Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 27 юни 2012, 19:43, 11345 прочитания

Смъртта на зелените проекти цели спасяването на НЕК

Новите тарифи на ДКВЕР за ВЕИ сектора ще нанесат непоправими щети на инвестиционния климат в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Мors tua, vita mea - Твоята смърт, моят живот. Така било известно в Средновековието оцеляването на един чрез смъртта на друг. Така може да се нарече и убийственият за развитието на ВЕИ сектора проект на ДКЕВР за преференциални тарифи от 1 юли, с което реално се цели спасението на НЕК от фалит след 100 млн. лв. загуби от лошо планиране.

Основният аргумент, много добре политически издържан, е сериозната загриженост от поскъпването на тока за бита, предимно заради въвеждането в експлоатация на значително по-голям брой от прогнозираните, най-вече фотоволтаични мощности. Друг важен аргумент е поевтиняването на технологиите, което закономерно трябва да се отрази в по-ниските тарифи. Трети категоричен аргумент е спиране на спекулативното изграждане на централи от ВЕИ.


Погледнати сами за себе си, тези аргументи звучат логично и е нормално да бъдат приветствани от потребителите. Проблемът е, че решенията на парче водят до дългосрочни проблеми не само за енергетиката, но и за цялата икономика. Създава се впечатлението, че една група експерти към ДКЕВР нямат нищо общо с инвестиционната политика на държавата и с лека ръка изтриват работата на цели министерства и агенции по привличане на капитали в страната. И то по време на незапомнена от десетилетия световна икономическа криза.

Да започнем с последния аргумент. Държавата чрез

ДКВЕР започва борба със спекулантите, след като създаде едни от най-добрите условия в Европа за развихряне на спекулата.




Кому беше нужно да се дава възможност на почти всеки, който притежаваше земя от имотния бум или преди това, да стане ВЕИ инвеститор? Нали затова освен капитал трябват опит и ноу-хау? Най-забележителното е, че сега, когато голям брой играчи с местни или национални политически протекции са вече на държавното виме, започва борба с тези, които идват след тях, преобладаващо стратегически инвеститори, а не спекуланти. Защото спекулантите първи влизат и излизат от инвестиционна възможност. Ако проблемът е в прекалено големия брой ВЕИ мощности, свалянето на тарифата и обезсмислянето на инвестициите не е държавническо решение.

Покачването на добавката за зелена енергия към сметките за ток според признание на ДКЕВР е заради непредвидения голям брой мощности. Т.е интелигентното решение изисква отсяване на инвеститорите, а не тяхното тотално прогонване чрез тарифата. Не беше ли далеч по-разумно още с първия закон за ВЕИ да бъде разработен план за развитие на сектора, в който необходимите на България мощности да бъдат първо алокирани в синхрон с плана за развитие на мрежата и след това да бъдат проведени търгове между реални инвеститори за тяхното изграждане? Интересно тогава къде щяха да бъдат спекулантите? Щеше ли сега да се говори за зелен балон? И щеше ли сега НЕК да бъде в това състояние?

Когато вече си привлякъл инвестиции от световни компании и ключови държави, които иначе редовно каним в България, абсурдно е след това с късогледа политика да ги отказваме. След Е.ОН и "Енел" RWE също затвори всички свои проекти в България и дори закри офиса си в София поради липса на перспективи. Подобно нещо се случи и с AES Wind Power, която премести офиса си в Полша, а "Тошиба" изгуби интерес след промените в Закона за ВЕИ и наскоро реши да оттегли инвестиционното си намерение. Това са все топ компании, чието ноу-хау е критично важно за модернизирането на нашата енергетика. Навлизането на даден пазар се планира внимателно от големите корпорации, които често са и производители на технологии. То започва с един голям, сигурен проект, за да се даде основа за последващи инвестиции. След това започва разширение на дейността по съпътстващи дейности. Например инвестиции в други енергийни проекти или в самата мрежа за високо напрежение. Или изграждане на фабрика за производство и износ на технологични компоненти.

След като вече рекламираме България като инвестиционен портал за европейския пазар, какъв знак ще бъде отказът на компании от Китай и Корея за инвеститори от други страни?

Изписани са тонове мастило колко важна е предсказуемостта и прозрачността за инвестиционната среда. За съжаление, случайно или не, ДКВЕР не изглежда да са осъзнали това. Както и в предходния доклад (за цените 2011 г.), така и в настоящия не е посочена базата за определянето на всеки отделен елемент на инвестиционните разходи и източниците на използваната информация. Затова и
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5739 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 6340 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Променя ли се фокусът в представянето на информация в междинните финансови отчети?

Проучване на "Ърнст и Янг" сред международната инвеститорска общност

Още от Капитал
Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10