Тиха национализация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тиха национализация

Тиха национализация

Законът позволява отчуждаването на частни имоти за държавни нужди да става, без да са уведомени лично засегнатите собственици

5110 прочитания

Срокът за обжалване на акта за отчуждаване започва да тече не от узнаването от страна на собственика, а от публикуването му в Държавен вестник.

С приетите промени в Закона за държавната собственост (ЗДС) през 2003 г. беше поставено начало на постепенната ерозия на защитата на частната собственост в Република България. Измененията дадоха право на българската държава да отчуждава недвижими имоти - частна собственост, за държавни нужди, без да уведомява лично засегнатите собственици. Личното уведомление беше заменено от публикация на акта за отчуждаване в Държавен вестник (ДВ) (чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗДС). Впоследствие, през 2010 г., същият режим беше въведен и в Закона за общинската собственост (ЗОС) при отчуждаването на имоти за общински нужди (чл. 27, ал. 1 от ЗОС). И в двата случая срокът за обжалване на акта за отчуждаване започва да тече от момента на публикацията в ДВ, а не от момента на узнаването от страна на собственика. По този начин лицата ефективно се лишават от достъп до съд, защото практически не научават, че срокът за обжалване тече. Държавната администрация се възползва от това, като постановява в пъти по-малки обезщетения от реалната стойност на имотите, които поради практическата пречка за обжалване се оказват окончателни.

Прилагането на този режим означава, че е възможно да разберете, че вашата къща е отчуждена от държавата или общината в момента, в който пристигнат багерите да я съборят, когато вече всички срокове за защита са безвъзвратно изтекли. Не е ясно откъде българският законодател е почерпил вдъхновение за подобни законодателни изменения. Трябва да се отбележи обаче, че случайно или не, през 2003 г. излезе новото издание на една небезизвестна книга на Дъглас Адамс. От друга страна, в мотивите към законопроектите единствено е посочено, че промените се правят с цел "по-бързата реализация на обекти".

Законодателната уредба в този вид категорично нарушава правото на защита на българските граждани, установено в чл. 56 от конституцията и чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Конвенцията). В началото на годината, на 15.01.2013, след като беше сезиран с искане, омбудсманът атакува пред Конституционния съд (КС) редица разпоредби, включително гореспоменатите чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗДС и чл. 27, ал. 1 от ЗОС. Към настоящия момент КС все още не се е произнесъл. Поради оскъдната практика на КС в тази материя отново решаваща ще бъде авторитетната юриспруденция на съда в Страсбург.

Право на съдебна защита

Съдът в Страсбург е постановил най-много решения по чл. 6 в сравнение с всички останали разпоредби на Конвенцията. Първата алинея на член 6 установява минимални стандарти за справедливо правосъдие, на които правните системи на държавите членки трябва да отговарят. Ефективният достъп до съд е изведен в практиката на съда в Страсбург като фундаментална предпоставка за правата, предвидени по този член. Приложното поле на тази разпоредба включва както граждански, така и наказателноправни дела. Съгласно практиката на Страсбург [напр. Oerlamans v. the Netherlands, 27 November 1991] отчуждаването на частна собственост се третира като засягащо граждански права и следователно попада под защитата на чл. 6 от Конвенцията.

Разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗДС и чл. 27, ал. 1 от ЗОС практически лишават собствениците от право на достъп до съд. Държавен вестник, макар и теоретично достъпен за всички граждани, не може да бъде на практика непрестанно следен от тях. Поради тази причина собствениците на недвижими имоти на територията на Република България са в реална невъзможност да установят, че срокът за обжалване на административен акт за отчуждаване е започнал да тече.

Постоянното следене на ДВ - невъзможно

Съгласно съдебното решение по дело De Geouffre de la Pradelle v. France, no. 12964/87, 16/12/1992 на Европейския съд по правата на човека правото на достъп до съд не е абсолютно и може да бъде подложено на ограничения, но тези ограничения не трябва да го засягат по начин, който накърнява неговата същност. Казусът касае френски гражданин, притежаващ 250 хектара земя в департамента Corrèze. Върху имота с административен акт са наложени определени ограничения, които могат да бъдат обжалвани от страна на заинтересованите лица. Актът е публикуван в Официалния вестник на Френската република, а срокът за обжалване започва да тече от датата на публикацията. Собственикът научава за акта месеци след публикацията и подава жалба срещу него до френския съд. Жалбата е отхвърлена като просрочена, а съдът приема, че срокът за обжалване е изтекъл. Съдът по правата на човека категорично отхвърля заключението на френския съд.

Според съда в Страсбург гражданите имат правото да очакват система, която постига справедлив баланс между техните собствени интереси и интересите на държавата. На гражданите трябва да бъде осигурена "ясна, практическа и ефективна възможност" да оспорят пред съд административния акт, който пряко засяга правото им на собственост. Такава възможност липсва, в случай че срокът за обжалване започва да тече от публикация в Официалния вестник на държавата, защото не може да се очаква от собствениците "да следят безкрайно всеки брой на Официалния вестник с месеци и години наред".

Това тълкуване на съдебна практика на съда в Страсбург е пряко приложимо и спрямо българското законодателство. В случай че български съд констатира противоречие между чл. 6 от Конвенцията и разпоредби от българското законодателство, той следва да откаже приложението на последните. Това се отнася както до уредбата в ЗДС и ЗОС, така и до други неравноправни и несправедливи режими, които ефективно препятстват гражданите да защитят своите права пред съда.

Ред е на КС

Видно е, че ЗДС и ЗОС позволяват извършването на скрита национализация и поставят частните собственици пред свършен факт. Подобни законодателни своеволия обаче завещават още по-големи разходи и разноски за фиска, изразяващи се в обезщетенията, присъждани в Страсбург.

Това ще бъде така, докато законодателят разбере, че частната собственост е най-голямата гаранция за личната свобода на всеки гражданин, а ефективната защита на правата на гражданите не е досадна пречка пред "реализацията на обекти", а основната цел на всяка свободна държава. Ред е на КС да постанови своето решение и да утвърди принципите на правовата държава, конституцията и Конвенцията, като отмени сегашния режим на фиктивно уведомяване чрез ДВ.

Срокът за обжалване на акта за отчуждаване започва да тече не от узнаването от страна на собственика, а от публикуването му в Държавен вестник.

С приетите промени в Закона за държавната собственост (ЗДС) през 2003 г. беше поставено начало на постепенната ерозия на защитата на частната собственост в Република България. Измененията дадоха право на българската държава да отчуждава недвижими имоти - частна собственост, за държавни нужди, без да уведомява лично засегнатите собственици. Личното уведомление беше заменено от публикация на акта за отчуждаване в Държавен вестник (ДВ) (чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗДС). Впоследствие, през 2010 г., същият режим беше въведен и в Закона за общинската собственост (ЗОС) при отчуждаването на имоти за общински нужди (чл. 27, ал. 1 от ЗОС). И в двата случая срокът за обжалване на акта за отчуждаване започва да тече от момента на публикацията в ДВ, а не от момента на узнаването от страна на собственика. По този начин лицата ефективно се лишават от достъп до съд, защото практически не научават, че срокът за обжалване тече. Държавната администрация се възползва от това, като постановява в пъти по-малки обезщетения от реалната стойност на имотите, които поради практическата пречка за обжалване се оказват окончателни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    led_zep.23 avatar :-|
    Lady Zeppelin

    "означава, че е възможно да разберете, че вашата къща е отчуждена от държавата или общината в момента, в който пристигнат багерите да я съборят, когато вече всички срокове за защита са безвъзвратно изтекли."
    Означава, че този закон узаконява беззаконието.

  • 2
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    Все повече се замислям и аз дали единствения начин да се оправи батака в българската законодателна и правораздавателна системи не е да минем под юрисдикцията на друга държава от ЕС като например Германия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK