Значението на данъчното облагане в туризма се засилва

Изминалата 2011 г. беше тежка за световната икономика, но въпреки това туристическият сектор отбеляза поредна успешна година. Съгласно наскоро оповестените данни от Световната организация по туризъм международните туристически посещения през 2011 г. в глобален мащаб възлизат на 980 млн. броя, което е рекорд, недостиган до този момент. Ако същите темпове на растеж продължат и през настоящата година, може да се очаква за пръв път в историята туристическите посещения да надминат 1 милиард.

Интересно е да се отбележи, че регионът с най-голям ръст на международните туристически посещения през 2011 г. е Европа, където увеличението е с 28%. В условията на финансово-икономическа криза именно този регион се оказа най-устойчив, въпреки че през последните няколко десетилетия делът му в световния туризъм намалява. За това, разбира се, има много фактори, като един от важните от тях е съхранената ценова конкурентоспособност на европейските дестинации. А тя от своя страна се дължи и на запазването на редуцираните ДДС ставки за туристическите услуги въпреки често срещаното увеличаване на стандартните ставки напоследък. Поради това е интересно да се направи преглед на облагането с ДДС на туристическия сектор на ЕС към настоящия момент.

Редуцирани ставки

Често при сравнение на косвеното данъчно облагане на туристическите сектори на различни държави се съпоставят именно ДДС ставките за услугите по настаняване. Към момента редуцирани ДДС ставки за хотелиерските услуги прилагат 23 страни - членки на ЕС. Същевременно обаче нощувката се явява само един от компонентите на туристическия продукт и в общия случай този компонент не е преобладаващ. За да се добие по-точна представа, е необходимо да се приложи по-комплексен подход, при който да бъдат включени и други компоненти като хранене, транспорт и допълнителни туристически услуги.

ДДС барометър Подходящ подход за измерване на въздействието на ДДС върху цените на различните туристически услуги в страните от ЕС е т.нар. ДДС барометър. Накратко може да се посочи, че при този подход се използва като модел стандартен ваканционен турист, който ползва сходен пакет от услуги в различните държави членки. Приема се, че той отсяда в двойна стая в четиризвезден хотел в столицата на страната за период от 7 дни. Актуалните ДДС ставки се прилагат спрямо осреднени цени на нощувките за извадка от 10 хотела в съответните столици, а цените на останалите услуги са съобразени спрямо ценовите равнища в страните членки. След прилагането на този подход се получават резултатите, посочени в таблицата. Съгласно така изградения ДДС барометър най-високи разходи за ДДС туристите имат в Дания (384 евро), Великобритания (367 евро) и Швеция (268 евро), а най-ниски в Люксембург (101 евро). България също се нарежда сред страните с най-ниско ниво на абсолютно равнище на разходите за ДДС (114 евро). Същевременно средната стойност на този показател за ЕС е 190 евро.

Що се отнася до относителния дял на платения ДДС в общите разходи по престоя, най-високо ниво се отбелязва в Унгария (25%), а най-ниско в Люксембург (7%), както и Нидерландия, Ирландия, Кипър и Франция (10%). За България този показател (16%) има стойност, която е близка до средната за ЕС (15%).

Интересно е да се отбележи също така, че делът на разходите за ДДС за настаняване в общите разходи за ДДС по престоя на туриста варира значително от 7% в Португалия до 38% във Великобритания, като средната стойност за всички страни членки е 22%. Това още веднъж показва, че ДДС ставката за хотелиерските услуги не е с решаващо значение за общите разходи и е необходимо данъчното бреме на туристите да бъде изследвано, като се взимат предвид повече компоненти.

Къде е България

На базата на получените резултати за България могат да се направят няколко основни извода. На първо място, относително ниската абсолютна стойност на разходите за ДДС се дължи предимно на ценовото равнище в страната, което е най-ниско за страните от ЕС. Същевременно обаче делът на разходите за ДДС на туристите е на ниво, което е по-високо от това на редица конкурентни дестинации, като например Гърция, Малта, Кипър, Испания. От това следва, че към настоящия момент по отношение на ДДС компонента в цената на туристическия продукт България е в по-неблагоприятна позиция от посочените страни. При запазване на настоящата структура на облагане и евентуално доближаване на ценовите равнища е възможно дори в абсолютен размер туристите да заплащат най-висок размер ДДС в сравнението с конкурентните страни. Предвид засилващата се ценова конкуренция на световните туристически пазари е удачно регулярно да бъде анализирана позицията на страната и влиянието на данъчното облагане върху цените. Същевременно обаче е препоръчително да се търси и намаляване на ценовата еластичност на търсенето чрез засилване на диверсификацията на българския туристически продукт, за което данъчната политика също би могла да допринесе.

*Светлин Кръстанов е старши данъчен консултант в консултантската компания Ernst & Young. Той е доктор по икономика и има значителен опит в областта на косвеното и корпоративното данъчно облагане.