Принудително изкупуване на акции в публично дружество
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Принудително изкупуване на акции в публично дружество

Принудително изкупуване на акции в публично дружество

Практически проблеми при прилагането на уредбата в България, сравнена с европейските стандарти

12449 прочитания

1. Какво означава принудително изкупуване на акции и какво е практическото му значение?

Принудителното изкупуване (squeeze-out) е законово уредена възможност за притежателя на поне 95% от акциите с право на глас в публично дружество да изкупи акциите на всички миноритарни акционери. Изкупуването на всички акции е основание за отписване на дружеството от регистъра на публичните дружества и прекратяване на търговията с акциите му на борсата.

Отписване на дружеството от регистъра на публичните дружества, т.е. прекратяването на публичния му статут, може да улесни значително неговото управление. Макар че статутът на едно дружество като публично му дава възможност да набира средства при цена, по-ниска от тази при банковото кредитиране - чрез публично предлагане на ценни книжа, в т.ч. и чрез предлагане на борсата - този статут е свързан и с множество ограничения при вземането на решения от публичното дружество. Така с цел защита на миноритарните акционери редица важни сделки могат да бъдат сключвани само след одобрение от общото събрание на акционерите на публичното дружество, като в противен случай са нищожни. Освен това поддържането на статут на публично дружество е свързан с множество допълнителни разходи.

Ето защо, особено при нисколиквиден капиталов пазар, какъвто е българският в момента, за мажоритарните акционери и за самото дружество прекратяването на публичния му статут може да се окаже икономически по-изгодно и да доведе до по-голяма гъвкавост при вземането на решения.

2. Какви са предпоставките за упражняване на правото за принудително изкупуване на акции, проблемите при прилагането им и уредбата на ниво ЕС?

Член 157а от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) урежда три предпоставки за упражняване на правото на принудително изкупуване.

2.1. Първата предпоставка е отправяне на търгово предлагане до всички акционери с право на глас за придобиване на техните акции. Отправянето на такова търгово предлагане на свой ред може да е задължително за предложителя или доброволно в зависимост от това каква част от гласовете в общото събрание на публичното дружество се притежават от него[1]. Отправянето на такова търгово предлагане преди принудителното изкупуване на акции е необходимо, тъй като при търговото предлагане се формира цена на акциите при строго уредени критерии, целящи максимална защита на миноритарните акционери. Впоследствие тази цена се използва като критерий и за цената на принудителното изкупуване.

2.2. Втората предпоставка е в резултат на търговото предлагане да бъдат придобити най-малко 95% от общия брой гласове в общото събрание. Буквалното тълкуване на това изискване води до проблема, че ако предложителят вече е придобил 95%, но не в резултат на търгово предлагане, той не може да упражни правото на принудително изкупуване.

Това изискване у нас - прагът от 95% да бъде достигнат в резултат на търгово предлагане, не е съобразено с изискванията на чл. 15 от Директива №25 от 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета на ЕС (Директивата), където на държавите членки са предоставени две алтернативи за уреждане на принудителното изкупуване.

Първо, принудителното изкупуване може да се уреди от държавите членки в случая, когато предложителят притежава ("hold" – на английски, "détenir" - на френски, "halten" – на немски) 90% (с възможност отделните държави членки да завишат този праг до 95%) от акциите с право на глас, след провеждане на търгово предлагане. При тази алтернатива (т.нар. ownership test) е без значение дали и колко акции са придобити в резултат на търговото предлагане – достатъчно е просто притежание на необходимия процент акции с право на глас и провеждане на търгово предлагане[2].

Алтернативно правото на изкупуване, съгласно директивата, може да се уреди от държавите членки като последица от придобиването на поне 90% от акциите с право на глас предмет на търговото предлагане (т.нар. acquisition test). При тази алтернатива, ако например едно лице има 90% и направи търгово предлагане, то трябва да придобие поне 90% от оставащите 10%, които са предмет на търговото предлагане (т.е. още 9%), за да упражни след това принудително изкупуване. При тази втора алтернатива държавите членки нямат право да завишават прага от 90%.

Смятам, че у нас законодателят е имал волята да уреди принудителното изкупуване съгласно първата алтернатива (т.нар. ownership test), защото само при нея прагът може да е 95%, какъвто е случаят с българската уредба. Формулировката в закона обаче не е сполучлива.

Досега в практиката у нас няма случай на принудително изкупуване, при който предложителят вече е притежавал 95% не в резултат на търгово предлагане. През миналата година обаче бяха публикувани няколко търгови предлагания (а това означава, че те са били разгледани от Комисията за финансов надзор и тя е решила да не издава временна забрана за публикуването им), при които предложителят вече е притежавал 95% не в резултат на търгово предлагане и изрично е посочил в текста на търговото предлагане, че възнамерява след това да упражни принудително изкупуване. Допускането за публикуване на такива търгови предложения е известна индикация за позицията на комисията по разглеждания в настоящата статия въпрос.

Въпреки това с цел да се улесни пазарът на придобивания на публични дружества е препоръчителна законодателна промяна, при която ясно да се уреди, че е достатъчно едно лице да притежава 95% (без значение от начина на придобиването им) и да направи публично предлагане, за да може след това да изкупи принудително останалите акции.

2.3. Трета предпоставка за упражняването на правото на изкупуване е в 3-месечен срок след търговото предлагане да се публикува предложение, което се одобрява от Комисията за финансов надзор.

Доскоро, в чл. 157а ЗППЦК се уреждаше изрично, че "акционерите са длъжни да продадат своите акции на предложителя в срок от един месец след публикуване на предложението, без да е необходимо тяхното съгласие, като акциите, които не са продадени в този срок, се смятат за собственост на предложителя след изтичането на срока". От началото на 2013 г. влезе в сила промяна на закона, съгласно която цитираният текст беше отменен и на негово място се уреди, че "прехвърлянето на акциите и плащането на цената се извършват едновременно в срок от 7 работни дни от публикуване на предложението".

Никъде вече не се говори за задължение на миноритарните акционери да прехвърлят акциите си на предложителя, от което могат да възникнат съмнения дали въобще в чл. 157а ЗППЦК става дума за принудително изкупуване на акции, или несъгласните с предложението миноритарни акционери могат да откажат да прехвърлят акциите си. И тук смятам, че българският закон трябва да се тълкува в съответствие с чл. 15 от гореспоменатата директива, в която се говори за право на мажоритарния акционер да изиска ("require" – на английски, "exiger" – на френски, "verlangen" – на немски) от миноритарните акционери да му продадат акциите си. От това следва, че миноритарните акционери имат задължение да продадат своите акции на предложителя.

[1] Праговете, при които трябва, съответно – може, да се направи търгово предлагане и процедурите, по които се извършват търговите предлагания, са уредени подробно в глава 11, раздел 2 на ЗППЦК и в Наредба №13 на Комисията за финансов надзор. Изискванията са доста детайлни и тяхното разглеждане дори в схематичен вид би било трудно в настоящата статия.

[2] Това разбиране за значението на т.нар. ownership test е изрично посочено на стр. 221 от Доклада върху Директивата за търговите предлагания, изготвен по поръчка на комисията (достъпен тук).

1. Какво означава принудително изкупуване на акции и какво е практическото му значение?

Принудителното изкупуване (squeeze-out) е законово уредена възможност за притежателя на поне 95% от акциите с право на глас в публично дружество да изкупи акциите на всички миноритарни акционери. Изкупуването на всички акции е основание за отписване на дружеството от регистъра на публичните дружества и прекратяване на търговията с акциите му на борсата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK