За държавите, дълговете и домакините
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За държавите, дълговете и домакините

За държавите, дълговете и домакините

Или защо днешните икономисти често грешат, когато ползват мисли на Кейнс

19011 прочитания

© Капитал


Георги Ганев  

* Програмен директор икономически изследвания на Центъра за либерални изследвания

 

Напоследък Джон Мейнард Кейнс се превръща в популярен обект на почти религиозно възхищение.Говорят за него като за бащата на единственото истинско икономическо учение, чиито препоръки трябва да се следват до последната запетая. Разни негови писания и изказвания все по-натрапчиво се използват с цел даден дебат да се затвори или даден подмолен въпрос на някой пазарен фундаменталист и агент на капиталистическото зло да бъде отхвърлен със словото на истината от последна инстанция. Ако човек се порови в написаното от Кейнс обаче, ще установи няколко интересни неща.

Първият неизбежен извод от четенето на самия Кейнс, не на казаното и написаното от други за него или от негово име, е, че ако днес Кейнс беше жив, той в никакъв случай не би бил кейнсианец. Първият експерт по Кейнс, който изразява подобно мнение, е самият Кейнс. След среща с американски икономисти през 1944 г., именно той произнася фразата "Аз бях единственият некейнсианец там". Така че прочитът на Кейнс от кейнсианците е само едно възможно негово тълкуване.

Втори извод е, че човек може да си намери почти всякакъв негов цитат, който да отрича друг негов цитат. Едно от нещата, в които Кейнс по никакъв начин не може да бъде обвиняван, е крайна, фанатично-религиозна последователност. Той е бил практик и е реагирал и писал в конкретни ситуации за текущи проблеми и съответно е препоръчвал конкретни политики и действия. При промяна в ситуациите е препоръчвал други, често точно обратни, политики. И, което е може би най-забележително, всеки път се е обосновавал теоретично, измисляйки почти цели нови теории според конкретния проблем и конкретния контекст. Въпреки заглавието на най-известната си книга, всъщност Кейнс няма и никога не е претендирал да има "обща" теория, валидна във всякакви контексти.

Оттам идва и третият неизбежен извод от четенето на Кейнс, а именно, че позоваването на него може да бъде опасно, ако е извадено от конкретния контекст, в който е казано или написано. Няма как да знаем "какво би препоръчал Кейнс днес", ако не докажем, че "днес" съвпада с поне някой от контекстите, за които той е писал.

Ето няколко примера за значението на контекста при опитите да се "прилага" Кейнс.

Първият пример е основното му заключение от "Общата теория", че при депресирано съвкупно търсене единствената възможност е

"Широкообхватна социализация на инвестициите"

т.е. дългово финансирани държавни инвестиции. Книгата излиза през 1936 г., но е писана поне няколко години преди това, като има запазени записки от лекции на негови студенти в Кеймбридж още от края на 1933, в които той изрядно е извел на черната дъска четирите основни уравнения, върху които се гради тази му теория.

В този момент тече Голямата депресия, държавите едва успяват да събират данъчни приходи и преразпределението на доход през държавните бюджети е сравнително ниско, особено в сравнение с днешните нива. В тези условия Кейнс наистина препоръчва "широкообхватна социализация на инвестициите", финансирани чрез бюджетен дефицит.

Само десетилетие по-късно, при други обстоятелства, Втората световна война значително е раздула държавните бюджети, дефицити и дългове и Кейнс оценява нещата по различен начин. В писмо до свой колега той се съгласява, че преразпределение през бюджета на ниво около 25% от националния доход е "приблизително лимитът на това, което е поносимо" и че когато държавните разходи надхвърлят 25% от националния доход, настъпват необратими политикономически процеси, водещи до спад в стойността на парите, или както днес му викаме - инфлация. И така, според Кейнс при нива на облагане на домакинствата и фирмите над 25% от националния доход минусите откъм депресиране на частната стопанска дейност започват да надделяват над плюсовете от харчовете на държавата.

Накратко, през 1933 в контекста на икономики, които са с относително ниско ниво на публичен дълг, с относително ниско ниво на данъчно изземване и пренасочване на национален доход през държавата, и освен това депресирани от тежка икономическа криза, Кейнс препоръчва "широкообхватна социализация на инвестициите". През 1945 в контекста на икономики, които са значително повече натоварени с дългове и преразпределят значително по-голям дял от националния доход и въпреки предизвестената за всички макроикономисти идваща поне лека следвоенна рецесия, Кейнс се съгласява, че ниво на облагане и преразпределяне през държавата от над 25% е "приблизително лимитът на това, което е лесно поносимо".

Какъв е днешният контекст? Водещи световни икономики облагат домакинствата и фирмите с над 35, 40 и дори над 50 процента от националния доход. Имаме огромни публични дефицити и дългове, каквито Кейнс е виждал само след световни войни. И имаме сериозна рецесия. Какво би препоръчал Кейнс? Никой не знае, но едва ли дългово финансиран фискален стимул е най-доброто решение.

Друг пример за значението на контекста при Кейнс е твърдението му в писмо до в. "Таймс" от 1937 г., популяризирано напоследък от Пол Кругман:

"Бумът, а не спадът, е правилното време за строги икономии в хазната"

Съвсем малко над цитата се намира заглавието на сегмента, към който той се отнася, и то не е "Какво да правим при спад", а е... "Контрол над бума". Та при бум, казва Кейнс, хазната трябва да прави "строги икономии". Кейнс не ни казва какво трябва да прави хазната при спад.

В писмото той посочва, че Англия вече е изпълзяла от спада, но още не е достигнала до възстановяване, което да се определи като бум. Именно в този момент според Кейнс трябва да мислим за избягване на нов спад. Нека повторим: според Кейнс политиките за избягване на спадове се провеждат по време на бумове! И начинът за това е активно да изваждаме гориво от растежа (със средствата на макроикономическата политика), да охлаждаме икономическия ентусиазъм, да правим бюджетни излишъци и да трупаме фискални резерви с ясната цел да забавяме идващия бум. В този контекст Кейнс препоръчва политика на строги икономии, при това изрично дефинирана от него като трупане на бюджетни излишъци и резерви.

Това е изключително важно в светлината на днешните световни дебати по макроикономическата политика, над които витае думата austerity. Дефиницията на Кейнс за austerity НЕ Е да намалиш бюджетния си дефицит. "Строги икономии" е целенасочено да генерираш бюджетни излишъци, да изваждаш част от наличните оскъдни ресурси на обществото от оборот, събирайки повече приходи и правейки по-малко разходи. Целите на подобна политика са две. Първата е да се охлажда бумът, защото, както Кейнс е абсолютно наясно, разгорещяването по време на бум е силно противопоказно и само прави последващия спад още по-катастрофален. Втората цел е да се трупат запаси от реални, готови за ползване ресурси под контрола на хазната, така щото, когато неминуемо един ден дойде спадът, частното търсене да бъде поне донякъде заместено от ръст на публичното инвестиционно (не и потребителско, според Кейнс) търсене, финансиран от тези спестени ресурси. Със своята фраза всъщност Кейнс ни казва, че правилната политика при добри времена е да се трупат публични резерви (днес е важно да се подчертае, това е нещо различно от това да се намаляват дефицити).

И така, в това писмо Кейнс обсъжда какво да се прави с очаквания от него да настъпи съвсем скоро бум на икономиката и не обсъжда какво да се прави при настъпила рецесия. Излиза, че според Кейнс политиката на "строги бюджетни икономии" е основен стълб на макроикономическото стабилизиране, без което спад, подобен на Голямата депресия, не може да бъде избегнат.

