Проблемите тепърва започват
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проблемите тепърва започват

Shutterstock

Проблемите тепърва започват

Единната данъчно-осигурителна сметка

10315 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Известно е, че от началото на 2013 г. с промени в ДОПК започна прилагането на т.нар. единна данъчно-осигурителна сметка. Макар да беше рекламирана като средство за улеснение на бизнеса и намаление на разходите му за банкови такси при плащане на данъчни задължения, основната цел на администрацията беше с въвеждането на новата система да се пребори с огромната сума несъбрани данъчни приходи, които са с изтичащ давностен срок. Поради това системата на единната сметка се състои в това данъчните задължения да се погасяват по реда на тяхното възникване.

Куриозното в случая е, че и преди промените в ДОПК законът повеляваше такъв ред на погасяване. Най-вероятно обаче поради липсата на административен капацитет НАП не прилагаше този ред до миналата година, а вместо това данъкоплатците трябваше винаги да посочват в платежните нареждания кой вид данъчно или осигурително задължение заплащат и за кой период.       

Системата на единната сметка има безспорно много предимства, но ударното й въвеждане доведе до множество проблеми. По-долу ще направя кратко представяне на основните положителни и отрицателни ефекти.

Доброто

Спестяването на банкови такси за данъкоплатците е категорично положителен ефект. По изчисления на правителството става въпрос за около 50 млн. лв. годишно. Освен това с отпадането на т.нар. кодове за вид плащане (всъщност с отделен код, т.е. отделно ще се плащат вече само пенсионните вноски за допълнителното задължително обществено осигуряване) ще спре натрупването на грешки в системата на НАП поради некоректно посочени кодове.

С въвеждането на единната сметка се направи и едно преструктуриране на правилата за деклариране и заплащане на някои видове данъци и осигуровки. Основната идея е задължението да бъде декларирано, преди да бъде платено, за да функционира ефективно единната сметка. Като цяло можем да кажем, че понастоящем правилата са по-кохерентни – по-взаимообвързани и ясни. Така например се въведе единна данъчна декларация за задълженията за данък при източника по ЗКПО, за окончателен данък по ЗДДФЛ, за данък общ доход за други стопански дейности (напр. по граждански договори) и за доходи от наеми по ЗДДФЛ. Сроковете за деклариране и за плащане на гореизброените данъци са едни и същи – на тримесечна база. Удължи се срокът за плащане на данък общ доход по трудови правоотношения, на осигурителни вноски (в някои случаи), на данъци върху разходите по ЗКПО.

Да не забравяме и новите правила за авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО. Вместо нормативно наложен коефициент на завишение спрямо предходната година данъкоплатците ще могат вече да ползват като база за изчисление на авансовите си вноски своята прогнозна данъчна печалба. Още по-добре е и че ще могат да правят промени в своите прогнозни печалби и дължими авансови вноски. Всичко това дава чудесни възможности на лицата да управляват своите текущи данъчни задължения по ЗКПО (всъщност дори да ги манипулират, но това е отделен въпрос). Периодът, за който се дължат наказателни лихви при невнесени в срок авансови вноски, вече ще бъде само до края на годината. Освен това наказателната лихва за невнесени осигуровки се намалява и по такъв начин се изравнява с наказателната лихва за данъчни задължения – основен лихвен процент, увеличен с 10 пункта.

Следва да отбележим като положително развитие и възможността за електронен достъп до единната сметка. По-рано лицата можеха да получават информация само на хартия, а болшинството дори не знаеха за това тяхно право.

Лошото

Както видяхме по-горе, единната сметка е една чудесна идея. Докато тя обаче заработи по начина, по който е планирана, ще мине време, през което ще трябва да се изчистят натрупаните проблеми.

Основният проблем е, че в рамките на старата система с отбелязване на конкретни кодове за вид плащане има натрупани плащания до 2012 г., които не са закрили съответното задължение. Понастоящем системата на НАП просто дава информация, че има постъпили неточни плащания. И това е всичко. Няма информация за датите и сумите на неточните плащания. Няма информация и за надплатените данъци. Поради това много данъкоплатци са платили дължимите суми, но в системата на НАП излизат неплатени задължения. Грешките може да са на самите данъкоплатци, но може и да са на данъчната администрация. Независимо от виновника изчистването на тези чисто технически грешки ще отнеме много време и разходи от страна и на данъкоплатците, и на администрацията. Понастоящем няма друг начин за изчистването освен на място в НАП и да се представят документи за декларираните и платените данъчни задължения. Прави лошо впечатление и работата на информационната система на НАП, която дава различни справки за едно и също лице, без да е имало допълнително платени или декларирани суми.

Понастоящем гратисен период от 1 година не е даден за изчистването на горните грешки, а само за данъчно-осигурителни задължения, възникнали преди 1 януари 2008 г., т.е. такива, които са най-често с изтекъл давностен срок. Те няма да се изчистват автоматично от единната сметка, а лицата трябва да подават писмени заявления за погасяване по давност. Считам, че това отново е ненужна тежест и загуба на време както за лицата, така и за администрацията.

С изрични ежемесечни писмени заявления, подавани на място в НАП, самоосигуряващите се лица ще могат да указват плащането на здравни вноски, така че да не губят здравноосигурителния си статус при наличието на стари неплатени други задължения. Все още не е подсигурено подаването на тези заявления по електронен път, което също е тежест.

Не са ясни някои аспекти от функционирането на единната сметка, като например прихващането и възстановяването на надплатени суми. Не е ясно дали ДДС за възстановяване ще бъде автоматично прихващан от неплатени данъчно-осигурителни задължения още към момента на възникването му, или след изтичането на двумесечната процедура по приспадане.

По тази причина ударното въвеждане на единната сметка може да се каже, че беше пресилено. По-добрият вариант беше да се даде достатъчно време на НАП (напр. 1 година), така че да се подготви технически за безпроблемното функциониране на новата система, включително като се отстранят натрупаните неточности и технически грешки, както и изрично да се уредят законодателно неясните моменти.

Нежелани последствия

Предвид горните проблеми на функционирането на единната сметка коректните данъкоплатци ще търпят сериозни негативи, докато не бъдат изчистени грешките. Няма да могат да получават чисти удостоверения за липса на данъчни задължения, което би означавало възпрепятстване получаването на различни видове лицензи и разрешителни, както и бариера за участие в обществени поръчки. НАП може да наложи запори на лица, платили своите задължения, които обаче са неточно отчетени в единната сметка. Също така самоосигуряващи се лица могат да загубят здравния си статус, ако пропуснат да подадат писмено заявление, както и могат да бъдат лишени от обезщетения за болнични и майчинство, ако се осигуряват за този риск, но имат неплатени други по-стари задължения.

Считам, че посочените нежелани последствия са много тежки за засегнатите лица и могат да доведат до допълнително нагнетяване на и без това огромното обществено напрежение, на което сме свидетели последните дни. Остава ни само да се надяваме, че данъчната администрация (която не е ясно има ли си министър или не и кой е той) ще успее сравнително бързо да се справи с тежката задача, поставена й от политиците в края на миналата година.

Известно е, че от началото на 2013 г. с промени в ДОПК започна прилагането на т.нар. единна данъчно-осигурителна сметка. Макар да беше рекламирана като средство за улеснение на бизнеса и намаление на разходите му за банкови такси при плащане на данъчни задължения, основната цел на администрацията беше с въвеждането на новата система да се пребори с огромната сума несъбрани данъчни приходи, които са с изтичащ давностен срок. Поради това системата на единната сметка се състои в това данъчните задължения да се погасяват по реда на тяхното възникване.

Куриозното в случая е, че и преди промените в ДОПК законът повеляваше такъв ред на погасяване. Най-вероятно обаче поради липсата на административен капацитет НАП не прилагаше този ред до миналата година, а вместо това данъкоплатците трябваше винаги да посочват в платежните нареждания кой вид данъчно или осигурително задължение заплащат и за кой период.       


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    offshore avatar :-|
    Offshore Banking

    Въпреки всички последици, предимствата са в пъти по-големи.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    pirocorp avatar :-|
    Piroman

    До коментар [#1] от "simeonov2":

    Ми не съвсем .... в момента е много трудно да разбереш и какво точно дължиш или какво точно са ти надвзели и се влиза в едни луди правни спорове като добавим и давностните срокове излиза по ефективно да плащаш по нещо и да чакаш да падат по давност отколкото да си изряден ....

  • 3
    antea avatar :-|
    antea

    имам достъп до около 30 такива данъчно-осигурителни сметки, фирми и физически лица, смея да твърдя - абсолютно изрядни данъкоплатци, и за последните два месеца се нагледах на чудеса в новите справки за задължения и внесени суми
    мога да изброя поне няколко чисто технически проблема, които говорят, че системата не е настроена съвсем правилно, но това са детайли (които обаче струват пари на данъкоплатците, които те НЕ дължат - грешно начислени лихви, измислени падежи, неправилно обвързани задължения с преводи и тн..), отделно от това, че офисите на НАП са затрупани с тонове хартия, доказваща и изискваща корекции по сбърканите данъчно-осигурителни сметки, която те не могат да обработят своевременно, защото им идва свръх обичайните задължения

    но най-главният проблем е именно този:
    "Не са ясни някои аспекти от функционирането на единната сметка, като например прихващането и възстановяването на надплатени суми. "
    въпреки че в ДОПК въведоха изричен текст по този въпрос - § 45, уреждащ използването на такива суми за погасяване на възникнали задължения, до момента това не се прилага и от страна на администрацията има официално мълчание
    достатъчно много на брой фирми са кредитирали бюджета с авансовите си вноски, които надхвърлят окончателно дължимите данъци и вместо да използват тези суми за текущите си задължения, са поставени в състояние на неизвестност относно съдбата им, а служители на НАП обикалят семинари и обясняват, че няма как да се направи автоматичното прихващане, защото не вярват на собствената си система (въпреки че виждат отлично постъпилите суми)

    става въпрос за елементарна равнопоставеност в правата и задълженията, която в случая не е изпълнена, и отново за данъкоплатците има само задължения, а вместо права - бюрократични процедури

  • 4
    xmm avatar :-?
    xmm

    ....Спестяването на банкови такси за данъкоплатците е категорично положителен ефект.....
    --------------

    А защо НАП не проведе обществена поръчка за банка,която да ги обслужва?

  • 5
    plap avatar :-|
    plap

    До коментар [#4] от "xmm":
    Защото заедно с поевтиняването на услугата, може да намалее и комисионът.

  • 6
    abby avatar :-|
    abby

    да добавим и факта, че Министерство на финансите по незнайна причина не публикува промени в подзаконовите актове свъзани с промените в закона (въпреки че проектите висят на сайта им поне от месец) и в момента НОИ отказва по-високи обезщетения за болнични на самоосигуряващи се, защото не били платили в срок съгласно Наредбата, въпреки че са платили всичко в срок съгласно закона

  • interpres

    За съжаление предимствата са само на теория, а недостатъците - на практика!

    До момента съм спестила точно 1.1 лв. от банкови такси - подадох 2 платежни вместо 3 за последния месец. С едно не можах да платя всичко, защото вноските за ДЗПО нещо не пасват на многоредовото платежно нареждане. (Може и да е проблем на банката, чийто клиент съм, но става и мой проблем.)

    Но в замяна съм изхарчила около 8 пъти по толкова само за автобусни билети, за да ходя до общината и да подавам заявления за грешки в справката за задълженията! Ако сметна таксите, които плащам на банката за извлечения, които вече съм подавала в НАП, и изгубеното време, излиза, че щеше да е по-добре държавата да не се опитва да ми пести такси за платежни нареждания!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK