Българските ски и СПА курорти приключват зимния сезон със спад между 30 и 70%

През първата половина на сезона поне 4 от всеки 10 хотела не са имали нито една резервация

Българският туризъм изпраща исторически най-тежкия си зимен сезон с кошмарен спад за ски курортите, достигащ 70% за ключовото Банско, и по-добро представяне в СПА сегмента, където лидерът Велинград "ще запише" минус 30%. Такъв извод може да се направи на база информация от системата ЕСТИ за нощувките в периода от началото на декември до миналата седмица, предоставена на "Капитал".

Макар данните да са все още неокончателни, числата потвърждават първоначалните очаквания на бизнеса резултатите да се движат около печалния рекорд на летния туризъм, който през миналата година също бе изправен пред битка единствено да минимализира щетите от корона кризата. В момента в курортите има сняг, хотелите не са затворени с последната заповед на здравния министър за локдаун отпреди седмица, но при забранена дейност на заведения, СПА центрове, басейни и конферентни зали за тях на практика сезонът приключи.

Година на тежки сътресения за ски сектора

Активните в зимния туризъм хотелиери поеха още първия удар на корона кризата, след като през миналия март се наложи предсрочно затваряне на ски курортите, а България беше под локдаун, включително и с КПП-та между градовете, с което спряха и пътуванията. Но тази година очаквано се оказа драматично по-тежка за сектора. Данни от единната система за туристическа информация (ЕСТИ), предоставени от туристическото министерство на "Капитал", показват, че в периода от началото на декември до 21 март по предварителна оценка българските хотели са осъществили общо 1.9 млн. нощувки, което е спад с 50% и спрямо лошата 2020 г., когато през зимата те са били 3.8 млн. А погледнато по курорти, ситуацията се оказва най-тежка за ски туризма.

Така през зима 2020-2021 най-лошият резултат се очаква да постигне най-големият ски курорт - Банско. По обработените към момента от туристическото министерство данни между декември и 21 март в него са реализирани едва 217 хил. нощувки, което според прогнозата на ведомството ще означава спад от близо 70% спрямо миналата година. Подобна тенденция се забеляза и през лятото на морето, където най-големият курорт - Слънчев бряг, приключи сезона със същото катастрофално намаление. Малко по-добра, но все пак доста тежка е и ситуацията в другите два големи курорта - Боровец и Пампорово. По данните към момента община Самоков, в която попада Боровец, както и общините Смолян и Чепеларе, на чиято територия е Пампорово, са с над 160 хил. нощувки за зимата. Това би означавало спад от 60 на сто за Боровец и под 50 на сто за Пампорово на годишна база, сочат прогнозите на туристическото министерство.

Все пак оттам допълват, че данните за нощувките в курортите са все още неокончателно обработени и се очаква "сериозно нарастване", но едва ли е възможно то да доближи резултата дори на "окастрения" ски сезон през миналата година. А сигнал за това са и данните за функционирането на местата за настаняване. Макар че за разлика от морските хотелиери, които решиха въобще да не отворят редица обекти през лятото, планинските им колеги в масовия случай се опитаха да работят, поне в първата половина на сезона за много от тях това е било напълно безсмислено. Данните от ЕСТИ показват, че през декември, когато България беше в локдаун допреди коледните празници, в Банско някакви нощувки са реализирали едва 33% от хотелите и другите места за настаняване, в Боровец - 41%, а в Пампорово - 45%. Така дори в най-добрия случай за повече от половината хотели месецът е бил без нито една резервация.

През януари ситуацията е малко по-добра, когато осъществени нощувки са имали между 47 и 55% от хотелите в трите ски курорта, но на практика и през този месец половината от тях фактически не са имали работа. На този етап туристическото министерство не предостави обобщена информация за февруари и март, с което няма как да се направи оценка колко въобще са имали някаква дейност.

В пика на активния зимен сезон - средата на февруари, хотелиерите от трите курорта прогнозираха пред "Капитал", че битката ще бъде сведена до това да се спасят от 15-20 до 40% от обичайните приходи в ски сезона. А с това в общия случай се цели опит за покриване на оперативните разходи. В традиционна година "зимните" приходи за туризма се движат между 0.9 и 1 млрд. лв.

СПА курортите с между 30 и 50% спад

Данните на туристическото министерство ясно очертават и друга прогнозирана тенденция: че СПА курортите ще излязат с по-малко щети от кризисния зимен сезон. Причината, разбира се, е, че ядрото на туристите при тях са българите за разлика от ски сегмента, който разчита в по-голяма степен на чужденци.

Информацията от ЕСТИ показва, че най-големият балнеокурорт - Велинград, от началото на декември до 21 март е осъществил нелошите за настоящата криза 145 хил. нощувки, което вероятно ще го превърне в шампион по най-малък спад. Съпоставимо с миналата година, туристическото министерство прогнозира намалението да бъде около и дори под 30%, предвид че все още данните са неокончателни. Вторият по заетост курорт - Хисаря, е с 40 хил. нощувки за сезона по информацията към момента, което се очертава като намаление около 40% на годишна база.

Очаквано най-трудна е била зимата за Сандански, който успява да привлича и гръцки туристи, но през тази година такива нямаше. Там от декември до 21 март нощувките в хотелите са били общо над 27 хил., или наполовина по-малко от миналата година.

Данните обаче показват, че зимата е стартирала мъчително и за този сектор. През декември във Велинград само 46% от хотелите са реализирали нощувки от туристи, в Сандански делът е бил 39%, а в Хисаря - 61%. Картината не е била съществено по-различна през януари: само 35% от обектите в Сандански, 48% във Велинград и 57% в Хисаря са имали резервации, става ясно от информацията в ЕСТИ.