А днешната ситуация е следната. Водещи световни икономики са силно потиснати или в рецесия, но през предходния период на бум те правеха точно обратното на това, което Кейнс препоръчва. Те непрекъснато разширяваха бюджетните си дефицити и трупаха дългове до невиждани в мирни времена размери. Ентусиазирано наливаха гориво в огъня на бума и не натрупаха никакви резерви, които едновременно да охлаждат прекомерностите на добрите времена и да са буфер за лошите. След което дойде спадът.

Какво би препоръчал Кейнс в този контекст? Това писмо не ни казва. То е препоръка какво да се прави при бум, а не при спада, след като си проспал бума.

Третият пример ще се занимае с най-известния цитат на Кейнс:

"В дългосрочен план всички сме мъртви"

Цитатът е от трета глава на едно от не най-известните, но със сигурност сред най-добрите произведения на Кейнс: "Трактат по парична политика" от 1924. В него Кейнс обяснява негативните ефекти от колебанията в общото ценово равнище, излага количествената теория за парите и въз основа на нея извежда основни принципи на формиране на обменните курсове. На тази основа той се обявява против политика на дефлация с цел връщането към златния стандарт при старите паритети и в полза на политика на признаване на обезценяването на парите, след което не привързване към златото, а поддържане на постоянно общо ценово равнище, измерено чрез някакъв подходящ индекс.

Цитатът се появява в частта за количествената теория. Но преди него има контекст. В предисловието към трактата Кейнс ясно заявява убеждението си, че един от основните и най-страшни проблеми на пазарното стопанство е ненадеждността на парите като единица мярка за стойност. Нестабилността в стойността на парите - и инфлацията, и дефлацията - е основен бич за пазарното стопанство, защото увеличава риска за предприемачите и затормозява стопанските решения.

В този контекст на инфлация и дефлация Кейнс говори за дългосрочния план. Според Кейнс, целта е недопускане на колебания в стойността на парите. Точно тук той спори с икономистите, които застъпват тезата, че е желателно държавата да причини колебания в стойността на парите, защото въпреки краткосрочните конвулсии, които това ще причини, в крайна сметка "в дългосрочен план" цените пак ще се успокоят. Именно в отговор на този аргумент Кейнс контрира, че в дългосрочен план всички са мъртви.

Ключовото нещо в този пасаж е, че става въпрос за трус в стойността на парите, който държавната политика нарочно причинява с аргумента, че в краткосрочен план има неща, които са по-важни от стабилността на стойността, а в дългосрочен план нещата ще се оправят. Не става въпрос за контекст, в който стопанството на дадена държава е изпаднало в ситуация, която самата държава не е искала и може би дори не е предвиждала, каквито са например рецесията или депресията. Най-вероятно в подобен контекст, който е много различен от този през 1924 г., Кейнс би бил по-внимателен към ефектите на избраните политики в дългосрочен план.

Четвъртият пример е показателен за повърхностната употреба на Кейнс в днешно време. Отнася се до статията на Маркус Милър и Робърт Скиделски във "Файненшъл таймс" от май 2012:

"Как Кейнс би разрешил кризата на еврозоната"

и е бляскав пример за елиминиране на аргументи на противната страна с позоваване на авторитет. При това позоваване с изключително "скромната" претенция, че двамата автори наистина знаят какво би направил Кейнс.

Аргументът им се основава на труда на Кейнс "Икономическите последствия от мира" от 1923. В него той предупреждава, че загубилите Първата световна война страни не са в състояние да обслужват репарационните си дългове без фатални социални последици. Техните общества няма да приемат това за легитимно и оттам ще се радикализират, ще започнат бунтове, конфликти, размирици, които със сигурност ще прелеят отвъд национални граници. Кейнс предлага значителна част от тези дългове да бъдат отписани от страна на държавите победителки и с това да се облекчи стопанската динамика в Европа.

