С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 31 авг 2012, 19:06, 18447 прочитания

За държавите, дълговете и домакините

Или защо днешните икономисти често грешат, когато ползват мисли на Кейнс

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"В дългосрочен план всички сме мъртви"

Цитатът е от трета глава на едно от не най-известните, но със сигурност сред най-добрите произведения на Кейнс: "Трактат по парична политика" от 1924. В него Кейнс обяснява негативните ефекти от колебанията в общото ценово равнище, излага количествената теория за парите и въз основа на нея извежда основни принципи на формиране на обменните курсове. На тази основа той се обявява против политика на дефлация с цел връщането към златния стандарт при старите паритети и в полза на политика на признаване на обезценяването на парите, след което не привързване към златото, а поддържане на постоянно общо ценово равнище, измерено чрез някакъв подходящ индекс.

Цитатът се появява в частта за количествената теория. Но преди него има контекст. В предисловието към трактата Кейнс ясно заявява убеждението си, че един от основните и най-страшни проблеми на пазарното стопанство е ненадеждността на парите като единица мярка за стойност. Нестабилността в стойността на парите - и инфлацията, и дефлацията - е основен бич за пазарното стопанство, защото увеличава риска за предприемачите и затормозява стопанските решения.


В този контекст на инфлация и дефлация Кейнс говори за дългосрочния план. Според Кейнс, целта е недопускане на колебания в стойността на парите. Точно тук той спори с икономистите, които застъпват тезата, че е желателно държавата да причини колебания в стойността на парите, защото въпреки краткосрочните конвулсии, които това ще причини, в крайна сметка "в дългосрочен план" цените пак ще се успокоят. Именно в отговор на този аргумент Кейнс контрира, че в дългосрочен план всички са мъртви.

Ключовото нещо в този пасаж е, че става въпрос за трус в стойността на парите, който държавната политика нарочно причинява с аргумента, че в краткосрочен план има неща, които са по-важни от стабилността на стойността, а в дългосрочен план нещата ще се оправят. Не става въпрос за контекст, в който стопанството на дадена държава е изпаднало в ситуация, която самата държава не е искала и може би дори не е предвиждала, каквито са например рецесията или депресията. Най-вероятно в подобен контекст, който е много различен от този през 1924 г., Кейнс би бил по-внимателен към ефектите на избраните политики в дългосрочен план.

Четвъртият пример е показателен за повърхностната употреба на Кейнс в днешно време. Отнася се до статията на Маркус Милър и Робърт Скиделски във "Файненшъл таймс" от май 2012:



"Как Кейнс би разрешил кризата на еврозоната"

и е бляскав пример за елиминиране на аргументи на противната страна с позоваване на авторитет. При това позоваване с изключително "скромната" претенция, че двамата автори наистина знаят какво би направил Кейнс.

Аргументът им се основава на труда на Кейнс "Икономическите последствия от мира" от 1923. В него той предупреждава, че загубилите Първата световна война страни не са в състояние да обслужват репарационните си дългове без фатални социални последици. Техните общества няма да приемат това за легитимно и оттам ще се радикализират, ще започнат бунтове, конфликти, размирици, които със сигурност ще прелеят отвъд национални граници. Кейнс предлага значителна част от тези дългове да бъдат отписани от страна на държавите победителки и с това да се облекчи стопанската динамика в Европа.

С известна доза подигравка Милър и Скиделски противопоставят Кейнс на Ангела Меркел, която обичала да цитира средната швабска домакиня, че "в дългосрочен план не можеш да живееш отвъд чергата си". Но по-внимателният прочит на нещата дава контекст, в който и Кейнс, и швабската домакиня са прави, а Милър и Скиделски нещо са се объркали.

Когато статията им излиза, дългът на Гърция беше значително намален и кредиторите вече се бяха съгласили да понесат значителни загуби по него. Междувременно и Испания, и Италия получиха много сериозна фактическа подкрепа както от Европейската централна банка, така и от новосъздадените предпазни европейски фондове.

Срещу това Гърция, както и Италия и Испания, поеха ангажименти. За всички е очевидно, че трудностите им не са свързани с обслужването на дълга, а в неспособността да си балансират бюджета, т.е. по логиката на швабската домакиня да живеят в рамките на чергата си.

След Първата световна война контекстът е друг. Тогава проблемът е дългът, стоварен върху загубилите войната, а не несъстоятелността на текущите им бюджети. Ако например наложеният отвън дълг на Германия през 1923 бъде отписан, се получава една пострадала от войната, но с голям потенциал за възстановяване и с читави публични финанси икономика. Ако дори целият дълг на Гърция, който при това не е силово наложен отвън, днес бъде отписан, нито един проблем на гръцката икономика и на гръцките публични финанси няма да бъде решен. Същото важи и за Италия, Испания, Португалия. Може би само Ирландия е изключение и в нейния случай едно просто отписване на дълг би решило част от проблема.

За разлика от своите адепти, ако Кейнс беше жив, щеше лесно да забележи това. След Първата световна именно дългът е причината за проблема и именно там Кейнс търси решение. Днес не дългът, а безумните структурни бюджетни дефицити и застрашителният срив на конкурентоспособността са причините за проблема. Дългът е само следствие и Кейнс най-вероятно би се насочил да търси решението именно при причината.

Та Кейнс е прав. При такива нива на дълг е ясно, че и кредиторът, и длъжникът трябва да поемат част от загубите. Никой не е оспорвал това с изключение на лобисти, които целяха да прехвърлят загубите от своята глава върху драгия данъкоплатец. Именно затова и гръцкият дълг беше отписан в достатъчно щедра пропорция и в момента остатъкът се обслужва не от Гърция, а от другите държави в еврозоната. Заедно с Кейнс права е и швабската домакиня – няма как да оздравиш проблемните европейски икономики, без гражданите им най-после да разберат, че не могат вечно да живеят отвъд чергата си за сметка на други. Дали ще наречем това строги икономии, ограничения, лишения, аскетизъм или просто здрав разум, е въпрос на думи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5528 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 5940 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Основни стъпки за законосъобразно строителство

Строежи могат да се извършват само с разрешение на главния архитект на общината, а в някои случаи и на областния управител

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

И твойто СУПТО също

Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. Скоро тя влиза в сила, а хаосът може да се избегне с повече разяснения, а не репресии

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10