С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
99 5 сеп 2012, 17:16, 30198 прочитания

Икономическата криза превърна социалната сигурност в основна ценност за младото поколение

Политологът Иван Кръстев пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


 
"Демографската революция на евро­пейския XXI век е кон­трареволюция срещу младите.

Те загубиха политическата си сила, защото не гласуват и демок­рацията работи срещу тях. Полит­икономията на социалната държава също работи срещу тях.

Достатъчно е да видим държавния дълг в огромна част от страните на ЕС, за да разберем, че младите нямат ра­бота, но родителите им вече са похарчили техните пари."
В Испания и Гърция повече от половината младежи не могат да си намерят работа. В България мнозина мислят за емиграция. А според последния Евробарометър, 60% от европейците смятат, че децата им ще живеят по-зле от тях. Откъде идва този песимизъм? Какъв е ефектът на кризата върху младите в Европа?

В последните години на социализма съветският документален филм "Лесно ли е да си млад" се превърна в политически хит. Той разказваше историята на едно предадено поколение, лишено от идеали и илюзии. Поколение, което презираше учителите си, съжаляваше родителите си и си представяше щастието като изкачване до върха на наркотичната игла. Днес, 25 години по-късно, младите отново са натикани в ъгъла.


Никога не е лесно да си млад. А и всяко поколение има повече от едно лице. Днес младите много често слушат една и съща музика, но шансовете им да реализират плановете си за живота са много различни. Социалното неравенство в рамките на това поколение ще е по-голямо в сравнение с поколението на родителите им. Никога преди не е било толкова лесно да станеш милионер на 30 години, но и никога не е било толкова обидно да не си милионер на тази възраст.

Няма друго поколение, за което е било толкова лесно да слуша музиката, която иска, да гледа филмите, които иска, и да говори с приятелите си по всяко време, но в същото време никога пропастта между успех и провал не е била толкова дълбока. Младите са големите губещи от сегашната финансова криза в Европа, първо, защото за разлика от други части на света Европа е застаряващ континент, и второ, защото подобно на старите в началото на XIX век, младите днес губят ролята си на най-важното поколение. Те губят усещането, че разбират света, в който живеят. Защото светът наистина се променя.

Днес е много трудно едновременно да отговориш и на въпроса какво работиш, и на въпросите къде работиш и колко получаваш. Защото тези, които имат професия, работят през цялото време, а тези, които нямат професия, работят на няколко места едновременно. В рамките на младото поколение думата заплата е изгубила смисъла си, както и думата осигуровка. Но безработицата не е единственият и даже не е главният проблем за най-младите. Един от най-разрушителните ефекти на кризата е, че съкращаването на публичните разходи води до увеличаване на цената на образованието, без това да значи подобряване на неговото качество. Във Великобритания университетските такси се увеличаха 2-3 пъти. Ако се вгледате в социалния профил на младежите, които "окупират Уолстрийт", ще видите много младежи от престижни университети, които не вярват, че ще могат да върнат студентските си заеми.



В страни като Италия един от ефектите на кризата е, че младите се видяха принудени да се върнат да живеят при родителите си. А това често се възприема като лично поражение. Или с други думи, кризата накара младите да видят с други очи света, който идва.

Но кризата е белязана от ръст на политическата активност на младите?

Вярно е, че кризата политизира част от младото поколение. Днес повече от преди можете да видите млади политически активисти на улиците на големите градове, макар че не виждате повече млади хора пред избирателните урни. Анализът на  ефекта от политиката на бюджетни съкращения в периода 1919 - 2009 г. показва, че съкращаването на социалните разходи не променя драматично начина, по който хората гласуват, но води до политическа и социална дестабилизация и се увеличава опасността от политическо насилие. В този смисъл не е изненада, че когато трябва да направят своя политически избор, младите са по-склонни да подкрепят радикални партии както вляво, така и вдясно. Коментаторите обичат да сравняват сегашните протести на младите с тези от 1968 г., но тогава младите излязоха на улицата, за да кажат, че не искат да живеят като своите родители, а днес младите са на улицата, за да се борят за правото да живеят като своите родители. Парадоксът на кризата е, че тя превърна социалната сигурност в основна ценност за младото поколение. Днес младите са вторачени в това, което могат да загубят, и не вярват на обещанията за това, което могат да спечелят от разрушаването на социалната държава.

Това особено ясно личи в едно изследване на две поколения в бивша Югославия - тези, които са били на 20 години, когато Югославия се разпадна през 1991 г., и тези, които са на 20 години днес. Това, което ме порази в резултатите, е, че младите завиждат на родителите си и мечтата им е не да имат свой бизнес, а да имат макар и лошо платена, но сигурна държавна служба. За една голяма част от най-младите капитализмът се възприема като опасност, а не като възможност.

Значи ли това поява на антикапиталистическо поколение? Тези дни се навършва една година от бунтовете в Лондон, може ли да очакваме младежки бунт срещу пазара?

Една голяма част от новите млади изпитват разочарование от капитализма и гледат на сегашното общество като на несправедливо. Но това не е ново. Навярно сегашното поколение е по-малко антикапиталистическо от предшествениците си, защото за разлика от предишни поколения, които са се опълчвали срещу капитализма, това, което липсва, е политическа алтернатива на статуквото. Младите не вярват, че държавата може да компенсира залитанията на пазара. По своята нагласа новото поколение е либертарианско, като левите либертарианци отхвърлят държавата, защото е прекалено полицейска, а десните, защото все иска да преразпределя. Но в същото време в това поколение има много силно желание за общност и това обяснява силния национализъм на част от него. Новите социални медии са важен фактор в естествения начин, по който това поколение успява да съчетае култа си към индивидуализма и индивидуалната свобода и желанието си да бъде част от общност.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5504 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 5884 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Неяснотите в ЗУТ създават затруднения в инвестиционния процес

Одобряване на ПУП за единични имоти – противоречивата практика на изключението

Още от Капитал
Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10