В името на Дионис

Тракийското светилище Перперикон е една от най-мистичните забележителности на България

Около 2500 - 3000 години - с толкова по-стар е Перперикон от Стоунхендж. За Стоунхендж обаче знае целият свят, докато Перперикон остава основно локално и експертно съкровище. Това обаче не прави древното високопланинско светилище по-малко ценно. То впечатлява не само с възрастта си - всъщност е едно от най-старите в Европа, и с размера си - най-голямото на Балканите, но и с факта, че не е преставало да бъде свещено място в продължение на хиляди години за редица цивилизации. Историческите пластове на Перперикон започват от неолита и продължават до Средновековието.

Когато човек изкачи стръмната на места пътека до каменното плато на 470 метра надморска височина, от което се откриват и прекрасни гледки, става ясно защо - усещането, че там горе си по-близо до Бог, който и да е той, е неизменно много по-силно, отколкото в подножието на битовото ежедневие.

С връхлитането на епидемията и въвеждането на рестрикции за събиране на закрито българските туристи започнаха да преоткриват забележителности и културни ценности на открито в цялата страна. А в района на Кърджали Перперикон и свързаният с него Татул редом с Дяволския мост над р. Арда са сред най-посещаваните места от туристи от цялата страна.

Освен красотата на мястото и неговия мащаб това, което привлича, е и мистерията на безписменото наследство на светилището, историите на древни историци за владетели, които търсели прозрение тук, както и някои загадки от по-ново време. Например тази, която разказва, че при по-ранните разкопки на мястото от 80-те години на миналия век е намерен голям, тежащ два тона, каменен саркофаг, който бил отнесен с военен хеликоптер. Какво е имало в него и къде е то сега остава неизвестно.

Археологическите разкопки на Перперикон не спират, като дори това лято екипът на проф. Овчаров направи нови открития.

Пластове история

Археолозите твърдят, че Източните Родопи са заселени от много дълбока древност - още от епохата на неолита (6 хил. години пр.Хр.). Неолитните хора са били привлечени от добрите условия по долината на Арда и създали селища в района. Високото каменно плато по естествен начин е привлякло интереса им и те го превръщат в светилище, на което поднасят дарове на Бога-Слънце. Това е и началото на Перперикон - Свещения град.

В късната бронзова епоха светилището е преоткрито за нови култови практики и ритуали. В продължение на векове там се оформя огромен култов комплекс, изсечен в скалите, състоящ се от десетки помещения, зали, стълбища и коридори... С времето към комплекса се добавят нови сгради и култът се усложнява, развиват се и жречески общества, които живеят при светилището и го обслужват - на мястото се създават жилища, култови училища и т.н.

Приема се, че именно Перперикон е прорицалището на древния тракийски бог Дионис-Загрей (макар не всички археолози да са съгласни с това твърдение). За него говори и старогръцкият историк Херодот, като казва, че то се е намирало "зад заснежените планини и на висок връх" в Родопите, а жрицата му била известна колкото прочутата Пития от Делфи. Оттук в съвременната наука е залегнало становището, че светилището е било във високите дялове на Западните Родопи.

Други автори твърдят, че на него са идвали да узнаят съдбите си дори императори. "След като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището, чак до небето - знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар", пише римският историк Гай Светоний Транквил в "Хроника на римските цезари" за посещението в светилището на Гай Юлий Цезар - бащата на първия римски император Октавиан Август.

Виното очевидно е имало ключово значение при култовите практики на светилището. Из цялата местност са разпръснати десетки каменни вани, в които се е правело виното.

На самото светилище има и множество каменни вани с улеи, от които изтичала ритуалната течност.

Смята се, че Перперикон е била една от столиците - резиденции на тракийските царе от племето беси, което е населявало региона. Към VI-V в. пр.Хр. комплексът освен кръгъл храм - прорицалище, е включвал и дворец, укрепена тракийска крепост и селище. Дворецът е имал Г-образна форма, бил е на 3-4 етажа и е имал 40 стаи. Запазени са двата коридора и 13 помещения.

През целия езически период на Римската империя светилището е активно, като бесите били в съюз с римляните. В края на IV век те са покръстени, a езическото светилище е засипано с пръст - именно това го и съхранява изключително добре.

Но специалното място не е изоставено. По същото време е построен раннохристиянски храм - може би най-старият в Родопите, от който почти изцяло е запазен керамичният олтар - днес там има негово копие, а оригиналът е в музея на Кърджали. В следващото хилядолетие Перперикон се развива като християнски комплекс - с църкви, епископски дворец и т.н. През Средновековието акрополът е превърнат и в мощна крепост. След османското нашествие обаче Перперикон запустява.

Нов живот

С християнския период на свещения град са свързани и последните открития на археологическия екип, воден от проф. Николай Овчаров. В подножието на хълма преди години започна разкриването на християнски комплекс от V-VI век с ротонди - кръгли мавзолеи. През август бе разкрита и трета такава ротонда.

По думите на самия проф. Овчаров с тази форма се строят мавзолеите на известни личности и на самите императори. Което предполага, че там е имало значителна аристокрация по това време. Според него може да се предполага, че има цял комплекс от такива гробници, развил се близо до разкритата преди няколко години в района огромна базилика. По време на разкопките археолозите са открили добре запазен каменен купел за кръщаване на деца, който е датиран от VI век. Намерени са също монети от различни периоди - древногръцки, римски, византийски и средновековни. Сред находките са и фини произведения на ювелирното изкуство - реликварии, накити и т.н.

Перперикон има видимо още какво да покаже, а за щастие той е добре достъпен за туристите. Има изграден паркинг, туристически център, който предлага материали, карти и екскурзоводски услуги, от които най-често се възползват чужденци и по-големи групи. Със сигурност могат да се направят и подобрения обаче - най-малкото да се поставят повече информационни табели поне към основните находки в иначе доста големия комплекс. В момента такива почти липсват и индивидуални туристи, които са се качили на хълма без пътеводител или екскурзовод, трудно могат да се ориентират в щедрите пластове история.

Произходът на името

Древните имена на светилището не са известни на изследователите. Името Перперек според някои археолози е автентичното древнотракийско название на обекта, като в основата му най-вероятно стои индоевропейската дума "пер" - скала. Перперек също така е мъжко тракийско име, което се среща у Омир.

Друга версия е, че името на светилището е свързано с името "хиперперакион", както се е наричала и златна монета, сечена във Византия през 1082 г. Според тази версия връзката идва от местните находища на злато. Галериите, от които траки и византийци са добивали злато, са на два километра от скалния град. Впоследствие сложното име на монетата било съкратено и опростено до "перпера", а светилището също го приело.

Още от Капитал