не им принадлежи", казва Вера Ал, говорител на зам.-кмета Виктор Еверхард, пред DW.

Още преди пандемията градската управа се опитва да вземе някои мерки. Туристическият данък е повишен на 3 евро на човек на вечер в допълнение към хотелския данък от 7% на стая. А туровете в района на червените фенери са забранени. Новите магазини, обслужващи само чуждестранни туристи, като тези за дървени лалета и вакуумирани сирена, също бяха забранени. Освен това, за да съживи кварталите, доминирани от туризма, градската управа настоява за забрана на airbnb в три области, включително в квартала с червените фенери. Желанието е да се привлекат местните жители обратно в центъра на града, като заявките са мерките да продължат и да се надграждат и след коронавируса.

Една от целите е да се използва затишието, за да се създаде по-устойчив туризъм за в бъдеще, като това е и една от целите на маркетинговата организация на града amsterdam&partners, пише DutchNews. Освен екологични решения за транспорт и управление на отпадъците се включват и система за управление на тълпата и привличане на по-друг тип туристи - вместо любители на алкохола и марихуаната - на културата и историята, или търси се "правилният" турист.

На национално ниво холандският борд по туризъм NBTC се фокусира върху насърчаването на туристите да посещават по-малко известни, но също толкова красиви части на Холандия, като се помага на градовете маркетингово. Не липсват и опасения, разбира се, че всеки опит за контрол на туризма може да навреди на бизнеса.

Преди пандемията с COVID-19 Венеция също беше на ръба на колапса, като за миналата година броят на туристическите нощувки в града с 50 хил. души население беше близо 13 млн. Наемите са астрономически и липсва жилищна площ поради бързото развитие на Airbnb пазара, а сериозна част от местните жители напуснаха града си. Пандемията даде глътка въздух на Венеция и време да помисли.

Един от най-големите проблеми на града са големите круизни кораби, които докарват на година 1.6 млн. пасажери и с огромните си размери застрашават лагуната и основите на града. През годините те нарастват по размер и брой, като минават през историческото сърце на града. През годините е имало много протести за забраната на влизането на гигантите и преместване на пристанището извън лагуната. Активистката група No Grandi Navi от години се бори с круизния трафик, като настояват за прераждане на града след пандемията. Все още яснота по бъдещето на круизния трафик около Венеция няма.

Друг италиански пример е Флоренция, която има за цел да възстанови 30% от туризма си до края на годината без мащабен туризъм, който лиши жителите от центъра на града им. Планът Rinasce Firenze (прераждането на Флоренция) вече блокира влизането на туристически автобуси до центъра. В дългосрочен план автобусите ще трябва да спират в периферията. Планът също така възнамерява да върне центъра на нуждите на местните жители и бизнеси и ще блокира всички нови лицензи за хотели и ресторанти. Барселона и Будапеща също споделят решимостта да преориентират туризма към по-културен и семейно ориентиран модел.

Възходът на осъзнатия турист

Не само при дестинациите се очакват промени. След 2020 г. очакванията на анализатори са, че промяна ще има при самите пътешественици, като някои предричат възхода на осъзнатия турист. Той ще търси повече сигурност, по-малко въздействие върху околната среда и по-персонализиран продукт.

Това се усети тази година на българска територия. Докато класическите all-inclusive курорти отбелязаха най-тежката си година, тези, които от години се занимават с алтернативен, устойчив и природосъобразен туризъм, успяха да преминат през кризата успешно - без загуби или дори с ръст на оборотите. Бъдещето на популярното доскоро отскачане за дълъг уикенд в чужбина остава неясно поради многото гранични усложнения и изисквания и анализаторите залагат на възход при по-дългите трипове в чужбина, които да си заслужават преминаването през всички здравни процедури.

Докладът на Euronews - Travel After 2020, създаден в колаборация с компанията за прогнози GlobalTrender, например вижда шест зараждащи се тенденции.

Търсенето на дивата природа като възможност за бягство от тълпите в града и рисковете за здравето е първият от тях. Те ще бъдат предпочитани и като възможност да се избяга от "шума" в социалните мрежи. Неправителствената организация Quiet Parks International, базирана в Лос Анджелис, от години е фокусирала усилията си в тази посока.

Номадският начин на пътуване посредством кемпери и каравани също ще се радва на все повече последователи. Van life стана един от най-модерните трендове и печели все повече последователи в Instagram, като изолацията и възможността за работа от дистанция дадоха нов смисъл на живота по пътищата.

Насочването на вниманието към здравето, което се случи през настоящата COVID-19 година, ще има и своето отражението върху туризма, като очакванията са да се повиши търсенето на wellness услугите и всички видове retreat практики. За така наречените Blue Zones очакванията са да се превърнат в центрове на дълголетния туризъм. Сини зони, идентифицирани като местата, на които хората живеят най-дълго, има например в Гърция, Сардиния, Калифорния, Коста Рика и Япония. На остров Окинава например хотел Halekulani предлага програма "Тайните на дълголетието". Програми Immunity+ и anti-aging също ще стават все по-популярни покрай пандемията.

Workation

Поставянето под карантина и задължителните PCR тестове направиха кратките пътувания по-малко атрактивни. В комбинация с новата нормалност на работата от разстояние се заражда търсенето на смесването между работата и ваканцията. Трендът е напът да се задържи дълго. Той добива популярност под термина workation, или комбинация между работа и ваканция. Услугата co-working camps набира сила, а някои държави започнаха да таргетират специално туристите, които възнамеряват да останат по-дългосрочно на територията им.

От октомври 2020 г. например Тайланд предлага на посетителите да останат до 90 дни с опция визата да се удължи до 270 дни според нова специална схема за туристическа виза. Страната ще изисква от гостите си здравна застраховка за 100 хил. долара, PCR тест, 14-дневна карантина и инсталирането на местното приложение за проследяване на контактните лица. Междувременно Бермудските острови и Барбадос започнаха да предлагат едногодишни работни визи за дигитални номади. Цената на едногодишната виза за Барбадос е 2000 долара, като до средата на ноември около 2800 души, предимно от САЩ, Канада и Великобритания, са се възползвали от офертата. Кандидатите трябва да докажат и годишен доход над 50 хил. долара.

Все повече компании започват да предлагат и coworking услуга. Такива предложения имаше и преди пандемията, но пазарът в момента се разширява, като освен IT сектора от възможността да се работи от разстояние ще могат да се възползват и служители от други сфери. Един от примерите, които дава докладът, е Desa Potato Head, които имат ново creative village в Бали.

Междувременно Unsettled организира co-working retreats на места като Меделин, Колумбия, Буенос Айрес и перуанските дъждовни гори. По подобен начин Work Wanderers ще хостват за по три седмици групи дигитални номади в Южна Африка, Виетнам и Бали през следващата година. Ethos Remote Habitat също дебютира през есента на тази година, като идеята е индивиди и компании да се преместят на екзотично работно място за между един и шест месеца.

Възможностите за развитие на продуктите и дестинациите извън задушаващата хватка на тълпите и масовия свръхтуризъм са много. От волята на бизнеса и местните хора зависи дали и колко добри алтернативи ще намерят. Но решаваща страна в това уравнение са и самите туристи. Покрай епидемията много от тях осъзнаха ролята си за преексплоатирането на природата и популярните градски дестинации, но дали тази отговорност ще бъде дългосрочен ефект, или бързо ще отстъпи пред жаждата за пътуване след затихването на епидемията предстои да видим.