С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 31 авг 2012, 19:06, 18341 прочитания

За държавите, дълговете и домакините

Или защо днешните икономисти често грешат, когато ползват мисли на Кейнс

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Георги Ганев  

* Програмен директор икономически изследвания на Центъра за либерални изследвания
 
Напоследък Джон Мейнард Кейнс се превръща в популярен обект на почти религиозно възхищение.Говорят за него като за бащата на единственото истинско икономическо учение, чиито препоръки трябва да се следват до последната запетая. Разни негови писания и изказвания все по-натрапчиво се използват с цел даден дебат да се затвори или даден подмолен въпрос на някой пазарен фундаменталист и агент на капиталистическото зло да бъде отхвърлен със словото на истината от последна инстанция. Ако човек се порови в написаното от Кейнс обаче, ще установи няколко интересни неща.

Първият неизбежен извод от четенето на самия Кейнс, не на казаното и написаното от други за него или от негово име, е, че ако днес Кейнс беше жив, той в никакъв случай не би бил кейнсианец. Първият експерт по Кейнс, който изразява подобно мнение, е самият Кейнс. След среща с американски икономисти през 1944 г., именно той произнася фразата "Аз бях единственият некейнсианец там". Така че прочитът на Кейнс от кейнсианците е само едно възможно негово тълкуване.


Втори извод е, че човек може да си намери почти всякакъв негов цитат, който да отрича друг негов цитат. Едно от нещата, в които Кейнс по никакъв начин не може да бъде обвиняван, е крайна, фанатично-религиозна последователност. Той е бил практик и е реагирал и писал в конкретни ситуации за текущи проблеми и съответно е препоръчвал конкретни политики и действия. При промяна в ситуациите е препоръчвал други, често точно обратни, политики. И, което е може би най-забележително, всеки път се е обосновавал теоретично, измисляйки почти цели нови теории според конкретния проблем и конкретния контекст. Въпреки заглавието на най-известната си книга, всъщност Кейнс няма и никога не е претендирал да има "обща" теория, валидна във всякакви контексти.

Оттам идва и третият неизбежен извод от четенето на Кейнс, а именно, че позоваването на него може да бъде опасно, ако е извадено от конкретния контекст, в който е казано или написано. Няма как да знаем "какво би препоръчал Кейнс днес", ако не докажем, че "днес" съвпада с поне някой от контекстите, за които той е писал.

Ето няколко примера за значението на контекста при опитите да се "прилага" Кейнс.



Първият пример е основното му заключение от "Общата теория", че при депресирано съвкупно търсене единствената възможност е

"Широкообхватна социализация на инвестициите"

т.е. дългово финансирани държавни инвестиции. Книгата излиза през 1936 г., но е писана поне няколко години преди това, като има запазени записки от лекции на негови студенти в Кеймбридж още от края на 1933, в които той изрядно е извел на черната дъска четирите основни уравнения, върху които се гради тази му теория.

В този момент тече Голямата депресия, държавите едва успяват да събират данъчни приходи и преразпределението на доход през държавните бюджети е сравнително ниско, особено в сравнение с днешните нива. В тези условия Кейнс наистина препоръчва "широкообхватна социализация на инвестициите", финансирани чрез бюджетен дефицит.

Само десетилетие по-късно, при други обстоятелства, Втората световна война значително е раздула държавните бюджети, дефицити и дългове и Кейнс оценява нещата по различен начин. В писмо до свой колега той се съгласява, че преразпределение през бюджета на ниво около 25% от националния доход е "приблизително лимитът на това, което е поносимо" и че когато държавните разходи надхвърлят 25% от националния доход, настъпват необратими политикономически процеси, водещи до спад в стойността на парите, или както днес му викаме - инфлация. И така, според Кейнс при нива на облагане на домакинствата и фирмите над 25% от националния доход минусите откъм депресиране на частната стопанска дейност започват да надделяват над плюсовете от харчовете на държавата.

Накратко, през 1933 в контекста на икономики, които са с относително ниско ниво на публичен дълг, с относително ниско ниво на данъчно изземване и пренасочване на национален доход през държавата, и освен това депресирани от тежка икономическа криза, Кейнс препоръчва "широкообхватна социализация на инвестициите". През 1945 в контекста на икономики, които са значително повече натоварени с дългове и преразпределят значително по-голям дял от националния доход и въпреки предизвестената за всички макроикономисти идваща поне лека следвоенна рецесия, Кейнс се съгласява, че ниво на облагане и преразпределяне през държавата от над 25% е "приблизително лимитът на това, което е лесно поносимо".

Какъв е днешният контекст? Водещи световни икономики облагат домакинствата и фирмите с над 35, 40 и дори над 50 процента от националния доход. Имаме огромни публични дефицити и дългове, каквито Кейнс е виждал само след световни войни. И имаме сериозна рецесия. Какво би препоръчал Кейнс? Никой не знае, но едва ли дългово финансиран фискален стимул е най-доброто решение.

Друг пример за значението на контекста при Кейнс е твърдението му в писмо до в. "Таймс" от 1937 г., популяризирано напоследък от Пол Кругман:
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5354 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 5442 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Основни стъпки за законосъобразно строителство

Строежи могат да се извършват само с разрешение на главния архитект на общината, а в някои случаи и на областния управител

Още от Капитал
Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10