С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 29 май 2013, 16:30, 15559 прочитания

Какво предвижда програмата "Региони в растеж" 2014 - 2020 г.

Ще се инвестира в инфраструктура, индустриални зони, регионален туризъм

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Региони в растеж" 2014 - 2020 г. е една от оперативните програми, които България разработва за участие в изпълнение на Общата стратегическа рамка на ЕС за следващия програмен период. Основната й цел е осигуряването на устойчив и балансиран икономически растеж и създаването на нови работни места. Тя ще бъде постигната чрез инвестиции в сферата на енергийната ефективност, индустриалните зони, регионалния туризъм, пътната инфраструктура и използването на финансовите инструменти за насърчаване на предприемаческия дух. В допълнение, подходът, който е възприет по оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) за подкрепа на предефинирани проекти, предоставя възможност бенефициентите да планират адекватно своите разходи за подготовка на проекти и средствата за съфинансиране.

Предвижда се ОПРР да включва осем приоритетни оси:


Приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие"

Основната роля на този приоритет е да подкрепи инвестиции в рамките на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) на 67 града. За този приоритет са определени около 63% от финансовия ресурс на програмата.

Конкретни бенефициенти ще са 67 общини и финансови инструменти за проекти, генериращи приходи. Ще бъде подкрепено изпълнението на шест инвестиционни приоритета, включващи списък от примерни дейности за реализация.



- Основните дейности, които предвиждаме за прилагане в рамките на първия инвестиционен приоритет, са свързани с осъществяване на мерки за енергийна ефективност в жилищните и административните сгради на държавната и общинската администрация, както и обновяване на общите им части, вкл. дейности по конструктивно укрепване.

Възнамеряваме значително да се увеличи финансовият ресурс за мерките за енергийна ефективност.

- Вторият ключов инвестиционен приоритет в рамките на приоритетна ос 1 е за подкрепа на действия за подобряване на градската околна среда. Той включва изпълнение на три групи дейности. Основната е свързана с обновяване на градовете чрез инвестиции в зони за обществен отдих - например паркове, зелени площи, детски площадки, зоопаркове, градски площади и др. За повишаване на конкурентоспособността и привлекателността на градските територии ще бъде поставен фокус и на изграждането на техническа инфраструктура в индустриалните зони на градовете, както и подобряване на икономическата активност на тези места. А интервенциите в спортна инфраструктура ще осигурят възможност за провеждане на масови спортни и други обществени събития в градовете.

- Третият приоритет е насочен към развитие на културната инфраструктура в градовете чрез инвестиции в театри, читалища, библиотеки, музеи, опери, галерии, изложбени зали и други обекти, свързани с културния живот. Предвижда се мерките за подкрепа на читалища и библиотеки да бъдат изключени от планираното използване на финансови инструменти и да бъдат финансирани изцяло с безвъзмездна помощ.

- Приоритет 4 е насочен към инвестиции в образователна инфраструктура - например детски ясли и градини, основни и средни училища. Основната цел е намаляване броя на преждевременно отпадналите от училище в съответствие с целите на "Стратегия Европа 2020".

- Инвестиционен приоритет 5 е насочен към развитие на социалната инфраструктура. Основните дейности за подкрепа са свързани с осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи, както и на хора в неравностойно положение. Предвижда се да бъде създадена и подходяща общинска инфраструктура за предоставяне на услуги за деца и възрастни хора, които не са част от процеса на деинституционализация – дневни центрове, приюти, кризисни центрове, социални общежития и др. Изискването към градовете е минимум 5% от бюджета на ИПГВР да бъде заделен за осъществяване на инвестиции в социалната инфраструктура. Специален фокус ще представляват социалните зони за въздействие за максимално адресиране на нуждите на маргинализираните групи от обществото и по-специално ромите.

- Инвестиционен приоритет 6 е за развитие на устойчив градски транспорт. Целта е да мултиплицираме и надградим постигнатите резултати през сегашния програмен период в тази област. Фокусираме подкрепата за развитие на транспортната и прилежащата инфраструктура, системи за управление и контрол на трафика и градския транспорт, превозни средства, достъпна архитектурна среда и др.

Основната цел на секторна

приоритетна ос 2 "Държавна образователна инфраструктура"

на програмата е за намаляване броя на преждевременно отпадналите от училище и повишаване броя на хората с висше образование. Подкрепата ще бъде насочена за общообразователни, специални и професионални училища - държавна собственост, с национално и регионално значение и професионални училища по туризъм, подчинени на съответните секторни министерства. Планираме да подкрепяме развитието и на висшите училища.

Приоритетна ос 3 "Регионална здравна инфраструктура"

е насочена към модернизация на здравната инфраструктура в градовете. Подкрепата ще бъде за акредитираните лечебни заведения - държавна собственост, с национално и регионално значение, както и за общински болници.

Приоритетна ос 4 "Регионална социална инфраструктура"

предвижда подкрепа за реализиране на процеса по деинституционализация на деца с увреждания и възрастни хора. Продължаваме стартиралия процес по деинституционализация през този програмен период, като добавяме и подкрепата за възрастните хора.

Две са основните цели на

приоритетна ос 5 "Регионален туризъм":

опазване, популяризиране и развитие на културното и природното наследство чрез насърчаване на регионалния туризъм и местния икономически потенциал и създаване на нови форми на заетост в регионите и постигане на устойчив икономически растеж. Предвижда се финансиране на ограничен брой предварително определени културни и природни атракции от национално и световно значение и религиозни обекти, разположени на цялата територия на страната.

Приоритетна ос 6 "Регионална пътна инфраструктура"

е насочена към подобряване на свързаността и достъпността на мрежата от градове и обектите на културното и природното наследство с Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Инвестициите ще са в първокласни, второкласни (извън TEN-Т мрежата) и третокласни пътища. Ще бъдат финансирани определен брой пътни отсечки от национално и регионално значение, предварително определени на базата на разработена пътна стратегия до 2020 г. и методология за приоритизирането им от Агенция "Пътна инфраструктура".

Приоритетна ос 7 "Превенция на риска"

бе определена на осмото заседание на тематичната работна група за разработване на ОПРР 2014 - 2020 г. Допълнително ще бъдат дискутирани и детайлизирани дейностите и бенефициентите.

Приоритетна ос 8 "Техническа помощ"

е в подкрепа на укрепване и повишаване на административния капацитет на управляващия орган и бенефициентите по програмата.

--------------------------

Деница Николова е ръководител на управляващия орган на оперативна програма "Регионално развитие" 2007 - 2013 от края на 2011 г. Завършила е УНСС със специалност "Финанси" - магистър по икономика, има специализация по "Управление на европейски структурни фондове" от Института по публична администрация и европейска интеграция. Преминала е през множество обучения, свързани с управлението на проектния цикъл и по-специфичните области в управлението на европейските средства. Има над 18 години професионален опит, от които седем - в управление на проекти и програми, финансирани от ЕС. От 2007 до 2010 г. работи като експерт и началник-отдел в дирекция "Национален фонд" към Министерството на финансите. Била е и главен директор на главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5509 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 5900 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Бизнесът и публичните регистри – кой кого обслужва

Практически проблеми в дейността на търговския, имотния и централния регистър на особените залози

Още от Капитал
Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10