С известна доза подигравка Милър и Скиделски противопоставят Кейнс на Ангела Меркел, която обичала да цитира средната швабска домакиня, че "в дългосрочен план не можеш да живееш отвъд чергата си". Но по-внимателният прочит на нещата дава контекст, в който и Кейнс, и швабската домакиня са прави, а Милър и Скиделски нещо са се объркали.

Когато статията им излиза, дългът на Гърция беше значително намален и кредиторите вече се бяха съгласили да понесат значителни загуби по него. Междувременно и Испания, и Италия получиха много сериозна фактическа подкрепа както от Европейската централна банка, така и от новосъздадените предпазни европейски фондове.

Срещу това Гърция, както и Италия и Испания, поеха ангажименти. За всички е очевидно, че трудностите им не са свързани с обслужването на дълга, а в неспособността да си балансират бюджета, т.е. по логиката на швабската домакиня да живеят в рамките на чергата си.

След Първата световна война контекстът е друг. Тогава проблемът е дългът, стоварен върху загубилите войната, а не несъстоятелността на текущите им бюджети. Ако например наложеният отвън дълг на Германия през 1923 бъде отписан, се получава една пострадала от войната, но с голям потенциал за възстановяване и с читави публични финанси икономика. Ако дори целият дълг на Гърция, който при това не е силово наложен отвън, днес бъде отписан, нито един проблем на гръцката икономика и на гръцките публични финанси няма да бъде решен. Същото важи и за Италия, Испания, Португалия. Може би само Ирландия е изключение и в нейния случай едно просто отписване на дълг би решило част от проблема.

За разлика от своите адепти, ако Кейнс беше жив, щеше лесно да забележи това. След Първата световна именно дългът е причината за проблема и именно там Кейнс търси решение. Днес не дългът, а безумните структурни бюджетни дефицити и застрашителният срив на конкурентоспособността са причините за проблема. Дългът е само следствие и Кейнс най-вероятно би се насочил да търси решението именно при причината.

Та Кейнс е прав. При такива нива на дълг е ясно, че и кредиторът, и длъжникът трябва да поемат част от загубите. Никой не е оспорвал това с изключение на лобисти, които целяха да прехвърлят загубите от своята глава върху драгия данъкоплатец. Именно затова и гръцкият дълг беше отписан в достатъчно щедра пропорция и в момента остатъкът се обслужва не от Гърция, а от другите държави в еврозоната. Заедно с Кейнс права е и швабската домакиня – няма как да оздравиш проблемните европейски икономики, без гражданите им най-после да разберат, че не могат вечно да живеят отвъд чергата си за сметка на други. Дали ще наречем това строги икономии, ограничения, лишения, аскетизъм или просто здрав разум, е въпрос на думи.

Автор: shutterstock
Георги Ганев  

* Програмен директор икономически изследвания на Центъра за либерални изследвания

 

Напоследък Джон Мейнард Кейнс се превръща в популярен обект на почти религиозно възхищение.Говорят за него като за бащата на единственото истинско икономическо учение, чиито препоръки трябва да се следват до последната запетая. Разни негови писания и изказвания все по-натрапчиво се използват с цел даден дебат да се затвори или даден подмолен въпрос на някой пазарен фундаменталист и агент на капиталистическото зло да бъде отхвърлен със словото на истината от последна инстанция. Ако човек се порови в написаното от Кейнс обаче, ще установи няколко интересни неща.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    birdman avatar :-|
    birdman

    Във времето доказано не работещите (а и глупави) теории на Кейнс се превърнаха в удобно и широко използван начин за извинение и отказ от реформи на политиците да прокарват политика в разрез с разума и икономическата логика. Е рано или късно Кейнс трябваше да бъде опроверган тотално (справка сегашната дългова криза) !

  • 2
    sofianec avatar :-|
    Софиянец

    Интересна статия. Няма да се спирам на това дали разсъждението и изводите са правилни, но статията поставя един много сериозен проблем на нашето общество - липсата на способност да вникнеш в смисъла и контекста, в който нещо се случва.

  • 3
    yotata avatar :-|
    йотата

    Нищо в момента не съвпада с контекстите на различните икономически школи отпреди 60-70 години.
    Налице са напреднали технологии, застаряващи населения, различни блага и вреди от глобализацията дори и за "по-низшите" "матриали", много по-висока свобода на личните решения (обаче, ако си с добро образование и разбираш достатъчно пълно това, което четеш/пасеш в интернет).
    Така че всичките доводи на уважаемия господин Ганев може да се и обърнат срещу любимата му неолиберална идея, и дори срещу класиците като Адамс и Парето.
    Това, обаче, което икономиката/икономистите изпускат при анализите и "съветите си" към правителствата са: икономическите измерения на културата, на степента на социалното сцепление и на моралните норми - тоест как е прието/нормално "да се правят нещата" в съответната държава.
    Може , например, и да се питат някои "изявени български философи", защо без партийни обръчи от фирми не може да има пазарна икономика в България, и как това се вписва в коя конкретна субпарадигма на неолиберализма. Който доколкото аз си спомням се подпира най-вече на свободното състезание - конкуренция между икономическите субекти. (Така поне беше преди 10 години докато четях икономика, де да знам сега как и накъде са напреднали седналите на бюра американски икономически експерти. Доста често с китайски и индийски произход - глобализация, кво да прайш).
    В тая връзка му заявявам (без изобщо да съм първия!), че икономическите постулати/парадигми дето толкова ги настоява да се случват в България, са продукт на мисъл родена в чужда култура и общо взето влиянието им тук е разрушително за всички и градивно за много малка част. И те - спечелилите, някакси не изглежда да са най-добрия български материал, поне според стандартите на православната религия.
    (А какво се случва на возещите се на или близкостоящите до дисбалансирано въртящо се колело всички надявам се знаем.)
    Защото постулатите/парадигмите тук всъщност се прилагат в унищожено от комунизма покварено общество от атомизирани сравнително немодерни индивиди. С продължаващо разбягване и по вертикала на благосъстоянието и по-диагонала на етническата принадлежност.
    И интересите на които - и икономическите и изобщо всякаквите - ПРОДЪЛЖАВАТ да трябва да бъдат защитавани от ДЪРЖАВАТА. Вместо тя държавата "майка-хранилница" да създаде нормалните механизми за баланс присъщи на гражданското общество. Държава, която не направи нищо да превърне работниците в предприемачи.
    С други думи, докато не минат 100-200 години да си сменим ценностите (дядко използваше думата "чип") скоростта и строгостта на налагането на новите за България икономически парадигми трябва да са малко по-бавнички/щадящи, щото вече не останаха хора на влака, и след "отписването" на махали вече сме на път да закрием и цели общини.
    Така, че може да е време тинктанковете да си дигнат задниците накъм село, например в Трънско, и да се опитат да преживеят цяла година БЕЗ да съветват (предъвкват, преповтарят) под различна форма едно и също неработещо за България решение/решения. И ако може, без да цитират осреднени статистически данни при условие, че с истинското месо в България се преяжда само от 1% от населението, а на останалите вече им се налага да преминават от картофи към киселец и коприва. Т.е. населението осреднено не яде месо с "билки", а предимно и най-вече "билки".
    И последно - какво се случва с пирамида прекалено стръмна на височина и с прекалено тясна/стесняваща се основа? Която си изградихме - и с помощта на тинктанковете - за 22 години? М?

  • 4
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Кардиналната слабост на Джон Мейнард Кейнс е, че не прави разлика при съответно държавно управление, в зависимост от ползвани „Златни” или „Незлатни пари”.

    Посоченият недостатък подсигурява непълноценни преценки за противодействие срещу стопанска криза.

    Реално Джон Кейнс е последовател на „Грешката на Джон Лоу” от 1716 г. - която е: при стопанство с „Незлатни пари”, ползване на наследен от време със „Златни пари” начин на държавно управление.

    Продължението на държавна практика от време със „Златни” при стопанство с „Незлатни пари” е управленска грешка, тъй като при тези условия се развиват диспропорции и (след достатъчно време) стопанска криза.

    При прилагане идеи на Джон Кейнс, участниците в стопански живот, включително банките са обречени жертви на държавна грешка и колкото повече се трудят – толкова по-голям потенциал за стопанска криза се развива.

    При ползване на идеи на Кейнс, управляващите политици също са обречени жертви и колкото по-професионално изпълняват свои задължения – толкова по-голям е техния провал.

    Иван Митев - икономист

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    А ако се чудиш Кейнс или анти-Кейнс да прилагаш, удри по средната класа и нема да сгрешиш. Това е логиката на бг правителства. Справка от днес - идеята за вдигане на макс. осигурителен доход

  • 6
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#5] от "cinik":

    Проблемът е, че се удря по средната класа не само в БГ, а в цял свят (с малки изключения засега). В действителната полит-икономия вече не останаха Кейнсианци, последователи на Фридман или Адам Смит, няма ляво и дясно в управлението. Ударът по средната класа се изразява и в лишаване от морални ценности, лумпенизиране, мат'риализиране ако щеш. А необразованата безмозъчна тълпа е лесна за манипулиране от корпоративния капитал.

  • 7
    stgj1257 avatar :-|
    Лукчо

    Много добра статия!
    Апропо, тук следва да се добави, че съвременната икономическа мисъл търпи най-много вреди от всякакви личности с претенции за компетентност, които перифразирайки Хайек бих нарекъл "десни интелектуалци".

  • 8
    clutch avatar :-|
    clutch

    [quote#3:"йотата"]Може , например, и да се питат някои "изявени български философи", защо без партийни обръчи от фирми не може да има пазарна икономика в България, и как това се вписва в коя конкретна субпарадигма на неолиберализма. Който доколкото аз си спомням се подпира най-вече на свободното състезание - конкуренция между икономическите субекти[/quote]
    Ето това е достатъчно, за да обезсмисли Кейнс, Анти-Кейнс, Адам Смит и останалите апологети на икономическата мисъл и прилагането им към бг-реалията.
    Тук нещата се случват в Н-то измерение.
    С удоволствие Ви сложих първия +, дано има още останали "трезви" хора.
    И колкото да не долюбват "трезвата швабска домакиня", струва ми се, че именно тя е права. Трупането на дългове и отлагане на плащането им за един хипотетичен момент, загубен така удобно в мългливото бъдеще, нямаше как да не дойде до гуша на реалистите. Спекулата е до време, няма как да лъжеш едни и същи хора с едни и същи неща.

  • 9
    edge404 avatar :-P
    Edge404

    Уважаеми дами и господа от ИПИ, ЦЛИ и други подобни, и в частност вие г-н Ганев. Стига обсъждахте разни (почти) неизвестни икономисти като Кейнс, Смит, Парето и др., а обърнете внимание на единственият, автентичен (и всичкознаещ) икономист на Земята, Луната и Марс - г-н Митев, Иван. При него нещата са максимално опростени - има само една теория, прилагате я на практика и до има-няма 24 часа - хоп, няма криза. Ако пък не стане - е, стават и грешки. Ама важното е, че всеки във форум е обяснил как всички са невежи, как само неговото ПРИГОДНО управление ще спаси света и в частност Луната и Марс. Та затова не се помайвайте, ами го включете в учебниците по икономика, като чл. 1 с неговата теория, а останалият материал така да бъде само за пълнеж.
    Затова, г-н Ганев, г-н Дянков (и санитарите на 4-ти км), обърнете му внимание, поне ние да си отдъхнем...

  • 10
    yotata avatar :-|
    йотата

    До коментар [#8] от "clutch":

    ами благодаря, повлякохте крак - засега "трезвите" преобладават.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK