Особеният и спорен правен характер на актовете на ДКЕВР
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Особеният и спорен правен характер на актовете на ДКЕВР

Shutterstock

Особеният и спорен правен характер на актовете на ДКЕВР

Законът ги определя като общи или индивидуални административни актове, което създава трудности при обжалването им

9316 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата за съжаление не е нова, но все така актуална. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е един от онези специализирани и независими по закон държавни институции, които са призвани да регулират важни икономически сектори, в които все още държавната намеса изглежда неизбежна. Комисията приема правилата за управление на електроенергийната система, за търговия с електрическа енергия, за измерване на количеството електрическа енергия и др., а също така одобрява различни видове регулирани цени (напр. за продажба на електрическа енергия, за достъп, пренос) и общи условия на електроснабдителните и преносни предприятия, засягащи директно или индиректно огромен брой лица. От чисто логическа гледна точка предметът на актовете на ДКЕВР оставя усещане, че засегнатите лица от тези актове са много. От чисто правна гледна точка обаче това са административни актове, грижливо определени от законодателя в Закона за енергетиката (ЗЕ) като индивидуални или общи, макар правната теория да не подкрепя докрай едно такова дефиниране.

Какво казва общата законова уредба

Съгласно правната теория и общата уредба в Административно-процесуалния кодекс (АПК) индивидуалните административни актове касаят лица, конкретно определени в процеса на издаването им. Затова и процедурата по издаването им има по-затворен характер. Тъй като създават или засягат права и задължения за ограничен брой конкретни лица, те се съобщават лично и само когато адресът на някое от заинтересуваните лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщение за издаването на акта се поставя на таблото за обявления, в интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг подходящ начин.

Общите административни актове по АПК пък са такива, които засягат неконкретизиран (но определяем) брой лица, определени по дадени признаци. Подобно на индивидуалните актове общите също имат еднократно действие (изпълнява се само веднъж). Заради неопределения брой засегнати лица обаче за началото и края на процедурата по издаване на общи административни актове уведомяването става чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта на акта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, даващ възможност за включване на лицата, които ще бъдат засегнати.

Изричната дефиниция в ЗЕ на актовете и реалният й смисъл

Казвайки, че актовете на ДКЕВР биват само индивидуални или общи административни, по същество законодателят изключва вероятността те да имат многократно действие. Нищо, че правилата, приемани от ДКЕВР, регулират взаимоотношения за дълъг и понякога неопределен период от време (до отмяната им), т.е. многократно и аналогично на нормативните актове. До 17 юли 2012 г. (предпоследната промяна на ЗЕ) общите административни актове на ДКЕВР (приемайки, че съгласно ЗЕ правилата са такъв вид акт) подлежаха на обнародване в Държавен вестник. След отмяната на ал. 8 от чл. 13 от ЗЕ обаче сега те следва да се публикуват само на интернет страницата на ДКЕВР. Тоест тази страница трябва да се следи подобно на Държавен вестник.

Повече внимание обаче заслужава едно друго изрично дефиниране в ЗЕ на вида на издадения от ДКЕВР акт.

Чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ дава характер на индивидуален акт на решенията на ДКЕВР за одобряване на цени, предложени от доставчиците на електрическа енергия и природен газ по регулирани цени, както и от операторите на преносни и разпределителни мрежи. По същество, макар взаимоотношенията с крайните потребители да са уредени в договор със съответния доставчик/оператор на мрежа, неопределеният брой крайни потребители са икономически непосредствено засегнати. Само че те няма да бъдат уведомени за тези решения на ДКЕВР, а ще научат за него чрез получените фактури за плащане на така определените цени. Аналогичен ефект има и изричното ново оправомощаване (в сила от 17 юли 2012 г.) на ДКЕВР сама да определя временни цени, когато операторите на преносни или разпределителни мрежи се бавят с предложенията си за цените за достъп, пренос и разпределение – щом одобрението на ДКЕВР на предложените от операторите такива цени е индивидуален акт по силата на правната фикция, изглежда последователно самостоятелното определяне от ДКЕВР на въпросните цени да е също индивидуален административен акт. Нищо, че по същество засяга неопределен брой лица, а ежемесечното плащане на определените цени е очевидно нееднократно действие.

Какво се случва с конституционното ни право на защита?

Факт е, че всеки регулатор следва да има своя инструментариум и механизми, позволяващи изпълнение на възложените му функции. Не по-малко безспорно е, че съгласно чл. 120 от Конституцията на Република България гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат (освен изрично посочените със закон, каквото изключване в случая няма). На административните съдилища се пада задачата да решат кои са засегнатите лица от административния акт и за съжаление има обилна практика, която ограничава тези лица само до участвалите в процедурата по издаване на индивидуалния административен акт. Ако се следва тази съдебна практика, реално жалбата на един краен потребител въобще няма да бъде разгледана от съда, независимо какви пороци има решението на ДКЕВР. Особено фрапантно става това ограничение, ако не са спазени правилата за прозрачност и публично обсъждане при определяне на цени – реално крайният потребител, ако въобще успее да разбере за акта, няма как да го обжалва, защото не е сред лицата, участвали при издаването му.

Известната светлина в тунела на обжалването

В сектора енергетика положително влияние за излизане от описаната безизходица за засегнатите неадресати на актовете на ДКЕВР дава Директива 2009/72/ /ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. Тя засяга общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО. Чл. 37, § 17 от същата указва, че на национално равнище трябва да съществуват механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, да има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересуваните страни и от което и да било правителство (какъвто е съдът). От 17 юли 2012 г. §1а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ изрично въвежда приложимост на нейните изисквания в националната правна рамка. Макар и непокриваща целия регулаторен обхват на ДКЕВР, тази директива внася известен здрав разум при решаването на въпроса кой може да обжалва актовете на ДКЕВР в подкрепа на по-широкия кръг от реално засегнати лица. Аналогично и в потвърждение на съществуващата практика на Конституционния съд на Република България (като Решение No. 21/26.10.1995 г. конституционно дело No. 18 от далечната 1995 г.), казваща, че щом административният акт засяга субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица, те могат да упражнят правото си на защита по чл. 56 от конституцията чрез съдебното му обжалване.

Статията не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Поради ограничения й обхват същата не претендира и за изчерпателност по темата. За повече информация по засегнатите по-горе въпроси можете да се обърнете към автора на e-mail: tocheva@tmlawoffice.bg

адвокат Таня Точева, адвокатско дружество "Точева и Мандажиева"

Темата за съжаление не е нова, но все така актуална. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е един от онези специализирани и независими по закон държавни институции, които са призвани да регулират важни икономически сектори, в които все още държавната намеса изглежда неизбежна. Комисията приема правилата за управление на електроенергийната система, за търговия с електрическа енергия, за измерване на количеството електрическа енергия и др., а също така одобрява различни видове регулирани цени (напр. за продажба на електрическа енергия, за достъп, пренос) и общи условия на електроснабдителните и преносни предприятия, засягащи директно или индиректно огромен брой лица. От чисто логическа гледна точка предметът на актовете на ДКЕВР оставя усещане, че засегнатите лица от тези актове са много. От чисто правна гледна точка обаче това са административни актове, грижливо определени от законодателя в Закона за енергетиката (ЗЕ) като индивидуални или общи, макар правната теория да не подкрепя докрай едно такова дефиниране.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    bz avatar :-|
    bz

    "Статията не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект."
    И какво е тогава ?
    Свободни размисли по тема без ангажименти и цел ?

  • 2
    goa_head avatar :-P
    goa_head

    Дали пък не е с информативен характер...
    В интерес на истината не виждам особен смисъл да се коментират стандартни "disclaimer"-и...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK