Подаване на годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ

Или какво да правите, когато си нямате друга работа

Краят на месец април е. Раззеленила се природа, пеещи птички, живителен пролетен дъжд и… годишна данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Официално – Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Неофициално – "червената декларация". Понеже има и една друга, зелена, но тя вече мина. Не знам защо е червена. Вероятно за да напомня, че онези, които не я подадат, ги грози глоба.

Вероятно заради глобата някои се сещат в последния момент да я подадат. Нали в България повечето неща се правят в последния момент. И сега не бързайте. Има още цели 8 дни до крайния срок. Тази година това е 2 май.

Други се бавят, защото не успяват да разберат съвсем ясно трябва ли да се подава тази декларация или не трябва. Тази неяснота всъщност е създадена от самия закон. Тъй като в него има някои непоследователни моменти или дори съвсем ненужни изисквания. Ще разгледаме някои от тях в настоящата статия.

Но преди това нека напомня на онези, които не възприемат чакането на опашка като приятно и отпускащо преживяване във висококултурна комуникативна среда, че могат да си го спестят. Декларацията по ЗДДФЛ може да се подаде и по пощата с обратна разписка, както и по електронен път. Ако ползвате последния подход, дори ще може да ползвате данъчно облекчение – 5% от данъка за довнасяне. Ако изобщо има такъв.

Работници, служители, управители

Ако работите или сте работили през 2011 г. само на трудов договор (както и договор за управление и контрол), по принцип не сте задължени да подавате декларация. Това е така, ако нямате никакви други доходи освен трудовите или имате други доходи, но те са обложени с окончателен данък (например дивиденти). Освен това сумата на авансово удържания ежемесечно от работодателя ви данък трябва да е равна на дължимия данък за цялата година (условие, което при коректно изчисляване на заплатите няма как да не бъде изпълнено), както и да не ползвате никакви данъчни облекчения. Идеята е, че ако нямате нито да доплащате, нито да си възстановявате надплатен данък, нито да доказвате основанията за ползване на данъчни облекчения, няма и смисъл да подавате данъчна декларация. Идеята е съвсем ясна и проста, но за съжаление не се прилага последователно по отношение на декларирането на останалите видове облагаеми доходи.

Отстъпът от този принцип бе причината миналата година да се създаде паника покрай декларирането на доходите за 2010 г., когато лицата, които не са работили към 31.12.2010 г. (т.е. не са имали работодател, който да извърши т.нар. годишно преизчисление на данъка), трябваше и те да подават декларации. Осъзнали безсмислеността на това задължение, от НАП първо успокояваха, че няма да глобяват същите тези лица, ако не са успели да си подадат декларации, а най-накрая и инициираха промяна в ЗДДФЛ, така че това ненужно изискване да отпадне. За доходите за 2011 г. то вече не се прилага. За съжаление промяната не беше достатъчно радикална и остана задължението за подаване на данъчна декларация при реализирани някои други доходи дори и ако няма данък за довнасяне или възстановяване.

Граждански договори

Ако сте получавали хонорари по граждански договори, във всички случаи трябва да подадете декларация. Ако не сте самоосигуряващо се лице (адвокат, нотариус, земеделски производител, съдружник и др. – не са предмет на разглеждане в настоящата статия), то възложителят ви е удържал дължимия данък (и осигуровки, когато е приложимо). Тоест вие няма да имате нищо за доплащане. Независимо от това не само че ще трябва да си декларирате този доход, но и вашият възложител ще трябва втори път да  подаде информация в НАП за размера на този доход (т.нар. Справка по чл. 73 от ЗДДФЛ).

Традиционно това задължение за двойно деклариране се обяснява с необходимостта от засичане на данните за доходите. Този аргумент обаче сериозно издиша, тъй като няма данък за доплащане. Тогава засичането е за целите на какво? Така или иначе възложителят подлежи на данъчен контрол с оглед установяване на коректното авансово облагане на тези доходи. Ако има грешки и пропуски, отговорността се носи от възложителя. Тогава декларацията на лицето, получило доход по граждански договор, не изпълнява никаква функция. Още повече че доходите, обложени с окончателен данък, се декларират със същата Справка по чл. 73, но не се подават данъчни декларации от лицата, получили доходите. С други думи, там няма и не се цели никакво двойно засичане на доходите.

В обобщение – няма смисъл, но сте длъжни да подавате декларация.

Дивиденти и ликвидационни дялове

Това именно са доходите, облагани с т.нар. окончателен данък. Ако сте получавали само такива доходи (както и други доходи, неподлежащи на деклариране), нямате задължение да подавате данъчна декларация.

Наеми

Ако сте наемодатели и ваш наемател е физическо лице (гражданин), трябва сами да си изчислявате дължимите тримесечни авансови вноски за данъка и трябва, разбира се, да подадете и данъчна декларация. Ако ваш наемател е предприятие, то е задължено да изчислява и удържа дължимия авансов данък върху наемите. В този случай отново ще трябва да подадете данъчна декларация дори и да нямате никакъв данък за доплащане. Смисълът или по-точно безсмислието е същото като при гражданските договори.

Продажба на активи

Ако сте реализирали облагаеми печалби от продажба на активи (например недвижими имоти, автомобили, благородни метали), сте задължени да подадете декларация. Логиката е, че в тези случаи не е имало никакво авансово облагане и едва с подаването на годишната данъчна декларация ще обложите доходите.

Заеми и лихви

Ако сте реализирали доходи от лихви (с изключение на необлагаемите такива – например банкови депозити) по отпуснати от вас заеми, сте длъжен да подадете декларация и да платите данъка, тъй като тук, както при продажбата на активи, не е имало авансово плащане. От друга страна, дори и да не сте получавали доходи от лихви, но имате отпуснати от вас или получени от вас заеми (с изключение на банковите) над определени размери, отново имате задължение за подаване на декларация. В тези случаи обаче декларирането цели най-вече доказването на произхода на средствата, с които разполагате.

И за финал – глобата за неподаване на декларацията по ЗДДФЛ е в размер до 500 лв. Ако си нямате друга работа.

*Пламен Донев има десетгодишен опит като счетоводител, финансов директор, данъчен експерт и одитор, в т.ч. мениджър данъчни услуги в "KPMG България", а от 2009 г. е част от екипа на Kreston BulMar като директор одит и данъци

Още от Капитал