Страсбург, имаме проблеми!
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Страсбург, имаме проблеми!

Страсбург, имаме проблеми!

С последните изменения в закона за публичността на имуществото Народното събрание изпрати Сметната палата на челен сблъсък с европейските съдилища

3886 прочитания

В мотивите към законопроекта не са посочени ясно целите, които налагат разкриването на имуществото на частни лица.

С приемането на последните изменения в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор ("Закон за публичност на имуществото"), българската държава прави уверена стъпка в грешна посока. Приетите изменения задължават редица лица от частния сектор да декларират публично обширна лична информация за своето имущество и доходи. По този начин пряко се засяга личният живот на граждани, които не заемат публични длъжности, не се разпореждат със средства от държавния бюджет и не упражняват властнически правомощия. Въпреки тези очевидни факти в последните дни на своята дейност 41-ото Народно събрание реши грубо да наруши конституционните права на редица български и чуждестранни граждани. При неясни мотиви Народното събрание прие един закон, които позволява на българската Сметна палата да публикува в своя публичен регистър лична информация за имуществото и доходите на редица частни лица.

На война като на война

Измененият закон "обява война" не на корупцията, а на основни европейски ценности, гарантирани от фундаменталните права, предвидени в българската конституция и приложимото европейско законодателство. Директива №95/46/ЕО ("Директивата") относно защитата на лични данни и чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи ("Конвенцията") предвиждат редици реално приложими принципи и правила, задължителни за българските институции, които ефективно могат да предпазят гражданите от законодателния произвол.

В решението на Съда на ЕС по ключовото дело Rechnungshof (C-465/00, [2003]) съдът в Люксембург е систематизирал критериите, при които е допустимо ограничаването на правото на личен живот от страна на държавата. На първо място, при преценка дали е засегнат личният живот на лицата е възприет широк критерий, който включва както непосредственото обкръжение и контакти на дадено лице, така и неговия  професионален живот (Niemietz [ECHR] и Société Colas Est and others v. France [ECHR]). Това безспорно е налице при българския закон, засягащ работата на управителните и контролните органи на частни дружества и неправителствени организации. На второ място, законът нарушава изискването за легитимни цели. В мотивите към законопроекта не са посочени ясно целите, които налагат разкриването на имуществото на частни лица. Изразеният аргумент, че обществото "има право да знае имущественото състояние на лицата", пряко противоречи на основното право на неприкосновеност на личния живот на гражданите. Също така разкриването на тези лични данни е ирелевантно за противодействието срещу корупцията и предотвратяването на конфликта на интереси, защото тези лица не заемат държавни постове, подлежащи на граждански контрол.
На трето място, мерките, предвидени в закона, нито са необходими, нито са пропорционални спрямо поставените цели. Лицата, подложени на новия режим, са длъжни по принцип да декларират доходите си пред данъчни власти в България, информация за притежаваните от тях недвижими имоти е публично достъпна в имотния регистър, а прокуратурата и полицията могат винаги да правят проверки на тяхното имуществено състояние, ако имат достатъчно основание за това. Следователно декларирането не е необходимо, защото държавните органи имат и могат да се сдобият с тази информация винаги въз основа на вече съществуващите си правомощия. От друга страна, последващото публикуване на декларациите засяга в още по-голяма степен личния живот на лицата и отива отвъд поставените цели на закона, което прави тези мерки непропорционални. Законът нарушава и изискването за предвидимост, установено в решението на Съда в Страсбург по дело Rekvényi v. Hungary [ECHR]. Приетите промени влизат в сила в изключително кратък срок, което пречи на засегнатите лица да съобразят своето поведение с него. Преструктурирането на дружествата, напускане на стария мениджмънт, нежелаещ да работи при новите утежняващи условия, и намирането на заместници е невъзможно в предвидения изключително къс срок. Чрез нарушаването на личната неприкосновеност на ръководния персонал и поради напускането на ключови специалисти на практика се възпрепятства и спира дейността на засегнатите търговски дружества, синдикални и работодателски организации. В заключение, решението по делото Rechnungshof е недвусмислено. Подобна държавна намеса в личния живот е неоправдана и недопустима, ако не са спазени всички критерии. При условие че решението на съда на ЕС касае засягането на правата на австрийски държавни служители единствено във връзка с публикуване на информация за получаваните доходи, то българският закон съставлява още по- неоправдано и недопустимо нарушаване на личната неприкосновеност на частни лица.
  (Без)полезен ход

Независимо от това дали сте убедени в правото на неприкосновеност на личния живот на гражданите, няма как да отречете, че този закон е вреден за всички. Това е така не само защото затвърждава непредвидимостта и недалновидността на българския законодател, а защото, ако се позволи днес да бъдат нарушавани основните права на едни, утре ще дойде ред на други граждани. Тези законодателни промени допълнително влошават условията за правене на бизнес в България. Всеки чуждестранен инвеститор сериозно ще се замисли, преди да инвестира в държава, в която не може да назначи висококвалифициран, опитен и добре платен мениджмънт, ако рискува неговите служители да бъдат подложени на недопустима намеса и произвол от страна на държавата спрямо техния личен живот.

Да бъдем европейска държава или не? Това се пита

Защитата на личните данни е израз на фундаменталното право на защита на личния живот на всеки човек и всяка неоправдана намеса е грубо нарушение на основни европейски ценности. Господството на правото и защитата на личната неприкосновеност не са украшение на европейските нации, а главната причина за техния успех. Поради членството си в ЕС и ратифицирането на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи двете съдилища в Страсбург и Люксембург няма да позволят на българската държава и нейните институции произвола, произтичащ от новите законови изменения.

От друга страна, ако институциите наистина желаят де се справят с корупцията, конфликта на интереси и незаконно придобитото имущество, то те просто трябва да започнат ефективно да прилагат вече действащите закони, а не да търсят измислени врагове в лицето на частния бизнес.

В мотивите към законопроекта не са посочени ясно целите, които налагат разкриването на имуществото на частни лица.

С приемането на последните изменения в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор ("Закон за публичност на имуществото"), българската държава прави уверена стъпка в грешна посока. Приетите изменения задължават редица лица от частния сектор да декларират публично обширна лична информация за своето имущество и доходи. По този начин пряко се засяга личният живот на граждани, които не заемат публични длъжности, не се разпореждат със средства от държавния бюджет и не упражняват властнически правомощия. Въпреки тези очевидни факти в последните дни на своята дейност 41-ото Народно събрание реши грубо да наруши конституционните права на редица български и чуждестранни граждани. При неясни мотиви Народното събрание прие един закон, които позволява на българската Сметна палата да публикува в своя публичен регистър лична информация за имуществото и доходите на редица частни лица.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    "Да бъдем европейска държава или не? Това се пита"-Ако питате мене-да,ако питате Яне Янев и Волен Сидеров,отговорът е:"Само през трупа ми!".

  • 2
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    България никога не е била държава на европейските ценности и - като гледам - и никога няма да стане.
    Янето напълни душата на целокупния български народ по законов начин да надзърне под юргана на "частниците". И какво видя там? Нищо особено: никакви разпилени диаманти, никакви делви с жълтици...Някакви идеални части, някакви четвърт коли... За сведение на любопитните, милионите са другаде...
    Същите тези сега щели да гласуват в мнозинството си за ГЕРБ, казват социолози.
    Някой да е изненадан?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK