д.е.с. Пламен Донев
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Известно е, че от началото на 2013 г. с промени в ДОПК започна прилагането на т.нар. единна данъчно-осигурителна сметка. Макар да беше рекламирана като средство за улеснение на бизнеса и намаление на разходите му за банкови такси при плащане на данъчни задължения, основната цел на администрацията беше с въвеждането на новата система да се пребори с огромната сума несъбрани данъчни приходи, които са с изтичащ давностен срок. Поради това системата на единната сметка се състои в това данъчните задължения да се погасяват по реда на тяхното възникване.
Куриозното в случая е, че и преди промените в ДОПК законът повеляваше такъв ред на погасяване. Най-вероятно обаче поради липсата на административен капацитет НАП не прилагаше този ред до миналата година, а вместо това данъкоплатците трябваше винаги да посочват в платежните нареждания кой вид данъчно или осигурително задължение заплащат и за кой период.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
7 коментара
Въпреки всички последици, предимствата са в пъти по-големи.
Публикувано през m.capital.bg
До коментар [#1] от "simeonov2":
Ми не съвсем .... в момента е много трудно да разбереш и какво точно дължиш или какво точно са ти надвзели и се влиза в едни луди правни спорове като добавим и давностните срокове излиза по ефективно да плащаш по нещо и да чакаш да падат по давност отколкото да си изряден ....
имам достъп до около 30 такива данъчно-осигурителни сметки, фирми и физически лица, смея да твърдя - абсолютно изрядни данъкоплатци, и за последните два месеца се нагледах на чудеса в новите справки за задължения и внесени суми
мога да изброя поне няколко чисто технически проблема, които говорят, че системата не е настроена съвсем правилно, но това са детайли (които обаче струват пари на данъкоплатците, които те НЕ дължат - грешно начислени лихви, измислени падежи, неправилно обвързани задължения с преводи и тн..), отделно от това, че офисите на НАП са затрупани с тонове хартия, доказваща и изискваща корекции по сбърканите данъчно-осигурителни сметки, която те не могат да обработят своевременно, защото им идва свръх обичайните задължения
но най-главният проблем е именно този:
"Не са ясни някои аспекти от функционирането на единната сметка, като например прихващането и възстановяването на надплатени суми. "
въпреки че в ДОПК въведоха изричен текст по този въпрос - § 45, уреждащ използването на такива суми за погасяване на възникнали задължения, до момента това не се прилага и от страна на администрацията има официално мълчание
достатъчно много на брой фирми са кредитирали бюджета с авансовите си вноски, които надхвърлят окончателно дължимите данъци и вместо да използват тези суми за текущите си задължения, са поставени в състояние на неизвестност относно съдбата им, а служители на НАП обикалят семинари и обясняват, че няма как да се направи автоматичното прихващане, защото не вярват на собствената си система (въпреки че виждат отлично постъпилите суми)
става въпрос за елементарна равнопоставеност в правата и задълженията, която в случая не е изпълнена, и отново за данъкоплатците има само задължения, а вместо права - бюрократични процедури
....Спестяването на банкови такси за данъкоплатците е категорично положителен ефект.....
--------------
А защо НАП не проведе обществена поръчка за банка,която да ги обслужва?
До коментар [#4] от "xmm":
Защото заедно с поевтиняването на услугата, може да намалее и комисионът.
да добавим и факта, че Министерство на финансите по незнайна причина не публикува промени в подзаконовите актове свъзани с промените в закона (въпреки че проектите висят на сайта им поне от месец) и в момента НОИ отказва по-високи обезщетения за болнични на самоосигуряващи се, защото не били платили в срок съгласно Наредбата, въпреки че са платили всичко в срок съгласно закона
За съжаление предимствата са само на теория, а недостатъците - на практика!
До момента съм спестила точно 1.1 лв. от банкови такси - подадох 2 платежни вместо 3 за последния месец. С едно не можах да платя всичко, защото вноските за ДЗПО нещо не пасват на многоредовото платежно нареждане. (Може и да е проблем на банката, чийто клиент съм, но става и мой проблем.)
Но в замяна съм изхарчила около 8 пъти по толкова само за автобусни билети, за да ходя до общината и да подавам заявления за грешки в справката за задълженията! Ако сметна таксите, които плащам на банката за извлечения, които вече съм подавала в НАП, и изгубеното време, излиза, че щеше да е по-добре държавата да не се опитва да ми пести такси за платежни нареждания!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.