Новият брой: Накъде след вота
Close

Може ли България да стане международна винена дестинация

Да, но първо предстои много работа по ново винено райониране на страната, разработване на винени маршрути, брандинг и имиджмейкинг

Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Подобрените условия за туризъм във винарните в момента привличат основно родния пазар и атракционни визити от чужденци, дошли иначе за морски, планински или градски туризъм. За да привлекат външни потоци от специализирани винени туристи обаче, е нужно повече. Комбинацията вино и туризъм е особена, защото и при двете имиджът е този, който основно продава. Ако един потенциален летен турист не знае нищо за България, не е чувал за Черноморието и не познава особеностите на курортите, той едва ли ще резервира почивка в Слънчев бряг, колкото и хубави хотели да има там.

По същия начин, ако един винопочитател не знае нищо за България като страна винопроизводител, за нейните винени региони и интересни сортове, няма как да очакваме той да се заинтересува от целенасочено посещение в коя да е изба с иначе прекрасно вино.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Подобрените условия за туризъм във винарните в момента привличат основно родния пазар и атракционни визити от чужденци, дошли иначе за морски, планински или градски туризъм. За да привлекат външни потоци от специализирани винени туристи обаче, е нужно повече. Комбинацията вино и туризъм е особена, защото и при двете имиджът е този, който основно продава. Ако един потенциален летен турист не знае нищо за България, не е чувал за Черноморието и не познава особеностите на курортите, той едва ли ще резервира почивка в Слънчев бряг, колкото и хубави хотели да има там.

По същия начин, ако един винопочитател не знае нищо за България като страна винопроизводител, за нейните винени региони и интересни сортове, няма как да очакваме той да се заинтересува от целенасочено посещение в коя да е изба с иначе прекрасно вино.

В това отношение пред целия сектор предстои огромна работа. Българското вино отдавна страда от липсата на силен маркетинг и модерен брандинг, така че да може да се позиционира добре на външните пазари. Много е важно обаче това да се случи през развитието на регионите. Виното и виненият туризъм са регионален продукт, чиято идентичност стъпва върху уникалните характеристики на местните сортове, местните традиции, местна храна и т.н.

В момента например нормативно в България има едва два винени региона (т.нар. ЗГУ). Мелнишкото вино, асеновградският мавруд, сирата от Сакар и поморийското мерло може да нямат нищо общо, но пък всички са "Тракийска низина". По същия начин всички изби от Видин до Варна попадат в "Дунавска равнина". Остарели и неотговарящи на реалността са и по-малките апелации за качествено вино (т.нар. ЗНП) - повечето изби дори не ги и ползват.

Така по обединеното мнение на бранша е нужна голяма реформа, която да започне от новото райониране. За да се случи това, е нужно тясно сътрудничество между държавните институции и бизнеса - нещо, което досега не е било факт. В последните няколко години обаче браншови организации търсят активно път и диалог.

"Ако приемем, че донякъде е възможно местно развитие без помощ от държавата, за изграждането на международния имидж на българското вино и региони, които са свързани с имиджа на бранда България, е нужна държавата. Ние отдавна се борим за внимание, но е сложно, защото виното и виненият туризъм трябва да обединят две министерства - на земеделието и на туризма. Този диалог, от една страна, от години не е на добро ниво, а от друга, и самият бранш не е единен и обединен", казва Екатерина Христова, която е и член на Българската асоциация на винените професионалисти. По думите й за пръв път тази година при кабинета "Петков" са били задвижени процеси с участието на двете министерства, намерен е диалог, имало е желание и подкрепа за действия. "Надяваме се това да не се загуби със следващите правителства, защото само за няколко месеца бе отчетен напредък, какъвто години наред не е имало", добавя тя. Например били са изчистени и задвижени нужните стъпки, за да има табели за винените пътища - нещо на пръв поглед дребно, което обаче изисква законови промени.

По думите й обаче е нужна много работа и за брандинга, маркетинга, представянето в чужбина. По света разпространената формула са винените маркетингови бордове - орган, който е плод на публично-частно партньорство между бизнеса, държавата и местните власти - казано просто, всички изби плащат маркетингова такса, а бордът използва тези средства за винен маркетинг на страната, регионите, избите в чужбина.

Но, както отбелязва и Красимира Кодукова от Winetour.bg и също член на БАВП, самите изби също имат много какво още да свършат - самостоятелно по собствения си продукт и заедно в сътрудничество, за да изградят лице и разпознаваемост на регионите си. "Избите могат да направят много с бизнес усилия, преди да търсят помощ от държавата за нещата, които не могат да направят сами - например повече реклама на винения туризъм като част от туристическите продукти на страната", смята тя.

С две думи - пътят е правилен, но работата предстои.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал