Наследство в забвение

Могат ли "старите камъни" да привличат туристи

Забравените археологически обекти могат да се превърнат в устойчива атракция и да носят икономически ползи за регионите, а решението не е задължително и само още пари

Кромлехът край село Долни Главанак в Източните Родопи
Кромлехът край село Долни Главанак в Източните Родопи
Кромлехът край село Долни Главанак в Източните Родопи    ©  Иво Данчев
Кромлехът край село Долни Главанак в Източните Родопи    ©  Иво Данчев
Темата накратко
  • България е третата най-богата на културно-историческо наследство страна в Европа, след Италия и Гърция, но хиляди обекти тънат в забвение.
  • Основният проблем е недостатъчното финансиране, но и липсата на интерес и инициатива сред местните хора и общините.
  • С образователни инициативи, дигитални решения и разработване на маршрути забравените обекти могат да привличат посетители и да дадат стимул за развитие на регионите.

Кромлех е мегалитно съоръжение с култово предназначение. Най-известният е в Стоунхендж. Негов низвергнат роднина се намира до село Долни Главанак в Източните Родопи. Начална точка за посещението му е рушаща се постройка, която навремето е била информационен център. Вероятно става дума за част от инициативите на проект от 2007 г. "Общото наследство от праисторически времена - средство за развитие на пограничния регион България - Гърция". Според статия в местен вестник от тази година с проекта "се подобрява достъпът до българския Стоунхендж".


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • България е третата най-богата на културно-историческо наследство страна в Европа, след Италия и Гърция, но хиляди обекти тънат в забвение.
  • Основният проблем е недостатъчното финансиране, но и липсата на интерес и инициатива сред местните хора и общините.
  • С образователни инициативи, дигитални решения и разработване на маршрути забравените обекти могат да привличат посетители и да дадат стимул за развитие на регионите.

Кромлех е мегалитно съоръжение с култово предназначение. Най-известният е в Стоунхендж. Негов низвергнат роднина се намира до село Долни Главанак в Източните Родопи. Начална точка за посещението му е рушаща се постройка, която навремето е била информационен център. Вероятно става дума за част от инициативите на проект от 2007 г. "Общото наследство от праисторически времена - средство за развитие на пограничния регион България - Гърция". Според статия в местен вестник от тази година с проекта "се подобрява достъпът до българския Стоунхендж".

Подобреният достъп в момента включва поле от тръни, заграждения за паша за крави и почти непробиваеми шубраци. Ако обаче откривателският ви дух ви даде сили и късмет, скоро ще се озовете на полянка, в средата на която се е вкопчил кромлехът от VIII - VI век преди новата ера. Тракийското светилище е открито през 1998 г. от археолога доц. д-р Георги Нехризов. От този момент нататък съдбата му е свързана с упорито растящи храсталаци, неустойчиви проекти за социализацията му, спонтанни доброволчески инициативи и хронична липса на финансиране за съхранението му и достъпа до него.

Ако пък не сте чували за Голямата могила в село Свирачи, отново в същия район в Източните Родопи, не се притеснявайте. И местните хора са забравили за нейното съществуване, останките от информационна табела няма да ви кажат нищо за нея, а на входа й гордо растат няколко дървета.

Ценност или строителен материал

В Източните Родопи буквално може да се спъвате в парчета археологическо наследство. Ако за някои това изглежда като неуважение към тези посланици на миналото, то местните хора са намерили практично приложение. Голяма част от къщите и помещенията за животни са изградени върху останки от тракийски селища. С парчета от светилища пък се залостват вратите на кокошарниците.

Ситуацията, разбира се, не е характерна само за Източните Родопи. Горчиви примери има навсякъде, а един от най-ярките е Улпия Ескус, забравеният римски град до село Гиген, където Искърът се влива в Дунава - най-прекрасният римски град на наши земи по думите на Ивайло Кънев, главен уредник на Националния исторически музей. Останките от града са обрасли и мястото е занемарено, подобно на ненужно бунище.

По данни на ЮНЕСКО България е на трето място в Европа, след Италия и Гърция, в областта на културно-историческото наследство. В най-пълния регистър - компютърната система "Археологическа карта на България", досега са регистрирани 23 718 археологически обекта.

Основният проблем - финансирането

Парадоксалното според специалисти в областта е, че колкото повече археологически обекти имаме, толкова по-трудно се грижим за тях. В момента археологията е в разцвет поради осъществяването на редица инфраструктурни проекти. Проблемът е, че се акцентира на сензацията на откритието и ако обектът не е колосален, той скоро бива замразен в очакване на някакво магическо финансиране, за да продължи работата по него. Предвид ограничения бюджет на Министерството на културата много от обектите, които веднъж са се класирали за средства за проучване, на следващата година биват изместени от нови проучвания. Така с времето природата отново ги поглъща, а вече разкритите части биват разрушени от външните условия. Това кара много археолози да прибягват до обратното закопаване на проучени обекти, за да не бъдат напълно унищожени.

Ако попитате археолозите откъде идва проблемът, най-очакваният отговор, който ще получите, е смешното финансиране, което се заделя в държавния бюджет за култура. Реално след първоначалната инвестиция, която идва най-често по линия на министерството, в следващия етап за устойчивото проучване и социализиране на обекта отговорна е общината - ако ръководството й вижда в археологията нещо повече от разкопани камъни.

Нужна е и промяна в мисленето

И тук идва още един парадокс. Общините нехаят, защото и самото местно население не се интересува от наследството в района си и не вижда в археологическите останки стойност - нито културна, нито икономическа. За голяма част от местните хора това са само камъни без потенциал или ценност.

Археологът Емил Севдин смята, че единственият път към устойчивото интегриране на археологическото наследство в местната общност е създаването на отношение и разбиране у хората. И според други специалисти археологията на знанието и уважението може да измести археологията на сензацията и бутафорията. А богатото и разпръснато из цялата страна археологическо наследство може да се превърне във фокус на туристическата ни стратегия и стимул за развитие на малките населени места.

Колкото и утопично да звучи всичко това в момента, има и конкретни мерки то да се случи, които дори са заложени в Стратегията за култура 2019 - 2029.

Случаят "Рациария"



В близката история има и изключения, в които археологически обекти са получавали твърде много "внимание". Едно от най-известните е и едно от най-големите престъпления, извършвани с археологическо наследство в България. Случаят с античния град Рациария, който се превръща в основен доход на местните хора в Арчар през 90-те години през организирано разграбване, координирано от сенчести кръгове в София. И в момента там лесно се вижда как цял един античен град е направен на мусака от багери, а парчета човешки кости и керамика са част от новата повърхност.

Според някои местни хора властта по онова време си е затваряла очите не само в полза на организираните групировки, които са изкупували ценности от обекта, но и като възможност за останалото без работа местно население да преживява.

И пак това образование

Основен ключ към опазване на археологическото наследство е създаването на отношение към него като ценност за културната ни идентичност. Многообразието на археологическо наследство - тракийско, византийско, римско, османско, е в основата и на културна идентичност, която да позиционира България на европейската карта в нова светлина. "Може да изградим самочувствието, че сме наследници на много култури", твърди археологът Ивайло Кънев. Полихрон Карапaчов, експерт по предприемачество към фондация "По-диви Родопи", също набляга на факта, че образованието към културното наследство трябва да има нов фокус, който да излиза от национализма и да акцентира на културното разнообразие.

Според повечето специалисти възпитаването на интерес към археологическото наследство може да започне от началните класове. Според археолога Емил Севдин от децата интересът и отношението се пренасят и към техните родители. Самият той работи активно с деца и ги въвлича в проучванията на раннохристиянска базилика, върху която е изградена средновековна църква в село Червен брег. Всяко лято децата, водени от учителка от детската градина, идват на място, събират керамика и говорят с археолозите. Тази комуникация се случва обаче не благодарение на училищни програми, а единствено поради факта, че археолозите там се стараят да създадат интерес у децата.

"Моето мнение е, че това наследство трябва да е достъпно за хората, още повече че то е тяхно. То се намира в тяхното село, в тяхната държава. И те са собствениците. Ние, археолозите, сме хората, които го проучваме, и наша цел е да намерим начин да го опазим. Но най-добрият начин за опазване е да се създаде отношение у хората. И това отношение трябва да се създава у децата", казва археологът. Като уредник на музея в Дупница Емил Севдин е провел и друга инициатива за сближаването на децата с археологическото наследство. По време на откриването на изложба в музея местни учители водят децата, за да провеждат часовете си по история в самия музей.

Археологът смята обаче, че такива програми трябва да бъдат разработени на институционално ниво като съвместно усилие на Министерството на културата и Министерството на образованието.

Подобна идея има в Стратегия за културата 2019 - 2029, където е заложено сътрудничество между Министерството на културата и това на образованието. "Основен приоритет, който се поставя в сферата на културното наследство, е свързан с опазването и социализацията на културното наследство и разкриването му като фактор за устойчиво развитие, идентичност и културен диалог", пише в стратегията. Сред предвидените дейности за тази цел са "създаване на тематични образователни модули в началните и средните училища; развитие на педагогиката на наследството, насочена към деца, ученици и младежи", и др. Не получихме отговор от Министерството на културата дали са задвижени по някакъв начин тези идеи.

Подобни програми се реализират краткосрочно и на проектно ниво. През 2020 г. например програма "Култура" на Столичната община със съдействието на фондация "Съкровищата на България" реализира открити уроци по археология за софийски училища на обекта Късноантична вила "Мировяне".

Дигитализацията като възможност

Голяма част от изоставените археологически обекти са или вече проучени и затворени могили, или разпръснати останки от селища и светилища, които са твърде малки, за да бъде насочено финансиране към тях от страна на Министерството на културата, т.е. инвестицията в тяхното материално поддържане или е трудна, или просто не може да се дореди на дългата опашка за символичния културен бюджет на България.

Има обаче икономичен начин обектът да се превърне в устойчива туристическа атракция, като за него се създаде разказ на мястото, където се намира. Информационните табели са вече в миналото не само поради липса на атрактивност, но и защото те лесно биват унищожавани от времето и вандализъм. Съвременните технологии обаче позволяват този разказ да остане във виртуалното пространство и да бъде достъпен през приложения за смартфони.

Такова приложение за туристите, които посещават Римските терми в Хисаря, е разработено по инициатива на Археологическия музей в града. То е безплатно за посетителите и дава възможност да бъдат разгледани триизмерно археологически находки от този обект. На определени места в помещенията на термите са ситуирани маркери, които, като се сканират с телефона, представят добавена реалност - освен разказ се появява 3D визуализация на артефакти, открити при археологическите разкопки.

"За паметници, разположени далеч от населени места, без постоянна охрана и екскурзоводи, каквито са голяма част от археологическите обекти, трябва да се търсят нови решения", твърди откривателят на кромлеха до с. Долни Главанак доц. д-р Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей при БАН. "Не всеки обект има потенциал за социализиране и тук идва ролята на съвременните дигитални методи, които да разказват ролята на мястото, въпреки че след проучването и изчерпване на културните напластявания на един праисторически обект например не са останали видими на терена следи", казва той.

Така една изоставена могила или светилище могат да бъдат върнати към живота с разказ за тяхната история. Според Полихрон Карапaчов, експерт по предприемачество към фондация "По-диви Родопи", голяма част от археологическите обекти дори не присъстват в дигиталното пространство. Според него те трябва да са част от едно по-комплексно представяне на района, в което присъстват и други забележителности и възможности за туризъм.

Маршрути с археология

Много често около голям археологически обект се създава и местен туризъм, който се "храни" от находката, като в повечето случаи я профанизира. Малките и изоставени открития обаче не се свързват с местния туризъм и стават непотребна част от пейзажа. Според Полихрон Карапачов тук е ролята на бизнеса и публичните власти да направят връзката между наличното богатство в даден район - археология, кулинария, природно разнообразие. Туризмът като индустрия използва интензивно местните дадености и ролята на частния сектор трябва да бъде да образова туристите и да поддържа богатството на района.

В тази насока работи Сергей Панайотов, собственик на къща за гости в гр. Маджарово и природозащитник. През сайта на "Старото гнездо" той популяризира различни археологически обекти с описание на маршрутите, така че създава малка археологическа карта на района. Като собственик на малък бизнес в района той провежда няколко доброволчески инициативи за прочистване на пътя до кромлеха до с. Долни Главанак. Инициира и идея за създаване на информационна стратегия в района на Маджарово, която да включва археология, природно богатство, къщи за гости и места за хранене по определени маршрути.

Емил Севдин също смята, че за да посещават хората устойчиво във времето даден обект, трябва да има свързаност между отделните обекти от гледна точка на туризма. Това може да бъде малък маршрут от две-три могили, по който да се създадат различни туристически продукти - къщи за гости, места за хранене и т.н. По този начин хората, които посещават място, ще генерират средства за местните хора и ще помогнат да се завърти местната икономика.

Такъв тип туризъм би позволил изоставените археологически обекти да намерят своята стойност за обществото. Но той трябва да акцентира върху богатството на даден район и комплексното му опознаване, а не върху изкуствено създадени и често бутафорни атракциони.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    pontius_glarus avatar :-|
    pontius_glarus

    Посетих кромлреха при с. Долни Главанак, а и др. обекти в Източните Родопи - исках да ги включа в програмите, които предлагаме. достъпът е изключително труден - отказах се.
    Татул и перперикон са нещо друго, те са добре социализирани.

    Нередност?
  • 2
    pontius_glarus avatar :-|
    pontius_glarus

    До коментар [#1] от "pontius_glarus":

    Има и друго-подобни артефакти са интересни, и удачни по запълване на програми, но да се надяваме, че те ще предизвикат страхотен интерес за чужда публика - наивно е! За второто са необходими големи инвестиции в популяризирането им чрез филми, научни статии в популярни периодични издания, изобщо с реклама на държавно ниво.

    Нередност?
  • 3
    qvd50491823 avatar :-(
    Костадин Иванов

    За Кромлекса до Долни Главанак бяха заделени едни пари, направи се калпава пътека, посетителски център и после всичко се зацапа.
    Тапул и Перперикон бяха лична амбиция на Овчаров, но там се натрупаха много бутафории.

    Нередност?
  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 1

    Ако е за привличане - привличат. По-същностният въпрос е какъв тип туристи целим да привлечем - масови или ценители.

    Ако е за масовия екскурзионен туризъм с автобусите, можем да превърнем тракийските светилища в бутафории от сорта на Исторически парк или нещо като турските Ефес и Троя. Стъпка в тази посока са Перперикон и Татул от преенергичния проф. Индиана Джонс - Овчаров.

    "Старите камъни", според мен трябва просто да се консервират във вида им и да не се бутафоризират с добавяне на "възстановки" на църковни/крепостни зидове, ровове, мостове и пр. измишльотини.

    Прекрасен пример е Хераклея Синтика - разчистена е почвата върху руините и са оставени във вида, в който са били през VIII в, освободени са от наносите колоните, калдъръма, канализацията. Има екскурзовод, който може да допълни празнините в представите.
    Или откритият от проф. Китов кромлех при Старо Железаре, за който малцина знаят.
    За щастие там е скучно за автобусите туристи, които търсят своеобразен археологически Дисниленд. Дори ако може облечени в доспехи статисти да оформят битки...

    Ако не знаем какво да правим със старините, най-добре е да се консервират, докато разберем.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал