Договаряне сам със себе си
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Договаряне сам със себе си

Договаряне сам със себе си

Две нови решения на ВКС увеличават риска от нищожност при сделките между свързани търговски дружества

20571 прочитания

© Shutterstock


Противоречивата практика на българските съдилища, включително и на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд, е една от основните причини за сериозните критики към правораздавателната ни система, включително и в последния мониторингов доклад на Европейската комисия, публикуван през лятото на тази година. Липсата на ясна и постоянна съдебна практика също така води и до допълнително усложняване на търговските отношения, което в условията на финансова и икономическа криза е напълно ненужно. Типичен пример за липсата на ясни правила, които могат сериозно да застрашат търговския оборот, е продължаващата повече от десетилетие противоречива практика на ВКС по отношение на допустимостта на договарянето сам със себе си при търговските дружества.

Институтът на договаряне сам със себе си

Така нареченото договаряне сам със себе си се състои в следното: един пълномощник, вместо да сключи сделката, за която е овластен от упълномощителя с едно трето лице, я сключва сам със себе си. В миналото възможността такава сделка да е действителна е била доста оспорвана, тъй като мнозина юристи са приемали, че е налице логическа невъзможност да се сключва договор сам със себе си, защото, за да се постигне съгласие, са необходими не само две страни, но и две воли. Днес обаче такава сделка е напълно действителна, стига да са спазени изискванията на член 38 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който поставя единствено условието представляваният (упълномощителят) да е дал съгласието си за това.

Не така ясни обаче са нещата при различните хипотези на договаряне сам със себе си при търговските дружества, които са доста характерни и често срещани при холдинговите структури, например управителят на дадено дружество е същевременно управител и на друго търговско дружество. Договор, сключен между тези две търговски дружества, представлявани от едно и също лице, ще бъде ли действителен, или е необходимо да се вземат допълнителни решения или разрешения от различните дружествени органи (например общото събрание на съдружниците в ООД, съвета на директорите или надзорния съвет при АД)? Отговорът на този въпрос е много важен, тъй като последиците от неспазване на изискванията за валидност на договарянето сам със себе си може да доведат и до нищожност на договора, което води до рискове и несигурност в търговските отношения.

Противоречивата практика на ВКС

Търговският закон (ТЗ) не съдържа ясни правила, които да регулират договарянето сам със себе си при гореописания случай, като се изключат няколко отделни и напълно казуистични подхода при изискванията за някои видове сделки (например чл. 147, ал. 3, който въвежда изискването за писмена форма за договорите между едноличния собственик на ЕООД и самото дружество, когато то се представлява от него; чл. 240б, който изисква уведомяване и разрешение за сключването на определени сделки от членовете на различните съвети при АД; чл. 358, който регулира тези отношения при комисионния договор). Липсата на ясна воля на законодателя съответно води до различни становища в правната теория и до още по-разнообразни и противоречиви съдебни решения.

Преобладаващото мнение в правната теория е, че договор, сключен от едно и също лице в качеството му на управител и представляващ две различни юридически лица, е действителен, като за това не се изискват каквито и да е било други решения или разрешения, доколкото те не са необходими за конкретния тип сделка по принцип. Същевременно обаче съдебната практика на ВКС е колкото противоречива, толкова и непостоянна. Така например с решения от 2007[1] и 2009[2] г. ВКС приема, че договор, сключен между две търговски дружества (в първия случай между ООД и АД в ликвидация, а във втория - две дружества с ограничена отговорност), представлявани от един и същ управител, е действителен, тъй като страни по договора са юридическите лица, а не управителят, който само изразява тяхната воля и не придобива никакви права за себе си. В други свои решения[3] обаче ВКС приема, че такива договори са нищожни, т.е. не пораждат никакво действие между страните.

Именно наличието на тази противоречива практика даде повод на ВКС да допусне до разглеждане и да се произнесе през лятото на тази година по две дела със сходен предмет. С първото решение[4] ВКС застана на становището, че договорната забрана за договаряне сам със себе си намира приложение и при представителството на търговски дружества (т.нар. органно представителство) и нарушението й води до нищожност на сключения договор. Нещо повече, в посоченото решение ВКС прие, че за разлика от доброволното представителство при органното представителство (в случая на ООД) не би могло да се осъществи освобождаване от забраната на член 38 от ЗЗД, тъй като представляван при органното представителство е юридическо лице, което не формира самостоятелна правновалидна воля, а извършва правни действия чрез волеизявленията на представителя си, т.е. управителя си.

Месец по-късно друг състав на ВКС обаче застана на малко по-различно мнение[5], след като прие, че при акционерни дружества е допустимо съветът на директорите да даде съгласие по смисъла на член 38 от ЗЗД на представляващия дружеството за договаряне сам със себе си.

Изводи от съдебната практика

С оглед на най-новата съдебна практика на ВКС може да се направят следните изводи:

1. Договор, сключен между две дружества с ограничена отговорност, представлявани от едно и също физическо лице, е нищожен и няма орган (например общото събрание на дружествата), който да даде съгласие за сключването му (спорен е въпросът дали такъв договор би бил действителен, ако в договорите за управление на управителя с двете дружества съществува такава клауза, като отговорът е по-скоро положителен);

2. Договор сключен между ООД и АД, представлявани от едно и също физическо лице, също е нищожен, тъй като няма орган на ООД-то, който да даде съгласие за сключването му; 3. Договор, сключен между две акционерни дружества, представлявани от едно и също лице, е действителен, ако съответният съвет е дал съгласието си за сключването му.

Горните изводи обаче са не само до известна степен противоречиви с оглед необоснованото различно третиране на двата вида капиталови дружества, но и въвеждат допълнителни рестрикции и усложнения в търговските отношения. В тази връзка считаме за необходимо законодателят или ВКС да уреди тези отношения по ясен и категоричен начин, като има предвид съвременните тенденции в тази област, които са насочени не към ограничаване действията на управителите, а към увеличаване на тяхната отговорност и защита правата на миноритарните съдружници.

[1]     Решение №679 от 11.10.2007 г. по т. д. №335/2007 г.

[2]     Решение №99 от 01.07.2009 г. по т. д. №713/20008 г.

[3]     Решение №1742 от 17.01.2001 г. на ВКС по гр. д. №1139/2000 г.; Решение №32/18.02.2008 г. по т. д. 558/2007 г.

[4]     Решение №176 от 13.06.2012 г. по т. д. №1078/2010 г.

[5]     Решение №37 от 26.07.2012 г. по т. д. №475/2011 г.

Противоречивата практика на българските съдилища, включително и на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд, е една от основните причини за сериозните критики към правораздавателната ни система, включително и в последния мониторингов доклад на Европейската комисия, публикуван през лятото на тази година. Липсата на ясна и постоянна съдебна практика също така води и до допълнително усложняване на търговските отношения, което в условията на финансова и икономическа криза е напълно ненужно. Типичен пример за липсата на ясни правила, които могат сериозно да застрашат търговския оборот, е продължаващата повече от десетилетие противоречива практика на ВКС по отношение на допустимостта на договарянето сам със себе си при търговските дружества.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK