Беглик таш - светилището на траките

Най-любопитната история за Беглик таш е, че е останал скрит от хорските очи заради чакалото за глигани на Тодор Живков. Мегалитният комплекс се намира на територията на бившата резиденция "Перла", чиято територия е отчуждена в средата на 50-те години на миналия век от Държавна сигурност, за да се направи ловен парк на комунистическите велможи. Точно на мястото, къде се издига праисторическият паметник, се е намирала вишката, от която е трябвало Живков да отстрелва диви прасета, и местността била обрасла с храсти. Тъпото е, че Живков е идвал тук един-единствен път за 30-годишното му царуване. Но поради тази причина каменните долмени не са били достъпни за археолозите и едва в началото на XXI век той е изследван подробно от българските археолози Цоня Дражева и Димитър Недев, макар че е известен още от края на XIX век, когато е описан от Карел Шкорпил.

Това е ансамбъл от скали, който се е използвал за светилище в продължение на 2000 години, от XV век преди Христа докъм IV вeк. Наричат Беглик таш българския Стоунхендж, въпреки че единствената прилика с него е, че се е използвало за светилище по време на лятното слънцестоене. За разлика от мегалитите в Солсбъри каменните блокове на Беглик таш са естествена скална композиция от сиенитни блокове с различни размери и форми, дообработени с човешки ръце и не са влачени от никъде. Светилището се намира на няколко километра от Приморско, в самия край на Странджа планина, в буферната зона на резервата "Ропотамо".

Вероятно е струпването на огромни скални късове, следствие от вулканична дейност е обосновало избора на траките за светилище Фотограф : Надежда Чипева