Групов режим на корпоративно данъчно облагане
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Групов режим на корпоративно данъчно облагане

Прехвърлянето на загубите в рамките на групата или консорциума позволява загубите да се пренесат там, където могат да бъдат използвани най-ефективно за данъчни цели.

Групов режим на корпоративно данъчно облагане

Разновидностите му са още една възможност за облекчаване на бизнеса

6137 прочитания

Прехвърлянето на загубите в рамките на групата или консорциума позволява загубите да се пренесат там, където могат да бъдат използвани най-ефективно за данъчни цели.

© Асен Тонев


Въвеждането на групов режим на корпоративно данъчно облагане е препоръчано от Европейската комисия към всички държави в ЕС още през 2006 г. Според проучванията на ЕК, както и според ОИСР това ще приближи данъчната система към неутрално третиране на данъчните субекти, тъй като ще се облага реалната икономическа печалба на групата.

Това от своя страна би повишило ликвидността в групата и би подобрило инвестиционния интерес към държавите, въвели този режим.

 

Корпоративното облагане на юридическите лица в България предвижда всяко юридическо лице да се разглежда като отделен данъкоплатец, който определя собствената си печалба и загуба, без да взима предвид загубите на други дружества от групата, и се облага самостоятелно за печалбата си.

Ако в групата има дружества, които реализират загуби от дейността си и не могат да оползотворят тези загуби през следващите пет години, защото нямат печалби, от които да ги приспаднат, то тези загуби не могат да се пренесат към дружествата в групата, които имат печалба.

Освен това при определяне на облагаемата печалба дружеството увеличава счетоводния си резултат с приходите от сделки, извършвани с други дружества от групата, като за данъчни цели като приход ще бъде призната пазарната цена.

В резултат, ако актив се прехвърля от дружеството майка към неговото дъщерно дружество, дружеството майка ще отчете приход, признат за данъчни цели, а в баланса на дъщерното дружество ще има актив, който при последващо разпореждане (независимо към лице от групата или извън нея) отново ще формира такъв облагаем приход.

Това неминуемо води до двойно данъчно облагане на прехвърлянето на актива в рамките на групата, въпреки че един актив създава една и съща стойност за групата незивисимо дали се намира в собственост на едно или друго дружество от групата. Вследствие печалбите от междугруповите сделки се облагат, въпреки че това не са реални печалби, реализирани на пазара.

Ефектът е, че групата от дружества не плаща данък върху нетната си печалба, а върху по-висока основа, което води до двойно данъчно (свръх) облагане.

Практиките в Европа

Груповият режим на корпоративно данъчно облагане е възприет в множество държави. В някои от страните от ЕС, като Австрия например, е позволено в груповото данъчно третиране да участват не само дружества - данъчни субекти в рамките на една държава, но и дружества - данъчни субекти в другите страни от ЕС. Груповият режим на корпоративно данъчно облагане може да бъде разпознат в четири основни разновидности в държавите от ЕС.

Груповото данъчно облекчение (group relief), прилагано във Великобритания, и режимът на извършване на вноска в групата (group contribution), възприет в Швеция, постигат един и същ икономически резултат, но с противоположен процес. Докато при груповото данъчно облекчение загубите, подлежащи на приспадане при облагане с корпоративен данък, могат да бъдат прехвърлени и да предоставят право на друго дружество (или консорциум, както е във Великобритания) да иска намаляване на данъчната основа за корпоративния данък, то в Швеция дружествата, реализиращи печалба, прехвърлят част от приходите си в дружествата, реализиращи загуба.

Системата на преливане (pooling system), прилагана в Германия, и фискалното единство (fiscal unity), възприето в Холандия, предвиждат всички печалби и загуби от дружествата в групата да се обединят на нивото на дружеството майка и след консолидирането им се облага печалбата на дружеството майка. Режимът на фискалното единство има и още едно предимство, а именно че сделките между дружествата в групата се игнорират за данъчни цели.

Вследствие при тези сделки не се прилагат правилата на трансферното ценообразуване, нито се отчита във финансовите отчети на дружествата приход или разход от сделките в групата. Това значително улеснява  прехвърлянето на активи и задължения, извършването на услуги, финансирането в групата и преструктурирането й. Не на последно място значително облекчава счетоводството на дружествата, тъй като само сделките с несвързани лица се отразяват в него.

  Прихващане на загуби с печалби

Като цяло обединяващото между четирите разновидности на групов режим на данъчно облагане е фактът, че загубите от един член в групата се прихващат с печалбите от друг член в групата при изпълнение на определени условия. В някои случаи с цел ограничаване избягването на данъчно облагане са въведени ограничения за прихващането на капиталови загуби с търговски печалби.

Освен това често се предвиждат и изисквания за притежаване на определено мнозиноство от акциите с право на глас за определен период, доказване на икономически и/или юридически контрол върху дъщерните дружества, сключване на споразумения за групово данъчно третиране между дружествата, образуващи групата, за период от няколко финансови години и други.

В крайна сметка групата или консорциумът са третирани за данъчни цели като едно-единствено предприятие, което води до съществения резултат, че не се облага всяко данъчно задължено лице за собствената му печалба, а се признава печалбата или загубата на групата за данъчни цели, т.е. облага се нетната печалба на групата.

Прехвърлянето на загубите в рамките на групата или консорциума позволява загубите да се пренесат там, където могат да бъдат използвани най-ефективно за данъчни цели. Това особено би стимулирало дейността на губещите производства, като им позволи да работят за по-дълъг период от време въпреки загубите до момента, в който намерят пазар за продукцията си и започнат да печелят.

Въвеждането на групов режим на корпоративно данъчно облагане е препоръчано от Европейската комисия към всички държави в ЕС още през 2006 г. Според проучванията на ЕК, както и според ОИСР това ще приближи данъчната система към неутрално третиране на данъчните субекти, тъй като ще се облага реалната икономическа печалба на групата.

Това от своя страна би повишило ликвидността в групата и би подобрило инвестиционния интерес към държавите, въвели този режим.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    galla avatar :-?
    Γαλλα

    Идеята за корпоративно облагане на база, консолидиран резултат за групата, ми се струва разумна и целесъобразна.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK