Диференцирани ДДС ставки – добре ли е да ги има?

Или как онова, което на повърхността изглежда добре, често в действителност не е

Всяка намалена ДДС ставка би се отразила значително на постъпленията в посока надолу

Нерядко в българското публично пространство се подхвърля темата за по-ниски ДДС ставки. Понякога желаното намаление касае облагането на всички стоки и услуги, т.е. се обсъжда генерално намаление на процента на ДДС. Друг път се лобира за намалението на ДДС ставката за някои специални категории стоки или услуги (т.нар. диференцирани ДДС ставки). В тази статия ще обсъдим втория случай.

Някои стоки и услуги са по-специални…

Привържениците на схващането, че за някои стоки или услуги трябва да има по-нисък ДДС, най-общо се аргументират по следния начин. Стоките и услугите от първа необходимост заемат значителен дял от средностатистическия домакински бюджет (или поне в България е така). Когато данъчната тежест върху тях е по-ниска (спрямо останалите стоки и услуги), остава по-висок разполагаем доход, който домакинствата използват за потребяване на по-голямо количество стоки и услуги. Следователно сравнително по-ниският ДДС върху въпросните блага от първа необходимост, от една страна, повишава благосъстоянието на хората (особено на по-бедните, които харчат по-голям процент от доходите си за тях), а от друга страна, подпомага икономическия растеж (повече покупки значи повече производство).

Нима има нещо лошо в тази аргументация? Нима има човек, който би желал хората да са бедни, а икономиката в застой? Нека сменим фокуса, за да погледнем и върху онази част от цялостната картина, която често се изпуска.

…а други са по-неспециални

Останалата част от домакинския бюджет, или по-точно разходната му част, отива за стоки и услуги, които не са от първа необходимост. Когато данъчната тежест върху тях е по-висока (спрямо благата от първа необходимост), остава по-нисък разполагаем доход, който домакинствата използват за потребяване на по-малко количество стоки и услуги. Следователно сравнително по-високият ДДС върху благата, които не са от първа необходимост, от една страна, понижава благосъстоянието на хората (най-малко на бедните, ако това може да бъде някакво успокоение), а от друга страна, възпрепятства икономическия растеж (по-малко покупки значи по-малко производство).

Ъъъ, тоест?!

Надявам се, че внимателните читатели не са възприели горните пасажи само като словесни каламбури, а са успели да проследят логическата нишка. Аргументацията в полза на специалните ДДС ставки е невалидна, тъй като пропуска да вземе под внимание цялостните ефекти в икономическата система. С други думи, не са доказани нито предполагаемият икономически растеж, нито повишеното благосъстояние. Тук само ще загатнем и за намаление на инфлацията, което се твърди, че е налице при по-ниски ДДС ставки, което очевидно смесва монетарната инфлация с ценовата инфлация.

Ако трябва да наблегнем на икономическия растеж, то той, съобразно либертарианските възгледи на автора на настоящата статия, категорично е обвързан с нивото на държавна намеса в икономиката (най-вече посредством данъците, разбира се). Поради тази причина статията е насочена не срещу едно цялостно и значително намаление на данъчната тежест, съпроводено и със съответното намаление на бюджетните разходи, което авторът би приветствал, а срещу безсмислеността на диференцираните ДДС ставки.

Lose-lose ситуация

И все пак, ако не може да се защити повишаването на общото благосъстояние чрез диференцирани ДДС ставки, нима не е очевидно, че поне по-бедните потребители биха спечелили от тях?

На практика действително по-бедните биха били първоначално по-облагодетелствани от по-нисък ДДС върху блага от първа необходимост. Това означава, че би се получило преместване на данъчната тежест от една категория потребители към друга. Дотук изглежда като win-lose ситуация. Нека отново да сменим фокуса, за да погледнем и някои други ефекти.

На първо място

не е ясно защо на ДДС системата трябва да й се вменяват като отговорност преразпределителни функции. Нужните трансфери на доходи от по-заможните към по-бедните слоеве могат и трябва да се извършват чрез социалната система, което е и нейната основна цел. ДДС системата не бива да изпълнява преразпределителни функции, тъй като не е ефективна в тази си задача (ще видим по-долу). ДДС системата следва да е неутрална във всяко едно отношение, за да бъде ефективна и справедлива. В (макро)икономически аспект това означава, че факторът ДДС не трябва да влияе върху сравнителните цени на стоките и услугите, а оттам и на решенията на потребителите и производителите, с оглед на това да не се изкривява оптималното разпределение на ресурсите в икономиката.

На второ място

, при вменяването на несвойствени функции винаги има значителен "шум" в системата. Това означава, че администрирането на ДДС системата с различни данъчни ставки създава значителни трудности, което, разбира се, е свързано с увеличаване на административните разходи. Основните проблеми тук биха били по отношение на изчерпателното дефиниране на стоките и услугите, които биха попадали в обхвата на всяка една диференцирана ставка, и очертаване на ясна и недвусмислена граница между различните групи. Тези практически трудности от своя страна значително биха увеличили риска от данъчни измами, насочени към неправомерно класифициране на продукти в категории с по-ниски ДДС ставки.

И на трето място

, тъй като ДДС е основен приходоизточник за държавния бюджет, всяка намалена ДДС ставка би се отразила значително на постъпленията в посока надолу. При благоразумна фискална политика това би наложило свиването на бюджетните разходи. Това само по себе си не е лошо (напротив), но ако е за сметка на социални трансфери, цялото упражнение с диференцирани ДДС ставки очевидно се обезсмисля. Ако бюджетните разходи не се свият, т.е. бюджетът трупа дефицити, това считам е пагубно за икономическото развитие.

Нека в заключение обърнем внимание на факта, че в повечето страни от ЕС има диференцирани данъчни ставки. Нима това не  е признак, че българската ДДС система е изостанала, че е по-лоша от тази на другите страни? Това, което се опитах да демонстрирам в тази статия, е, че единствено липсата на национално самочувствие би наложило подобни изводи.

За да илюстрираме горните разсъждения, в следващ брой ще използваме примера на единствената диференцирана ДДС ставка в България.

(Следва продължение)

Пламен Донев има десетгодишен опит като счетоводител, финансов директор, данъчен експерт и одитор, в т.ч. мениджър данъчни услуги в "KPMG България", а от 2009 г. е част от екипа на Kreston BulMar като директор одит и данъци

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


10 коментара
  • 1
    lordvee avatar :-P
    Др. Портокалов

    Съгласен съм с тезата на автора. Много по-добре е единична, евентуално по-ниска ставка. А може би още по-добре е намаляването на здравните вноски, като се съпътстват с мерки за рационализиране на здравната система, която в момента оставя всички недоволни: лекари, пациенти, държава, каса...

  • 2
    bigman avatar :-|
    BGman1

    Добре е разбира се...всяко намаление е добре и за бизнеса и за потреблението...

  • 3
    longanlon avatar :-|
    Longanlon

    Ако ниското ДДС за някои сектори цели да ги стимулира, защо да не стимулираме ВСИЧКИ сектори, като намалим ДДС като цяло :)

  • 4
    finland avatar :-|
    Finland

    Абе май в почти всички държави от ЕС има диференцирано ДДС. Къде за храни, къде за други стоки от първа необходимост.

  • kableshkov

    1% е 700млн. на минус. Нека умните глави да кажат как ще покрием тези 700млн. при поизпразнен фиск?

  • 6
    plap avatar :-|
    plap

    Каква е разликата между счетоводителя и предприемача. На една и съща похарчена сума първият казва разход, а вторият - инвестиция. Невъзможността на икономистите-счетоводител да проумеят, че по-ниската ставка води до по-висока събираемост, ги обрича на невъзможност да вземат качествини, радикални управленски решения.

    Като мениджър ще споделя нещо, което въобще не подлагам на съмнение, защото всеки ден го срещам в практиката си. Наши клиенти, които не са регистрирани по ДДС редовно задават въпроса: "Не може ли без фактура и без ДДС?". Дали същите не биха настоявали за фактурата си, ако бяха регистрирани по ДДС и можеха законно да си спестят данъка? Риторичен въпрос. Единна по-ниска ставка и по-широка база от регистрирани по ДДС търговци - това е решението за мен, което ще извади наяве скрити обороти, ще остави повече доход у крайния потребител и ще налее необходимата ликвидност в колабиралата ни икономика.

  • 7
    lordvee avatar :-|
    Др. Портокалов

    [quote#6:"plap"]Дали същите не биха настоявали за фактурата си, ако бяха регистрирани по ДДС и можеха законно да си спестят данъка?[/quote]

    това е така, но има и известна доза манталитет: данъците винаги ни се виждат много. и риска е, че тези същите хора ще искат без фактура и когато ставката е 15%.

    и другото, може би даже по-важно, трябва да се действа сериозно срещу не-ефективната (и често пречеща) администрация.

  • 8
    stf avatar :-|
    Стефанов

    Автора не защитава сериозно тезата против Диференцирани ДДС ставки. Изказва предположения и словестни манипулации.
    Политиката на субсидиране на земеделската продукция какво е? Нима и това е грешка. Социално слабите да имат по-добър достъп до качествена храна? Естествено че данъчната политика е най-добрия начин да се прокара и социалната държавна политика, защо така лесно го отрича?
    И какво ние пак сме най-умните в Европа, така ли?
    То защото сме най-умните и икономиката ние най-напред и съдебната ни система е най-добра!!!!
    Не отричайте с лека ръка добрия пример от доказано по-напреднали от нас държави. Нямаме основание да се правим на най-големи хитреци. По-добре смирено да се поучим от чуждия опит, а не гордо да вирим глава!

  • 9
    pavleta_ avatar :-|
    pavleta_

    Кога излиза продължението на тази статия и ако е излязла бихте ли ме упътили как да я намеря, че аз нещо не успях... Благодаря предварително :)

  • 10
    dj_tiesto avatar :-(
    dj_tiesto

    Бе какво намаление на ДДС ви гони. Ако го намалят с 2% /най-оптимистичният вариант/, ако годишният доход Ви е 20 000лв /дай боже на всеки такъв/, отделният индивид ще спести 282.48лв на година, да не засягаме хората които са с по-малко доходи. За какво увеличаване на потреблението говорим а? Тук по-добре е да говорим за Германският модел на ДДС, а именно при между фирмените разплащания между регистрирани лица по ДДС не се дължи /плаща/ ДДС, ДДС се плаща само от крайните потребители. И какво от това ще попитате, ми ето какво:
    1. Фирмите се облекчават финансово като не заплащат ДДС при доставки на стоки и услуги.
    2. ДДС никога не се възстановява, то е ясно щом не плащаш няма какво да възстановяваш
    3. От точка 3 следва и че понятието източване на ДДС спира да съществува. /Дано някой не ме застреля заради това ..../
    4. Веднага от НАП се съкращават около /по мои сметки/ 300 ревизори, които по цял месец извършват проверки за възстановяване на ДДС, това ще ни спести 4 000 000.00лева годишно с вкл. заплати и осигуровки.
    5. Или ако т.4 не се случи, НАП ще може да си прави по-обстойни и прецизни ревизии, поради освободеният ресурс.
    6. Намалява автоматично корупцията това е ясно

    И още и още......
    А бе не мога да разбера щом нашият президент и премиер толкова харесват немската система не се поучат от хората там.

    Или аз може би съм надраснал времето си :))


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал