С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 10 юли 2013, 19:07, 3699 прочитания

Как да разпределим парите за бизнеса

Новата оперативна програма трябва да акцентира върху технологичното обновление

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На всички е ясно, че в настоящата икономическа ситуация европейските фондове са единственият източник на инвестиции. Повече от всякога се налага да сме си взели поуките, че този път те трябва да бъдат програмирани така, че да помогнат за постигането на конкретни цели в икономиката. Нещо повече - техните приоритети принципно трябва да отразяват икономическата физиономия на България в дългосрочен план – тази, която искаме да имаме, за да живеем в развита държава с висок стандарт.

Какво очаква бизнесът от новите програми


През май Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) изпрати своите коментари и предложения по проекта за Споразумението за партньорство на Република България 2014 -2020 г. в частта, свързана с европейското финансиране за бизнеса. Консултантите обърнаха внимание, че е наложително програмирането да става на основата на ясен анализ на изминалия период - кои схеми са били успешни и са отговорили на настоящите нужди на бизнеса и кои не. Очевидният проблем в програмирането досега беше свързан с разминаването между въведени приоритети, които са логични за развитите икономики в ЕС, но неподходящи за недобре развита и нестабилна българска икономика. Затова в сегашната оперативна програма "Конкурентоспособност" имаше схеми с по-малък или с никакъв интерес от бизнеса. Времето показа, че не можем с "преписване" да наваксаме в европейската бизнес среда.

Кои са проблемите на бизнеса

В предложенията си до Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) за бъдещата оперативна програма "Конкурентоспособност" БАКЕП формулира пет основни проблема, разрешаването на които трябва да са приоритет на всяко правителство:
- Предприятията в България все още имат остра нужда от технологично обновление; българските производители не могат да генерират необходимия оборотен капитал, за да си осигурят достатъчно и качествени суровини
- Проблем за малките и средните фирми е намирането на пазари за тяхната продукция, тъй като нямат достатъчно средства за инвестиции в международен маркетинг
- Бизнесът изпитва остра нужда от съвременен инструментариум за подобряване на управлението
- Има недостиг на висококвалифициран персонал.



Като се поучим от опита си, ще видим, че досега най-популярната схема по програма "Конкурентоспособност" е за технологична модернизация, а по схемата за покриване на международно признати стандарти получените проекти бяха три пъти повече от наличния ресурс за финансиране. Прегледът на успешните схеми досега показва, че новата оперативна програма трябва да акцентира върху технологичното обновление, въвеждането на модерни системи за управление на предприятията и подпомагане разработването на чужди пазари. Настоящите европейски регламенти позволяват използване на финансови инструменти, които да осигурят нисколихвен оборотен капитал и да подпомогнат фирмите чрез гаранционни продукти, за да могат да префинансират проектите си. Програмата за развитие на човешките ресурси може да подкрепи бизнеса за решаване на проблема с нуждата от квалифициран персонал.

Състояние на програмирането

Новата програма в подкрепа на фирмите с европари все още се оформя до окончателен вид, но вече се приближава до нуждите на бизнеса. Настоящият проект акцентира върху препоръчаните от бизнеса посоки за развитие въз основа на досегашния опит. Приоритетизира се предприемачеството с акценти върху инвестиции в модернизация и технологично обновление. Важно е, че новата програма ще е отворена към всички браншове, като ще подкрепя стартиращи предприятия в приоритетни сектори. Новото е, че ще се насърчават също културните и творческите индустрии в изпълнение на стратегията "Европа 2020". Другите акценти са върху иновациите, зелена и енергийно ефективна икономика и интернационализация на бизнеса. Важно е да се каже, че при иновациите трябва да продължи добрата традиция да се подкрепят освен изобретения и продукти с патенти, както и всичко качествено ново като продукт и процес във фирмата. Положително е желанието да се подкрепи капацитетът на бизнеса от гледна точка на информационни технологии. Болезнената нужда от маркетингова подкрепа за излизане на българските предприятия навън ще срещне подкрепа, като програмата обещава и пакет от услуги за тях. Положителна промяна се вижда и при ползването на финансовите инструменти. Вече е заложено те да послужат, за да компенсират липсата на оборотен капитал и капацитет за префинансиране на инвестиционни проекти.

Предизвикателството пред администрацията

Абсолютно разбираемо е, че на администрацията сега не й е лесно. Предизвикателство е едновременно да се приоритетизират нуждите на средата, които в същото време трябва да се впишат в европейските политики, изработени за по-напреднали страни. Но през последните няколко години експертите в европейските фондове направиха качествен скок по отношение на управлението на програмите. В сравнение с 2008 г. например вече има диалог с бизнеса и повече разбиране за промени в неработещи механизми, които отдалечават средствата от фирмите и водят до ниско и неефективно усвояване на фондовете. От преговарящите от българска страна обаче все пак много зависи да утвърдят практиката на формулиране на национални икономически интереси заедно с бизнеса, които да се защитават пред европейските институции, така че европейските фондове да имат ефективно стратегическо участие в българската икономика.

Какви са поуките за бъдещия програмен период

Нашата асоциация препоръчва няколко неща, които биха довели до качествена промяна в усвояването на евросредствата през следващия програмен период и ефекта върху българския бизнес:

- Обширен анализ на потребностите на българския бизнес
Макар програмата да се основава на диалог с браншови организации, ефектът й би бил по-голям, ако се направи широко национално представително проучване сред българските предприятия. Например микропредприятията съставляват 91% от компаниите в България, но голяма част от тях не членуват в организации и асоциации, поради което техните нужди не могат да се оценят. От друга страна, тези фирми осигуряват заетост за 29% от работната сила (данни 2008 – 2010 г.) и е от съществено значение да знаем какво би им помогнало да продължат да се развиват по устойчив начин.

- Система за мониторинг на ефекта върху икономиката
Досегашният опит показа, че има нужда от въвеждане на система за мониторинг на програмите, която не само да следи физическото изпълнение на проектите и усвояването на средствата, а също така да измерва и анализира доколко предоставените средства са допринесли за поставените цели и какъв е техният ефект върху икономиката като цяло.

- Нов стратегически подход при приоритетизиране
Опитът доказа, че когато се избира приоритет, подходът да се изгражда цяла нова инфраструктура около него, вместо да се отчитат условията на бизнес средата, не работи. Така само се губят средства в нещо, за което средата няма готовност. Пример за това са предишните акценти върху развитие на клъстъри и технологични паркове, които са адекватни като приоритет за еврозоната, но не и за нивото на развитие на българския бизнес. Липсата на интерес към тези схеми досега е показателна.

- По-близо до бизнеса
За да се намалява административната тежест за бизнеса при ползването на програмите, има нужда от повече стабилност за администрацията, така че тежката й отговорност за запазване на финансовите интереси на ЕС да не се прехвърля върху бенефициентите под формата на трудни процедури и непосилни изисквания. За целта е добре да се преразгледа управлението на риска в тези средства и да се намери балансът, в който експертите могат по-спокойно да работят по програмите, а пък те да се приближат до бизнеса. На бизнеса и на общините работата е да си гледат успешното развитие на икономическата си дейност и прилагането на политиките, а не да се специализират в това как да кандидатстват и управляват документация по европейски проекти.

Кристина Цветанска е председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) и изпълнителен директор на консултантската компания "Елана инвестмънт". Има 12-годишен консултантски опит в предприсъединителни и оперативни програми на ЕС, както и в международни донорски програми. Разработвала е и е управлявала проекти на производители от индустрията и земеделието, както и на общини по ОП "Конкурентоспособност", Програма за развитие на селските райони, ОП "Регионално развитие", ОП "Околна среда", САПАРД, ФАР и др. Присъединява се към "Елана инвестмънт" в края на 2002 г. като ръководител "Финансово-икономически анализи", а от 2006 г. е изпълнителен директор на компанията. Преди това е работила като експерт "Европейски схеми" във фонд "Земеделие" и има 7-годишен опит като финансист в банковия сектор. Завършила е физика в СУ "Св. Климент Охридски" и "Банково дело" в УНСС.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5625 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 6108 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
De jure* за специалните храни

или какво ново в новия регламент за детските и диетичните храни на Европейския парламент и на съвета

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10