Наследство в забвение

Доц. д-р Георги Нехризов: България няма ясна концепция как да се опазва културното наследство

Туроператорите могат да съучастват в опазването на културните ценности, но трябва да са готови да отделят и някакви средства за поддръжка, казва археологът

Визитка

Доц. д-р Георги Нехризов е ръководител на секция "Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България" в Националния археологически институт с музей при БАН. През дългогодишната си кариера като археолог той е ръководил над 80 експедиции за археологически разкопки и над 50 за теренни издирвания. Основните му научни интереси са свързани с тракийската древност, а регионът, на който отдава най-много време и усилия, са Източните Родопи. Сред откритията и проучванията му са кромлехът при с. Долни Главанак, скалните гробници по поречието на р. Арда, долмените в Ивайловградско, тракийските гробници при селата Долно Луково и Черничино и др.

Каква е причината толкова много археологически обекти да тънат в забрава?


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Визитка

Доц. д-р Георги Нехризов е ръководител на секция "Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България" в Националния археологически институт с музей при БАН. През дългогодишната си кариера като археолог той е ръководил над 80 експедиции за археологически разкопки и над 50 за теренни издирвания. Основните му научни интереси са свързани с тракийската древност, а регионът, на който отдава най-много време и усилия, са Източните Родопи. Сред откритията и проучванията му са кромлехът при с. Долни Главанак, скалните гробници по поречието на р. Арда, долмените в Ивайловградско, тракийските гробници при селата Долно Луково и Черничино и др.

Каква е причината толкова много археологически обекти да тънат в забрава?

В България няма ясна концепция как да се опазва културното наследство. Липсва национална стратегия с ясни правила за управлението му, както и реален контрол върху изпълнението на дейностите по опазването му. От доста време социализацията на археологическите обекти се реализира на базата на проекти. За съжаление тези проекти са водени най-често от общините, в които обикновено няма експерти в това направление. Не рядко проектите са абсурдни, защото залагат по-скоро на атракцията, отколкото на реалната историческа действителност.

Има случаи, в които буквално се измислят археологически обекти. Пример за това е реализираният наскоро до Варна атракцион, който с нищо не свързан с древната действителност.

Какъв би бил устойчивият начин за социализация на археологическите обекти?

Има добри примери. Такъв е античният град Хераклея Синтика край Петрич, който се проучва от над 10 години под ръководството на доц. Людмил Вагалински. Там едновременно с разкопките се осъществяват мерки за консервация и експониране на по-важните артефакти на място. Огромният туристически поток, предизвикан и от непрекъснато обновявания сайт на обекта с над 200 000 посещения годишно, е правилно насочен и дава възможност посетителите да получат възможно най-пълна представа за обекта, без да пречат на археологическите разкопки. Приходите от посещенията се използват от Община Петрич за опазване и охрана на паметника.

Добър пример е и Казанлъшката гробница, на която още през 60-те години на 20 в. е създадено чудесно копие, което се посещава от туристите. Това позволява от една страна да се опазва оригиналът, а от друга музеят, който менажира този обект, да получава сериозни ресурси, които да влага в опазването му и в скъпо струващата му поддръжка, свързана с климатизация и режим на постоянна температура.

Като успешен може да се определи и подходът към античната вила рустика Армира при Ивайловград. Общината реализира два проекта с еврофинансиране, в които благодарение на археолога-проучвател бяха включени и ограничени средства за допълнителни археологически проучвания. В резултат на това и на всеотдайната дейност и огромните усилия на доц. Гергана Кабакчиева, ръководител на проучванията, проектите категорично промениха облика на обекта. Тук е мястото да се спомене, че от другата страна на границата с Гърция в надгробни могили, свързани с вила Армира, са разкопани няколко гробни комплекса и колесници, които изглеждат прекрасно и би било чудесно да се направи свързан маршрут.

Каква е причината за лошото управление в други случаи?

Най-често липсва съгласуване на действията между Министерството на културата, общината и местният музей. Може би най-красноречив е примерът с тракийската гробница със стенописи при хасковското село Александрово. След откриването ѝ през 2000 г. изминаха три години в процедури, докато се стигне до проучването през 2003 г. След това имаше няколко опита за стабилизиране на конструкцията и запазване на стенописите, като се смениха няколко екипа. Осъществен беше одобрен от Министерството на културата проект за галерия около гробницата с цел подобряване на климатизацията. Днес всички експерти са категорични, че този проект, освен че погълна огромни средства е ненужен, даже вреден за опазването на археологическата структура.

През 2009 г. с дарение от японското правителство до гробницата беше създаден Музейният център "Тракийско изкуство в Източните Родопи". В него има копие на гробницата, достъпно за туристите и експозиционна зала. От тогава покритата с временна ламаринена конструкция оригинална гробница като че бе забравена. През 2019 г. и 2020 г. при оглед екипът ни установи сериозни проблеми свързани със съхраняването на стенописите и с укрепването на конструкцията. Веднага уведомихме министерството, като подновяваме сигналите си при всяка смяна на министрите, но няма никаква реакция. Явно министерските чиновници, които са пряко отговорни за състоянието на този паметник, не искат да се повдига въпроса за тяхното над двадесетгодишно бездействие.

Какъв е пътят за социализация на по-малки обекти като кромлеха до село Долни Главанак?

Тези каменни блокове са там от векове и въпреки антропогенния си произход, съоръжението естествено се е превърнало в част от природната среда. По тази причина е лесно да бъде експонирано. Колкото по-малко намеса, толкова по-добре. Когато проучвахме кромлеха с малко средства успяхме да вдигнем три от падналите блокове, да почистим района от нискостеблена растителност и да прокараме туристическа пътека от асфалтовия път до обекта. Няколко години по-късно с доста пари по един трансграничен проект беше изграден туристически-информационен център, беше прокаран нов подход към обекта и поставена информационната табела, но днес почти нищо от това не съществува. Явно за паметници, разположени далеч от населени места, без постоянна охрана и екскурзоводи, каквито са голяма част от археологическите обекти, трябва да се търсят нови решения.

Каква е ролята на Министерството на културата?

Традиционно в България бюджетът на Министерството на културата е най-нисък. Нещо повече - с годините вместо да се преследва постигане поне на средното ниво за бюджет за култура за ЕС, което е към 1% от БВП, процентът у нас не надхвърля 0,4%, дори е с тенденция да намалява. Може би това обяснява защо то е със слаб кадрови потенциал, а отделът, който отговаря за културното наследство, е само с наполовина запълнен щат. Малкото хора там, не успяват да си свършат всички административни задачи, та камо ли започнат реализацията на нещо ново.

В някои централноевропейски държави част от приходите от туризма отиват в опазването на културните паметници.

В България няма такава практика. Има основания, обаче да се търси възможност за съвместни дейности и помощ за опазването на културните ценности от туроператорските фирми, които са основен ползвател на този "продукт". Имал съм срещи с такива хора, които се възмущават от състоянието на паметниците на културата, но не са съгласни да отделят средства за тяхната поддръжка с довода, че това е грижа на държавата, на която те плащат данъци.

Колко са археологическите обекти в България?

Приема се, че броят на археологическите обекти у нас е 100 - 120 хил. В компютърната система "Археологическа карта на България" досега са регистрирани 23 718 археологически обекти - селища, крепости, светилища, некрополи, култови съоръжения, пътища. Всички те са защитени от Закона за културното наследство, в който е казано, че те притежават статут на културни ценности с национално значение. За съжаление, по оценка на специалистите по опазване на културното наследство в МВР, близо 90% от археологическите обекти в България са пострадали от иманярска дейност.

Какво е мястото на образованието за опазване на културното наследство?

Това е пътят! Да бъдат въвлечени децата от училище, да се създаде интерес и правилно отношение към миналото от малки. Вече има добри примери - например "Музейко". Някои колеги развиват такава дейност и по време на археологическите разкопки. Добър пример е инициативата на ръководителите на разкопките на късноантичната вила при с. Мировяне, близо до София. Те създадоха връзка с няколко столични училища, ученици от които редовно посещават обекта и дори участват в разкопките. Според колегите, децата са много ентусиазирани, а активното им включване в работата създава впечатления, които остават за цял живот. Тези отделни инициативи без съмнение са показателни, че трябва да се мисли за национална политика за запознаване на децата с миналото и това е задача, която стои пред министерствата на културата и образованието и науката.

Интервюто взе Кристина Христова

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    zyb18561487 avatar :-|
    Един вампир броди из Европа

    На път сме да разрушим чрез неадекватни ремонти и вълнуващите развалини на Бузлуджа, вместо да ги рекламираме сред търсачите на силни усещания.

    Нередност?
Нов коментар