Облагане на лихвите по депозити на граждани
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Облагане на лихвите по депозити на граждани

Shutterstock

Облагане на лихвите по депозити на граждани

Кратък анализ на аргументите за и против предложението

13202 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Пламен Донев има десетгодишен опит като счетоводител, финансов директор, данъчен експерт и одитор, в т.ч. мениджър данъчни услуги в "KPMG България", а от 2009 г. е част от екипа на Kreston BulMar като директор одит и данъци

Рядко се случва у нас, но в последните дни имаме тема от данъчно естество, която предизвика сериозен медиен и обществен интерес. А въпросът е наистина сериозен – за или против предложението на правителството за облагане с данък общ доход на лихвите по влогове и депозити на физически лица. По-долу са представени най-често използваните аргументи от двете страни с анализ на автора по отношение на икономическите, политическите и техническите аспекти на данъка.

Аргументи ЗА

1. Повишаване на бюджетните приходи

Това е единственият, смятам, честен и истинен аргумент за. По-долните доводи по-скоро прикриват този основен фискален мотив. Тук спорът обаче e дали това е най-удачният подход за намаляване на бюджетния дефицит. Моето мнение е, че трябва да се акцентира на редуцирането на разходната част на бюджета и в никакъв случай да не се прибягва до увеличаването на данъчната тежест. Този данък върху лихвите обаче е сравнително лесен за администриране, тъй като най-вероятно самите банки ще удържат дължимия данък. Това заедно с факта, че има продължаващо натрупване на спестявания от населението, обяснява защо правителството избира да включи в облагането именно този тип доходи, вместо да върви по далеч по-трудния път на бюджетни съкращения.

2. Само доходите от лихви до момента са били необлагаеми, затова е справедливо да се включат в облагането

Далеч не е вярно. Макар в България да прилагаме плосък данък, чиято идея е - поне според теорията - да облага еднакво всички доходи, съществуват немалко данъчни облекчения, което не е непременно лошо. Като примери можем да посочим застраховки "Живот" и вноски в пенсионни фондове, както и доходите от инвестирането на средствата по тях; лихви по облигации; печалби от продажба на финансови инструменти на фондовата борса; ваучери за храна, други социални разходи и обезщетения. Ако трябва да следваме аргумента за справедливост, то бихме могли да очакваме всички данъчни облекчения да бъдат отменени едно по едно или наведнъж. Всъщност политическата целесъобразност би наложила да бъдат отстрелвани само онези облекчения, при които обществената реакция би била по-лека. Облагането само на лихвите по депозити би довело в момента до изкривяване в данъчната система, което би стимулирало пренасочване на спестяванията от по-нискорискови инвестиции (спестявания в банки) към по-високорискови такива. Отделно от това застрахователни дружества, пенсионни и инвестиционни фондове биха били поставени в по-привилегировано положение, което ми е чудно как се връзва с концепцията за справедливост.

3. Да се вземе от богатите и да се даде на бедните

Популистката мощ на това твърдение трудно се поддава на технически анализ. Идеята е, че облагането на лихвите би засегнало най-вече богатите граждани, а средствата ще се ползват за увеличаване на пенсиите (т.е. бедните граждани). Изнесените данни от банковата система в определена степен обаче опровергаха това. Оказа се, че далеч по-големи спестявания в банките имат представителите на средната класа. За най-богатите членове на обществото са достъпни и много други инвестиционни решения и за тях банковите депозити далеч не са най-предпочитаният вариант. Озадачаващо е защо се посяга на средната класа, при положение че именно на нея се разчита за икономическото и общественото развитие на страната ни. А иначе призивът да се вземе от богатите е напълно в духа на печалните традиции на социалистическия егалитаризъм. Дали това води до нещо добро можем да си припомним от историята, а можем и тепърва да проследим ефектите в държави като Франция например, където се приеха подобни мерки. И все пак популизмът вирее само в общества, които го предполагат. Лично аз никога не съм очаквал държавата да отиде и да вземе едни пари от някого и после да ги даде на мен. Надявам се, че и читателите на този поне вестник също не очакват това.

4. Раздвижване на парите от банковата система и влагането им в икономиката

Изглежда, че привържениците на тази теза си представят банките като едни кутии, в които парите се влагат и просто си стоят там. Абсурдна представа! Банките събират спестените (неизконсумирани) доходи на гражданите с оглед да ги предоставят на онези граждани и фирми, които се нуждаят от средства за своите покупки (за лични или бизнес цели – най-често дългосрочни). От тази гледна точка средствата в банките са средства в икономиката. Това, което не си е купил все още спестителят, си го купува кредитополучателят. Факт е, че в годините на световна икономическа криза имаме свиване на отпускането на кредити. Причините за това не са обект на настоящата статия. Все пак ми е трудно да повярвам, че някой сериозно счита, че чрез облагането на лихвите ще бъде отпушено отпускането на кредити. По-скоро ефектът би бил, както вече споменах, в изкривяване на инвестиционните решения към по-високорискови такива. А другият целен ефект е цялостно ограничаване на спестяванията за сметка на моменталното потребление. Което ме насочва и към аргументите против.

Аргументи ПРОТИВ

1. Губят се стимулите за натрупване на капитал в икономиката

Това считам, че е най-силният контрааргумент. Именно спестяванията (т.е. отложеното потребление) е източникът на средствата за инвестиране в технологични активи, които водят до възможности за повишаване на бъдещото потребление, което собствено е икономическото развитие. Разбира се, все още доминиращата кейнсианска икономическа теория отрича това и счита, че източникът на икономическото развитие е повишаването на текущото потребление. До какво доведе прекомерното потребление над наличните ресурси (т.е. за сметка на заеми) можем да си припомним, като погледнем на юг и югозапад. Противници в този теоретичен спор са от едната страна кейнсианците, формиращи преобладаващото икономическо и политическо мислене в на практика всички държави, а от другата страна са представителите на австрийската школа – все още скромно малцинство, към което аз също мога гордо да се причисля. Победителят в този спор ще бъде определен не от някой друг, а от самата история в хода на развитието на световната икономическа, финансова и бюджетна криза. Някои от нещата, които отличават България спрямо другите държави в условията на криза, е сравнително стабилната банкова система, ниският дълг и високото ниво на спестявания. Това са икономически предимства, чиито благоприятни ефекти тепърва ще се проявяват. Надявам се политическите решения да не ни лишат от тях.

2. Лихвата не е доход, а компенсация за инфлацията

Масово се възприема понастоящем по този начин, но първоизточниците на лихвата и инфлацията са различни и по тази причина не е задължително винаги да се движат ръка за ръка. Лихвата е цената на отложеното потребление, докато инфлацията е увеличаването на паричната маса (и оттам на цените) в резултат на държавна монетарна политика и на банкова кредитна експанзия (при сегашната система на частични банкови резерви). Например в като цяло дефлационния в световен мащаб XIX век номиналните лихви естествено са били положителна величина. Освен това понякога лихвата не успява да постигне този компенсационен ефект – в предходни години имахме т.нар. отрицателни реални лихви. Също така, ако желаем да приложим системно подхода, то би следвало да се отмени облагането на лихвите по сметки на търговски дружества, които в противен случай биха носили подобна двойна данъчно-инфлационна тежест. Като цяло аргументът се възприема поради своята лесна смилаемост, но считам, че страда от принципни недостатъци.

3. Повторно облагане на спестените доходи

Изглежда вярно, но не е. Главницата по спестяванията се облага веднъж при реализирането на дохода (от трудова дейност, наеми и т.н.). Също веднъж биха се облагали и лихвите по спестяванията, а не главницата. Т.е. върху една и съща сума няма да се налага повторно данък. Въпрос е на финансова грамотност в крайна сметка.

В обобщение мога да кажа, че предложението за облагане на лихвите от спестявания е от икономическа гледна точка прокризисно, от гледна точка на данъчната система – некохерентно, а от политическа и фискална гледна точка – просто чудесно. Какви са истинските приоритети на управляващите ще разберем в хода на приемането или неприемането на това предложение.

Пламен Донев има десетгодишен опит като счетоводител, финансов директор, данъчен експерт и одитор, в т.ч. мениджър данъчни услуги в "KPMG България", а от 2009 г. е част от екипа на Kreston BulMar като директор одит и данъци

Рядко се случва у нас, но в последните дни имаме тема от данъчно естество, която предизвика сериозен медиен и обществен интерес. А въпросът е наистина сериозен – за или против предложението на правителството за облагане с данък общ доход на лихвите по влогове и депозити на физически лица. По-долу са представени най-често използваните аргументи от двете страни с анализ на автора по отношение на икономическите, политическите и техническите аспекти на данъка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    Добър анализ!Чисто икономически,без грам политика.

  • 2
    bz avatar :-|
    bz

    "В обобщение мога да кажа, че предложението за облагане на лихвите от спестявания е от икономическа гледна точка прокризисно, от гледна точка на данъчната система – некохерентно, а от политическа и фискална гледна точка – просто чудесно."
    Едно изречение което описва цялата ситуация.

  • 3
    xmm avatar :-|
    xmm

    Много верен анализ!

  • 4
    qwerty avatar :-|
    Ало, Ваньо?

    Мисля, че всички пропукат един факт: В НАП постъпва информация от банка, че на Иван Иванов са обложени получените лихви по депозити и постъпва сумата от 1000 лева. Но в НАП няма никаква информация за Иван Иванов. Той никога не е работил на трудов договор и не е подавал данъчна декларация. И се започва едно разследване откъде Иван Иванов, Стоян Стоянов и Петър Петров имат депозити, а не декларират приходи. Предполагам, че ще бъдат разследвани всички депозитари, които плащат данък върху лихвите над 1000 лева, което отговаря на депозит от около 200 000 лева. В това време няма да се учудя, ако Комисията Кушлев/Коларов/Не-знам-кой--управлява-сега наложи запор върху депозитите и имуществото на депозитара и роднините му до 9-то коляно. До момента Закона за кредитните институции защитаваше банковите клиенти и тази информация не стигаше до НАП.
    Очаквам голямо теглене на пари от банките...

  • 5
    lessonsoftime avatar :-|
    lessonsoftime

    В момента този данък означава да се дадат пари на бедните като се вземат пари от още по-бедните.

    Ако някой си продаде бащиния апартамент, сложи парите в банка на лихва, и с нея плаща наем за по-малък апартамент в краен квартал, защото в противен случай има нулеви доходи, това прави ли го богат?

    Ако един пенсионер взима 200-400 лв на месец, това е еквивалент на това той да не взима никаква пенсия, но да има депозит 70 000 - 140 000 лв и да живее от лихвата му. Тогава защо неосигуреният, неработещ с 50 000 - 100 000 лв депозит да трябва да плаща на пенсионера, който има повече?

    Ако има такъв данък, трябва да има необлагаем минимум от 200 - 500 000 лв. Но тогава ще се окаже, че хората с депозити над необлагаемия размер са твърде малко и от тях няма да има какво да се събере.

    Но по-важният аргумент е, че парите за бедните вече ги имаше в държавата и те се събират от други данъци. Но те отиват приоритетно за други разходи, а не за социално слабите - далавери като АЕЦ Белене, Цанков камък - за милиарди, за милиардни бюджети на репресивния апарат - МВР, ДАНС, с които след това допълнително обществото се репресира.

  • 6
    gospodin avatar :-P
    Г-н D

    Позволявам си да вметна един анекдот по темата:

    Бойко Борисов е на посещение в Англия и е поканен от кралицата на чай. По време на срещата Борисов пита кралицата каква е тайната на успешния политик. Кралицата му отговаря:
    -Много просто, трябва да е обграден от интелигентни хора!
    Бойко пита:
    -А как се разбира дали някой е интелигентен или не?
    -Много просто – отговаря му кралицата – трябва да се зададе адекватен въпрос, ето сега ще Ви покажа.
    …Кралицата взема телефона, натиска копчето, за да може и Бойко да слуша разговора и звъни на Дейвид Камерън.
    -Г-н Камерън, ще Ви задам един въпрос. Майка Ви има син, баща Ви също има син, обаче този син не е Ваш брат. Кажете ми, кой е този син?
    -Очевидно е, че това съм аз, Ваше Величество – отговорил Камерън.
    -Правилно, благодаря Ви – казва кралицата, затваря телефона и се
    обръща към Бойко:
    -Разбрахте ли сега, г-н Борисов?
    -Да, Ваше Величество, разбрах!

    Прибира се Бойко в България, вика Цветанов и го пита:
    -Абе, Цветанов, баща ти има син, майка ти има син, обаче този син не е твой брат, кой е той в такъв случай?

    Цветанов се затруднява да отговори и казва, че ще си помисли добре, за да отговори правилно. След това излиза и започва да разпитва министрите и депутатите от ГЕРБ, да му отговорят.

    Никой не съумява да отговори, затова след няколко часа мъки Цветанов се обажда на ректора на Софийския университет и го пита:

    -Г-н ректор, може ли да Ви задам един въпрос?
    -Разбира се, г-н Цветанов!
    -Майка Ви има син, баща Ви има син, но този син не е Ваш брат, кой е тогава?
    -Естествено, това съм аз – отговаря ректора.
    Доволен и щастлив Цветанов търчи при Бойко и казва:
    -Знам отговора на въпроса ти, това е ректора на Софийския университет!
    -Не бе, идиот такъв, това е Дейвид Камерън

  • 7
    jugozombi avatar :-?

    До коментар [#6] от "Г-н D.":

    За съжаление и под една толкова смислена статия с особено сериозни коментари се намери човек, който да демонстрира кръчмарско ниво.

  • 8
    gospodin avatar :-P
    Г-н D

    До коментар [#7] от "Югозомби":

    Радвам се, че съм ви накарал да мислите.

  • 9
    marin avatar :-|
    Марин

    Статията много синтезирано и подредено описва плюсове и минуси. Само накрая не разбрах този извод:
    "... а от политическа и фискална гледна точка – просто чудесно ..."
    Авторът може би е прекалено сериозен и не може да ползва емотикони :)

  • 10
    milena_82 avatar :-|
    milena_82

    Целта им е само една да се събере някой лев и никаква друга цел!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK