Плоският данък под прицел
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Плоският данък под прицел

Плоският данък под прицел

Защо той е по-справедлив в сравнение с прогресивното облагане на доходите

7461 прочитания

Бедните винаги биха предпочели прогресивни методи на облагане, докато богатите - регресивни такива. Плоският данък се разполага по средата между двете крайности.

Темата за запазването или отмяната на плоския данък стана отново актуална покрай предстоящите парламентарни избори. Приблизително половината от партиите, имащи някакво реално политическо присъствие, вече се обявиха за премахването на плоския данък, съответно за въвеждането на по-високи ставки за облагане на по-високите доходи. В поредица от статии ще се опитам да посоча причините, поради които считам, че плоският данък е по-справедлив в сравнение с прогресивния данък и че отмяната на плоския данък е чист популизъм без ползотворни икономически или фискални ефекти.

Плащат ли богатите по-голям данък?

Широко разпространено е мнението, че при плоския подоходен данък и бедните, и богатите[1] плащат един и същ данък – винаги е 10%. Това се възприема като несправедливо, тъй като богатите очевидно имат по-големи финансови възможности и следователно следва да плащат по-голяма сума като данък.

В системата на плоския данък обаче се случва точно това. Ако едно лице получава брутна заплата от 350 лв., той ще дължи данък от 35 лв.[2]. Друго лице получава заплата от 3500 лв. (да се престорим, че това е признак за богатство) и съответно дължи данък 10%, т.е. 350 лв. Както се вижда, лицето, получаващо 10 пъти по-висок доход, плаща и 10 пъти по-голям данък. В нашия пример данъкът, дължим от богаташа, всъщност е равен на цялата заплата на бедния. Справедливо ли е това?

Според бедните

Интересното е, че почти всички биха отговорили на този въпрос с не. От камбанарията на бедния нещата изглеждат като че богатият да трябва да плаща още повече – не само 10 пъти по-голям данък, а многократно повече. Богатият има пари, може да си го позволи. Съответно бедният никакъв данък не трябва да плаща, тъй като не му стигат парите. Това е принципът на облагане според възможностите, а прогресивното облагане е негов изразител.

Според богатите

Перспективата на богатия е очаквано доста по-различна. При положение че плаща в пъти по-висок данък и най-вече че изобщо плаща данък (вместо да крие доходите си), за него е важно какво получава от държавата срещу своите пари. Нека припомним, че държавата събира данъци, за да може да оказва определени публични услуги – например държавно управление, опазване на вътрешния ред (полиция), образование и т.н. Доколко ефективно и ефикасно държавата оказва тези публични услуги е съвсем отделна тема. Въпросът е дали богатият получава 10 пъти повече или 10 пъти по-добри публични услуги, след като плаща 10 пъти повече данъци.

Очевидният отговор е не. Някои публични услуги се ползват в равна степен от бедни и богати. Например отбрана – армията пази сигурността на държавата еднакво за всички нейни граждани. Други публични услуги богатият ползва дори по-малко, въпреки че плаща повече. Например богатият може да изучава децата си в частни училища и университети (в България или в чужбина), тъй като не е доволен от качеството на публичното образование. Богатият може например да плаща на частни охранители, тъй като не получава сигурност от работата на полицията.

Да плащаш повече, а да получаваш по-малко е ситуация, която трудно може да се определи като приемлива за потърпевшите лица. Това е като да отидеш в магазина и ако получаваш 350 лв. заплата, да можеш да си купиш 1 кг сирене за 8 лв. Но ако заплатата ти е 3500 лв., цената за теб да бъде 80 лв., но за половин килограм.

Та справедливото от гледна точка на богатия би било да се плаща данък съразмерно на получаваната публична услуга. Това може да е под формата на такса за услуга – например финансиране строежа и поддръжката на магистрали от таксите на ползващите пътя вместо от общо събираните данъци от всички (и ползващи, и неползващи). Ефектът може да се постигне и под формата на данък с еднакъв размер за всички независимо от техния доход[3] за онези услуги, които се ползват в приблизително еднакъв размер. Последното е форма на регресивно подоходно облагане и се ползва с крайна непопулярност, което е напълно естествено предвид все още живата утопия за социална пазарна икономика.

Разумният компромис?

Както посочих по-горе, бедните винаги биха предпочели прогресивни методи на облагане, докато богатите биха предпочели регресивни такива. Плоският данък (известен още и като пропорционален данък) се разполага по средата между двете крайности. Той балансира между интересите на всички групи в обществото.

Но както всеки един компромис плоският данък е нестабилен, тъй като динамиката във и между групите в обществото може да породи необходимостта от нов компромис. В следващата статия ще разгледам негативните ефекти от преминаването към прогресивно облагане.

(Следва продължение)

[1] На каквото и да се базира подобно разграничение

[2] С оглед опростяване изключвам влиянието на осигуровките

[3] По подобие на Poll Tax на Маргарет Тачър, заради който тя в крайна сметка губи премиерската си позиция след близо 12 години на поста

Бедните винаги биха предпочели прогресивни методи на облагане, докато богатите - регресивни такива. Плоският данък се разполага по средата между двете крайности.

Темата за запазването или отмяната на плоския данък стана отново актуална покрай предстоящите парламентарни избори. Приблизително половината от партиите, имащи някакво реално политическо присъствие, вече се обявиха за премахването на плоския данък, съответно за въвеждането на по-високи ставки за облагане на по-високите доходи. В поредица от статии ще се опитам да посоча причините, поради които считам, че плоският данък е по-справедлив в сравнение с прогресивния данък и че отмяната на плоския данък е чист популизъм без ползотворни икономически или фискални ефекти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

33 коментара
  • 1
    nuzzo avatar :-|

    Точен, аналитичен и справедлив анализ касаещо прякото данъчно облагане.
    ДСБ да ме извинят, но грешат, относно искането си за промяната равнопоставеността в облагането, каквото е в момента.
    Нека да прочетат тази статия....няколко пъти.

  • 2
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Бих добавил, че прогресивния данък:
    - е по-трудно събираем защото изисква много по-професионална данъчна администрация от тази която реално имаме
    - дава повече стимул и морално оправдание на хората с по-високи доходи да крият доходи/или оптимизират данъци
    - с правилото си "спечели повече, плати повече" не поддържа развитието на предприемачески дух, дори обратното

    Разбира се не бива да се забравя, че в тази работа с данъците има още и елемента "честност". Обществената ценност на печалбата на някой, който е основал завод и отворил работни места едва ли е съпоставима с тази на някой спекулирал и спечелил на борсата.

  • 3
    philipotel avatar :-P
    Durruti

    С такива апологети плоския данък май няма нужда от врагове. Богатия можел да праща децата си в частни училища и да наема гавази, затова не трябвало да плаща за образование и полиция. Той може да си купи и хеликоптер, защо да плаща за пътища? Щото богатият явно е някакво вълщебно животно, което реализира печалба без да използва каквито и да е обществени услуги и инфрасттруктура. Това, че продава услугите и продуктите си в среда и на клиенти, зависими от съответните обществени услуги и инфраструктура някак си няма никакво значение. И това ако приемем, че си изкарва богатството с честен труд, а не по хилядите други начини...

  • 4
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Плоският данък е справедлив, но и допринасящ за опростена данъчна система.

    По-прогресивен от него обаче би бил висок ДДС с елиминиране на данъците върху доходите. По този начин ще се облагат покупките на всеки един и ще се елиминира възможността за укриване на доходи. Колкото си по-богат и купуваш, толкова повече ще внасяш в хазната.

  • 5
    meanmoonshiner avatar :-|
    meanmoonshiner

    Ще следя внимателно коментарите. Ако установя, че тази статия се възприема като нещо по-различно от трогателен опит за стряскане на публиката с радикално-индивидуалистки включвания, ще съм много притеснен.
    Консуматорство, липса на какво да е чувство за общност и общностна солидарност, противопоставяне на бедни и богати, изразено с претенция едва ли не научно съчинение!
    А къде, авторе, богатият се формира като човек и собственик на имущество? Извън обществото ли? В своята чуплива кула от слонова кост, срамежлив като мимоза? Откъде черпи пряко и косвено имуществени и неимуществени блага? Къде живее, работи, диша въздух, вечеря?
    Много ми се ще на такива самозабравили се хора, да им бъде отстъпена територия, в която да се нанесат с всичките си скъпоценни принадлежности. Все ми се чини, че останалите, които поне се опитваме да обичаме ближния, ще се оправим и без тяхното мърморене, че дават повече, отколкото получават.
    Като че ли е възможно да получат всичко. Като че ли изгодната сделка, високата печалба, притежанието и неговата безкрайна хипертрофия единствено осмислят живота.

  • 6
    tsyrvulan avatar :-|
    tsyrvulan

    Божеее кaкви ги е нaтворил aвторa нa тaзи тъй нaреЧенa стaтия. Aвторе, товa което крепи богaтството нa богaтия не сa и не могaт дa бъдaт шепa гaвaзи които нaселението нa двa жилищни блокa може дa нaсмете и схрускa зa зaкускa, a е зaконностa, прaворaздaвaтелнaтa и прaвоохрaнителнa системa, и не нaпоследно място ценностнaтa системa нa обществото. Богaтия кaкто и бедния сa Чaст от товa общество с ОБЩИ идеaли и морaлни ценности ( в родинaтa се птедпилaгa Че горенaписaното вaжи, но не е сигурно ). Тa знaЧи aко твърдението ми е вярно тогaвa всиЧки имaт зaдължения към товa общество и когaто имa проблеми с функционирaнето нa фундaментaлни обществени/държaвни системи порaди липсa нa ресурс/пaри е нормaлно необходимите средствa дa се нaбaвят под формaтa нa дaнъци от тези които могaт дa плaтят повеЧе без товa дa зaстрaши нормaлното им съществувaне - богaтите. Интересно ми е кaк aвторът зaщитник нa тезaтa зa плоския дaнък ще обясни фaктa Че нaй-просперирaщите обществa имaт прогресивно подоходно облaгaне? Или си мисли Че сa извънземни?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 7
    kihano avatar :-|
    kihano

    Тая статия е на ниво кръчмарски приказки (което е нивото на зловредния институт ИПИ) и въобще не виждам защо е напечатана тук. Не знам какво значи д.е.с. но Пламен Донев явно не разбира от икономика. Нека обясня къде му е грешката.
    Първо, авторът очевидно изхожда от тезата, че разпределението на доходите осъществявано от пазара е справедливо и затова богатия трябва да плаща толкова данък, колкото и бедния, щото видите ли ползвали еднакви държавни услуги. Ама бедните не им харесвало и отнемайкъде богатите трябвали да се съгласят на компромисния плосък данък. Само дето разпределението на доходите, което пазарът подсигурява въобще не е справедливо и не може да бъде такова тъй като оставен сам на себе си пазарът води безкрайно разслояване между бедни и богати. Това се потвърждава както от световната практика, така и от компютърни симулации http://www.antipropaganda.comxa.com/ParStat2.html#razp102 . С други думи, оставянето на пазара да разпределя доходите води до дисбаланс между бедни и богати, а оттам и до социална и икономическа нестабилност. Пагубното влияние върху обществото го оставям настрана.
    Второто следва от първото. Плоският данък е линейна трансформация на скалата на доходите и по този начин не възпрепятства разделението по доходи до което водят пазарните отношения. Нека поясня с пример. Ако лицето А получава 1000 лева а лицето Б 100, то отношението между доходите им е 10 към 1. Нека отнемем по 10% от всеки, получаваме 900 лв за А и 90 за Б. Отношението на дохода на А към този на Б отново е 10 към 1. Нека сега ставката е прогресивна и от А отнемем 40%, т.е. той остава с 600 лв. Тогава отношението е 20 към 3 или 6.67 пъти. Неравенството между А и Б намаля от 10 пъти на 6.67 пъти. Така прогресивният данък е мярка за ограничаване на безкрайното доходно и имуществено разслояване в обществото. Прогресивното облагане е начин за смекчаване на един от главните дефекти на капиталистическата система. Учудвам се, че нашите "експерти" не знаят това. Явно пак са спали някъде и не са си научили урока та ни представят тук някакви фалшиви аргументи за извратена справедливост с които защитават алчността на богатите и правото им на незаслужен доход. Сякаш в САЩ и Западна Европа са тапънари, че още плащат по прогресивна ставка. Чудя се как не се намери един човек в българското медийно пространство за да обясни какъв е смисъла на прогресивния данък? Даже от тия които искат да го връщат! Четете, момчета и момичета, четете http://www.antipropaganda.comxa.com/ZastProm.html , че тия неща в България май няма откъде да ги научите!

  • 8
    nsu16354744 avatar :-P
    nsu16354744

    [quote#1:"nuzzo"]ДСБ да ме извинят, но грешат, относно искането си за промяната равнопоставеността в облагането, каквото е в момента.
    Нека да прочетат тази статия....няколко пъти.[/quote]

    ДСБ са наясно , но идват избори........
    оФцете трябва да се ухажват..

    иначе 4 % бариера е мираж за тях

    Някога , в Царство България е имало нещо подобно на плосък данък , мисля че е бил диференциран по отрасли но е бил в рамките на 13 - 17 %

    Важното е било ,че не е бил "Данък Печалба" а "Данък Оборот"

    т.е. Файда от удобни юрисдикции , свободни безмитни зони - ЙОК ;)

    имало е и "Закон за Първа Покупка на Държавата" на входна митница -

    пр. Внасяш гащи на 1 лв по фалшив инвойс а дребната цена в магазина е 10 лв !

    Бирникът на митницата Слага РЪКА на цялото карго-плаща ти го по 1 лв - без право на Обжалване........

    но тогава е имало Държава а не матрялотеритория

  • 9
    voxy avatar :-|
    voxy

    1. Голяма част от необразованите и бедни не правят разлика между процент и абсолютна сума и си мислят че и богатите плащат 35 лева като тях, защото постоянно едни партии им подхвърлят как било несправедливо всички да плащали еднакво

    2. Няма богати идиоти, които да плащат неразумни данъци, а когато някой направи данъците абсурдни се получава точно обратния ефект, всички почват да си крият доходите или да ги прекарват през фирмите си

    3. Първата година от вкарването на плоския данък, въпреки че ДОД е намален над 2 пъти - преди това минималната ставка е била 20%, приходите се увеличават, т.е. очевидно е имало масово изсветляване на икономиката, точно обратното ще се случи ако някой реши да върне скалите от което най-много ще загубят бедните

  • 10
    georgespm avatar :-|
    georgespm

    Аргументите на автора на тази статия са меко казано абсурдни.
    Примера за 35лв. и 350лв. данък е доста глупав. Това което не е казано е че за нормален живот в България (пари за жилище, кола, деца, почивки, разходи...) е не по-малко от 1500лв. на човек. Този който взима 350лв на колко работи трябва да работи за да отиде на почивка веднъж годишно? А дали може да си плати тока, наема, храната с тези пари? От друга страна, богатия който взима 3500лв. (който всъщност не е богат в ставнение с тези които изкарват по няколко стотин хиляди и заради които беше въведен този данък) има пре достатъчно средства след данъка за да води нормален живот. Проблема е следния. Във всички развити държави има прогресивно облагане на доходите. Защо ли? Защото приходите в една държава идват от данъци и от печалби от държавни предприятия. В България държавните предприятия ги приватизираха (последния пример е Булгартабак който е носел по 90 млн. лв. на хазната годишно преди да бъде приватизиран и 33%-я дял в ЕРП-тата който носеше в пъти повече печалба за хазната както и контрол над сектора). Освен че този плосък данък не е социално справедлив, той носи много по-малко приходи в хазната. Един човек който взима 200,000лв годишно ще плати данък от 20,000лв вместо 100,000лв. Когато в хазната влизат по-малко пари, как пенсиите да се вдигнат над прага на бедността? Как да се вдигнат заплатите на лекарите и да не се закриват болници? От къде пари за образование? Наука? Как да спрат младите да напускат България?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK